СУРВА?!?

Сурва е най-големия ни езически празник който се предполага, че е свързан с прабългарите!

Аз имам версия за това от къде произлиза името на празника, но ме интересуват и други.

Така, че давайте вашите такива, ако имате.

Очаквам смислени и конструктивни предложения!!!

Георги Велев (бати Жоро), Асеновград, е написал 2 книги.
Сложни и трудни са, но накратко открива огромно количество паралели между И-дзин (книга на промените), древнокитайската философска концепция за Йин и Ян и древнобългарските фолклорни обичаи, които съхраняват и пернасят през вековете символи и знаци за нашата позабравена философия, религия и знания.
Към вопроса: суровакането според него е от думата сурова ки, то ест, сурова жизнена енергия.
Този ритуал има пряко отношение по датите си към смяната на сезоните и на кръговрата на енергията в човека и народа.
Книгите са толкова изпълнени с мисъл и информация, че книжле иот 100 и нещо страници се чете с месеци и пак не може да се проумее на 1-2-3-... и даже по-нататък четене.
За мен поне.
Може аз да съм прост.

---

Апропо - за мен лично той е най-големият и скромен майстор по бойни изкуства, и неговто автентично българско бойно умение няма аналог.
Нито карате киокушинкай, нито айкидо, нито свободните двубои или бразилското джиуджицу на клана Грейс могат да се сравнят с неговото умение.
Субективно мнение.

Пламене,дай ги тези книги?

Чувал съм за автентично нашенско си бойно изкуство.Дай повече светлина по темата-книги,сайтове...
Сега разбирам откъде идва новогодишният ритуал.А този нашенски майстор има ли си координати?Знае ли за сайта?

Да, изключително бих се радвал на излетите ни сред природата да тренираме с приятелите, вместо само да стреляме!

Съмнявам се, да имат интернет ресурс или електронно издание на тези книги.
Това са малко по-друга порода хора, които много-много не се увличат по такива цивилизационни ценности.
Тренировките, или по-точно, тренировъчните лагер-сборове се провеждаха всяка година на Гонда вода, над Асеновград, точно по Еньовден, и се събираха школи от цялата страна.
За книгата...трябва да я потърся тук, но може и да е останала в България, че тук не всички книги съм си донесъл...

Ето тук срещнах неговите разработки преди време. Заслужават си вниманието.

www.svetogled.hit.bg/202.htm

Пламен Пасков писа: Георги Велев (бати Жоро), Асеновград, е написал 2 книги.
Сложни и трудни са, но накратко открива огромно количество паралели между И-дзин (книга на промените), древнокитайската философска концепция за Йин и Ян и древнобългарските фолклорни обичаи, които съхраняват и пернасят през вековете символи и знаци за нашата позабравена философия, религия и знания.
Към вопроса: суровакането според него е от думата сурова ки, то ест, сурова жизнена енергия.
Този ритуал има пряко отношение по датите си към смяната на сезоните и на кръговрата на енергията в човека и народа.
Книгите са толкова изпълнени с мисъл и информация, че книжле иот 100 и нещо страници се чете с месеци и пак не може да се проумее на 1-2-3-... и даже по-нататък четене.
За мен поне.
Може аз да съм прост.

---

Апропо - за мен лично той е най-големият и скромен майстор по бойни изкуства, и неговто автентично българско бойно умение няма аналог.
Нито карате киокушинкай, нито айкидо, нито свободните двубои или бразилското джиуджицу на клана Грейс могат да се сравнят с неговото умение.
Субективно мнение.

Е, то е съвсем нормално - "сурова Ки", тъй като стара Бога си е отишъл и Млада Бога настъпва, неговата жизнена Сила изгрява и първия, който трябва да я получи е Човека. Затова в самия ритуал са заложени големи тайни. Детето, което ни сурова- ки е символ именно на Млада Бога (запазено в християнството като символ-детето), сурова - ки ни именно по гръбначния стълб, по централния канал, по който се издига Орендата, като ударите с тирса, жезъла (суровачката) "набиват" новата енергия във всички наши финни тела, освен физическото и по този начин, ги ритмират и хармонизират с нея. Така, ние влизаме в новия цикличен ритъм на Вселената.

Прилика може да потърсим и между „калду"/„халду"
и „кадуцей". Втората дума е всъщност названието на
жезъла на Хермес (Тот) - кадуцей, познатата ни
българска сурвачка. Любопитно е, че древният кадуцей
е известен и като тобахон. Словосъчетанието е
многозначително, защото се състои от две познати
съставки. Първата „Тоба" е древнобългарски
владетелски род, който владее Китай, от който
произлиза и Савската царица, свързан преди всичко с
Кимерийците. Втората съставка „хон" е често
използвана в Кавказ, където с нея наричат северните
склонове на планините.
Кадуцеят е един от най-древните символи. Той се
вижда върху купата на цар Гудеа, който е един от
владетелите в Месопотамия през III хил. пр. н. е. и е от
династията на гутеите (кутиите). Това представлява
пръчка, около която са увити две змии в
противоположни посоки. Според някои автори като
Атенагора, Макробий, Курт де Гебейн, Милош Сидоров
и др. пръчката се явява небесният екватор, а змиите са
пътеката на Слънцето през дванадесетте зодии в
годината, с четирите важни точки - пролетното
равноденствие, лятното слънцестоене, есенното
равноденствие, зимното слънцестоене.
Понятието „калду"/„халду" (халдеи) вероятно е
свързано и с шумерското „гал"/„кал" - в превод „велик",
от двете си части „ка" -„жизнена сила" и „ал" - „бог".

Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

(от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
Български “мартеници” със сходна календарна символика.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)