Кръгове - Въведение
...
Нима хората си въобразяват, че са достатъчно подготвени за срещата с новата реалност? Малцина се стремят да придобият Правото.
Но само един ще се окаже достатъчно смел,
за да развърже преобразителната мощ.
Никой не може да даде Огън, ако сам не гори. Който гори - изгаря....
Избранниците не се обучават. Те се раждат. И никой не ги пита предварително дали са съгласни.
Винаги един извършва Промяната. Но той никога той не е сам. От едната му страна са Наставниците. Избранникът е от старата раса.
Те са извън нея. От другата му страна стоят подобни на него. Подкрепата, макар на нищожна част от своите е задължително условие.
Иначе Избранникът може да рече:
"Зова! Но хората не чуват моя Зов. Непрестанно крещят помежду си. Понякога тихо, почти безшумно. Но по-често с диви, животински звуци.
Оглушали са от своите собствени крясъци хората. Как да излекувам глухотата им? Техен е изборът, те са избрали съдбата си, избрали са я без принуда.
Затулили са своята Искра хората. От дългото стоене в Тъмнина са ослепели. От преклонението пред Тъмнината е погинало духовното им зрение.
Как да ги пожаля? Те доброволно, по своя воля са се самоослепили.
Дарих ги! Отхвърлиха моя Дар. Отвърнаха лица от нашето Съкровище. Дали го заслужават? Дали изобщо можем да им го дадем, щом те не искат да го вземат?
Има ли смисъл да им го даваме, ако те всеки път го хвърлят в калта?"
...
Дотук - нищо страшно, нищо непоправимо... ако Преобразителят можеше да бъде заменен с друг...
www.voininatangra.org/modules/xfsection/...cle.php?articleid=19