Някак си не виждам къде сгреших, може би в това, че не се изразявам на дълго и на широко както някой симпатяги тук. И може би защото обичам да оставям въпросителни след себе си.
Вярно е, че съм нова в този сайт и форум, и отделям (с интерес) доста от времето си да го изследвам, едва ли бих го правила ако не искам да се уча, ако темите тук не ме вълнуват.
За нещастие Елтимир аз се учих да воювам и да побеждавам не по сайтовете и форумите. А пред лекарските кабинети, по болниците, със всеки следващ и еднакво безхаберен доктор....за детето си воювах с цялата система, осланях се на майчиното си усещане. Да не се впускам в подробности. Излязох от водата суха както се казва, цялата мъка и борба ме промениха, все още се учудвам колко дълбоко и необратимо се промених. И аз се наричам - победителка.
СЕГА И ЗАВИНАГИ ЩЕ СЕ ЧУВСТВАМ ПОБЕДИТЕЛКА.
Може би за някой пак не стана ясно каква ми е била борбата, може би за някой ще е дребно, защото не съм се борила за цял народ, защото не съм се борила за родината.
Но нека някой ми каже, че се чувства като мен, нека ми каже, че гледа леко арогантно, и е насъбрал тоооолкова много търпение да се бори с дебилни служители, с корумпирана бюрокрация, с безсилни доктори, търпението с което водата заглажда камъка. И ДА КАЖЕ - СТРАДАХ, БОРИХ СЕ, ПОБЕДИХ, СЕГА МИ СВАЛЕТЕ И ДВЕТЕ РЪЦЕ ДОЛУ

Кажете ми спечелихте ли и една малка битка в живота си, за да знам битки можете ли да печелите.
Обръщам се към вас, тук, сплотени, надъхани, и все пак отделни хора:
"Ко прайм" по отделно и всички заедно?
А иначе ми е много приятно, че и аз допринасям за положителната статистика на сайта.
и НЕ ПОДХОЖДАЙ ПЪРВО С КРИТИКА ЕЛТИ... ВСЕ ПАК СЪМ ТУК.