Българската Нова година Еднажден

Честита новата 6784 година на маймуната (бечин). Да е честита на всеки буден българин, нека да запази будността си в тези мракобесни, крайни времена.

Ронин хубаво е,че се виждат такива снимки.Дори и огладнях като го гледам.

Честита да ви е новата година.Пожелавам на всеки колкото се може по-хладнокръвно и спокойно с бистър ум да се изправя пред трудностите,за да ги преодолее.
Нека Тангра бди над нас!

Честита нова година на всички.

Нека Старата Година да даде поука! Стрелата да се изстреля и забие въ врагътъ, който е вътре въ Човека. И старите грешки никога да не се повтарятъ! Никога да не се сливатъ двама кога Любовьта у единия, или двамата липсва! Никога! Никога да няма изоставена Жена какъ бе изоставена Кобилата въ студъ и мракъ и раждаше мъртви Рожби. Нека презъ Новата Година да няма оставени и разбити сърца! Младите да се вслушатъ въ Посланието на Дедите, и да взематъ примеръ отъ тяхъ, за да иматъ Семейна Радость и много плодове. Семейниятъ Огънь винаги да грее и на топло да се раждатъ Българските Рожби!

Болг, се роди Коледо, тази вечер, Коледо! Има само един народ на планетата, който може да свидетелства за Рождеството, не като явление, а като същност; има само един народ на планетата, на който Господ е гостенин, а той - негов домакин, това е Българският! Нека пребъде Денят, в който сме получили името Българи! Честита Коледа, а на всички наши братя-християни, честито Рождество Христово!

Велики Еднажден!
Братя Българи, с очите си видяхме как Стара Бога грохна, падна и се разпиля на съставите си. И не му бе присъдено да стане отново. Това бе последната голяма Благодат към нас в отиващата си 2016-та г. Тя бе за всички ония, за които Незримото не съществува, а Небето не е реалност. Мнозина от тях получиха зримост и уверение, но не и убеждение.
Затова, нека благодарим, на Небето, че в тази тежка, дълга и мъчителна за всички нас, 2016-та година, Благодатта Му не ни изостави. Щедростта Му бе не в материалният израз, както всички очакваха, а в духовните дарове, от които не всички успяха да се възползват. Но, затова не е виновно То – Вечното Синьо Небе. Затова, нека приемем страданието, което имахме, като наша неспособност да бъдем с Него, когато То е с нас. Да му благодарим за всичко това и за бъдещите страдания и изпитания през настъпващата 2017-та година, която няма да бъде по-лека и по-малко мъчителна. Защото те - страданията и изпитанията са новите предизвикателства и хоризонти към нашето Сърце, Душа и Дух. В тези трудни часове на предстоящата 2017, нека всеки опре гърба си в другия, за да разберем по-добре тайната на двуликият Чулман. И когато в неизбежност живеем земно, нека си спомним, че ние сме народ създаден от Небето и всичко, което То има на Земята, сме ние като Народ. То казва: Къде сте, чеда мои, не ви виждам и не ви чувам в Мрака! Въздигнете своя Глас, без него не ще има Утро!

Честита ни Новата 6785-а година на Петела (Тох). И аз благодаря на Небето и на Великата майка Богородица че не ме изоставиха в няколко трудни и мъчителни моменти!

Силата на вярата е нещо велико!
Вярвам в доброто, вярвам в Небето, вярвам в Саракта и неговия цар.

Годината е на Петела (Тох). Тя започва с важни акценти върху лечението - душевно и физическо. Явно болестите сред нас, няма да намаляват, а ще се увеличават. Просто не съм обърнал внимание на календара преди, че идва годината на Петела. Той не само кукурига, за да събуди заспалото съзнание за Утрото, той е символ и на лечението. Примерно е свещено животно на Асклепий. "Въздигнете своя Глас, без него не ще има Утро!" Да не мислите, че съм го измислил? Аз нищо не мисля, то само си идва. Цялата студия "Още за плочката на Сабазий" се оформя като вид специфична медицинска студия. Не очаквайте, обаче в нея рецепти Аз не съм виновен. Нямах и намерение да се занимавам с тази област. Тя така си идва. Всъщност една случка с едно падане на Ситовският надпис и нараняване, през месец май, тази година е била никак неслучайна. Там го играх малко доктор. Предварително се извинявам на лекарите!

ТохАри е едно от прозвищата на скитобългарите, когато в края на миналото хилядолетие за населявали земите в централна Азия и Тарим. Народът на будителите, с който е отъждествяван от древни времена петела.

"Славите ли Млада Бога?" - "Славим, Славим..." - "Болг се роди Коледо, тази Вечер, Коледо"! Силата на този възглас свидетелства за Вечността на Българският дух, въплътен в Държава и Царство. Раждането на Млада Бога е асоциирано с раждането на нов Кан, защото освен космично-мистериално изражение, Рождеството има и своето земно измерение, което Българинът в древността е схващал като идея за обновление на Държавата си. Млада Бога, новороденият Кан Български, това е идеята за един нов път, в който Държавата получава нови сили, увеличава своя потенциал и възможности и получава ново развитие. Тогава Българинът (не както сега) е асоциирал себе си, своето лично и семейно щастие с Държавата си, защото тя е била материализираният дар на Тангра. Никъде тук, няма да чуете лични честитки от рода "Да сме живи, здрави, благополучие, щастие, пари". Нека осъзнаем в този час, колко сме далече от корените си и Българите, всъщност това ние ли сме?