Богоявленското хоро освещаване на водата

Нека да отбележим, този наш древен обичай, спиралните енергии на мъжкото хоро да осветят водата, за да може не само да дава живот, но и да създава живот.



А който не се смята, че може да бъде творец, а иска да си остане грешник, може да надава вопли като монахините от местния калоферски манастир "Въведение Богородично", че обичаят не е по канона.
Разбира се, че не е по канона, дами божии, защото обичаят не е християнски.

Jordan_13 писа: А който не се смята, че може да бъде творец, а иска да си остане грешник, може да надава вопли като монахините от местния калоферски манастир "Въведение Богородично", че обичаят не е по канона.
Разбира се, че не е по канона, дами божии, защото обичаят не е християнски.

Попаднах на един друг вопъл на една божия дама от същия манастир:

Св. Дазий погинал, но не осквернил душата си с демонизъм

Недопустимо е кръстени християни, които посещават светия храм, да участват в кукерски игри

Монахиня Валентина Друмева

Няма място по българската земя, където да не се е проливала мъченическа кръв още от римско време и след това в смутните времена на диви нашествия и робство. Мъченичеството, в невероятно големи размери, превръща земята ни в свещена.
С такива размисли дойде желанието да се събират данни за мъчениците и подвижниците, за да се съхрани споменът за техния живот и подвизи и да се запознаят с тях съвременните хора - техните потомци. Така излезе една поредица от три тома. Осъзнавайки сериозността на темата, братята от Зографския манастир обърнаха внимание, че е по-добре изложеното да има документалнонаучна и житийна стойност. Следвайки добрия съвет и тяхното благословение, продължаваме на ново стъпало с нова поредица от кратки очерци, съставени въз основа на исторически и археологически проучвания.
Предназначението на тези слова не е само за знание, но и като пример за живот в Христа и като молитвено призоваване на небесна закрила.
По молитвите на подвижниците, просияли в мъченичество и благочестие по българските земи, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас!

Преди Христа чрез идолите хората се покланяли на демоните, които наричали богове. Такъв бил Кронос, един от големите гръцки богове, баща на Зевс. Според едно предсказание той трябвало да бъде свален от висотата на бог от своето дете. Затова жестокият Кронос изяждал всичките си деца веднага след раждането им. Само Зевс се спасил, защото майка му вместо новороденото дете повила в пелени един камък.
Човекът заменял истинския Бог с тези богове. Преклонението пред тях особено за християнина е голям грях и демонослужение. Това знаели първите християни и не вземали участие в езическите тържества.
В единадесети Клавдиев легион в Доростол, днешният град Силистра, служел тракиецът Дазий. Той бил таен християнин и понеже отказал да вземе участие в игрите в чест на бог Кронос, които са подобни на сегашните кукерски игри, бил посечен с меч в 292 г. на брега на Дунава. Станал мъченик за чиста християнска вяра. По време на хунските нашествия мощите му били пренесени чак в Анкона, Италия. Частица от тях сега има в Силистра, донесена през 2004 г.
Кукерските демонични игри
пуснали дълбок корен в непросветените среди

обикновено по селата. Сега за жалост са в разцвет.
Назидателно е да припомним една страница от миналото на този езически обичай. Знае се, че той бил разпространен и в Родопския край. Между село Синиково и село Солуджа дере имало и досега се сочи бешкарско гробище, свързано с кукерството.
Там те били наричани бешкари. Думата има за основа глагола бешкам, който е влязъл в езикова употреба в смисъл събирам, понеже при бешкарските игри се събирали дарове. Игрите се възпроизвеждали всяка година през есента след прибиране на реколтата.
Участниците обличали "смешни дрехи", нацапвали лицата си със сажди или бои. Наричали ги още мечкари, понеже надявали мечешки кожи, носели дюмбелици (хлопатари) и чанове (звънци) и скачали до полуда.
Служението на злите сили демонизирало душите им и те подобно на жестокия демон Кронос ставали жестоки. Стигало се до бой и убиване.
Синиковските бешкари ходели и по съседни села и махали. Веднъж една дружина от Синиково се срещнала с друга от село Караолан на полето и се сбили. Имало и убити. Тях не ги погребвали в християнските гробища, а отделно, защото служели на демоните. Така се появявали бешкарски "фобия".
А в Костурско и Воденско те се наричали ешкари. И там се стигало до изстъпления и убийства. Изследователите на тази демонична традиция пишат: "Убитите ешкари
не били опявани
от свещеник

нито погребвани в общите гробища". В село Емборе, Битолско са открити ешкарски гробове. Там играта, наричана ешка, ставала за децата на 31 декември, а за големите на 1 януари. По време те съвпадали с езическите тържества през III в., както се знае за тези от Доростол.
Показателно е, че бешкари и ешкари, наследници на които са сегашните кукери, не се опявали от свещеник и не се погребвали в християнски гробища поради демоничния характер на игрите и непристойните сцени. Това трябва да знае всеки просветен християнин.
Бешкарските игри позатихнали в Родопите след помохамеданчването, защото ходжите от незнание ги смятали за християнски обичаи и ги преследвали.
Колко е печално, че сега тези кукерски игри се поощряват и то от културни институции. На фестивалите се показват организирано като обичаи от миналото, без да се види техният нечист произход. Атеистите подобно на ходжите от невежество ги показваха, но лошите последици не закъсняха.
Например в Калофер в старо време не е имало кукерски игри. Пренесени от фестивалната сцена на главния площад на града,
сега стихията им
е неудържима

Организират се от общината и читалището като високо културна проява и дори се раздават награди. Целият град лудее и то точно на Заговезни за светия Велик пост, без да съзнава, че заменя християнската традиция с езическа.
А някога не е било така. В този ден християните се обличали прилично в най-хубавите си премени. По-младите отивали при родители, кумове и близки да се опростят преди започване на поста. Привечер, когато се чуел камбанен звън, всички отивали в храма за обща прошка. След вечернята всеки подавал ръка на ближния и казвал: "Простен, прости!" Този хубав израз на християнска обич сега глъхне от дивия шум на звънци и се губи в грозната пъстрота на новоезическите шествия.
Духовното невежество сега бележи връх, по-висок от този във времето на робството, когато хората били неграмотни. И се намират невежи учители, които обясняват, че чрез кукерските игри се прогонвали демоните. Липсва знание и всякаква логика. Не е възможно демон да гони демона. Печално езическо съвремие!
Просветеният християнин трябва да знае още, че и
в някои новогодишни традиции има езичество

Сурва е славянски бог. А бог Дудол е свързан с ритуалите за бездъждие.
В III в. един обикновен тракийски войник, таен християнин, поради гонението предпочел да пролее кръвта си, но да не оскверни душата си с кукерски демонизъм. А сега кръстени християни, които посещават светия храм, участват в кукерски игри, което е служение на боговете демони. Това е несъвместимо!
Църковният канон изисква за тези, които са участвали в кукерски игри, да не се ползват от тайнствата на светата Църква, ако не покажат покаяние. А ако отнесем изискванията на Църквата към бешкари и ешкари, те не трябва и да се опяват и да се погребват в християнски гробища.

Кирил, Патриарх Български, "Българомохамедански селища в Южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско)". С, Синодално книгоиздателство. 1960, стр. 22-24.

Източник

Няма лошо, божията дама, улисана в това да плюе по древните обичаи и да ги демонизира, дава ценни сведения за това как са протичали празниците и какво точно се е почитало и кога.
Още по интересна е визията й за Кронос/Хронос/ Времето. Личи й, че културата й куца отвсякъде. Кронос е от рода на титаните, децата на Уран и Гея, произлезли от извечния Хаос. Ролята на Кронос, се разглежда съвсем едностранчиво и то само от гледна точка на това, че изяждал децата си. Но това е алегория, символ, на абсолютното време, което може да погълне в утробата си всичко и да го лиши от персоналност, да го въведе във всеобщото единство. Той не убива децата си, само ги поглъща, не им дава правото на персонален бит. Затова, когато се характеризира Кронос в индуизма и брахманизма, за него се казва: "Брахман е Един, без Втори", какво остава да говорим за трети или четвърти.
Трябва да се отбележи и ролята му на Домостроител, защото той е, който отделя със сърп, Небето от Земята, Уран от Гея, които допреди това са в своето изначално единство, което не позволява между тях да има пространство, в което да бъде организиран светът във вертикал, т.е. не се позволява съществуването на йерархичността, а оттук и цивилизационно-общественото устройство на човешкото общество. Ама това е първият или вторият ден от Сътворението в книга Битие.
Когато отрязва обаче гениталиите на баща си, Уран, той извършва един акт, свежда и материализира духовните сили на Небето. Чрез капките кръв, тези духовни сили се индивидуализират и впоследствие персонифицират, създавайки четири класа същества, някои от които са първите представители на устойчиви човешки раси на земята. Това са циклопите, гигантите, ериниите и хекатонхейрите. Те са преки потомци на Небето (Уран), родени са без утроба, само чрез слизане и материализиране на духовната сила. Няма да ги характеризираме поотделно, защото това е доста дълъг въпрос. Обаче този символ на създаване на земно представителство на Небето, чрез капките кръв, го прави раждащо, създаващо, творческо. Тези капки кръв се запазват по-късно и в орфическите ритуали, когато виното, което символизира кръвта, не се излива на струи, а на капки.
А крачката към виното, като Христова кръв създаваща един нов човек, оттук, не е далече.
Отрязаните гениталии на Уран, капките кръв и семенна течност, падайки във водата, създават пяна, която се сгъстява и се ражда Афродита. Е това не е ли четвъртият или петият ден от книга Битие, когато е заповядано на водите да създават? И тук е смисъла на мъжкото хоро във водата на Богоявление, ама кой да го разбере.
И сега какво е Афродита? Ами земния преобраз на Гея и Ерос? Тя също не е родена от утроба и е по-древна от Зевс. (Трябва да отбележим, че поколението на Зевс е родено от утроба!) И най-важното е, че тя материализира Любовта от изначална светлина на сътворението (Ерос) в човешко чувство, което още е непознато на циклопите, гигантите и хекатонхейрите, но ще има своя съществен бит в следващите човешки раси.
Аз дотук, не виждам нищо демонично в същността на Кронос и делата му. Още повече, че хвърления кръст, може спокойно да е преобраз на падналия във водите фалос на Уран, оплождащ ги. за да създадът Афродита (Кибела) - Любовта.

Относно наближаващото калоферско хоро в Тунджа, на което се каня да присъствам - песента която пеят там е : "ДИМИТРО ЛЕ, РУСОКОСО ДЕВОЙЧЕ" и я има в изпълнение на ГЮРГА ПИНДЖУРОВА и е тук в тубата:



Интересен е коментара :

ПетърІ ПетровІПреди 9 месеца

Това е любимата песен на Деспот Слав, властелин на Родопите, сестреник на царете от Асеневската династия - Асен, Петър и Калоян.

А тук е варианта на Костадин Гугов, който повече ми се нрави:

dox.abv.bg/files/fdw?eid=90588570

Та мисълта ми е, че всички форумци Ви поздравявам с тази песен и Ви желая здраве и силен Български дух! А който може нека дойде да се докосне до духа на ботевите земляци. Няма да съжалява.

Не се отваря Георги, тресни го на някой по-надежден файлообменник, защото в Докса явно работят всички полицаи

Набързо намерих едно друго изпълнение на тази песен:


Или чукни в търсачката на ютубата "Жълтуша - Мари,Димитро" .

Всъщност да го кажа на това Богоявление, обрядът възникнал някак си инстинктивно е един от светлите лъчи на възвръщащото се Тенгрианство. Калоферци, могат и да не знаят, защо влизат във водите и играят хоро в тях, но това е старата ни почит към творческият аспект на Тангра - двуглавият алп Чулман, покровител и защитник на Българският народ на земята. Музиката е най-любимото му нещо, самият той свири на музикален инструмент и живее под водата.
Лукавите, мазни и подли гръци, го нарекли Посейдон.

Прочети още на: www.dnes.bg/stranata/2017/01/06/s-typan-...mage3#comment-newest