За спасяването на "българските" евреи

Юдаистката ерес е злокачествен тумор, който трябва да се изреже
(Томас де Торквемада)

След блаженото лизане на еврейски задници, което Гробовото правителство започна с встъпването в своя мандат, совалката на Тиквата до Изсра-ел, непрекъснатите совалки на министри от неговото правителство до Тел Афиф, обещанието на земеделския му министър безпроблемно евреите да купуват земеделска земя в България чрез подставени фирми и лица, безпардонните изказвания и наставления на посланика Гендлер в интервюта на богопомазани вестници, дойде и очакваното – председателя на “българския” Парлама-мент, рабфашката болшевичка Цецка Цачева да изнесе и реч на специална сесия пред Кнесета. Оттук не е далече деня, когато най-вероятно външния министър на Изсра-ел, Авигдор Либерман или министър-председателя на тази “държава”, ще изнесе реч на специална сесия на “Българският” Парлама-мент. А в обозримо бъдеще, под надслова на обединението на всички пролетарии или на всички моше- ници, ще се стигне до обединението на двата Парлама-мента в един, за по-добро функциониране.
Това едва ли ще има кой знае какво значение за липсваща държава като България и псевдодържава като Изсра-ел. Общия Парлама-мент ще даде възможност моше-ничеството и корупцията да бъдат узаконени и да достигнат небивал блясък, който ще смае световната съвест. Така или иначе, всеки уважаващ себе си юдеин е ляв, когато трябва да се разруши дадена държава чрез революция и десен, когато трябва да влезе в управлението й, за да я окраде. За евреите – дясно и ляво, не са идеологии, те са лостове за постигане на определени цели. Лявото и дясното са идеологии само за гоите – забавачница на ума, отклоняване на вниманието, от истинската същност на паразитизма, дълбоко вкоренен в юдейската психология. А тя е психология неспособна да пожертва самата себе си в името на другия или в името на нещо висше. Тя е психология, която дори не може да се пожертва в името на своя собствен Бог! Исторически Вехтия Завет ни свидетелства за това. Там вместо родоначалникът им Авраам да пожертва сина си Исаак, пожертва животно - овена. Благочестивото тълкуване на този текст е, че така Господ изпитал послушанието на Авраам, което е абсолютна демагогия. Тази случка показва неспособността на този народ да жертва себе си в името на нещо висше и свято. Там стои не послушанието, а страхът за самия себе си и първородството. Този акт, след това така враства в психологията на юдейството, че се превръща в традиция при тях да пожертваш всички останали заради себе си, да пожертваш гоя, заради евреина. Затова ние не можем да се съгласим с изрази като “вековните приятелски чувства на българите към евреите”. Не е добре в политически речи да се вмъкват идеите прокламирани от масонското издателство “Тангра Танакра” за някакви взаимности в историческото съжителство между тях и нас. По-добре е човек да се обърне към нашите възрожденски писатели и поети, които много добре описват заслугите на еврейството за падането на столицата Търновград (“Жидов гроб”) или описанието им от наш възрожденец като Любен Каравелов на тяхната физическа и духовна нищета. Още повече, че в народния ни изговор съществуват отрицателни наричания като “жолто еврейче” и “жолта базигряна”. Днес подобни изказвания биха били сложени в графа “расизъм” и “антисемитизъм”, а съответните автори осъдени за отричане на холокоста. Съвсем неслучаен става факта, че редица от тях постепенно почнаха да биват сваляни от учебниците в българските училища. Това е национално престъпление и предателство, за което в обозримо бъдеще, ще потърсим сметка.
Юдеите трябва да разберат, че термина “свобода на словото” не означава писане и изговаряне на това, което те кажат по собствените им медии или от устата на отгледани от тях научни и обществени светила. То включва и отричане на холокауста и семитизма. Иначе не е “свобода на словото”. Защото да кажеш една купчина глупости по телевизията, да натириш България в кочината на “евроатлантическите ценности”, а да ти бъде забранено да посочиш истинската причина за злината по света, това не е “свобода на словото”, това е “диктатура над словото”. Това е същото, като да забраниш “Моята борба”, при все, че няма по-добро четиво в света, което да ги охарактеризира така добре и целия еврейски елит, да го пропрочита. Хубаво е, когато други пишат за теб, дори лоши неща...Това е “реклама”. Истина, а не реклама е, обаче събитието “Марко Кралевити убива солунско еврейче”. Нашият народ, уж воден от вековни приятелски чувства към евреите, взел, че включил в борбата срещу солунското еврейство дори митичния Конник-Герой, наречен в епосите “Крал Марко”. Ясно е, че Марко Кралевити не отива да чете проповеди в някоя синагога в Солун. Това идва да покаже, че след като през 1492 , евреите са натирани от Испания, заселването им в пределите на Османската империя не е посрещнато с братски приятелски чувства от нашите деди, тъй като все още е ярък спомена от отварянето портите на Търновград от юдеина, получил след това и полагаемия му се “жидов гроб”. Точно такова отваряне на портите на Българската държава, направи и подставеното лице на Ротшилд в България – Соломон Паси, срещу когото имаше дело за изнасяне на секретни държавни тайни в посока Тел Афиф. Няма да ви казвам, че “солунско еврейче” е прозвище - символ на втория център на злото, втория център на оробяване на българската народност, защото след заселването им в нашите предели, евреите по никакъв начин не са считани за “рая”, каквато по-нанатък се превръщат българите. Остава да се запитаме, дали това не става под давление точно на тази общност, обособила своя Балкански Йерусалим в град Солун. Де факто убиването на “солунското еврейче” е символ на разрушението на този Балкански Йерусалим като източник на зло за българската народност. И днес ние чакаме отново, някой Марко Кралевити да убие “солунското еврейче”, което вече се намира не в Солун, а в “българския” Парлама- мент. Този Парлама-мент начело с рабфачката Цецка Цачева се е превърнал в източник на проповед на юдаизъм и семитизъм (сатанизъм), той се е превърнал в една огромна синагога, в която заседава зловещия Синедрион.
Защото ние не можем да се съгласим с изказване като това

“България е държава, която векове е била кръстопът и живеейки на кръстопътя, сме се научили да общуваме.
Само с общуването, с разбирането на другия, може да се обясни един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.”

Това изказване е една огромна манипулация. Спасяването на живеещите на територията ни евреи е от значение само за евреите и огромна жертва от наша страна. По никакъв начин това не е най-славния епизод в българския 20-ти век. Това е абсолютна манипулация на историята. Най-славните епизоди, това са независимостта на България, Балканската война, връщането на Южна Добруджа обратно в Българската държава. Най-срамния – ликвидирането на Третото българско царство и обявяването му за република, чрез незаконен и невалиден референдум. В основата му стояха отново юдеи, които се биха срещу него в партизанските отряди. Това е факт. Плочите на избитите евреи взели участие в партизански отряди са навсякъде. Явно са били много усърдни в желанието да стрелят срещу българската жандармерия. Или да дадът пример на подлъганите млади момчета, взели участие в “антифашистката борба”. Оттук вече трябва да ви стане ясно какъв е характера на този “народен съд”. Това е военен трибунал за разправа, физическо ликвидиране и отмъщение за избитите в жандармерийските акции “богоизбрани” и трибунал за разделение и противопоставяне на българският народ по идеологически признак, чиито смъртносни отровни плодове ядем дори днес. Националната ни съвест трябва да осъди и поругае историческите дела, довели до избиването на българи от други българи, в угода на чужди идеологии, каквато е и идеологията на капитализма, от която произхожда идеологията на комунизма.
Но да се върнем на този исторически акт – спасяването на “българските” евреи. Какво представлява той? Накратко, този акт е исторически урок по милосърдие, преподаден от българския народ на юдеите. Той няма нищо общо с “общуването”, защото и днес чувам евреи да казват: “не знаем защо са го направили българите”. На тези човекоподобни, въобще не им става ясно и им е непонятно защо сме ги спасили. Затова този ден при тях минава неглиже и без ясно изразено разбиране и благодарност. А на този ден, всеки уважаващ себе си юдеин в знак на признателност би трябвало да целува ръка на своя съсед българин.
Затова днес се стига до парадокса, ние да го честваме, все едно сме спасили самите себе си и да го отбелязваме. Защо? Защото те нямат втъкана в своя народностен организъм същността на милосърдието и не могат да го разберат. Неслучайно те разпнаха този, който им каза: “не жертви искам, а милост”, а си поискаха разбойника Варава. Защо? Защото те носят Разбойника в психологията си.
И ако трябва да използвам християнски термини, какво е акта на спасяването на евреите? Това е българската “Проповед на Планината”, насочена към историческото битие на юдеите, което е битие на нескончаем холокауст над народите, които срещат по пътя си към “Обетованата земя”, като демонстрация на “богоизбраността” им и волята на расовия им бог Йехова – този или онзи народ да бъде предаден в ръцете им за пълно заколение. Те си измиваха кървавите ръце след поредния холокауст като го приписваха като воля на техния расов бог. Е, и по този начин римския прокуратор Пилат Понтийски си изми ръцете пред тях, като хвърли кръвта на невинния върху им и техните деца. Затова, ако има на планетата народ, който да е отрекъл безсмислието на холокауста, и който да е същинския богоизбран народ, това е Българският.
Докато те, лъжебогопомазаните го превърнаха в една добре печеливша индустрия и наложиха в Европа закон за отричане на холокоста. Този закон е издевателство над човешката съвест и достойнство и трябва да бъде незабавно отменен, а всички осъдени по него – незабавно обезщетени в злато!
Депортирането на евреите от Германия и от цялата територия на Европа от техния сънародник Шикългрубер, безобразно сатанизиран от пропагандната им машина, в крайна сметка върна в тях идеята отново да си имат своя собствена държава на предишната им територия. Хитлер работеше за тях. Неговите действия и на подопечните му високопоставени евреи направиха възможен и реален бляна за възраждането на еврейската държава. Огромните финансови потоци на Ротшилдови и Рокфелерови, свършиха останалото. В този ред на мисли Шикългрубер е недооценен в най-новата еврейска история, защото той е съвременното олицетворение на цар Давид. А нима евреите имат нещо против този свой цар?

Как бе създадена новата еврейска държава? Отново, като бяха пожертвани други и срещу тях бе осъществен и се осъществява геноцид. Този път, обаче геноцида е срещу съродственици, каквито са родените от Авраам и египетската му наложница, наследниците на Исмаил. Междуродствената омраза е нещо обикновено, особено, когато е за земя и имоти, но с нея в продължение на десетилетия е престъпление да се занимава цялото човечество. Израел дължи извинения на цялото човечество и съответните обезщетения, отново в злато! За всичко на този свят се плаща, а евреите не са свикнали да дават, а само да взимат. Законът на жертвата изисква даването.
Затова държавата Израел, трябва да въведе по подобие на своя по-голям брат САЩ - Ден на Благодарността. Този народ до днес продължава да има Ден на Омразата – Пурим в пълен разрез с проповядваните от тях «демократични ценности, свободи, толерантност и търпимост». Един от празниците, който трябва да бъде забранен е Пурим! Защото в него се произнася проклятие: «Проклет да е Аман». Нима това се вързва с толератността и търпимостта? Денят на Благодарността трябва да бъде въведен в Израел именно заради спасяването на «българските» евреи. Ние сме съвсем наясно, че това е една много трудна мисия. Юдеинът като богоизбран и богопомазан, ще му е много трудно да изрази благодарност към гоя, че го е спасил. За него това е светотатство и е нещо нечувано. Но именно българската «Проповед на Планината» извади жилото на юдейското проклятие към гоя, към неверника. Ние няма да чуем «проклет да е Аман» употребено спрямо нас, но най-малкото искаме от еврейския посланик всяка година да се обръща към българския народ, поне с едно «Благодаря».
Иначе дълбоко ще се усъмним в искреността на думите на Цецка Цачева, произнесени в словото й:

«Аз съм сигурна, че ние с вас без съмнение сме заедно – на страната на свободата, на демокрацията, на просвещението.”

Дали Израел днес е на страната на Доброто? Категорично, не. Тъй като не виждаме промяна в характера на еврейския народ от хилядолетия насам, не виждаме нищо добро в демокрацията, където играта на «управляващи» и «опозиция» е всъщност безмилостна конфронтация за това, кой ще управлява, за да може да краде повече от народа си; теза и антитеза, чийто синтез ни разсипва като народ, унищожава ни физически и духовно, оставя ни без държава.
Просвещението? Цачева неслучайно е превела термина «илюминизъм» да звучи на български. Защото на български той има абсолютно позитивно значение. Не такова значение, обаче има той в истинската си същност, чиято цел е тотален диктат над народите и нов световен ред. “Илюминизма” възникна като отпор и отмъщение срещу католическата църква и инквизицията, която гонеше евреите от Европа или ги покръстваше насила, лишавайки ги от възможността да изповядат юдаизма. Той не възникна като необходимост на човешкия напредък и не е правилно да се смята, като източник на такъв, а като ползвател на същия в идеята на отмъщението. И днес не ни остава нищо друго, освен да поставим въпроса, как се употребява днес илюминизма спрямо, нас, българите? На Московския ционистки конгрес през 1988 г., е приета точка, в която пише:

“Да не се допуска разпространение на българската предхристиянска религия, тази религия да бъде обявена за фашистка.”

Е, щом е така, господа илюминати, нека ви припомним светлите думи на първия велик инквизитор Томас де Торквемада: “Юдаистката ерес е злокачествен тумор, който трябва да се изреже.”

Българи, вгледайте се добре в държавата Израел, в нейното минало и в нейното днешно настояще. Днес ние, вървим стремглаво по техните стъпки. Ние губим държавата си и сме на път да се пръснем по света, като сухи есенни листа подмятани от вятъра. Други държави ни стават дом, но никоя от тях не може да ни бъде Родина. Нашата изначална и вечна Родина е и ще си остане Балканският полуостров. Нека направим така, че да не я загубим един ден завинаги и хилядолетия след това да водим борба, да си я върнем отново. Нека не бъдем като евреите. Тяхното бъдеще, не е нашето бъдеще, тяхното настояще, не е нашето настояще!

МАРКО КРАЛЕВИКИ И ЖЪЛТА БАЗИГРЯНА

Том І: Юнашки песни

Чуйте, стари, приказуйте, млади!
Посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юнаци ръци;
туку годи Марко да погуби,
па че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастири,
че изгори Илиндар манастир,
че погуби стари егумене,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Прати писмо Жълта Базиргяна,
па го прати чиста Света гора:
- Много здраве, стар егумен Славе,
да ми дадеш чиста Света гора;
ако сакаш, с пари че я купим,
ако не чеш, зорле че я земем.
Отговара стар егумен Славе:
- Хей фала ви, триста егумене,
какво че ме вийе научите?
А они му верно отказуя:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
пиши писмо по сите крайнини,
ега има юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну,
да отъвне чиста Света гора.
Послуша ги стар егумен Славе.
Изписал е стар егумен Славе,
изписал е тия бели книги,
разпрати ги по сите крайнини;
нема никой юнак да се найме
да излезне юнаку насреща,
да си ване Жълта Базиргяна,
да отъвне Илиндар манастир.
Отговара стар егумен Славе:
- Хей фала ви, триста егумене,
и вийека, премлади дьечета,
пратих писмо по сичката земя,
нема никой юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну,
да отъвне чиста Света гора,
като нема юнак да се найме,
хайде бари да я продадеме,
негли сички само да гинеме.
Викнали са триста егумене:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
я упущи троица телале,
нека лича по Солуна града,
белки некой юнак че се найме,
та ега би Гора отъвнало,
да отъвне чиста Света гора.
Хока телал три дни и три нощи,
та си хока по Солуна града:
- Продава се чиста Света гора,
има некои пари да я плати,
ама нема юнак да се найме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну.
Треки ден е, брате, наступило,
ка излезна Жълта Базиргяна.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
думай сега колко пари сакаш.
Отговара стар егумен Славе:
- Хей фала ти, юнак над юнаци,
я не знаем колко да ти сакам,
с Божя воля, колко що обичаш -
цана нема, ни се па продава.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
да докараш четирьесе мъски,
да товариш само сухо злато,
сухо злато, се жълти жълтици;
да докараш още девет мъски,
да товариш ситни рубийета;
я иманье със брой не че броим
и със ока злато не че мерим -
колко можеш, толко че да дигнеш.
Със две думи пазар направили,
у пазар си ръка цаливали.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, стар егумен Славе,
като ойдеш в чиста Света гора,
насекъде абер да оставиш,
по сви места, бели манастири,
най-повече Илиндар манастир,
да излаза стари егумене,
да излаза низ бели манастир,
немой никой книги да износи,
че да пратим моите гавазе,
де ги сретна, там че да ги губа.
Завика се стар егумен Славе,
той се й чуло по сите крайнини:
- Продаде се чиста Света гора,
та я купи Жълта Базиргяна,
ем че плени чиста Света гора,
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир,
че изгори сичкя манастире,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Той се чуло по сите крайнини,
па се дочу до Прилепа града.
Нажали се Марко Кралевике,
па на майкя тогай отказуе:
- Леле, мале, леле, стара мале,
посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осъмдесе бана,
кралиците млади изпороби.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юнаци ръци.
И е купил чиста Света гора,
тежко, горко иманье заплатил.
Ем че плени чиста Света гора -
че изгори бели манастире,
че изгори Илиндар манастир,
че погуби стари егумене,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии,
сички народ без закон че стане.
Леле, мале, моя стара мале,
дали можем юнак да се наймем,
да отъвнем чиста Света гора,
че оставим спомен на земята;
ако можем и я да погинем,
па за вера, мале, че погинем.
Отговара нему стара майкя:
- Хей фала ти, Марко, мили синко!
Просто да е, синко, от менека;
да отидеш у бой да нападнеш,
от мене ти много изин имаш,
да се биеш с Жълта Базиргяна;
ако можеш Гора да отъвнеш,
че оставиш спомен на земята,
се греове Господ че ти прости.
Везе изин Марко Кралевике
от негова, нему стара майкя.
Пише писмо Марко Кралевике,
па го прати до Солуна града,
па го прати Жълта Базиргяна:
"Мир си седи Жълта Базиргяна,
не ти давам чиста Света гора,
не ти давам Илиндар манастир,
че ти сечем нодзе до колена,
че ти сечем ръци до рамена."
Ка го везе Жълта Базиргяна,
като везе това бело писмо,
ем го чети, ем друго писува,
ем го прати до Прилепа града:
"Много здравье, Марко Кралевике,
утре рано код мене да дойдеш,
да ти видим твойето юнашство;
ако бъдеш по юнак от мене,
просто да е чиста Света гора,
заплатих я, па че ти я дадем;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини."
Рано рани Марко Кралевике,
рано зоби Шарка добра коня,
назоби го дървена ченица,
напои го вино троегодско.
Качил се е коню на рамена,
право кара у Солуна града.
Тамо го е зора зазорила.
Край Солуна кале заградено,
у калето девет бели кули,
на кулите Жълта Базиргяна.
Като виде Жълта Базиргяна,
че престига Марко Кралевике,
нема кога коня да си стега,
най уяана коня на голища
и си везе тежка топузина,
сред излезна с Марко Кралевике;
ка го виде Марко Кралевике,
уплаши се Марко Кралевике,
че е горко юнак над юнаци.
Шарко коня на Марко думаше:
- Бегай, Марко, назад да бегаме,
по юнак е, Бог да го убие.
А Марко си на Шарко думаше:
- Айде, айде, Шарко добра коньо,
я че гинем и днеска, и утре,
що че бъде, сега нека бъде.
Те станали среща да си стоя,
до две са си думи продумали.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, Марко Кралевике,
да ти ли си юнак над юнаци?
Стани, Марко, на нишан да стоиш,
я ида, Марко, с тебе да се бием.
Стана Марко на нишан да стои.
Дига топуз Жълта Базиргяна.
Щото беше Марковата коня,
стана коня като вакло агне.
Бог да бие Жълта Базиргяна,
не нишани Марко Кралевике,
но нишани коню у гърдите.
Като фърли Жълта Базиргяна,
Марко коня била талемлия,
талим знала с бугарско юнашство,
па се сравни със църната земя,
префърли го Жълта Базиргяна.
Ка му стана Жълта Базиргяна,
ка му стана на нишан да стои,
тогай Марко славно че да фърля.
Като дига Марко Кралевике,
като дига тежка топузина,
ка удари Жълта Базиргяна,
удари го у белите вежди,
разцапи се топуз на четири.
Това юнак не чуе, не ае,
туку юнак дума продумало:
- Хей фала ти, непознан юначе,
каква дума точки удумахме,
оти, Марко, на дума на стоя?
А Марко му тогай отказуе:
- Мене ми е сърце дълговечно
и моя е дума православна,
я да стоим, сърце ми не стои.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Да идеме под Солуна града,
тамо има един бели камик,
че метаме тоя бели камик,
ако бъдеш по юнак от мене,
ти че, Марко, мене да надметнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля.
Като стана Марко Кралевике,
ка ойдоа под Солуна града,
под Солуна скала халовита.
Като рипа Марко Кралевике,
ка прегърна тоя бели камик,
тежко, горко му е натежало,
па го фърли с негово юнашство,
па полетел три саата време.
Като везе Жълта Базиргяна,
като везе тоя бели камик,
па го фърли през поле широко,
нигде нема камик да си падне,
дур не мина през Белото море.
Върло се е Марко уплашило.
Проговори Жълта Базиргяна:
- Хей фала ти, Марко Кралевике,
хайде д'идем у Солуна града,
че рипнеме през моите кули -
ако да си по юнак от мене,
тизе, Марко, мене че надрипнеш;
ако ли съм по юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Ка ойдоа у Солуна града,
ка ойдоа с Жълта Базиргяна,
ка ойдоа на белите кули,
заигра се Марко Кралевике,
туку зорле кули прерипнало;
заигра се Жълта Базиргяна,
за девет е место прерипнало,
а на горе вишин надвишило,
тогай Марко страшно се уплаши,
тежко се е, горко помолило:
- Хей фала ти, юнак над юнаци,
от тебека по юнак не бива,
ти си сега юнак над юнаци;
нъло имам молба да се молим -
я по сега от тебе че гинем,
да ме пустиш до дома да идем,
да се простим с моя стара майкя,
да ме знае дека че погинем.
Отговара Жълта Базиргяна:
- Фала тебе, Марко Кралевике,
просто да е, Марко, от менека,
просто, да е дома да си идеш,
да се простиш със твоята майкя.
Утре рано код мене да дойдеш,
язе, Марко, нечем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види, мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
И Марко го верно послушало,
стана Марко, та си дома ойде,
като ойде у негови двори,
тежко се е, горко уилило.
Стара го е майка посретнала
и на Марко дума продумала:
- Не ми се бой, Марко, мили сине.
А Марко й тогай отказуе:
- Стой, не думай, моя стара мале,
тежко, горко моето юнашство,
не ми й жалба че чем да погинем,
нъ ми й жалба, моя стара мале,
баре, мале, сал да ме погуби,
тежко, горко кърви че пролеем;
нъло, мале, нема да ме губи,
че ме кове на негови врати -
кой ме види, нему да завиди,
а па мене, мале, да зафали.
Я се чудим, моя стара мале,
славно, право мене че погуби,
нъ се боим от мой славни народ,
се че, мале, да се приказуе:
"Не загина от милого Бога,
нъл загина от Жълта Базиргяна".
Прости, мале, просто нека да е,
малко, мале, тебе съм прегрешил.
Отговара нему стара майка:
- Хей фала ти, Марко, мили синко,
сал се не бой, Марко, мили синко!
Нали пита твоя стара майка,
от Бога си много дарба имаш -
преличи се, синко, предреши се,
преличи се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
та отиди утре на зарана,
та отиди край Солуна града,
край Солуна на белата чешма;
там излази Жълта Базиргяна,
рано рани, пред сълнце излази,
там си мие тия жълти нодзе
и на гладно сърце вода пие,
затова е юнак над юнаци;
премени се, синко, предреши се,
премени се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
па отиди на белата чешма,
край Солуна на белата чешма.
Той че дойде рано на чешмата,
че си пие рано студна вода,
че си мие тия жълти нодзе
и там можеш, синко, да го убиш.
Като дигнеш сабя димиския,
само немой през половината,
негово е сърце каменито,
не че може па да го погубиш;
нъло махай доле през нодзете,
отсечи му нодзе до колена,
та па бегай, колко че си можеш.
Послуша я Марко Кралевике,
като яхна Шарко добра коня,
право кара край Солуна града,
право кара на белата чешма,
пусти коня трева да си пасе
и на Шарко тогай отговара:
- Хвала тебе, Шарко, добра коня,
ке те пущим при белата чешма,
гледай, коньо, среща спроти мене
щом да дойде Жълта Базиргяна,
веднъг, коньо, код мене да дойдеш,
че се качим тебе на рамена,
па да бегаш, колко що че можеш.
Като ойде Марко Кралевике,
като ойде край Солуна града,
край Солуна на белата чешма,
пусти коня трева да му пасе
и на коня тогай отговара:
- Хей фала ти, Шарко добра коня,
паси, коньо, ситна бела трева;
нъло много трева па не ручи,
нъло гледай, коньо, у менека.
Щом да дойде Жълта Базиргяна,
веднъг, коньо, до мене да дойдеш,
че се качим на твои рамена,
със Божата сила там да бегаш,
че той си е юнак над юнаци.
Рано било тамо, бре, пред сълнце,
ето иде Жълта Базиргяна;
като дойде на белата чешма,
ем си язди коня на голища.
- Бог помага, Божа просечина.
А Марко му тогай отговара:
- Дал Бог добро, юнак над юнаци!
Хей фала ти, Божа просечина,
привани ми моя добра коня.
И Марко му коня приванало.
С лева ръка негова кон вана,
с десна ръка на Шаркоте кима:
"Ела при мен, Шарко добра коня."
Бог да бие Жълта Базиргяна,
то е била страшна халетина -
тамо била с девет шопки чешма,
осъм шопки Базиргян затисна,
на девета вода че си пие,
че е било юнак над юнаци.
Марко седи сеир да си чини;
като търгна сабя димиския,
отсече му нодзе до колена.
Шарко коня скоро при него е,
рипа Марко коню на рамена,
побегнал е Марко Кралевике,
побегнал е през поле широко.
Ка го погна Жълта Базиргяна,
ка го погна без нодзе по него,
та го гони три саати време.
Уплашил се Марко Кралевике,
без мал го е треска накачила,
та го треси три недели време.
И тогай се Марко прославило,
че отъвна чиста Света гора
и отъвна Илиндар манастир,
и погуби Жълта Базиргяна.
Като дочу стар егумен Славе,
веднъг сретна Марко Кралевике,
много му е зиявет правило.
И тогай се народ освободи,
че погуби Марко Кралевике,
че погуби Жълта Базиргяна;
сички народ беше острашило,
Света гора беше опленило
и егумене беше изгубило.
Що са книги днеска литургийски,
се то време чеше ги изгори,
сички народ чеше да остраши
и без закон чеше да остане.
Па е славно Марковото име.
Каков золум, що се направило
във Бугарска земя нанапреде,
се е Марко насреща излело;
никаде се Марко не посрами
и днеска е нему славно име.

Тия двамата си приличат като две капки вода, но левия индивид има българско име, а десния си е чист евреин. Гледах непрекъснато ЦЧ от трибуната на НС и се чудех на коя народност ми прилича, а отговора е бил толкова прост

"Над българите може да издевателства който си иска и както пожелае. При изкуствено създадената пълна безотговорност имената на нашите ще бъдат винаги засекретени."

( Из протоколите на ционисткия конгрес, проведен в Москва през 1988 г)

Не винаги сработва това, Ротшилд, не винаги... Виж Цецка вече се издъни, тъй, че помислете, дали не е дощло времето за малко формалинец...

Поредната проеврейска пропаганда извършена от шабец-гоите Антони Георгиев и Димана Трънкова.

"Забравеното наследство на българските евреи"

Там четем:
"Антони Георгиев разказва, че проучванията им показали, че у нас има еврейско присъствие няколко века преди изобщо България да се създаде като държава.

Най-ранните артефакти датират от II век сл. Хр. и се намират в плевенското село Гиген."

"Аз считам себе си за български патриот. Обичам страната си такава, каквато е била, а евреите са част от нея. По ред причини обаче евреите са били неглижирани през цялото това време".

Как да ни ти се прииска да ги щипнеш по бузките тези български патриоти. Дали ни обясняват в книжлето "Еврейска България" що щат подобни артефакти тогава из българските земи. Може би, ама едва ли Нямам спомен "неглижираните" евреи да са притежавали някога свастика. Напротив, това е най-омразния им символ. Който непрекъснато срещаме през различни периоди по земите ни. Или щото лошите траки ги изгонили и им разрушили Еврията, както ни убеждават в едноименния си филм.

А виж, тази свастика е от Витлеем. Аз смятам, че траки или нацисти са имали присъствие в земите на Палестина преди изобщо Израел да се създаде като държава.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)