Фалшификатите в книгата "Произход и преселения на древните българи"

Ей този доктор, който непрекъснато ни го натрапват по телевизията на Винкела издал някакво книжле „Произход и преселения на древните българи”

Фалшификатът му не съм го чел, нито другите му книжлета от масонското издателство "Хелиопол" на ГРУ-сектата Висарион.
„Произход и преселения на древните българи”- Глава Х
Той, както и другият ветеринарен доктор Пасков в последните години се изявяват за стожери на "истинската" българска история. Всъщност, усвояват едни пари и си работят по спуснати опорни точки. Нямаше да му обръщам внимание, ако не беше в книгата си отделил цял раздел да разгромява "Историята на Нариман", издадена от един вече полусляп Българин в далечен Казан. Съставена от древни сборници преди цяло хилядолетие. В тях са изброени с такива главозамайващи подробности имена и фактология, че ако имахме истински и честни учени в България, да са направили дисертации само от анализ на тези факти.

Защото те допълват и наслагват всичко, за което сме писали досега. В "Нариман Тарихи" подробно се описва как Волжка България (регионите в Предкавказието) падат под властта на критоевреи - яхуди. Като четем това ясно виждаме аналогията със съвремието на Дунавска България, което не е по-различно.

Тъй като едва сега оформихме първите 3 части на Нариман, вече може да сравним много от нещата там с всичко предишно, което знаем.
Тази тема обаче е за да видим как поредният "борец за истината", нискочелният разобличител изкарва един алманах на световната история за фалшификат.
Насладете му се, защото е класически пример от нагла демагогия. Раздела започва със сравнения с някакви книги от други държави, които въобще не ни касаят. Психологически обаче това е опит да принизи значението на трудовете на волжския Българин

Във въпросната му книга е обърнато внимание тъй нареченото Движение "Воини на Тангра", да вземем и ние нещо да кажем.

И така... да започнем;

Ж.В. (Живко Войников)
" От контекста на описаните събития става ясно, че те са станали в езическия период от историята на „българите”, непосредствено преди приема на исляма. Странно защо един мюсюлмански книжовник използва християнската календарна система, при това в съвременния и вариант, по т.нар. „Рождество Христово”, а не както би трябвало в ранното средновековие – от „Сътворението на света”.

Отговора го е дал самият Фархат Българина. Той си казва, че е преизчислил всички години от Древнобългарския календар по грегорианския. Толкова.
А дали е измислил тези дати по нашия календар? Ясно е, че няма как да знае за Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821 по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика като имаме предвид, че шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.

Ж.В.;
20."Прави впечатление използването на доста странни топоними, в „Джагфар тарихи”, несрещани никъде другаде, с неизвестен произход, напр.: Ак-Балин – Северна Русия, Ак-Булгар йорта – Волжка България, Ала-Тура – Казан, Анатыш – Дания, Алтън-Баш – Рим, Байлак – Полша, Артан – Прибалтика, Литва, Атряч – Троя, Банджа – Фанагория, Берджула – населението на Шумер, Самар – Шумер, Галидж – Скандинавия, Дулоба – държавата на Кий-Шамбат, Кургаш – Арабия, Джалда – Крим и др. Пределно ясно е, че са плод на Нурутдиновите фантазии."
Никак не е пределно ясно, нито е плод на Нутурдиновите фантазии. Джалда (Крим), където е роден основателят на Дунавска България - Аспарух Атила в годината имен носи името съвременният град ЯЛТА. Който случайно е пак в...Крим
Но да обърнем внимание на един друг топоним от Нариман Тарихи. Карбун. Това е столицата на миджаните (мизийци) - българите от северна България
Нариман Тарихи;

При него в Ахил [Балканите] господствали макиданските и карбулски българи, силно притесняващи сербийските тирбашци [пра-елини]. А Сербия е област между реките Серби [Върбас в Босна] и Балуба/Маруба, тоест „Българската Река“.
Карбул е старобългарското название на Миджан [Мизия]. Център на Карбула бил град Карбул, който старите трьоки [траки, тракийци] наричали Карбун [Каварна]. „Кар“ по тракийски и трьок-български ["тюркобългарски“] значело „слънце“, а „бун“ по трёкски - „град“. В трёк-българския език думата „бун“ приела формата „бул“.

Някои утвърждават, че именно в Карбуна възникнала думата „булгар“.

Тъй като тирците (сербийските тирбаши) изговаряли думата "б" на "в" Карбун (Слънцеград) било името отдясно наляво на Карвун(а)
Някогашният град Карбун не е в Балчик както казва Уикипедията и си мислят балчиклии. Той не е и в Каварна, където малко по-точно го определя Фархат. Това е потънал град в акваторията навътре между Калиакра и Тузлата след голямо земетресение, когато морската ивица се премества на километри навътре, а това се знае там само от малцина местни.

Тъй като днес ми пратиха един блог, в който преди 5 години един публикувал друг, който се изказал, че "Джагфара, Наримана, Болгара и т.н. са фалшификати. На мен лично ми е писнало да се разправям с такива капацитети Затова ги бутам в един общ знаменател с тракизиращите и ги отминавам. Накратко "Сказание за Чулман" е нашата духовна история. Ама как така духовна история? Може ли историята да бъде духовна? Ами, може, когато митологията е история. Мoже ли митологията да създава история? Няма само древногръцката да го прави я)) "Джагфар Тарихи" е историята на Българите от гледна точка на волжките българи, "Нариман Тарихи" на хазарите, под чиято власт е Бат Баян. Защо ги ползваме ли? Ами, защото Историята на Дунавските Българи в нейната митологична историчност е почти напълно ликвидирана с християнството и близостта с Източната Римска империя. Ние имаме християнски варианти на тази история, в които наистина има митологични елементи, но те не са официални и една официално християнска, тази на Паисий. Затова, когато казвам, да четете тези "фалшификати" точно това имам впредвид: ДА НЕ ГИ ЧЕТЕТЕ ПРЕЗ ОЦЕНКАТА НА РАЗНИ КАПАЦИТЕТИ И АВТОРИТЕТИ. ЧЕТЕТЕ ГИ СЪС СЪРЦЕТО! Както виждате, аз много рядко цитирам разни историци, вече. Защо? Ами, защо ми е, след като "Сказание за Чулман", например ми дава ВСИЧКО!

"Исторео" - разказвам. Разказвай ми мъдрецо и пей за древна слава..., разказвай ми мъдрецо, реди, недей престава..." Махабхарата иска мъдрецът да разкаже, не доцента, не професора, не академика... Важно е, когато се чете, човек да се наблюдава, да види дали прочетеното вибрира с неговото съзнание, дали ще забие лудо сърцето му, дали тръпките на клетъчната памет, ще наелектризират кожата. НЕ ЧЕТЕТЕ С УМА. УМЪТ Е РОДЕН ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯ!

Историята не е Ум, Историята е Сърцето, вечно жертвано в темелът на Бъдещето!