ЛИЧЕН КОНТАКТ
(1965 г.)
Харун ал Рашид
бил голям чешит
и народа си много обичал.
Затова на своя глава
като просяк той се преобличал
и кръстосвал нощя из Багдад,
За да знае какво се говори,
за да знае какво да стори,
за да бъде в Багдад благодат.
Предрешен така,
той подлагал ръка.
Хората милостиви,
а защо не и досетливи,
хвърляли монета голяма,
после беж да ги няма...
И прибирал се мъдрият халиф
много щастлив:
щом народът
милостинята щедро раздава,
значи,
добре се той препитава.
Но тази идея похвална
на всички просяци не се понравила.
Конкуренция нелоялна
царската особа им правила.
И по късна доба
стар просяк спира царската особа:
"Колега, в момента
що за мента?
Прощавай, че в държавните работи влизам,
но това е чист либерализъм...
Първият човек така да се излага.
Ами в тъмното една тояга?
Ще осиротее народа...
Такива жестове сега не са на мода.
Що за мисия мизерна
да кръстосваш предрешен Багдад?
Стой си в своя палат.
Има техника модерна..."
Харун ал Рашид
взел в предвид
това народно предложение
и му дал широко приложение:
под всеки балкон - микрофон,
на всеки клон - микрофон,
във всеки вагон - микрофон,
във всеки файтон - микрофон,
на всеки кон - микрофон,
във всеки салон - микрофон,
във всеки телефон - микрофон,
във всеки биберон - микрофон...
И халифската държава процъфтява
във възход непрекъснат,
защото личният контакт
с народа е непрекъснат.
Да, факт,
Под небосклона
осем милиона
микрофона...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
