Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българите. Георги Сава Раковски

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното
писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните
учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това
благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и
порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които
днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от
Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце
и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език,
песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се
назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се
усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със
заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя
им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в
България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото
ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го
от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия,
на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

Прикачен файл ( : 221 )

Preselenie_v_Rusia.pdf

Не, че сега американците и европейците не го правят същото, само,ч е с икономически механизми.

ТОЗ. КОЙТО НИ Е ОСВОБОДИЛ, ТОЙ ЩЕ НИ ПОРОБИ...

Нашествие на Светослав I в България

През 966 г. византийският император Никифор II Фока слага край на мира между България и Византия, продължил близо 40 години след Симеоновите войни. Недоволен от отказа на цар Петър I да спре унгарците, които преминават през българска територия и нахлуват в балканските му владения, Никифор предприема поход в Тракия. Походът не постига съществени резултати и, тъй като основните византийски сили са съсредоточени в отвоюването на Сирия от арабите, императорът решава да обезвреди българите с помощта на Светослав.[2] През 967 византийско пратеничество в Киев убеждава руския княз да нападне дунавските българи срещу голяма парична сума - над 100 000 златни монети.[3]

През 968 г. Светослав потегля с голяма войска (според различни източници между 10 000 и 60 000 бойци ) на лодки по Днепър и черноморския бряг и през лятото на същата година достига до устието на Дунав. Два пъти по-малобройната българска войска е разбита още в първото сражение[4], след което русите завладяват десетки градове от двете страни на Дунав (днес в южна Бесарабия и северна Добруджа).[5] Печенежко нападение срещу Киев (вероятно съгласувано с българите) принуждава Светослав да се оттегли бързо, за да защити столицата си, но в Преславец и други завладени градове са оставени руски гарнизони.[6]

През лятото на 969 г. - след като прогонва печенегите от Киев - Светослав се завръща в България и след оспорвано сражение край Преславец (или при Велики Преслав) принуждава българите да му се подчинят. Борис II (наследил междувременно починалия Петър I) запазва формалното положение на български владетел, но е принуден да воюва заедно с русите срещу Византия.
Трайното установяване на русите на Дунав създава нова заплаха за византийска Тракия. Затова малко преди българите да се подчинят на Светослав Никифор II сключва съюз с Борис II, но не успява да му окаже навременна помощ. Подготовката за поход срещу русите е осуетена от дворцов преврат срещу Никифор (декември 969 г.).[7] Неговият наследник, Йоан I Цимисхий, се опитва да убеди Светослав да се изтегли от България с дипломатически средства, но безуспешно.[9]

През 970 г. руско-българска войска нахлува в Тракия. Светослав води със себе си претендент за византийския престол - Калокир от Херсонес. Град Филипопол (Пловдив) е превзет и много от жителите му са избити. Византийският пълководец Варда Склир нанася поражение на русите при Аркадиопол, но неуспехът не спира нападенията на Светослав. Бунт на претендента Варда Фока в Мала Азия забавя организирането на ефективен отпор от Цимисхий.[10]

През пролетта на 971 г. императорът предприема мащабна контраофанзива по суша и по море. В началото на април сухопътната византийска армия прекосява незащитените проходи на Стара планина и завладява Велики Преслав, отбраняван от руси и българи. Българите минават на страната на византийците, след като императорът обявява, че е дошъл, за да ги освободи от руското владичество. По-късно същия месец Цимисхий удържа победа над Светослав и го принуждава да се затвори в крепостта Дръстър. Обсадата по суша и вода (с участието на византийската флота) продължава три месеца. След безуспешен опит за пробив в края на юли, липсата на продоволствие принуждава Светослав да сключи мир с Цимисхий.

Съгласно договора руските войски се оттеглят от България. Противно на обещанията си, Цимисхий налага византийска военна администрация в завладените български земи в Тракия, източна Мизия и отвъд Дунав. Българските царство и патриаршия са обявени за унищожени, а цар Борис II е отведен като пленник в Константинопол и публично развенчан. Западните български земи остават свободни под властта на комитопулите. През 976 г. те започват нова, 40-годишна война с Византия.

Историята със Светослав Киевски, който разгромява Хазария не е изцяло такава, каквато ни я представят. За този воин има една особеност, която нашите учени деликатно я пропускат. Деликатният момент е в това, че той е изповявал старата вяра на Тангра. Макар и майка му да е била християнка, той си държи вярата на баща си.

И тъй като любимото мото на враговете ни е, че няма писмено доказателство за това каква е била старата вяра на българите, редно е да добавим и това.

Основният враг на Светослав е бил Византия. По това време тук в България се е вихрел кученцето на византийския император, епилептик и узурпатор Петър I и синчето му Борис II. Казвам вихрел се е, защото точно по тяхно време започва най-жестокото преследване на староверците, известни сега като богомили. Неговият поход към България е бил по-скоро освободителен, отколкото завоевателен. Неслучайно той прави и Преслав своя столица. Ако е имал намерание само да завоюва и плячкосва, нямаше да я прави столица. Самият Светослав Киевски се е смятал за българин. Неговото самосъзнание е такова. Правейки Преслав столица, той е искал да подчертае колко е важна за Завета е Дунавска България. Макар да я нарича Джураш по името Добруджа, това е всъщност целия район на Онгъла, Добруджа, Лудогорието и североизточна България, където е била създадена държавата на Испериг. С две думи, той е искал да възстанови това, което византийския копелдак Борис II е разрушил.

Светослав е бил българин по самосъзнание и тенгрианин по вяра. Точно това деликатно се пропуска - както от нашите, така и от (у)руските учени. Но всичко го има записано.

Летописът за похода му се съдържа в "Поученията на Светослав Киевски". Които пък са част от летописа "Берсал Тарихи" или още Переяславска летопис от "Нариман Тарихи" писан през 1391 от Даиш Карачай Българина.
(Тарихи всъщност от волжкобългарски значи летопис)

Та там Светослав преди похода на юг си казва;

Така ще тръгнем зад Урускал (Урусия - днешна Украйна/Молдова) в нашите степи Джурашки (Добруджа) и ще се бием за тази наша земя като богатири. Ние сме уруси от булгарски род, тоест отделихме се от славните хора (славолюдството), но искаме като преди да бъдем пак славни и това неведнаж сме го показвали с мечовете си ... За тази слава нашата Жар-птица пее, и орлите (носители на Орендата, б.р.) навсякъде крещят, че урусите са свободни и храбри и на земята и във водата, и в гората и в полето...
Така тръгваме на юг към Иджар (Дунав), където българските овце на Атай (джабгусир от IV в. до Хр.) пасат и заради вероломството на нашите кръвопийци гърци, тях самите в морето Илатско (Средиземно) от Ахил (Балкана) ще изхвърлим и ще и вземем целия Балкан, обилно полят с кръвта ни българска. А ако това не направим, то да ни прокълнат потомците наши и да се отвърне от нас Тангра и алпите и такъв грохот от Небето да чуем, такава тъмнина да обхване цялата ни земя, че да се обърнат и градовете и селата ни

По нататък в летописа си княз Светослав продължава да споменава името на Българския Бог;

И ние с тези думи Джураш (Добруджа) ще тръгнем да вземем, само клетва преди това ще дадем, че ако Джураш вземем, то обратно на гърците вече няма да я дадем и по-добре да умрем там, отколкото да се върнем с позор. Ако ли път отстоим Джураш и Урускалия, единна, богата и могъща ще я направим и славата ни народа за пет века ще споменава, а от Тангра милост голяма ще получим даже и да се ни силни и многочислени хората....

Паметник за победата на Светослав над хазарските евреи. Забележете характерния чумбас на победителя. Както и обръснатата наполовина глава, описана като необичаен вид в гръцките летописи;

Този въпрос е много слабо изследван. Единствено си спомням, че Боно Шкодров беше извършил изследване на тоя въпрос, т.е. по темата за "Религиозните войни между българите". Там, той също го споменава като тенгрианин, но според мене разделението на Българската народност на християни, мюсюлмани, юдаисти(което ме смайва) и тенгриани е пагубно. И ако тука става въпрос наистина за "религиозна война" и опит да се изтласка влиянието на Византия, според мене е едно абсолютно неоправдано действие, тъй като резултатът от него е, че се поднася цяла България на тепсия обратно в Източната римска империя. Както и избиването на цялата аристокрация в Преслав като отмъщение за избиването на боилските родове от Борис Михаил, избиването на населението на Пловдив по необясними причини. Това е едно стихийно и твърдо прибързано решение, защото след като избиеш до крак административните кадри, защото са християни, трябва да имаш подготовката веднага да ги замениш с тенгриански такива, иначе убиваш държавата.

Ето тук, има извадка от Боно Шкодров на тая тема
lugvran.com/Tribuna/Bono_Shkodrov/religiozni_voini/index.html

Виждам, че си извадил и превел от някакъв източник на руски текст свързан с тоя въпрос, дай линк да го видим и да преведем повече неща по въпроса.

QUOTE (Йордан_13)
Това е едно стихийно и твърдо прибързано решение, защото след като избиеш до крак административните кадри, защото са християни, трябва да имаш подготовката веднага да ги замениш с тенгриански такива, иначе убиваш държавата. [/quote]
Това трябва да се има предвид за бъдеще. Този Светослав ги е считал и не без основание за византийски лакеи, проводници на техните интереси. Аналогията е бъдещия Саракт е доста очевидна, защото към днешна дата положението не е по-различно. Както и не ни трябва "задунайски освободител", било то и с добри намерения.

Текстовете ми са пратени от волжки българин и тенгрианин, който обеща, че ще потърси нещо повече. За съжаление, посоченият летопис "Берсал Тарихи", където е са включени и "Поученията на Светослав Киевски" към днешна дата не може да се намери онлайн. А там явно има неща, които са ключови за бъдещата история на България и последващите робства.

Изтупвам статията отпреди 3 години, тъй като стана ясно, че кан Светослав освен религиозни и държавни, е имал лични мотиви да нападне Борис II, който му е втори братовчед. Като отмъщение заради дядо си Владимир Расате.

QUOTE (Йордан_13)Виждам, че си извадил и превел от някакъв източник на руски текст свързан с тоя въпрос, дай линк да го видим и да преведем повече неща по въпроса.[/quote]
www.voininatangra.org/modules/xfsection/...le.php?articleid=604

Нариман Тарихи, 4-и раздел