Великден Христос Воскресе! Народни обичаи

Материалите са базирани на изследванията на българския етнолог Димитър Маринов, който още в началото на миналия век открива във великденските празненства на българите много силна връзка с Древната вяра.

Христовите Рождество и Възкресение са в центъра на християнската празнична система. Дали не се оказва, че техните древни български аналози - Коледа и Великден - крият тъкмо двата "нулеви" дни от стария ни календар? Този факт би обяснил защо обредните хлябове за двата празника толкова си приличат. Единствената отлика са задължителните яйца върху последните. Димитър Маринов добросъвестно е отбелязал това. Върху повечето представени от него Великденски хлебове яйцата са четири червени и едно бяло (в средата). Те явно са символи на някаква конкретна норма за българите. От позициите на вярата в неизменността на Небесния път (или Тангра) червените яйца могат да се приемат за обозначения на изминалите четири години до празника за втория "нулев" ден. Последният е представен чрез бялото яйце, тъй като според символиката на "Книгата на промените" червеното (първостихия Огън) е сред цветовете на положителната сила, един от аналозите на която е и времето; а пък бялото (първостихия Метал) е сред цветовете на отрицателната сила, един от аналозите на която е и пространството, с други думи - местоположението на втория "празен" ден в календара. Нека да напомним, че в християнството ни седмицата след Великден се нарича освен "Светла" още и "Празна"! Бялото яйце по колаците се откроява на фона на червените, като е поставено или в центъра на обредния хляб, или пък от едната страна срещу всички тях.
От християнски позиции яйцата върху обредните хлябове могат да символизират съответно евангелистите и възкръсналия Христос. Според народната традиция тъкмо с бялото яйце се отговява на Великден. Като аналогия за начало това еднакво добре съответства и на старата идея за започващ нов четиригодишен цикъл, и на новото схващане за прогласяване на възможността за вечен живот чрез победата над силите на смъртта. Не трябва обаче да бъдат подминавани случаите, когато върху колаците за Великден са срещани комбинации от три или четири червени и две бели яйца. Няма съмнение, че в този случай се представя един пълен четиригодишен цикъл заедно с двата допълнителни извънкалендарни дни в началото и в края му.
За разлика от празничните обредни хлябове върху кумичините колаци, дарявани от лазарките, яйцата са винаги червени. Прави впечатление, че броят им е също пет. С даването им на кумицата приключва периодът на говеене пред нея. Възможните обяснения за бройката на яйцата са две. От една страна червената петица яйца може да символизира висша проява на ин-жизненост като законна спътница на ян-активност. Това е нормално с оглед вече "съвършеното" състояние на приключилите лазаруването моми, които вече могат да сключват брак и сред които кумицата е моментно олицетворение на жизнеността във висшата й проява. От друга страна точно пет са и отминалите дни от началото на петия месец (вторият "нулев" ден естествено не попада в сметката). Логично новопроизведените моми гостуват у своята кумица преди обяд в този ден, когато споменатата двойка сили възхождат към денонощния си максимум. Доказателство, че в представите на древните българи червеният цвят на яйцата се свързва с могъществото на положителната сила e фактът, че растенията, от които се получава червената боя, трябва да бъдат събрани на Eньовден - в момента на апогея на същата тази сила.
Гостуванията у кръстници и кумове са естествени за момент на подновяване на световната хармония, която ръководи обществените, роднинските и семейните отношения. Едва след обяда по традиция започва люлеенето. Момците като олицетворение на активното начало люлеят момите като представителки на пасивното начало. Има сведения, че хорото на Великден се играе по песните на двойки моми, които са винаги четен брой. Така то е изцяло подчинено на женската жизненост и в хармония с моментното състояние на първичната енергия.
Българите свързват Велики четвъртък с необикновено разнообразие от вярвания и представи. Често смятат, че в полунощ "раят се отваря" и душите на всички покойници идват на земята. Те жужат като пчели и мушици около цветовете на ягодите и ябълките. Ето защо в отделни селища на Северозападна България в нощта на Велики четвъртък жените предприемат ритуално "греене на душите на мъртвите". Те запалват огън от бъз в двора или на гробището, пускат кратунки със запалени свещи в реката, за да могат техните мъртви по-лесно да се ориентират в тъмнината и за да им е топло.
От Велики четвъртък в продължение на още шест седмици жените тачат всеки четвъртък. Не работят нищо, не перат и не се мият за да няма градушка през лятото. Забраната върху домашната и полската работа се спазва и за предпазване от гръмотевици и светкавици. Вярва се още, че точно на Велики четвъртък магьосниците излюпват под мишниците си демонични пилета с две глави - "мамници". С тяхна помощ примамват чуждо жито и мляко. Срещу празника бродниците отиват на хорските ниви, събличат се голи и с баене отнемат тяхното плодородие. Според предложена от Георги Велев хипотеза Великденът е заел мястото на празника за втория "нулев" или високосен ден в стария български календар. Този празник е коректив на календарното време и затова се отбелязва веднъж на четири години. Правилно е посочено, че мястото на втория извънкалендарен ден не би трябвало да бъде диаметрално противоположно на аналога на невидимото Дао след изтичане на годишните дни, защото е невъзможно и безпредметно да се мисли някакъв умозрителен конструкт за "анти-Дао"! Като празник вторият "нулев" ден поставял началото на новия четиригодишен период. Изглежда правомерно това начало да се постави между края (събота) и началото (неделя) на първата непълна седмица от периода на Човека, тоест в денонощие между четвъртия и петия ден на петия месец. Тук може да се търси и спекулация със стойността на числото пет, което е в центъра на ян-квадрата, а времето също е подвластно на положителната сила. За разлика от високосния ден Великденът е подвижен празник, който се отбелязва всяка година винаги в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние (за православието диапазонът е между 4 април и 8 май по Григорианския календар). От приемането на християнската религия Великден или Възкресение Христово винаги се празнува три дни. Едва ли има българин обаче, който да не е чувал и употребявал израза "Всеки ден не е Великден!" Тук очевидно се има предвид еднодневен празник може би дори със сходни концепция или наименование.

В Тенгрианството овалната форма на яйцето символизира Създателя. Абсолюта на Ден Грее. От който се поражда мирозданието. Ираноидите също ще потвърдят, че персите са вярвали в произхода на Земята от огромно яйце. Това е копирано от нас и в последствие, пречупено през техния мироглед.

Точно както Помазаният Йисус възкръсва, така и счупването на яйцето символизира Вечността, появата на нов живот. Непреходността на кръговото време. Единствено българите като Народа на Тангра са имали правото да извършват това свещенодействие. Счупването на яйцето. Възкресението и неунищожимостта на Живота. Много мощна символика, която после остава в изконното българско Православие. Дори сега този ритуал е познат само на нас и отчасти на съседните нам православни народи.

Честит празник!
Едва тази година разбрах, че споменатото чупене на яйца е типично наша традиция. Например в Гърция въобще не са чували за подобно нещо.
Което от своя страна отговаря на вечния въпрос кое е първо яйцето или кокошката.

Вярвам, става дума за тази книга: "Българско обичайно право"

Мисля че освен тази има и още няколко негови книги. Той като Анчо Калоянов или Тодор Моллов са едни от най-добрите изследователи на българския религиозен флоклор, които установяват по безспорен начин дълбоката връзка на българската народопсихология с Тенгрианската вяра.
В сайта на Атака Зиези беше пуснал една провокационна тема за Пасхата, набързо изтрита. Бих искал да добавя към това някои думи. Идеята му е, че ние дефакто празнуваме еврейския празник Пасха, наместо Христовото Възкресение. Това обаче не е вярно, не и тук - в България. Именно затова Великден е Великден, а не Пасха, както например руснаците го знаят. Там действително юдохазарите са успели да наложат това име, което си е кощунство.
Пасха или "преминаването" е еврейски празник, с който празнуват последния от 10-те чуми на Яхве. Изтрепването на всички първородни деца на гоите от Египет и пропускането (преминаването) на еврейските. Това си е записано във Ветхия завет, това си го празнуват. Разпятието на Помазания на тази еврейски празник обаче не е случайно. Той влиза в Йерусалим в седмицата преди Пасхата. Именно заради нея, еврейските фарисеи от Синедриона настояват той да бъде разпънат тогава, в шабата. Всъщност по този начин от тяхна гледна точка те правят свещенодействие пред Яхве. Разпънат на мъчителна смърт е арамейски гой, който на всичкото отгоре има претенции да е Субоги Владетел.
Така че защо руснаците го наричат Пасха и защо РПЦ го е оставила така си е техен проблем. Ние тук просто трябва да покажем как Великден се връзва със старата Вяра на българите.

И понеже стана дума за оброчния хляб, който ние го знаем като козунак, четирите червени и едно бяло яйце в средата му, ето и една снимка на подобна символика. Равнораменен кръст в кръг на вертикален стълп до стар дъб. Дъбът на Тангра - Бой терек. Снимката е от колекцията на Зиези при село Планиница

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тук бих добавил и за католическия Велиден. Както знаете, те го празнуват една седмица по-рано от православния. Което е честване на еврейската Пасха и отново Зиези има право да се възмущава. Защо така са избрали - католиците си знаят. Действителният Великден е именно на 19-и или 8 дни след еврейската Пасха.B Православието ориентира за Великден е датата на песаха (което съвпада с нощта на първата събота (сабат) след първото пълнолуние след пролетното равноденствие - юдаизма е лунна религия). Този техен празник продължава 1 седмица. Така е сега при тях, така е било преди 2000 години. С две думи, началото на техния песах cъвпада винаги с нашата Лазарница. В Евангелията на Марк и Лука ясно е записано, че Христос е разпънат в нощта преди приготовленията за сабат. Последния ден от песаха, което е и кулминацията на седемдневните им празници. Ако приемем католическата версия, просто не се получава някак си Христос да е разпънат в петък вечер, а в събота да възкреси Лазар. Така че за католиците Зиези също има право. Че те фактически честват Пасха, а не Великден. Виждате сами каква финна намеса има в един от най-големите християнски празници. Особено за католиците и руските православни.
И като погледнем от горните съвпадения, ще видим как Синедриона внимателно е подбрал деня и часа, когато Христос е трябвало да бъде разпънат. Т.е. неговото разпятие си е и човешки принос към Яхве. На един гой и лъжепророк за тях. Съвпадащо точно с настъпването на нощта. Деня, в който съкрушения фараон след финалния удар на 10-те чуми на Яхве им оставя да отвлекат цялото богатство на Египет, пречупвайки за винаги силата му. Cамо и само да се махaт от страната му. Деня на триумфа им. Само че особено в Откровението на Йоан има някои смущаващи за Синедриона работи, които напоследък според някои източници не им дава спокойствие.

Като помисли човек ще види как това време около Великден Йерусалим е станал свидетел на един грандиозен сблъсък на идеи. Помазаният Йисус не случайно избира точно този празник да влезе на вълка в устата, в самата столица на Синедриона. Не случайно избира и началото му за да възкреси човек. Символиката е много силна. Докато яхвистите празнуват масовото убийство на невинни деца, Христос пък възкресява починал, за да им покаже че и да убиеш някого не можеш да убиеш духа му. Докато във Втория храм на Соломон се приготвят за пищните церемонии по Песах, обикновените хора на Йерусалим го посрещат като месия, с палмови клонки, а той влиза в града яхнал магаре.
Мислех си вчера докато гледах помопозните тържества пред Александър Невски, какво ли би се случило ако Седмият Помазан влезе по този начин в София. И обяви че е Субоги Владетел на Саракта. Ще го изядат съвременните фанариоти. Ще го разкъсат не по-малко безмилостно от Христос. Гледах там комунистическия доносник Гоце, полковник Максим и разбира се наследника му, масона-митрополит Кирил който се гласи за престола му и се чудех докога още. Докога?

Имаше във форума и един пост на Йордан, където беше доразвил темата с космичното яйце на Абсолюта, Ден Грее. Че оттам излиза и IYI. Което в държавен план означава и Саракта. Единствено ние, българите можем да построим Саракта. Това е и нашия прерогатив. Единствено ние можем да счупим яйцето. Кога ще дойде деня когато наистина оттам като Жар птица излезе IYI и възкресим от Бога Владетеля. Дали въобще ще има такъв ден? Ние имаме потенциала, но както и Елтимир казва едно е че ще стане, друго е че така трябва да стане. Има разлика.

Още един интересен факт. Христос е бил роден през март. Изместват рождения му ден, за да съвпадне с Българската Нова година. Всеки може сам да прецени какво влияние е имало Тенгрианството върху Християнството, и как Православието било натъкмявано към старата ни Вяра.

Много се радвам, че сте отвори тази тема. Мислех да пусна тема за Яйцето като символ, но трябваше борже да отлитам занагоре, към Горната земя.
Ето и един откъс от "Сказание за Чулман", където се свидетелства за боядисването на яйцата, съществувало далеч отпреди идването на християнството.

=====================================
(31) Като завличали шейните върху леда на реката,
кукерите ги изгаряли,
заедно с намиращите се на тях
кукли и стари вещи.

(32) После чупели леда и викали:
“Ей, Кара-Балък! Сюрен, Сюрен!
Вземи нашите дарове,
а в замяна отнеси зимата!

(33) Отнеси с нея и студа
и всичките ни обиди и тъги,
а ни донеси топлината,
радостта и изобилието!

(34) Погледни, ела при нас –
ние сме ти приготвили
вкусна храна
и сме я поставили на брега.

(35) Ще ти дадем
засищаща каша,
боядисани яйца
и сладък мед!

(36) Погледни, излез при нас,
само не се плаши от нас:
нали ти си ни красавец,
а ние сме такива страшни!”.

(37) След като извиквали Чулман-Арбай,
кукерите разпалвали огън на брега,
на който готвели Чулман боткасъ
и около който устройвали пир.

(38) Една част от ястията
всеки участник в пира
заделял специално
за Чулман-Джалъш.

(39) Като изяждали донесените дарове,
хората оставяли заделената храна
и изгаряли в огъня
своите маски и кожи.

(40) След това, като се прощавали с Чулман,
и се умивали и напръсквали с вода,
кукерите прескачали огъня
от брега към аула.
==================================