Нобеловата награда на Обама

Мирът е цел, но войната понякога е оправдана.

Хората трябва да приемат „мъчителната истина" , че насилието не може да бъде изкоренено и нациите понякога трябва да поведат война, за да защитят гражданите си от злите режими или терористичните групи.

"Убеждението, че мирът е желателен, рядко е достатъчно, за да го постигнем"

"Няма значение колко е оправдана, войната вещае човешка трагедия"

Мирните движения не са могли да спрат армиите на Хитлер, така както преговорите не могат да убедят лидерите на Ал-Кайда да се разоръжат.
Да се приеме това не е циничен призив, а признаване на несъвършенствата на човека, заяви Обама.

Ненасилието, практикувано от такива лидери като Ганди и преподобния Мартин Лутър Кинг, трябва да бъде ръководна сила.

Пацифизмът им, не може да бъде приложен и възможен във всяко обстоятелство, но любовта, която те показаха и вярата им в човешкия прогрес трябва винаги на бъде водеща сила.

В речта си Обама споменава думата война 44 пъти.

Да видим, обаче, кой стои зад нобелистичната кариера на маймуната, в една страна, в която и магарето може да стане президент. Точно такава е и нашата.
Да видим, обаче задкулисието. Ето го
===============================================
Рам Еманюел е роден през 1959 г. в Чикаго, в семейството на емигрант от Израел. Баща му, бивш член на терористичната организация “Иргун”, е преуспяващ лекар, майка му работи във влиятелна “правозащитна” организация. В младежките си години синът иска да се занимава с балет, но накрая избира политиката. Завършва консервативния еврейски колеж “Сара Луърънс” и Северозападния университет на щата Илинойс. Дипломира се като „магистър по ораторско изкуство и комуникации”. После трупа стаж в обкръжението на Пол Саймън, кмет на Чикаго и сенатор от щата Илинойс. През войната на Джордж Буш-старши в Персийския залив от 1991 г. Рам Еманюел служи като доброволец в Армията за защита на Израел. Дълго време двойното му гражданство – американско и израелско – е любима тема на доста медии. Наред с другото Еманюел има личен принос за “историческото ръкостискане” между Ицхак Рабин и Ясер Арафат и е задкулисен фактор в израело-палестинските преговори в Уай плантейшън през 1998 г. За пръв път влиза в Конгреса през 2002 г. Побеждава и в изборите през 2006 и 2008 г., при това с фантастичните 78 и 74 на сто от гласовете на избирателите. Според проф. Чомски, макар и член на Демократическата партия, Еманюел е сред най-върлите привърженици на незаконната война на републиканеца Буш в Ирак.
Милитаристът Рам Еманюел напуска администрацията на Клинтън през 1998 г. После работи две години и половина като инвестиционен банкер във Wasserstein Perella (понастоящем Dresdner Kleinwort), заемайки поста изпълнителен директор на филиала в Чикаго. През този си “инвестиционен” период заработва 16,2 млн. долара.
Като политик мултимилионерът Рам Еманюел е известен с партизанските си нрави и “ексцентрични действия”. Явно холерик по темперамент, той е способен да захвърли от яд клетъчния си телефон и дори да изпрати на онзи, който го е нервирал, мъртва риба – зловещо предупреждение за разчистване на сметки в гангстерските среди. Навремето негов колега от Белия дом го бе нарекъл “кръстоска между хемороиди и зъбобол”. Сред съпартийците си пък Еманюел се подвизава с два прякора – Рамбо и Питбула. Известен е също с работохолизма си – с разрешение на своя равин началникът на президентския кабинет бе на работа дори на еврейския празник Ханука.
Еманюел е женен и е баща на две деца. Семейството му живее (или поне до сегашното му назначение живееше) в Израел. Не се съобщава какво е хобито му, но ние се досещаме и сами – голямата страст на мистър Еманюел е да опазва държавните тайни на САЩ от попълзновенията на всякакви чужди държави.
==================================================