Васильовден

ЧЕСТИТ ВАСИЛЬОВДЕН, НА ВСИЧКИ!

За Лил или Ладо, шести крал български
След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.

===============================================
Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане... така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.
==============================================

Връх Василица (Царствената), над село Ситово. Според някои мнения, тук е бил станът на някакъв си Василевс, затова е наречен Василица, но според мен, този Василевс, не е бил никой друг, освен българския кан Лил, Лалку, Ладо, дал името на съседното село Лилково, наричано в древността Лалку село или Лалково, до по-близки до нас времена. Така, че, днес, освен Васильовците, нека празнуват и жителите на село Лилково, Родопи и село Лалково, Сакар планина, ако има останали все още такива... Тук, на този върх, според мен, на поляните на Белия камък, пряко граничещи с върха се е празнувал празника в древността и са се вършили гадаенията от жрицата. Защото днес, според мен е бил празник на всички храмови жрици, баячки и ясновидки, питии, сибили и т.н. и т.н.. Ден, посветен на тяхната служба за благото на общността.

Честит Васильовден и от мен!
Честито на всички именници, да са живи и здрави!
Този ден със своята сила и суровата енергия на природата (на цялото творение) е много силен и тайнствен. Да си пожелаем да имаме сила и да живеем в хармония с висшите проявления на творението, които ни помагат. Неслуачайно казват че е мистичен и силен ден като Бъдни вечер и Коледа.

Както не един път е писано тукм на днешния ден Сурваки - Суровата Ки се пробужда и започва да работи и да преобразява пространството.

Ако се центрираме в Българската нова година, Сура Ваки (санск. Слънчевото Слово, Господнето Слово), трябва да е на 25 декември, Коледа, защото тогава се ражда/възкръсва Млада Бога с Новата Светлина и Тя трябва да бъде, най-образно казано вградена в човека и раздадена на общността и народността. Това се извършва чрез жезъла - сурвачката и именно чрез гръбначният стълб (сурвака се по-гърба) с Наричане, което носи квинтесенцията на новото Божието Слово.
Не е случаен факта, че когато разгледаме Зодиака, съотнесен към този Ден, то зодията е Козирог. Козирогът трябва да отнесе новата енергия по вертикалата към Небето, да се ползва от Седемте творчески Сили на Седмолъчката (богове, ангели, аспекти на Тангра) защото Божият Син- Млада Бога се ражда на земята/ подземята, в пещерата. Затова имаме първом вертикалното изнасяне на енергията - сурвакането със Сура-Вачката по гръбначният стълб и наричането и самото изкачване на тази енергия от Козирога на Олимп към Небето. След това идва вече Водолея, който трябва да разлее тази енергия в социума, да я разнесе по хоризонталата. Така първата геометрия, която тя формира е кръстът и той е на всички наши праисторически съдове.