Дойде време и аз да се наредя до телектората и аз да погледам малко сериали, да опитам от задушевното меню, с което го хранят ден след ден. Готвенето на задушевна храна, обаче е страст, която не се отдава на много телевизии, а въобще не се отдава на еврейската БТВ. Това съм го установил с годините. Въпреки, шведската маса, която предлага на телектората за безплатно плюскане, то тази маса е пълна със западни полуфабрикати и съпътстващите ги Е-та и на нея няма да срещнете традиционното българско ястие, което освен тялото храни и душата.
И е домашно отгледано. В крайна сметка опитите за български сапунен сериал от тази телевизия, ме доведоха до мисълта, че заглавието им не е добре формулирано “Стъклен дом”. Дом, ама от стъкло, демек трябва да се извадят на показ всички ниски страсти на днешното българско “общество”, които обаче са стимулирани не без помощта на телевизии като БТВ със своята откровено антибългарска и антитрадиционна насоченост.
Все едно ние не си ги знаем, ама трябва и да си ги гледаме. Опитът да се сложи огледало пред обикновения българин, за да види в него действителността, която сам той си изгражда със своите постъпки, поведение и душевен живот е похвална, ако беше дадена визия, как те да бъдат преодоляни, а не просто преживяни. Преживянето при някои бозайници, наистина води до по-добро смилане на храната, но не е добро за нашето обществено здраве. Особено, когато вместо да бъде критикувано, то се показва като модел на поведение, както при по-младите, така и при по-старите, т.е. превръща се в пропаганда. “Стъклен дом” наистина не е критика на гнилостните процеси в нашето общество, а тяхното пропагандиране с превръщането им в модели за подражание и начин на живот. Да вземем например, един от много тънко натрапваните модели в сериала – мола. Извинявайте, но всичко там е някаква борба между някакви два мола, а човешките отношения са сведени до сексскандали, изневери, пари и мутри. Аз разбирам, желанието на БТВ да превърне пожеланието на премиера Тиква, че “моловете са едно добро место за отдих” в реалност, но нека не се престарава чак толкова в пропагандирането на западни образци на живот, които могат да виреят само в големите градове и в София. Това обаче, повярвайте ми, не е България. Това е имитация на България. Истинската България е извън големите градове, които не са нищо повече от гнезда за душевен разврат. “Стъклен дом” в това отношение класическа сапунена опера, пени, пени се, и не създава нищо повече от пяна. Сюжетът тъпче на едно място, действието се развива отчайващо бавно, явно за да се наблегне повече на рекламите на субпродукти като чипса например и други хващащи паяжини по рафтовете на моловете стоки.
“Душевен оргазъм” обаче ме обзема като гледам участието на Стефчо Данаилов в този филм. Явно главния герой на “Всеки километър” възхваляващ партизанската борба, е префасонирал това свое верую в борбата на конкуретните начала на омразния капитализъм, срещу който той водеше битка с автомати и бомби. Той дори играе една особена лежерна роля, в която хем е подмолно кофти тип, хем някакво достолепно благородство лъха от него, на спасител и добър съпруг. Въобще филмът е добре стъкмен за приспиването на съзнанието на обикновения българин. Особено, когато е одобрен от американския посланик Уорлик, наречен от мене Урко.
В този ред на мисли, все си мисля, че филмът трябва да се гледа от младежи над 18 годишна възраст, за да не се превръща в матрица на тяхно житейско поведение и да не се натрапва в съзнанието им, че това е единствения начин на живот и модел на живот, който вероятно много хора в България, живеят точно по този начин. И си го хресват. Мога само да кажа – горко им. Но нека тези хора, имат доблестта, (а не наглостта), да не пренасят този модел на живот в организма на целия български народ. Защото те определено са тумор, а когато той създава своите необратими метастази, целия организъм умира.
