Българската Гилотина Тайните механизми на народния съд

Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин.

Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на "национално съгласие", или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано.Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила.Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите.В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на "фашистката държава", за да се установи "диктатура на пролетариата". Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление. Народният съд, организиран и дирижиран от Българската комунистическа партия под наблюдението на Москва от октомври 1944 до май 1945 г., заема централно място в след деветосептемврийските репресии в страната.

Прикачен файл ( : 244 )

polia.meshkova_bg.gilotina.pdf

samvoin.blog.bg/politika/2012/04/01/apok...-dimityr-pesh.931896

Първи състав на българоубийствения т. нар. „народен съд”, след 9-ти IX 1944г. :

Манчо Рахамимов Мошев (1902 - 1986 г.) - обществен -обвинител в 7-ми състав на „народния съд”;

Исак Елизар Франсез - съдия;

Пепо Менахем Коен - съдия
Еми Барух - съдия;

Йосиф Кутев - съдия;

Исак Данон - съдия;

проф. д-р Насим Юда Меворах - съдия;

д-р Израел Моше Калми (1885 - 1968 г.) - съдия;

д-р Самуил Борисов Шейнин - съдия;

д-р Израел Бохор Леви - съдия;

д-р Шаул Хаим Романо - съдия;

д-р Йосиф Максимов Фаденхехт - съдия
д-р Елизар Якоб Вентура - съдия;

д-р Марчел Калев - член на съда;

д-р Яко Исак Арис - член на съда;

д-р Александър Клайн - член на съда

д-р Нисим Рахамим Леви - член на съда;

Йосиф Яшаров (1894 - 1971 г.) - адвокат в „народния съд” (член на масонските еврейски ложи „Бнай Брит”, „Общите ционисти”) и други.

"Тъй наречения “народен съд” в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди – 2730 и общо осъдени 11122 души! “Народният съд” издава също така смъртни присъди над предварително избити няколкостотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този “съд” обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г. (106)."

МНОГО КРЪВ И МАЛКО СНЯГ ..... 1 февруари 1945 г. - Б Ъ Л Г А Р И Я В късният следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани митинги, множеството е обладано от прастарото усещане за кръв, за отмъщение, за жестокост, комплекса на Андрешко да види бирника, закачен на въжето. Развяват се червени знамена, на плакатите със сърп и чук пише само едно – „Смърт!”. Разбира се, сборището е организирано с точно определена гадна цел – да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да се осуети евентуална възможност за възражение от страна на бившите държавници и да се бърза, много, много са бързали хората на комунистическата партия да си организират касапницата и да не се даде никаква възможност на многобройните чуждестранни наблюдатели за среща с вече осъдените. И понеже Георги Димитров – Дед и Трайчо Костов – Спиридонов вече са определили присъдите доста по-рано всичко е подчинено на бързата процедура. Открих във вече обилната документална литература следния прелюбопитен факт – присъдата се чете в късния следобед на 1 февруари/около 16.30 часа/, излъчва се по радиото, заглушено от виковете на митингуващите комунисти. Нека припомним, че много от роднините на арестуваните са изселени в страната, където радиото в ония години си е лукс, достъпът до съдебната зала е строго ограничен, а вестниците излизат със закъснение на следния ден – 2 февруари. На този 2 февруари присъдите отново са прочетени по радиото – този път спокойно и уверено, когато вече бившите регенти, министри и депутати са били разстреляни! Дори след прочитането на присъдите на другия ден главния обвинител Георги Петров казва по радиото: „Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители” и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди.” Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история. Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени „да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд, както и възможни протести на отделни обществени групи”. Никола Петров, помощник-командир на 3–а дивизия, четирийсет години след това, декларира: „Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му”. За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целия помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност и шефа на спец-отдела полковник Лев Главинчев – съдист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят „работата” да се свърши с нужната жестокост, бързина и потайност. Те са извикани от ЦК на партията от фронта, за да им се дадат подробни инструкции за организирането и провеждането на екзекуциите. Организирана е и специална команда за убийствата, начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава и` са само комунисти и ремсисти от системата на милицията и военното разузнаване на ген. Петър Вранчев като имат дори … партиен секретар на временната група за разстрели. Това е комуниста Кольо Петков-Моряка, съучастник на Мирчо Спасов в екзекуцията на техния човек, обвинен в предателство пред 1944 г. Никола Милев. Компания от професионални убийци, удушвачи, касапи от вартоломеевите нощи, с една дума – комунисти! Тези човешки същества имат за задача да избият по най-бързия начин трима регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през 20 век. Депутатите от 25 народно събрание са избити, въпреки съществуващия депутатски имунитет – норма от римското право, съществувала по цял свят. Преди това в ЦК на БКП има изключително важен спор и той е как да бъдат екзекутирани осъдените. За класическия начин „чрез обесване” настоява зетят на Георги Димитров Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили църквата „Св. Неделя” през 1925 г., но е надделяло мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин, според главорезите – „работата ще се изпълни бързо и чисто”, а това е основната цел на палачите в онзи исторически момент. Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. „Алабин”. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал „Не трябва да плачем за нас, а за България”, после запява националния химн „Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер. Ето какво си спомня Царица Йоанна за тази зловеща нощ: „На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията… …Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас.

А сега да видим днешните червени мишепутки, дали са си променили мнението за тази "дата". Еми, не, не очаквайте нещо подобно:

"9 септември е един от най-великите български празници. Това е денят на свободата. Сега България се води към икономическа и политическа катастрофа и именно заради това изборите догодина са много важни за нас.
За да победим обаче, трябва да се създаде едно силно ляво обединение и трябва да се обърнем отново към 9 септември 1944 година".

Това заяви зам.-председателят на българския антифашистки съюз Минчо Найденов пред събралите се пред градската могила в Борисовата градина 400 социалисти, антифашисти, ветерани и други."

"Янаки Стоилов отбеляза от своя страна, че на днешната дата преди 68 години е поставен преходът към социалното изграждане на България.

По думите му 9 септември не може да бъде откъснат както от порива за демократична промяна, така и от установяването на нов социален ред в страната."

"Стоилов призна, че комунистическата идеология не е търпяла конкуренция: „Не можеше да бъде засенчвана от църквата, но е вярно и че църквата никога не е получавала такава солидна материална подкрепа както тогава".