Президентската драма в България "Като ти умре хуя, путки много"

Според републиканската конституция, всеки един гражданин на България, навършил 40 години, живял последните 5 години в страната и отговарящ на условията за народен представител може да се кандидатира и да бъде избран за президент.
Самите вие, разбирате, че този текст уж дава и на най-обикновения българин тази възможност, тя на практика никога не се случва. Въпреки, че принципно в него е заложен силен мажоритарен елемент, никога досега не се е случвало обикновен българин, да стане президент. Обикновено президенти стават партийни лица, най-долните и меркантилни личности, карикатури на самите себе си.
Обикновения човек, дори да отговаря на условията за народен представител, и на другите условия, и се кандидатира, най-много за него да гласува родата му, но и това не е сигурно. Той трябва да има огромна обществена тежест, от него да зависат хиляди или десетки хиляди семейства, за да има някакъв шанс да бъде избран.
Това означава, че този член от републиканската Конституция, дава възможност на електората да чете детски приказки и да мечтае за това, как един ден просякът ще стане принц. Той легитимира, укрепва и циментира олигархичния кръг. Олигархичния кръг издига за президенти само най-верните нему, т.е. най-заслужилите. За масата, наречена “народ”, това е най-мракобесната фигура, макар да има добро медийно представяне и говорене.
Невъзможността този член от Конституцията да бъде реален и значим за обикновения човек, идва от това, че в политическото и държавно устройство на България след Освобождението властват политическите партии от европейски и руски тип. А по-големи ракови образувания за ядрото на българския национален дух от тях няма. Политическите партии си отхранват Кръгове или Кръговете отхранват политически партии, които излъчват своя кандидат за президент. То е все едно. Президентския пост в републиката явно, не е чак толкова незначим, колкото го описват. Макар, да няма абсолютни права, той има достатъчно авторитет и тежест, за да се стреми всеки към него. Защото, ако на този пост бъдат представени абсолютни правомощия и пълната отговорност, то това е края на републиката и превръщането й в царство. Прицелът в президентския пост никак не е случаен. Той е борба за съхраняване на републиката от олигархичния кръг, защото без републиката изчезва и неговата хранителна среда за съществуване и живеене.
Ето защо президентската драма в България набира пълна сила. Но това не е драма за кандидатите за президент, а драма за избирателя, който скоро ще бъде поставен в патовата ситуация да избира между две Мутри, по-добрата.
Или както се пошегувах наскоро: кога някоя Мутра е по-умна от другата си издава вестник! Особено, когато са имали общ бизнес, а единият без време е направен от майор – генерал, а другия е бил агент под прикритие, разконспириран незнайно защо от своите си и след това тикнат под арест като Октопода на мафията. Особеностите на българските политически избори добиват много интересен развой, ако назначеният за генерал от днешният президент, трябва да заеме местото му, въпреки, че двамата са върли врагове пред публиката. Но това няма да е добра драматургия и лошо развитие на пиесата, защото говори за класическите лостове на възпроизводство на олигархията. И най-вече, когато бившия “цар” го е назначил за свое удобство и с тънката мисъл да отмъсти на плебеите затова, че не го долюбват и го подиграват за неговите “аристократични задявки” в управлението. Той, разбира се, ще издигне изсред тях Царят на плебеите, първом като секретар на МВР, за да започне неговата шеметна кариера по политическата стълбица нагоре подбутван леко от всички политически партии, независимо при кое управление. Генералът да стане Цар – ето това е преврат, военен, но с други средства.
Другата страна е "Тъмната". Ролята на лошия, също трябва да се играе от някого. На него трябва да му се извади ужасяваща характеристика, едва ли не, като източник на всички злини в републиката. Електората отдавна е забравил, че по-черен от Дявола няма, важното е някой да бъде нарочен за Дявол!
И така – имаме Дявол, имаме и Спасител на нацията. Холивудският сценарий е навързан. Но гордиевият възел на пиесата тепърва ще се развързва, защото в свитата на Дявола имаме също офицери, агенти на ДС като Велизар Енчев, анти-юдаисти като адвоката Антон Сираков, който от екрана на СКАТ клеймеше еврейското световно господство, но днес ще трябва да поработи доста усърдно за едно от направленията на външната политика на държавата Израел. Превратът на съдбата е пълен, но във всяка пиеса, често се налага едни и същи артисти да играят различни роли. Но най-важното е професор да ти създаде Инициативен комитет и да те издигне! Това е тежеста на обществения престиж, която лишава мрака от неговата непроницаемост. Той се вижда като “светлина в тунела”,“мъкър”... да е мрак.
За “Спасителят на нацията” има ли какво да кажем. Гротестката заложена в драматургията на българската политическа пиеса е толкова ярка, че чуваме репликите на дублиращите: “Да де, но премиерът е умен, за разлика от него. Премиерът все пак знае какво е важно за всички и според мен ще се държи.” Ако не беше политическата конюнктюра, това би бил най-великият виц за всички времена, който някои актори в пиесата, позволявайки си да избягат от сценария, го прерифразират: “Бог, България, Борисов”. Борисов дори не е цар, той е Бащица, Генералисимус... (Царете са презряни, те са лишени от сила в републиката, тъй като карали народа да яде само пасти, а той искал хляб.) Това е, за което си мечтае сирака. А осиротяването е загубата на връзката със самия себе си. Поклонението пред Слънцето като небесно светило е, първом, защото си го видял в себе си. “Бащице...” – проплакването не е лишено от смисъл. Покровителството е налице, чувството на сигурност се излива от екрана с пълни шепи. Той знае как да стриже без да боли... Смутните години след 1992 година, когато стадото бе рекетирано, Те, двамата стрижеха заедно. Стадото пускаше кръв, но който не върви според гегата на овчаря , отива за чеверме и на курбан. Жестоки времена - вълчи времена. Времената, когато вълците пасат стадото; времената , в които Дявола и Господа орат в едно рало. Видяли ли сте, Дявола и Господ в едно рало? И това го е имало в древни времена, а в България във времената след 1945 г. та до наши дни, в които Дявола трябва да покаже колко е черен Господа, а Господа – колко е бял Дявола. И че има разлика между рекет и респект. Рекета е с ножа в гърлото, респекта – с тоягата по гърба!
Пиесата по-нататък, със сигурност ще ви стане до болка скучна и позната. Дяволът е жестоко наранен и обиден, затворен за кратко време в "преизподнята" от архангела, той ще бъде пуснат отново за кратко време (под домашен арест), за да събере воинството си за борба с Господ и светиите му и ще обсади Божият град. Огън ще падне оттам и ще ги погълне...
Затова някои хора побързаха да се презастраховат, слагайки като лого поредната култова фраза в сценарията на пиесата: “То, като ти умре хуя, путки много”.
Еврейският хумор е неразбираем за нас...

А как тъмните сили допуснаха Генерала да дойде на власт?

glasove.com/article-11628.php

В момента държавата прилича на африканска железница, пазена от една шайка и щурмувана от друга. А нас ни принуждават да си изберем отбор

Текущата полицейска драма показа колко прав е класикът Борисов – в България остана кофти човешки мат'риал. Вижте само с какъв е принуден да работи – в момент, в който обществото е пропищяло от подслушване на телефони, една мат'риална единица доказа чрез телефонно проучване колко много народът тачи своя ръководител; друга провидя в него светлата реформистка сила, която води титаничен сблъсък с демоните на миналото. Русенската поетеса Венета Бакалова, която написа "О, достолепни Генерале... Ний вярваме във твоя свят обет!", поне свърши работата без пари.

Скандалът показа още, че интелектуалните прогресисти край Борисов

са чели от същите учебници, които ползваше и ретроградната БСП. Защото образът "Борисов – реформатор" копира ореола, изграждан около предшественика му Станишев. И той бе "модерен, западен политик", призван да се бори с желeзобетонни носталгици като Георги Първанов и Румен Петков. Оплакваше се от "невидимата ръка на ДС", тъй както днес стене ГЕРБ. Когато властникът види зор, непременно е изкарван жертва на ДС и мафията, които той иначе много уплашил – елементарно пропагандно клише. Толкова елементарно, че да се чуди човек колко им е акълът на тия, дето го пробутват.

Факт е обаче, че има ръка, и то невидима. Тя човърка мозъците на най-високо равнище, дори и този, който е безспорно най-необятен. "Г-н Станишев, вие сте европейски човек", каза в петък от парламентарната трибуна Бойко Борисов. А кой беше Станишев? Да, същият, за когото Борисов на 21 май 2009 г. каза, че не е европеец. И го нарече нещастник (лесно се проверява в Гугъл). Това бе лидерът на "шайка разбойници", "приятелката" на Азер Меликов, този, на когото Борисов крещеше под прозорците "излез, ако си мъж" и други простащини. В петък, в разгара на "Леденика" гейт, благият ни вече премиер начерта нова линия, заставайки редом до "нещастника": "Г-н Станишев, както вас искаха да ви държат, така искаха да държат и мен. Ако се подведем, ще станем зависими от тези хора".

Политиката е сложно занимание, но няма как този пирует да не бъде коментиран в чисто човешки план. Когато Борисов бе силен, господар на ефира, храна за гладните и муза за поетите,

риташе до откат падналия си предшественик

Когато сам бе наритан, го удари "цивилизовано" на молба.

От внезапно бликналата толерантност на премиера разбрахме, че "тези хора", които сега са срещу Борисов, са "искали да държат с нещо Станишев". Но как реагира Борисов тогава? Партийният клонинг РЗС разлюля НАП с разкрития за далавери и успя да отстрани Мария Мургина. "На върха на афeрата стои Станишев", гърмеше тогава опозиционният кмет Борисов. Малко по-късно стана премиер и един от първите му гости в Министерския съвет бе Алексей Петров. Двамата са поддържали, а може и да продължават, SMS кореспонденция. Досега Борисов не е отрекъл авторството си на телефонното съобщение: "Закъснях. Успах се. Извинявай. Ще дойда".

В пълната лудница, в която се набутахме, остава Доган да признае, че прословутата фраза за порциите в държавата, спечелила изборите за ГЕРБ, не е случайно казана в с. Кочан, не е случайно записана и не е случайно пусната в интернет. Т.е. всичко това се е случило с активното съдействие на Доган, а не въпреки него.

Тук стигаме до базисния въпрос – кога точно генералът наш любим мина от страната на добрите? Кога стана реформатор, модерен, европеец? Този въпрос е разломен, тъй като сега около него се изгражда цяла политическа доктрина. Казва ни се – "стискайте палци на правителството, защото то се бори на живот и смърт с тъмните сили".

Няма да припомняме добре известната биография на Борисов. Само ще обобщим, че политикът Бойко Борисов е част от същия този тъмен преход, срещу който в момента се бори заедно с Искра Фидосова. Тя специално нарича този период – статуквото.

Наблюдаваме истински парадокс – цялото общество е омерзено от "тъмните сили", знае, че те плетат мрежи, няма отърване от тях. И в същото време вярва, че те – коварни и всемогъщи, са допуснали до върха на държавата честен и загрижен за хората човек.

И как страховитите сили са го проспали?

Един модерен политик, реформатор, играещ на светло, не може да каже "всичко с Цветанов е наред, нали обясни". Или "няма контрабанда, защото Цецо и Дянков се заклеха". Той не бива да се гордее с подслушването и ако наистина се бореше срещу ДС, нямаше да напълни администрацията си с кадесари.

Направо е карикатурно, че точно авторитарната ГЕРБ, създадена единствено за нуждите на Борисов, е представена като партията, която ни "вкарва в европейски коловоз". Напротив – в момента държавата прилича по-скоро на африканска железница, пазена от една шайка и щурмувана от друга. Ние да си изберем отбор ли?

Единственото достойнство на премиера е, че всички западни служби за сигурност го хвалят. Така е, хвали го най-вече американското посолство. За политиците на прехода и пропагандаторите им това е повод за гордост. Те спестяват добре известната истина, че чуждите хвалби са змийски кости (пак по класика Борисов).

Представяме ви Гоце Докторанто. От Пернишкио университет, имени Енгелса;
Как Първанов стана четири пъти доктор на науките

Подбрани мисли от другара Енгелс;

"За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция, родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма".

Подбрани мисли от другара Благоев, чието име на урода все още кичи български град;

"6 септемврий (Съединението) е дело, направено против интересите на българския народ.... Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление"