...Роден съм на 4 декември 1896 и с набора си (46) завърших Школата за зап. подпоручици, както се наричаше тогава, във възможно най-кратко време - 5 месеца и 12 дни. Попаднах в един от най-добрите полкове - 41-ви пехотен, Първа софийска дивизия. Участвах в Добруджа, гдето бях тежко ранен при първата атака на Кубадин - картечен куршум прониза гърдите ми до самото сърце. Военноинвалид съм. После в Румъния - страшните уморителни походи, боевете и студовете на Серет - 35 под нулата. Македония - най-напред в Завоя на Черна и после до края в Битолското поле. Попаднах в заложничество (в състава на трите дивизии: Първа, Шеста, Сборна - 80 хил. души). Организирах бягство и с четирима офицери избягах, като за единадесет нощи минах 230 километра. Газих в брод Вардара съвсем гол (13 ноември, в 3 часа през нощта).
В полка осем души поручици, седем от които гимназиални учители и адвокати и един на действителна служба, бяха взводни командири, аз подпоручик, студент с един семестър и на 21 година бях ротен командир. Действующият поручик подаде рапорт до командира на полка с оплакване как може той, по-възрастен от мене, с един чин в повече и действующ, да е взводен, а аз ротен. Но командирът на полка сложи на рапорта му следния надпис: "Аз раздавам ротите си не по старшинство, а по достойнство."
Награден съм с три ордена за храброст, два от които са златни, първа степен. За бягството от заложничество командирът сметна, че това е подвиг, представи ме, бях награден с Ордена за военна заслуга, със зелен венец (военно отличие). Изпълних дълга си докрай, като написах спомените си от войната "Един от Първа дивизия", които за седем години претърпяха пет издания..."
Впечатляващо, нали? А освен всичко друго Георги Георгиев е и невероятен писател. Тук аз отново ще млъкна и ще оставя другите да говорят за книгата:
"Тая книга ще стопли много български сърца."
Димитър Талев
"Един от първа дивизия" не е само наслада на читателя, но и диадема на нашата художествена книжнина. По достойнство, тя не отстъпва нито на "Огънят" на Барбюс, нито на "На западния фронт нищо ново" на Ремарк. Тя е и нещо повече. Тя ги превъзхожда не само със своята по-голяма картинност, но и поради по-голямата си топлота, сърдечност, човечност и размисъл."
Ив. М. Илиев
"Не познавам втора българска книга с преживелици от войната, която тъй умело да изтъкне покрай чисто военното - човешкото във войната, именно подвига и другарството."
д-р Алфред Лауфер
