Ден на Ботев 2-ри юни

Пак е 2-ри юни - Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Време е отново да си спомним за героите на България.

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

Едно стихче от "Хаджи Димитър", обявено за най-краткото природоописание:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

Поклон!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

www.vbox7.com/play:edd00247

Тих Бял Дунав Се Вълнува - стихове Иван Вазов, муз. по мотиви от "Казачья колыбельная песня".
Ето песента:

www.vbox7.com/play:b2f4c4d4

Поклон пред всички достойни Българи, които са осмислили Свободата и са я изживели чрез саможертвата си за своята Родина!
Днес, ние можем само да ги почитаме, защото нямаме достойнството да бъдем свободни, а и не желаем да бъдем такива.

Поклон!

Слава на падналите Българи в борбата срещу агарянският поробител! Поклон пред Саможертвата им, която даде Бъдеще на всички нас!
А ние, трябв ад асе запитаме: За тая, сегашната България ли умряха, българските революционери? Категорично, не. Те умряха за тази България, за която ратуваха и мечтаеха, и която никога не се осъществи! Те умряха за Блянът, наречен България!

" Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче."

Георги Марков

Населението, както тогава, така и сега е чакало някой да го оправи. Малцина са българите, които, поне с храна, вода, помагат на четата. Но не и с муниции. Това е решаващо за гибелта на четата, след смъртта на Ботев. Войновски и Перо Македончето са опитни във военно дело. Причината за разгрома на четата под командването на Войновски е именно липсата на муниции, след боевете при Милин камък, Околчица, Вола и т.н. Във военно отношение, четата извършва истински боен подвиг, биейки се едновременно с турци, черкези и татари. В боя при с. Баница, Ботев лично формира от четата си и наличните коне, малка конница, с която (поради известно си казашко обучение) разбива силната черкезка конница, наброяваща 200 конника. Там конят на Ботев, пада убит. Битките при Милин камък, Вола и Околчица не са само героизъм, те дори признато от изследователите обогатяват военното дело. Всичко това показва, че, ако четата бе получила адекватната подкрепа, тя би се превърнала в ядрото на една българска армия, която би възпламенила Северна България месеци наред, с възможен благоприятен изход за българите. Уви, малодушието, както отбеляза и президента Радев е причина за нашият неуспех. Малодушие, което царства и сега.

По напоената с кръв Околчица: 1300 души отдадоха почит на Ботев
Хиляди се преклониха пред героизма на Христо Ботев и четниците му
www.dnes.bg/obshtestvo/2018/06/02/po-nap...chit-na-botev.378225