Бабин Ден

8-ми Януари! Днес е Бабинден! Един от най-хубавите български празници, който, за съжаление, е останал някак назад в богатия празничен календар на българина и не се чества така масово и празнично, както би трябвало/за сметка на юдео-комунистическият 8-ми март - бел. antijew/.

Това е празник, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, както и на младите булки и невести, които са раждали. Също така се празнува и за здравето на малките деца, за да не боледуват от бабици (стомашно разстройство). Празничната обредност е изцяло женска и мъже не се допускат. Нещо повече мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат или пълнят гащите му с камъни. Интересно е да се отбележи, че в недалечното минало това е бил единствения ден, в който на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

Обредите, свързани с Бабинден, започват още преди изгрев слънце, когато бабата-акушерка посещава домовете на онези невести, на които е помогнала при раждане през изминалата година. Тя носи китка от здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Окъпва бебетата и намазва челата им с масло и мед, благославяйки ги да бъдат здрави, силни и дълголетни. Вълната поставя върху главите на момиченцата и върху бузите на момченцата, за да им пораснат дълги съответно косите и брадите. С китката бабата поръсва булките и момите против уроки и за да раждат леко. По време на посещенията си при жените, бабата кани тържествено всички на обяд в дома си.

Честит празник!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Мислех, да не пофатам темата. Но, понеже на този ден, нема как да се размахват спасени кръстове)) реших да я подхвана. Ще бъда кратък, дали 8 януари или 21 януари, това е Денят на Турун Аби; Аби сиреч Старицата, Бабата. Нарочно го пиша, за да уточня и да се знае, откъде изплува на него ден, образа на Бабата. Може и да съм го казвал, но ще го повторя. Умай Бийке, както е прекрасна девойка, така е и зряла жена, така е и старица. Това е нормално, сами разбирате, трасира пътя на женското съзряване и инициация. Тук е важно да отбележим, че като Старица, тя е в своята зимна ипостас. Разбира се, защо е така, не се е запазило информативно при нас, но пък в Шотландия, например, може да се намери като богинята Кейлейч. Бабата/Старицата е част от функциите на Умай за защита на родилките и раждащите се, деца. Затова, Тя, едновременно е Умай - Утроба, Пъпна връв и едновременно Аби - тази, която прави раждането благополучно и първа посреща новороденото на този свят. Тя е в началото и в края, като поставена от Тангра да управлява живота на планетата Земя. Всички ние, идваме чрез нея във форма, първи тя ни се усмихва, първи нейните ръце ни поемат - и мъже и жени. Велика Аби - поклон, не допускай живота да свършва!

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1...DJPawqIJ0QVIsf66XOnk

За да се види, че Бабинден, няма нищо общо с траките. Той е остатък от тенгриянската ритуалност на викане и вселяване душата на детето (т.е. може да се направи екологичен подбор на душата, не, както сега, секви отсекъде се прераждат при нас), където имаме белият шаман, чието съзнание може да пътува до Умай Айъсит, да измоли от нея кут-а (душата на детето) да я всели в темето на мъжа и чрез акта на оплождане да я предаде на жената и чрез нея вече да влезе в плода в утробата. Душата на детето се носи от мъжа и се предава в сексуалният акт. Бабата акушерка участва повече във физическият процес на раждането на детето, но също така има своите духовни практики и задължения в обряда по изпращане на Умай от дома на родилката. Имаме обряд за посрещане на Умай и за изпращане на Умай. Нещо, което отдаване е загубено в България, останала е само бабата акушерка, впоследствие и тя ликвидирана от родилните домове на болшевизма, където на конвейр се възпроизвежда рабочията класа!
==========================================
Обряд „Изпращане на богиня Айъсит”.
Според вярванията на якутите в течение на три дни след раждането на детето, богиня Айъсит се намира в дома на новороденото. През цялото това време в дома е трябвало да се говори шепнешком и да се стъпва тихо, за да не се обиди и разсърди богинята и да отнеме живота на новороденото или родилката. В деня, в който богинята напускала родилката, сутринта провеждали обряд „Изпращане на богиня Айъсит” (Изпроводяк-б. ред.) В жертва на Айъсит убивали някакво животно. Главата, черния дроб, сърцето, слезката и коремната част на животното поставяли на масата за Айъсит. Около родилката (най-често около камината) копаели ямка с дълбочина 30 – 35 см. Над ямката поставяли напречно снопчета конски косми, малки сребърни монети и върху тях слагали кошничка. Преди да поставят кошничката в ямата, в нея поставяли послед (следродилни останки – плацента, пъпна връв, околоплодни обвивки) и бабата акушерка три пъти обикаляла с кошничката с последа около родилката на нивото на подмишниците, а родилката седяла с вдигнати ръце на мястото, където е родила. При това бабата акушерка произнасяла благословия, обръщайки се към Айъсит. Ако нямало баба акушерка, родилката сама изпълнявала този обряд.