Йосиф Менгеле шета в България

Публикувам този материал в знак на съпричастност във връзка с молбата на автора в края на написаното.

Здравейте. Специално направих регистрация в този и множество други форуми, с цел да дам някакъв вид публичност на трагедията сполетяла нашето семейство, вследствие некадърността и алчността на един детски хирург.Става въпрос за момиче на 4 години и 6 месеца- моя първа братовчедка.Ще се опитам да опиша подробно.

Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по- често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ-". След, като се посещава исул се попада на "големия" доктор (тази титла е обидна) Маджунов.Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 Декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема, и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно. Но при посещението на 8ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са "докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, поневе от сливиците се стича секрет в дробовете му". Неговият коментар към личната лекарка е- " Ако много разбира, досега да го е излекувала". Като оставим настрана махленският му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. В 8 часа на 8ми Декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците "заради това че са били подути вследствие болестта". Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата "на 9ти". На 9ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е " Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони за да почерпите екипа провел операцията." Прегледа е махленски и трае буквално секунди. Коментара е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките.

Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар- д-р Йорданов,тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор "- Маджунов, погледни си пациентката.". Отговорът е " добре е, да бъде изписана". Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите.Дори успява да твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по- добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик " Оспамокс" и се прибира вкъщи. До последният ден, детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23ти Декември. Мнението на доктора е , че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта. Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобина е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00, детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване, детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3та градска болница за да асистира. Екипът от 3та градска излиза минути след като влиза с коментара "Викнаха ни късно, изпуснахме детето". През това време никой не знаеше за кой е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето.

Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата полиция , жалби, съдилища и т.н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата. Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителя, а нашето дете си заминава. На 27ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив "истината никога няма да излезе наяве, а и да излезне няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България". Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментара на "тройната експертиза" е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е "че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. На 28ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк "Бакърена Фабрика". Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство.

На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ.Гответе си пари братя, иначе нищо не ви чака.

Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти.

Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ?

Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция?

Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..

www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=731035

Жалко за изгубения детски живот.
За съжаление, такива случаи са много. Но не им се дава гластност, поради замазване на диагнози и докторски показания.

Както е известно в България грешни диагнози НЯМА. Който от каквото е лекуван - от това си и умира. Поне винаги така пише в смъртните актове.

Ето един важен цитат от "Бяла книга на живота" :

Помислете малко и вие ще разберете, че 99 процента от медикаментите, ежедневно гълтани от болните, са безполезни. За съжаление, някои лекарства още са и много опасни за здравето, в което може да се убедите,
запознавайки се с научните списания за следуниверситетско образование, събиращи свидетелства на много клиници». А оттогава колко още нови лекарства са изобретени!? Смъртността от лекарски грешки в САЩ стои на 4-то място след сърдечносъдовите заболявания, рака и диабета! В това число и
заради грешки при поставяне на диагнозата. Навярно, положението в Русия не е по-добро, доколкото в светлината на откритието на паразитната етиология на болестите, цялата съвременна медицина е погрешна, с изключение на травматологичната хирургия. После, известният съветски хирург Н. М.
Амосов, посветил много време на въпросите за оздравяването и подмладяването е признал: «Едни медицината ги спасява, а на други (и то болшинство) им скъсява живота. Звучи парадоксално, но това
е така. По мое мнение, лечебната медицина спасява живота на единици, а десетки други детронира, прави ги безсилни пред болестта. Бойте се да попаднете в ръцете на лекарите!». А И. П. Неумъйвакин,
отдал около 50 години на медицината, от тях 30 години на космическата медицина, автор на 30 изобретения, в това число и на уникалния стационар за космическите кораби, лауреат на Държавна (бившата Сталинска) премия, полковник от авиацията и космонавтиката, академик на РАЕН, лауреат на
златния знак «Элита специалистов народной медицины и целителей», на Международната премия «Професия - живот», на най-високата награда на Европейската академия за естествени науки ордена
«Большой крест» 1 степен, на награди на РПЦ и на много други е казал: «Лекарствата помагат временно. Например, да се понижи кръвното налягане, температурата или захарта в кръвта. И толкова!
Във всички останали случаи – това е вредителство. Инсулинът - не трябва да се смята, това не е лекарство и той не лекува диабета. Който и да е мислещ практикуващ лекар разбира, че със съвременните лекарства да се излекува човек не може. Може да се облекчи състоянието на човека, да
се направи той хроник. Хронически болният човек изпада от социалната сфера и става никому ненужен», (14. 02. 2007 г.). Помислете! Само като се тръгне по лекари, особено за бременна жена или се поведе дете, какво, не могат да се избегнат безкрайните безполезни и изнуряващи анализи, в които
винаги нещо не е както трябва и тях трябва отново да ги повторите, а после идва лечението, за което са говорили А. Залманов, Н. Амосов и И. Неумъйвакин, за правилността на което вие вече можете да съдите сами...
Уважаеми Читатели какво още доказателство е нужно за това, та всички да прозрем по въпроса за главната причина за всички болести и да почнем да отстраняваме сами тази причина, за да си идат болестите. Докога на първо място ще стои лечението само на следствията – болестите, което е отвело
медицината в безизходица. Така ще продължава дотогава, докато самите хора – всички, от овчарите до книжниците, политиците и лидерите – не прозрат и не се откажат от грешната медицина и потърсят отговорност от лекарите за методиката и ефективността на лечението. Именно така: да потърсят отговорност от лекарите за неправилното и неефективно лечение!
И последното за тази глава, което е важно и за цялата книга като цяло: На нас ни бе зададен въпроса: Щом вие утвърждавате, че «Бялата Книга на Живота» е дошла по импулс от Източника, то защо се позовавате на други земни автори, на техните открития и изследвания, вместо да напишете универсален метод за лечение Свише? Точно както и да по дскажете решенията на други проблеми,
например, създаване на безресурсни генератори?
Въпросът е много важен. Отговорът на него е достатъчно прост. Човек е създаден по образ и подобие на Бога и трябва да живее във висшите енергии и състояния на битието, в които нисшите, едноклетъчните не могат да съществуват. И съгласно Висшия Замисъл Човек трябва да се съ-творява
и да се развива в осъзнати и желани зачатия в Любов по възходящата линия на еволюция в безкрайния процес на усъвършенстване и възхождане от поколение на поколение към все по-високи нива на Красота и Съвършенство, към нивата на земното Богочовечество, съ-творявайки все по-
съвършени поколения хора и моделирайки за себе си Здрав, Щастлив и Достоен Живот, приличащ на земен Рай – без войни, без зло, без престъпност, глад, бедност, нищета и, разбира се, без болести.
Обаче човечеството е тръгнало не Нагоре, не по пътя на усъвършенстването във възходяща еволюция, а, обратно, по протежение на много хилядолетия то не се подобрява, а се влошава по силата на грешна парадигма на развитие, грешни учения, вери, идеологии, ниска нравственост и, следователно, безизходен разрушителен прогрес, унищожаващ не само Природата, Земята, но и самия човек. И хората не се откъсват от линията на звяра към висшите нива и състояния на битието, а, обратно, все повече се приближават към зверското ниво, сдават своите позиции като образ и подобие, губят силите и висшите енергии, снижава се вибрацията на човека във Вселената. Оттук и постепенното проиграване в еволюционното усъвършенстване, сдаването на позициите на паразитите,
които, не само набират сила спрямо слабеещата човешка имунна система, но и мутират, придобиват все по-голяма устойчивост под въздействието на имунизациите, антибиотиците, все повече
усъвършенстваните лекарства, грешните лечения, влошаващата се екология, вредните навици, преди всичко пушене, бира, алкохол, наркотици, заразяванията от животни и от други хора, особено в
условията на спадаща нравственост. Затова сегашният човек, с изключение на съвсем неголям процент хора, вече е неспособен да се справи сам, чрез своята слабееща енергетика с размножаващите се паразити, предизвикващи различни болести. И даже ако след избавянето от паразитите, а напълно те все пак не могат да се премахнат, цистообразните, спящите форми
надълбоко в тъканите не се поддават на унищожение докато не излязат от това състояние – в резултат на лечебното провокиране, на лечебното гладуване или на случайното провокиране с вредни навици с
подронване на имунната система, без да се повиши образа на живот и без да се повишава собствената енергетика, без да се прави издигане към висшите вибрации, висшите състояния на битието, тоест без
възвисяване на себе си като Човек, паразитите ще се върнат отново, подобно на това, както след лечебното гладуване ефектът скоро изчезва, ако не се изменят навиците и живота. А в историческа, Вселенска перспектива, стратегията на опора на каквото и да е физическо лечение, вместо на еволюционното възвисяване на човека – е губеща, човекът независимо от всичко ще загуби тази битка.
И откритието за паразитната етиология на болестите с прилагането на антипаразитна чистка няма да спаси човечеството. По-нататък, само антипаразитното лечение не може да бъде единно и
универсално, тоест ако то се основава един път и завинаги на определени растителни или лекарствени препарати, защото паразитите много бързо привикват към тях и е необходимо да се варира, редува приемането на антипаразитните средства. Но този процес не е безкраен, паразитите ще продължават да мутират, ще станат все по-устойчиви към земните растителни и медицински препарати, които ще си остават същите и не могат толкова бързо и безкрайно да се усъвършенстват. Моля, прочетете още веднъж предходните шест предложения. А да се разчита на успехите в медицинската наука е
неоправдано. Човекът ако не се изменя, независимо от всичко ще загуби битката с бързо мутиращите под въздействието на антибиотиците и лекарствата едноклетъчни. Затова ще подчертаем главното и ще повторим това не веднъж: антипаразитната чистка и профилактика са нужни и трябва да бъдат
стъпка, мярка към възстановяването на функциите на организма, на имунната система на човека, на повишаването на неговата енергетика за възход и полет към висшите състояния на битието и висшитенива на вибрации във Вселената във възходящо еволюционно развитие. Към това е и насочена цялата
«Бяла Книга на Живота», ключова цел на която се явява възвръщането към хората на Истината,сменянето на мирогледа и възстановяването на Човека като образ и подобие на Твореца-Съзидател и неговото възвръщане към възходящото еволюционно развитие.

Или както се казва горе :

Бойте се да попаднете в ръцете на лекарите!