Заговезни Нека си простим

Днес е християнския празник Заговезни

Въпреки това нека използваме този повод и ние да поискаме прошка от хората около нас.

Ако има някой обиден от мен, мои постинги и коментари във форума моля форумци за прошка!

Бъдете живи и здрави.

Простено да ти е ,LETO и прости!

Традиционният отговор не е точно така, но смисълът е същия.

Искрица писа: Простено да ти е ,LETO и прости!

Традиционният отговор не е точно така, но смисълът е същия.

Кажи на невежата какъв е традициония отговор.

Ако аз съм нагрубил някои е имало защо. хаха Сложен съм на извинения аз. Но що някой е повлякъл крак.

Моля да ми простите!?

“Простено да ти е, Господ да прощава…” или
"Господ да прощава, простен да си!"

Като пътувах днес и гледах на няколко места запалени ниви. Заради Заговезни може би? Ако някой съм го нагрубил или наскърбил незаслужено, моля да ми прости.

Простени да сте и вие.

По нашия край освен палене на огньове се хвърлят и стрели (бутурници). Мисля че е нещо специфично и не знам другаде да се прави това.
От дете това много ме е впечатлявало като традиция. Затова за някой от други части на страната това може да е интересно и ще го опиша.

Дни преди това се отива групово в гората от момчета и се намира определен вид дърво - казваме му "мекиш", понеже е меко и лесно се дяла. Всеки си избира млади издънки или клони и си отсича един наръч. Намира се и дрян - от него се режат няколко тънки и прави издънки за шишове.
Покрай цялата работа, в гората се провеждат игри и разни турнири за определяне кой е по по най, пали се огън пече се кой каво си носи и се обядва.

Като се приберат в къщи с материалите, хората почват да правят бутурниците собственоръчно край печката на топло. Има и състезание кой повече ще направи и на кой ще са по красиво изработени - въпрос на фантазия и умения с ножа. След няколко дни работа по няколко часа на ден идват Сирни заговезни и вечерта се пали голям огън някъде на широко място.
Всички се събират край него. Като започне да прегаря огъня тогава започва хвърлянето ня бутурниците. Това става като се закрепи на тънкия жилав дрянов шиш в специален отвор. Поднася се в огъня да се запалят ушите на бутурницата и със замах шиша се удря в едно по-дебело дърво , държано с другата ръка. Така еластчноста на шиша изстрелва бутурницата с голяма скорист и се постигат височини и разстояния над стотина метра. Смисъла на обичая според старите хора е да се "изплаши зимата" та да си ходи по-скоро. Първата изстреляна бутурница е за Бог. Останалите се наричат за членовете от семейството, включая коне, крави , кучета и котки.
А междувремено се предава от ръка на ръка бутилчица домашна ракийка. Накрая се прескача огъня от всички и после се прибират по домовете семейно да похапнат , попийнат и поприказват до късно вечерта .

Описвайки го така обичая едва ли успявам да покажа действителното сплотяване на хората и тяхното единство и радости около цялата тая работа. Веселбата е истинска и неподправена.

Желая на всички леки пости.

А ето за какво ставаше дума в поста ми преди 2 години по това време:
Извинявам се за големите картинки но нямам точно сега Шоп за да ги намаля.

Това при добро изстрелване прелита 100-тина метра и описва огнена траектория в нощното небе.

А кога резултатите са слаби - картинката е такава:
( покрай димящия още от вечерта огън неумението е налице)

Май само в нашия край го има обичая с буторниците. Аз не съм хвърлял от поне 4-5г. Винаги ми се е падало да съм някъде другаде из България. Много ми липсва чувството от хвърлянето на буторници и сбирките около огъня. Всяка година все се каня да си правя да ги хвърлям и се не ми остава време да си надялам. . .