Идеология

Спахме и продължаваме да спим, но как да се пробудим? Не е достатъчно да се поставят все нови и нови ориентири в мъглявината на държавното управление. Трябва да се премахне самата мъгла, небето да се разчисти. Време е да изоставим засуканите купешки фрази и ясно, на чист разбираем български език да заявим какво искаме и към какво се стремим. "Българинът и неговите деца трябва да почувстват закрилата на държавата. Трябва да се възроди съзнателно потисканото национално самочувствие, че българинът е биологически потомък и исторически наследник на най-голямата по територия, икономическа мощ и духовно могъщество в Европа страна през периода на ранното Средновековие." - писа в-к "Монитор" през януари 2002 г. Само че националноотговорна политика не можем /и не бива!/ да очакваме нито от сегашната полудържава, нито от чуждопоклонническия политически "елит". Комунистите, които разориха България и изнесоха нейните богатства зад граница прекрасно съзнаваха, че с демократите могат да се споразумеят - достатъчно бе да им обещаят част от плячката. С нас, националистите споразумение не бе възможно. Ние отказвахме да правим компромиси със своя народ и със своята съвест. Но колко са като нас?
Волен Сидеров,май 2002 г.: "От 240 народни представители се намери един единствен, който има достойнството да каже истината. Това е депутатът от НДСВ д-р Иван Козовски. Негови са думите: "Никога досега България, дори когато се водехме за сателит на Съветския съюз, не е имало такова падение на българщината, на българското достойнство и на националното чувство. Никога досега не е било такова раболепие и лазене пред Западна Европа…"Нещата у нас ще се оправят, когато в парламента има 50% плюс един народни представители, мислещи така." Ами тогава да го направим! Да се съберем, да излезем на избори, да ги спечелим и да влезем в парламента. Но трябва да се съберем всички, да изоставим личните обиди и пристрастия, да сложим някъде встрани недоразуменията и противоречията и да тръгнем заедно. Българската национална Идея е твърде по-голяма от нас, за да се правим на велики пред нея. Не го ли направим, тези ще продължат да ни управляват. Виждаме как ни управляват.
ПОГЛЕД ОТВЪН
"Робите не мечтаят за свобода, те мечтаят за свои роби." - Булат Окуджава
След 1989 г. информационните средства отделят все по-малко място за събитията в бившите социалистически страни. Премълчаването е в наша вреда. Ако знаехме какво става там, много поуки бихме си извлекли. През 1997 г. кметът на квартал Нусле в чешката столица прогони живеещите в квартала му цигани. Мярката била предприета в интерес безопасността на квартала. Циганите по цял свят са едни и същи, но управниците на отделните страни са различни. Как е у нас? През август 2001 г. жителите на плевенското с. Оряховица се вдигнали на бунт срещу терора, на който били подложени от страна на 6-те цигански семейства в селото. Наложила се намесата на областния управител Николай Маринов. Циганският терор продължил. На 17 май 1998 г. в София някакво циганче паднало от прозорец на изоставена къща и загинало. За смъртта му набедиха софийските скинари. Полицията арестува всички известни скинхедс в града и ги смля от бой. После се оказа, че циганчето си е паднало само и виновни за смъртта му няма, но остана петното върху скиновете и всички националисти. В така нареченото "публично пространство" скинарите бяха защитени единствено от доц. Искра Баева: "Продължаващата твърде дълго криза в България, която възрастните търпят със стиснати зъби, лесно хвърля в отчаяние младите, които искат свое собствено бъдеще, но не могат да го намерят тук и сега." Ето, съвсем наскоро някакви цигани подпалиха своя коптор и от Министерство на териториалното богоустройство набързо ги снабдиха с нови жилища. За пострадали българи подобна помощ не се предвижда. Та демократите и на своите не помагат, ако вече не се нуждаят от тях. Някои от нас помнят поета Биньо Иванов от Кюстендил, който през 1983 година гладува 41 дена в знак на солидарност с Едвин Сугарев. През 1998 г. Биньо Иванов угасна на 59 годишна възраст в пълна мизерия, болен, безработен, забравен от СДС. И от Едвин. На 27 юли 2002 г. умря поетът Христо Фотев. Пропускам думата "внезапно", с 50 лева пенсия човек не може да изкара дълго. Смъртта на творци като Биньо Иванов и Христо Фотев е внезапна само за преяждащите демокрадци. Те не обичат да им се напомня за свирепата мизерия, в която са принудени да съществуват забравените от тях от тях достойни българи. И много се сърдят, когато ги хващаме в лъжа. Пред в-к "Марица" от 18 декември 1996 г. Стефан Вълков заявява, че ДС е поръчала на Иван Костов да създаде от СДС синя партия. Моментално, без всякакви церемонии изгониха от СДС стария боец, сражавал се с ръка срещу комунистите. Без да си направят труда да кажат верни ли са обвиненията му или не. През септември 1999 г. някои вестници публикуваха извадки от скандална реч на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова. Полицията арестува журналистите посред нощ. Тогава нарушение на човешките права нямаше и противно на всякакви закони, на всякакъв морал и на елементарна логика, Надежда си остана министър. Вгледан в своя пъп, народът с нищо не показа, че е впечатлен от скандала и от грубото погазване свободата на словото. Надеждата на Надежда и на такива като нея е, че народът ще е все така безучастен. Какво е нужно, за да изведем народа от безучастието?
Всъщност той, народът не е толкова безучастен. И понякога твърде добре се ориентира. "Войната в България е страшна. Защото е една лъжа, която 10 години се води от пресветлите ни Вождове срещу самия народ. Войната в България страшно много прилича на онази, която се води на запад от нас. По това, че е необявена, и е обявена. При това гръмогласно. Като мащабна умиротворителна акция. Войната в България прилича на тази в Югославия и по това, че напада в гръб. Подло. Изневиделица. Както умеят да нападат само страхливци. Забиват ножа, оставят те да лежиш, задавен от собствената ти кръв и сълзи и се шмугват в пресечката. Неизвестни. Анонимни. Безразлични към чуждата болка… Лъжат ни, че живеем. Будалкат ни по БНТ, по БНР… Българинът устиска. Само лъжата не можа да понесе. Лъжата, че живее." - Валери Станков, Варна, юни 1999 г. Така е, войната се води, но какво да направим, за да я спечелим? Ето мнението на Волен Сидеров /"Монитор", 23 януари 2002 г./: "Ако искаме да ни управлява Homo Sapiens, трябва първо ние да станем Homo Sapiens. Това означава, между другото да изметем възможно най-скоро с един замах соломоновите слуги от политическата сцена." Защо трябва да изгоним сегашните управници и да поставим на тяхно място националисти? За честта на България! - както писа Илия Минев през юни 1990 г. Закрила и самочувствие са в състояние да ни осигурят единствено вярващи в България и верни на България личности. Следващи чужди идеологии, вървящи по чужди пътеки, управниците изобщо не се интересуват от нас. На тях им е все едно как живеем и дали изобщо живеем или само се мъчим. Не ги е грижа дали сме сити или гладни, здрави или болни. Нека чуем какво казва твърди от тях - Жорж Ганчев: "Кой управлява сега България - президент с глава на пчела. Надка-пиратка, парламентарен шеф с лакирани нокти и заоблена тиква с мустаци от СДС." /из пресконференция във Враца през ноември 2000 г./ Щом един от тях го твърди, значи трябва да е вярно. Така беше преди, така е и сега. През февруари 2002 г., както съобщава в-к "Труд", в Боровец царските депутати играли кючек с рефрена "Пари нема, действайте". Обират ни до шушка, а после се подиграват с нашата мизерия. Ами тогава защо трябва ние да участваме в техните игри? Защо трябва да ходим на мероприятията, организирани от тях? Защо трябва да участваме в българоубийствените сценарии, защо трябва да спазваме наложените отвън правила?
Българи от всички страни - обединявайте се!
"Аз живея в един квартал, "Хаджи Димитър", бивш работнически квартал. Бивш, защото всички там вече са безработни. Там хората не искат да чуят дори една думичка за Европа. Защото тази Европа им свали не само ризите, ни и кожите. Европа е абстракция." - Виктор Пасков, март 2002 г.
В началото на т. нар. "демократични" промени, будни българи започнаха да търсят връзка с Волжските и Кавказките ни братя. Началото бе обнадеждаващо. "Балканските и Волжко-Уралските Българи са като двете половини на мозъка." - писа Боян Имен таркан /Андрей Вънгев/. Откритието, че те там се смятат за българи предизвика изблици на чиста, неподправена радост. Две земи - една кръв; еднокръвни земи - си казахме ние. Заехме се с дейността, изоставена от Министерството на тъпотията и политическия туризъм. Отначало в Лондон, а после и в България бе възстановена дейността на Историческото дружество "Българска орда". Започна издаването на списание "Авитохол". Във Варна инж. Димитър Боянов печаташе друг чудесен вестник, посветен на българското величие - "Народен будител". Гео Донев основа Съюза на българските общности. Изяви се художникът Александър Лудколев. На сцената излязоха хора като волжската българка доц. Татяна Яруллина /Татяна ал Булгари/. Настъпи раздвижване и край Волга. Фархат Нурутдинов издаде своето "Родинознание", където се доказваха българските корени на казанските "татари". Създаден бе Българският национален конгрес. Пробуждане настъпи в Чувашия, Башкортостан… После започнаха ударите. Хора като Боян Имен бяха тероризирани по всевъзможни начини. Включително и с помощта на откровено криминални методи. "Какво си въобразяваш? Ние от 400 години воюваме срещу вас!" - бе просъскал някакъв тип, нападайки с нож таркана. Нападението не бе изолиран случай. Пламен Анакиев бе подготвил издаването на "Джагфар тарихъ", летописа на Волжските българи от неговата издателска къща "Огледало". Разбиха му офиса, задигнаха компютрите, както и всичко, свързано с превода на книгата. Ентусиазмът започва да стихва.
По подобен начин се развиха събитията с останалите компактни маси българи, живеещи извън Родината. Жан Виденов публично се отказа от сънародниците ни в Западните покрайнини. Българите от Молдова бяха набедени от циганина Иван Костов за руски шпиони. Същите молдовски българи, които през юни 1990 г. имаха смелостта да поискат своя, българска автономия. Тогава властите в София заявиха, че не могат да подкрепят сепаратистки тенденции, насочени против суверенитета и териториалната цялост на СССР. На с бездействието си практически поощряват сепаратистките тенденции в самата България. През февруари 2001 г. български цигани агитирали за Велика Румъния и за откъсване на територии от България в полза на северната ни съседка. Те не се оказаха шпиони и чужди агенти. Още през 1991 г. стана известна директивата, получена от българското посолство в Москва и консулството ни в Одеса да отказват всякакво съдействие на бесарабски и украински българи, изявили желание да се завърнат в България. Според инструкциите, българските представителства не трябвало да издават документи на нашите сънародници, които предпочитат да се установят в родината на своите деди. Стара традиция от времето на разбития социализъм. Желю Желев продължи водената от Тодор Живков политика. Българите, граждани на СССР не бяха българи, а совиетские лиюди. Със социализма нещата стават ясни, ако споменем книгата на езиковедите Тодор Балкански и Даниела Андрей "Големите власи сред българите", където се твърди, че Тодор Живков произлиза от род на влашки цигани. Ами днес, когато Живков си замина и България вече не е съветска колония? През 1999 г. тогавашният правосъден министър Васил Гоцев върна българското гражданство на около 43 000 евреи, изселили се от България през 40-те години на ХХ век. Върнаха българското гражданство и на изселниците в Турция. За нашите единокръвни братя подобен жест не се предвижда. Банат, Бесарабия, Егейска Македония, Източна Тракия - дори споменаването на тези земи се оказа престъпление. Малко се пошумя около Вардарска Македония, но после политиканстващите нищожества забравиха кой им е по-близък - македонските българи или главорезите шиптари. Трябвало баланс на интересите, права на човека, етнотъпимост - нека не изброявам всичките щуротии. Същевременно се опитаха да настроят едни части от българската нация срещу друга. Сякаш не им стигаше безумното политическо противопоставяне. Май 1999 г., доц. Кирил Кертиков /стар потурнак!/: "Помаците заплашват България". Накрая за най-сигурно Негово Величество ромейският /да не му казвам направо цигански/ Император назначи Неджет Моллов да отговаря за етническите, демографските и бежанските въпроси, както и за въпросите, свързани с българите в чужбина.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Не мога да подмина една наша грешка. Когато седесарковци, конибалсоциалисти или други представители на политическата измет започват някаква дискусия по националния въпрос, ние отказваме да се включим в темата. Да не ги учим на разум, да не им даваме идеи, да не им помагаме, за да се провалят по-бързо. Това, че крадат от нас идеи не е толкова лошо. "Истината ражда омраза" - написаха върху своя листовка "Воини на Велика България" през 1998 година. Вестниците охарактеризираха листовката като фашистка. "Истината поражда омраза" - написа ген. Бойко Борисов върху тетрадката, подадена му от Кеворк Кеворкян в предаването "Всяка неделя" на 28 юли 2002 г. сега журналистите от "Труд" или трябва да оттеглят обвиненията си срещу "Воини на Велика България" или да обявят и ген. Борисов за фашист. Няма как, щом пишат глупости. А няма как да не пишат глупости, щом се докосват до непознати за тях теми. Чуждите за тях идеи ще дообъркат бездруго обърканите им мозъчета. И още. За интелектуалната собственост и “кражбата на идеи”: ако никой не ползваше идеите и ума на живелите преди него, то човечеството нямаше да развие своя цивилизация. Заимстването на знания и идеи е не само допустимо, то е задължително. Нека да крадат идеи, ако това ще ги подтикне да тръгнат по нашия път. Ние от своя страна също понякога заимстваме от тях. "Потребността от собственост е заложена в гените, но е нужно да се регулира размера на имуществото, за да не се стимулират алчността и завистта. Освен това собствеността е нужна на гражданина, за да се чувства той независим от държавата, особено ако тя е основен работотодател." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Ето нещо, което с чиста съвест ще приложим за доброто на нашето Отечество и народа ни. Ние не мразим враговете, а се учим от тях. Като същевременно се стремим да ги неутрализираме. При нас липсва всякаква надменност, отхвърляме всякаква грандомания, която да ни попречи да приложим един метод, ако той е добър и полезен. Не Идеята живее заради нас - ние живеем заради Идеята. Тя, Идеята е по-голяма от всеки от нас - тя е по-голяма от всички нас, взети заедно. Имало е Българска Идея когато никой от живеещите днес не е бил роден. Ще има Българска Идея и когато всички ние ще бъдем мъртви. "Много политици често не разбират разликата между идеология и политика. Или пък изобщо не си представят какво е това идеология и с какви реалности оперира тя." - Ал. Дугин. Тук ние ги превъзхождаме. "Политическите актьори са само един от факторите на определени процеси." Глупаво е да се вглеждаме в актьорите, да се ровим из мръсното им бельо, да спорим задочно с тях, щом можем /стига да искаме!/ да влияем върху процесите в страната с помощта на нашата Идея и на нашите знания. "Аз мисля, че съществуват два извора за произход на идеите - Алгоритъмът на Разума и биологичните потребности. Разумът издига хипотези, изразява ги с думи и ги тренира, докато не се превърнат в източник на активност, управляващ поведението наравно с биологичните потребности." - из интервю на академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Демократковците може и да познават човешките биологични потребности, обаче с Алгоритъма на Разума едва ли ще се справят. Нека ги завлечем в идеологическите дебри, там те ще се объркат като в древен лабиринт, лишени от нишката на Ариадна.
Няма ли да станем като тях, няма ли да повторим грешката на Кръглата маса през 1990 г., когато комунистите се демократизираха, а демократите се комунизираха, докато накрая се получи познатата ни сива синьо-червена мъгла? Няма, защото ние сме националисти. И защото имаме своя Идея, свои идеали, своя идеология. И защото не допускаме нито компромиси, нито изключения. Казвам ви - идеологията не допуска изключения. Идеология, допускаща изключение - това е порочна идеология, вървяща към своята разруха под тежестта на изключенията. Ние не можем да заявим като либералните демокрадковци, че земята България остава, пък който ще да живее върху нея. За един националист България е ценна не като почва, като пръст, а като земя, върху която живеят именно българи. За националиста нацията е всичко. Без "Мерцедеси" можем, без имунитет можем, без привилегии можем - без нация не можем. Не нацията ни принадлежи - ние принадлежим на нацията. Това е разликата между тях и нас, и тази разлика никога няма да изчезне.
Защо ни е нужен национализъм - казват. Не ни ли стига, че ще ни приемат в Европейския съюз и в НАТО? Колкото повече ни приемат в Европа и колкото повече НАТО се настанява тук, толкова повече обедняваме, толкова по-страшен става гладът. Правителството съдейства не за европейската ориентация, а за европейската ориентализация. Ами в такъв случай дали е полезно да ходим в Европа и да ни приемат в НАТО? Човек като е болен, ходи на лекар, а не на дискотека. Лекар за една болна нация е здравият национализъм. А че нацията и държавата ни са болни, тук спор няма. Селското ни стопанство е напълно съсипано. Накрая стигнахме дотам, че за земеделски министър бе поставен турчин. Икономиката ни е разнебитена, повечето производства са спрели, а доколкото нещо е останало, то се намира в ръцете на чужденци. На българина му е разрешено да бъде най-много наемен слуга, дори роб, защото заплащането е по-ниско от това в Африка. Ето как демократите демократично ни откраднаха бъдещето. Следва емиграцията. Защо младите българи с всички сили се стараят да се махнат от своето Отечество? Кой иска да живее в страх? Всеки нормален човек желае сигурност, без заплаха за своя живот или собственост. Всеки що-годе способен младеж гледа да се изнесе в чужбина, да се махне, да се отърве от скотския живот. Повече от милион емигранти българи за последните 12 години. За разлика от циганите, българите никой не ги връща. "Български роми напускат масово родината си заради националисти в спечелилото изборите Движение на Симеон Втори" - съобщи виенският в-к "Ди прессе" през юли 2001 г. Върнаха ни ги с гръм и трясък. Независимо от причините, накарали ги да напуснат България, циганите неизбежно са връщани, а за способните българи се уреждат специални лотарии и зелени карти. Западните ловци на мозъци изсмукват всичко що-годе свястно и грамотно. Тук остава отпадъкът. Старците, болните, неудачниците. И малцинствата. Ноември 2001 г., в-к "Труд", Георги Василски: "В Швеция едва през 1954 г. се анулира закон, забраняващ влизане на цигани в страната. В очите на европееца именно толерантните народи, осигурили на скитащото племе да пази етническата си самобитност, са виновни за неговото съществуване." Наистина, защо в Западна Европа почти няма цигани, а тук просто гъмжи от тях? Из статията на Волен Сидеров "Циганизира ли се България", в-к "Монитор", 12 април 2000 г.: "От Швейцария циганите са изгонени през 1510 г. под заплаха от обесване. Английската кралица Елизабет І заповядва всички цигани да напуснат Англия за един месец. Във Франкфурт през 1577 г. излиза решение на градската управа, според което убийството на циганин не се брои за престъпление. Същото решение взема и Леополд Австрийски през 1689 г. /…/ Според изследването на географията на етносите, направено от Географския институт при БАН през 1998 г. у нас вече има 37 селища с чисто циганско население. В още 25 селища и 2 града българите са малцинство." При това циганите започват да не зачитат не само законите /което си им е традиция/, но и официалните български институции. През ноември 2000 г. Варненският окръжен съд гледал дело за кражба. Огромна тълпа мургави сподвижници на подсъдимите обсадила сградата на съда и пребила от бой жертвата на престъплението - българин. "Щяха да ни избият и нас" - коментирала шефката на съда Живка Денева. Полицията не задържала никой от нападателите. Подсъдимите също се отървали без присъди. Как да спрем циганската престъпност? Еврейката Виза Недялкова предлага оригинално решение. Да назначим циганите като полицаи, ревизори, журналисти и всичко щяло да тръгне по мед и масло. Хубаво, де, ще ги назначим. Само че дали три дни след това ще е останал поне един жив българин в България? На 21 февруари 2002 г. в Сливен става престрелка между два цигански клана. Полицията ги разтървава. За отмъщение, циганите започнали да палят български имоти. Тук се вижда нечовешката им омраза към нас. От 30-40 000 през 1937 година, в началото на ХХІ век циганите заплашват да се превърнат в мнозинство. Бившето мнозинство, българите се превръщат в малцинство. И това малцинство е натоварено да поеме пълната издръжка на стремително плодящите се мнозинства. На първи ноември 1990 г. Турция спря помощта за изселниците от България. От този момент това задължение се пое от българската държава. Правим бежански лагери за афганистанци и албанци, а за избитите от шиптарски терористи наши македонски братя не ни е грижа. През август 2001 г. историкът Божидар Димитров изнесе данни, че в Северна Гърция живеят над 300 хиляди българи. Защитиха ли "национално отговорните" ни големци поне веднъж правата на тези хора? Натискат ни кого да приемаме и кого да отхвърляме и ние слушаме. Подложена на огромен външен натиск, останала без съюзници и предадена от собствените си политици, България се превръща в гетото на Европа. И други са съгласни с нас. На 9 януари 1998 г. във в-к "24 чаши", т. е. "24 часа" излезе статия със заглавие: "Националната държава става гето".
Статистиката е засекретила данните, но ние знаем: все повече измежду родените българчета са с някакъв вроден дефект. Налага се сравнението с Германия, където в началото на ХХ век се раждали множество деца с генетични отклонения. Специалистите предричали: ако нищо не се промени, то към 1980 г. в страната ще се раждат около 60% изроди. Въпреки катастрофалните последици от Втората световна война, днешната германска държава дължи своето съществуване на оздравителната програма, съставена от германския национализъм. Тук, в България национализмът не успя да се развие, на оздравителна програма поне засега не можем да се надяваме. Тук здраве получава само богатият, само той има достатъчно пари да си плати за здравето.
Следва малцинствения проблем. Съотношението между новородени българчета и небългарчета е едно към шест в полза на чуждите. На всичко отгоре всеки български гражданин с небългарски етнически произход се чувства свободен да иска все повече и повече права. То човеци не останаха в България, а те за човешки права ще ми говорят! Нима ние, българите, мнозинството, създателите на тази нещастна държава се ползваме с някакви права? Изгубихме земеделието, изгубихме икономиката, изгубихме държавното управление, а сега губим и нацията. Губим всичко, абсолютно всичко! Танцът на пигмеите ни докара до точка на необратимост. Седемдесет и две годишният вдовец Петко Вълчев от Созопол правил ремонт на къщата си. За работата наемал цигани, които понякога приютявал. По този начин мургавите научили къде човекът държи парите си. На 21 декември 2001 г. го нападнали, размазали главата му с чук и го натикали във варница. После иди, че давай работа и подслон на цигани. През януари 2002 г. 50 въоръжени цигани нападнаха собствениците на лозови масиви край Петрич. На 28 декември 1990 г. циганинът Емил Иванов от Видин убива с нож двама българи и ранява тежко трети. Злодеянието било извършено за "огромната" сума от 20 стотинки. През 2001 г. двама пияни цигани пребиха от бой ей така, без никакъв повод лекаря на с. Вълнари, Шуменско. През април 1995 г. четирима цигани отвличат от железопътна спирка софиянка, смазват я от бой, заплашват я с нож и я изнасилват. През юли 2001 г. шестима цигани от Долни Чифлик, Варненско изнасилват 16 годишно българско момиче. През август 2001 г. шестима турски цигани се гаврили пет дни с 19 годишно момиче. Техният сънародник 22 годишният Гюнайдин пък блудствал с три деца на възраст от 8 до 10 годинки. Според видният трафикант на български антики Алберт Бенбасат това не е "безхаберие в името на криворазбраната демокрация". Ничия майка не е пропищяла, никоя врата не се е зачернила. Според Бенбасат престъпление има само тогава, когато престъпникът е етнически българин. През януари 2001 г. трима цигани поругаха турските гробища в Плевен и полицията побърза да заяви, че в деянието нямало политически мотиви. Ако същото деяние бе извършено от етнически българи, още щяха да крещят за нацизъм, расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и какво ли още не. През септември 2000 г. във Варна започна кампания, поставяща си за цел да разясни на циганите, че в условията на свирепа икономическа криза техният семеен бюджет ще бъде облекчен, ако имат по-малко деца. Федерацията на обединените ромски общности /ФОРО/, ЮНЕСКО и ООН веднага били уведомени за поредната акция на българските расисти. През декември 1994 г. сливенски цигани пребиха журналистката Веселина Седларска, кореспондент на "Стандарт". Но нали е някаква си българка, за Седларска не се застъпи никаква Федерация. ЕС, ФЕС и Страсбург също запазиха неутралитет.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В началото на юли 2002 г. съставих и разпратих от името на Движение "Воини на Тангра" текста, който ви представям по-долу. през следващите две седмици не се получи и най-малкият знак не само, че му е обърнато внимание, но и че въобще е получен. Понякога си мисля, че именно нашето равнодушие, мудността ни, свръхпредпазливостта, с която пристъпваме към едно или друго действие, цялото продиктуване уж от разума бавене - именно то ще се окаже най-неразумно. Впрочем съдете сами.
ВСИЧКО СВЪРШИ
"В бъдещето на нас ни е гарантирана нощта на историческото небитие." - Ал. Дугин "Осъдената Родина"
Да, всичко свърши. За съжаление, не - за срам ние загубихме България. Загубихме не само независимостта си, не само свободата си, но и територията си. Загубихме свещената българска земя и повече нищо не може да се направи. Поне не от продажния политически елит. Такива са поуките от сериала "Зрънкови" и всеки ще го разбере сам, ако размисли.
Какво се случи? Един цигански клан влезе в смъртна вражда със своите съплеменници. Правителството взе решение да разсели клана, за да бъдат избегнати нови кръвопролития. /Виж, когато жертвата е българин, никой никого не разселва. Тук обаче става въпрос за живота на представители от "висшата" раса. И това ако не е расизъм, здраве му кажи!/ Къде да го разсели? Оказа се, че никой не иска да приеме Зрънкови. Никой нормален човек не желае да живее редом с крадци, насилници и убийци. Никой, ако е нормален не иска за съседи типове, незачитащи морални и законови норми. Започнаха протести. Мирни, естествено. Смее ли българинът да грабне секирата като мургавия си сънародник? Циганските депутати от БСП и НДСВ окачествиха протестите като проява на расизъм. И заплашиха, че към 2020 година циганите и българите в България щели да се изравнят и тогава…
И тогава правителството прати специални полицейски подразделения, хвърли огромни сили, похарчи десетки хиляди лева, пари, взети от джоба на изнемогващия български данъкоплатец за да опази живи и невредими крадците, насилниците и убийците цигани. Обвиненията към българите не стихнаха. Бяхме обрисувани като най-долни злодеи, само защото не се съгласяваме доброволно да бъдем грабени, насилвани и клани. Докато накрая Зрънкови не ги настаниха на неизвестно място. И на неизвестна цена.
Сега нека сравним случая с друг такъв. През лятото на 1998 г. в ботевградския плувен басейн отказваха да пускат цигани. Причината бе проста. Щом циганите влезеха в басейна, българите като по команда се изнасяха оттам. Не защото са убедени расисти, а защото циганската мърсотия ги отблъскваше. От вонята им се повдигаше. Плашеше ги опасността от заразни болести. Оказва се, че цигани и българи не могат да съжителстват заедно. Цигани и българи изпитват природно обусловена взаимна непоносимост едни към други. Правилото е валидно както за едната, така и за другата страна. Да вземем прословутите "гета". Кривозащитниците много обичат да ги сочат като пример за расова и етническа сегрегация. А истината е съвсем различна. В своите махали, квартали и райони циганите искат да са пълни господари. Те подлагат българите на такъв жесток терор, че последните панически търсят спасение, проклинайки своята доверчивост. /И толерантност!/ Дали ни харесва или не, такава е картината. Не българите натикват мургавите в гета, а мургавите прогонват "бледоликите" от своята среда на обитаване. Само че "гетата" настъпват, а ние отстъпваме. Къща след къща, улица след улица. В Ботевград апартаментите и къщите, намиращи се в близост до циганската махала се продават на смешно ниски цени, само където липсват купувачи, освен цигани. "Гетото" е на път да стигне центъра на града. В Лом и Видин с благословията на бившия американски посланик Ричард Майлс работят цигански телевизии. Там българска реч се чува все по-рядко. Ред е на Монтана, Сливен, Пазарджик… Заплахите, че броят на циганите се увеличава, звучат все по-силно. Враждебността им ескалира, превръща се в демонстрация на презрение към нас, коренното население. От небългарско, "ромското" самосъзнание се изражда в антибългарско. През 1996 г. циганският "цар" Киро заяви без заобикалки: "Искам България да стане циганска държава". Оказа се, че изхвърлянето не е било случайно. Думите на Кирил Рашков се въплътяват в дело. Депутатът от коалиция "За България" /!!!/ Тома Томов заплаши, че ще се обърне към международните институции, с цел признаване циганите за бедстваща нация. Забележете - не етнос, не малцинство, а нация. Нация! Да видим как бедства тази "нация". Ще цитирам едно вестникарско заглавие от февруари 2001 г., макар подобни заглавия да са хиляди : "Пияни цигани колят за кеф". За да не им разваляме кефа, ние търпим. Разпасани криминални глутници, изтърбушени жилища, пребити деца, изнасилени жени и невръстни момиченца. Ние все отстъпваме и отстъпваме. "България прилича на гробище от скръстени ръце" - писа Стефан Цанев през декември 2001 г. Докъде ще стигне отстъплението ни? Колко пъти ще бъдем бежанци от собствените си огнища? Колко пъти български тела ще гният непогребани, оставени като плячка за зверовете? Няма кой да припомни неотдавнашните /1913 година/ събития. Съществуващите информационни /уж/ средства, така наречените "медии" са чужди слуги, готови да продадат и род и Родина заради мизерен хонорар. Учебниците по история са скопени, а националистическите вестници бяха спрени от демонократичната власт. Не излиза "Български глас", не излизат "Християндемокрация" и "Антикомунист", "Зора" не е това, което беше, пък и нейният тираж е нищожен. Слугинските "Прелом" и "Македония" не ги броим, те угодничат на всяка върхушка и едва ли ще кажат истината. За главния редактор на емигрантското списание "Борба" Драгомир Загорски бе достатъчно да си признае пред телевизия "2001", че е венчал дъщеря си в синагога, а също че е "християнин, който не вярва в никакъв Бог". И последният наивник разбра, че "Борба" не показва път в безпътицата. Останахме държава без кауза, без държавна цел, движим се без посока. Няма ги идеите - регулатори на социалния и обществен живот. Кой ще стресне равнодушните, кой ще разбуди заспалите? Някой трябва да каже "Стига!", а няма кой. През декември 2000 г. Николай Хайтов даде своето напътствие: "Шансът за спасение е, българският народ да се обедини около истински водачи и да прогони троянските коне. Иначе ще изчезне. Първите десет години от ХХІ век са решаващите." Десетте години текат. Напътствието още не е изпълнено.
Въпросът има и още по-страшна страна. Западът също не иска своите цигани. И докато натискат Чехия, Румъния и България да интегрират "горките роми" в обществата си, западните страни предприемат серия от мерки, за да се отърват от тях. Нали си спомняте как посрещнаха русенските цигани в Норвегия? /Което съвсем не се отнася до емигрантите от български етнически произход!/ Та от една страна Западът гони циганите. От друга Изтокът е притиснат не само да не предприема нищо срещу тях, ами да им осигурява всевъзможни привилегии. Като неплащане на ток и вода и всевъзможни социални помощи, например. /Сметките както си му е редът и по указание от Вашингтон ги плащат расистите българи./ Или като отказ от съдебно преследване за извършени престъпления. Или като най-строго наказание за всеки, дръзнал да се защити от циганските безчинства. /Спомнете си учителя Похлупков/ Стига се до открито подстрекателство към всякакви издевателства над българите. Числото на правозащитните организации, специализирали се в защита единствено на циганите достигна 150! Повечето се финансират от чужбина. "Отровено общество" на Дьорд Шорош, Хелзинкски комитет на Красимир Кънев, Фондация "Толерантност" на Емил Коен… В защита на мургавите и срещу добро заплащане се обявиха и от ХОМО "Илинден". Според тях България е прекалено българска, било дошло времето да се дадат повече права на малцинствата - етнически, религиозни, сексуални, и най-вече на "ромите". Какво значи това? Значи едно - че за циганите се готви територия, където да се заселят. Илия Илиев във в-к "Монитор" писа, че се задава косовизация, но кой чу гласа му, кой политик се показа загрижен за националния ни интерес? А новините са повече от плашещи. Информацията е, че се готви създаването на първата циганска държава и сега ъ се търси земя. Познайте коя ще е тази земя? Чехите доказаха, че не се церемонят с натрапниците. Скинарски бригади, дървени стени… Чехите не са глупави, ще се справят. "Циганите са социално неадаптируемата част от нашето население. При тях високата раждаемост се съчетава с трудната умствена и социална адаптация на децата им, които често страдат от сериозни заболявания и като цяло са голяма тежест за обществото." - посмя да признае Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия през 1992 г. Признаването на проблема е първата стъпка по пътя към неговото превъзмогване. А ето един случай от Румъния. През 1993 г. в трансилванското село Хедерен двама братя цигани заклали румънец. Както у нас, така и там циганските крадливи набези били всекидневие, но убийството преляло чашата. Тогава румънците и унгарците, живеещи в селото се вдигнали, нападнали циганите и изгорили къщите им. Четирима убити цигани и 11 изгорени къщи. Останалите мургавелковци трябвало да се спасяват с бягство. Подобни действия на самоотбрана не са изключение в северната ни съседка. Само че там националистите са сериозна политическа сила. Там националистите не са преследвани, а притежават достатъчно власт да защитят своята Родина и своя народ. Но нека продължим с анализа на вътрешното положение.
Андрей Райчев, 7 април 2002 г.: "Сега иде страшната мизерия." Забележете, не страшна, а страшната. Значи досега не е било толкова страшно! Целта е да ни докарат до такава мизерия, че да ни е все едно, каквото и да правят с нас и с Отечеството ни. Само да сме живи и стомасите ни да са пълни. Циганите също допринасят за мизерията. Те опоскаха селските ниви като марокански скакалци. Селянинът трябва да рече: "Плюя на тази земя!" и да не мисли повече за нея. Следващият ход не закъснява. През юли 2002 г. Противонародното събрание гласува закон, според който може да се продава земя на чужденци. Само че българската земя е нашият български дом. Какво става, когато купувате чужд дом? Най-учтиво напомняте на бившите стопани, че трябва да си изнесат багажа и се настанявате в него. Ако бившите стопани се заинатят, викате полиция и насила ги извеждате от продадения имот. Нали така? Та и ние скоро очакваме да ни приканят към изнасяне. Ако някой не вярва, нека чуе какво говорят циганите, утрешните господари на България. Та те имат наглостта да го казват на всеослушание, в така наречения Парламент, по радиото и телевизията. Казват ни, че с нас е свършено, че нас скоро няма да ни има. И че те ще наследят земята ни. Ние слушаме, гледаме гузно в земята, мигаме на парцали и не смеем да гъкнем. Отнемат ни правото да съхраним своята Родина, а ние не смеем да възразим, че такова право не подлежи на отнемане.
От 1956 година насам всички правителства провеждат покровителствена политика спрямо циганите. Тодор Живков приемаше цигани от всички страни, докато за българи преселници и дума не даваше да се издума. /Прочутите разбойници от с. Мечка например, са дошли от Гърция. И само те ли?/ За последните криминалдемократични години коментарът е излишен. /Румънските и албански джебчии са цяла напаст в София./ Освен посегателствата срещу личността, циганите посегнаха на националната ни гордост - отмъкват паметниците на националните ни герои, нашите светини и ги дават за претопяване. Посегнаха на природата ни - изсичат горите, без някой да ги спре. Посегнаха и на националната ни сигурност - какво друго са хилядите километри отмъкнати проводници. А правителствата си затварят очите и дрънкат за етнически модел, за толерантност и етнотърпимост. Какво полезно свършиха правителствата за мнозинството, за основното население на "тази страна", за нас? Погледнете ги само, погледнете ги и ги вижте в тяхната истинска светлина! Вместо да управляват в името на народа, те посегнаха към вимето на народа. Какво роди този Зоопарламент /по израза на Едвин Сугарев/, освен рамкови конвенции за малцинствата и ракови резултати за мнозинството? Вместо обещаваната социална държава, ние ставаме свидетели как се изгражда една социалистическа антидържава, развъдник на паразити. Антидържава като Кампучия на Пол Пот, ликвидираща собственото си население. Големите политически партии загубиха желанието, а малките - възможността да говорят със своя народ. Изпълзели от бърлогите на Мрака сили вършат каквото си искат. Техните реформи, промени - всичките им празни бръщолевения, всичките им глупости, са само храна за вашите бълнуващи фантазии. Вие спите, сънувате и в сънищата си виждате как заживявате по-добре. Вие спите и насън бълнувате, че утре всичко ще се оправи. Няма! Ще става все по-зле и все по-зле. И ще бъде така докато умрете всички. Докато умрем! Даже вестниците започнаха да пишат за "Българската зона на безнадеждността". Мои нещастни, заблудени сънародници, не ви ли стигнаха 12 години да го разберете? На Петър Берон, бивш председател на СДС му трябваха 10 години: "Чужденците не искаха да допуснат до властта хора с национално самосъзнание, които няма да им лижат подметките" /декември 2000 г./. В своя последен доклад Фондация "Карнеги" изобщо не предвижда просъществуването ни като държава. Всеизвестно е, че каквото каже "Карнеги", това правят САЩ. Съединените щати, нашите нови "приятели" ни отреждат участта на тяхното коренно население, индианците. Само с великата си наивност ние чакаме нещо добро от тях. И блеем!
Съкращават числеността на армията, разоръжават я, деморализират я, режат подводници, режат ракети, закриват АЕЦ "Козлодуй". Според Бжежински България трябва да е безсилна пред задаващата се агресия. Въобразявате си, че няма да ни нападнат? Те и сърбите си въобразяваха. Имайте смелостта да знаете! - 103 500 кв. км са откъснати от България през ХХ век. Колко му е да откъснат още толкова? Ето какво пише вестник "Монитор" в броя си от 28 март 2002 г.: "Очертаният от Фридмън обръч прекъсва само на едно място. Между дислоцираните в Македония, Босна и Косово НАТО-вски войски от една страна, и американския съюзник Турция от друга, стои само България. Само тя не е окупирана, но припряното унищожаване на Българската армия от правителствата на СДС и НДСВ, подписаните от тях споразумения за разполагане на чужди войски на територията на страната ни, както и предаването на контрола върху икономическите граници на държавата България на британското разузнаване, камуфлирано от Сакскобургготски като "договор с частната фирма Краун Ейджънтс" доказват, че България може да бъде окупирана всеки момент и българският национален суверенитет, макар и вече само наминален, ще бъде положен в краката на новите императори и/или техните турско-израелски "пълномощници" без да е даден дори един изстрел." Наистина ли положението е така безнадеждно, нима няма поне една опора, на която да се опрем?
Повярвахме на Царя, на нашия уж суверен, на онзи, който трябваше да се яви като спасител на Българското Царство, но и той ни измами. От Монарх, Царят стана политически лъжел, т. е. лидер. Бившият Цар отблъсна верните и преданите на Идеята и на тяхно място приюти всякакви разбойници, всякаква политическа измет. Не изпълни нито едно от предизборните си обещания. Каквото изрича, то няма нищо общо с отчайващата действителност. Сега се налага и с него да се справяме.
"Не усещате ли, че Царят постоянно лъже?" - проплака преди една година съпругата на отхвърления от НДСВ кандидат за депутат Венцислав Димитров. Така е! Може би е правилна поговорката, че всяка власт развращава, но тази си дойде развратена. Още в самото начало като подигравка с националните ни чувства за външен министър на новото правителство бе назначен Соломон Паси. Същият, който се провикна "Майната му на Православието!", който искаше да разделя Русия на три части - Европейска, Сибирска и Далекоизточна и обещаваше на Япония Курилските острови. С външен министър като Паси България рискува да загуби единствения си реален и естествен съюзник. А може би именно това е целта? Но време е да се спрем на самия г-н Лидер. Симеон Втори, този наш премиер Сакскобургготски призовава да гледаме позитивно на нещата. Не мога да гледам позитивно, като виждам как българският народ не само мизерства, не само гладува, но децата, бъдещето на България от глад се израждат физически. Гладът не позволява на децата да развият нито своите тела, нито своя разум. На децата им бе отказано дори правото на здравеопазване, ако родителите нямат достатъчно пари. /За бедстващите малцинствени нации разпоредбите не се отнасят, за тях винаги има осигурена помощ!/ Колко българи днес разполагат с достатъчно пари? Така се програмира унищожението на нацията. Докато останалите, небългарските етноси са подпомагани от всевъзможни закрилници, ние не само сме оставени на самите себе си, но от нас се иска да храним и другите. Та и скитащите стотици хиляди бесни помияри в добавка. /Дори кучешкият живот се оказа по-ценен от живота на българина в България. За безстопанственото куче от приюта се отделят повече пари, отколкото за пенсионера./ А храна няма и за нас. Как мога да гледам позитивно? Да - казват - зле е, но пък такова славно бъдеще ни чака! Явяват се разни екстрасенси и шарлатани, които ни шепнат успокоителни словца преди поредната порция смърт. Залъгват ни с небивал разцвет, с ново духовно ниво, с богоизбраност, с благоденствие, с изобилие, а направиха книгите недостъпни за българина. Българинът не бива да чете и да разсъждава. Видиотяват ни с каква ли не помия, а ни отрязват достъпа до истински качествените духовни постижения на човечеството. На всичко отгоре някой си Ото Кронщайнер поиска да ви вземе и Кирилицата, та съвсем да престанем с четенето. В духовно отношение гладът е по-жесток, отколкото във физическо. Само където повечето от нас не го чувстват така болезнено.
Кой остана да пази България? Няколко агонизиращи, хванати в смъртна хватка национални партии. Основаните през 1990 г. родолюбиви формации бяха хванати в смъртна хватка и практически ликвидирани. Няма го Българският национален съюз "Нова демокрация" на горянина, сражавал се с оръжие в ръка против комунизма Иван Лазаров. Няма я Българската национално-демократична партия, а от нея се очакваше да произлезе нещо свястно. Потомците на славния Легион влязоха в Синята мъгла и повече не излязоха от нея. ВМРО се провали, изроди се, започна да служи единствено на собствените си икономически интереси. По вестниците /"Строго секретно"/ взеха да го наричат МВРО. БНРП е удряна по всички възможни начини, останала е без финансови средства, без вътрешни съюзници, нейните активисти се отчаяха, разбягаха се. Тук-там виждаме по някой самотен родолюбец, вкопчен в неравна схватка с враговете на българския Род. И малобройните групички бръснати глави, които Движението Blood and Honour все не успява да обедини. Въпреки своята похвална дейност, тези момчета за жалост не съумяха поне засега да се съберат в един стегнат всепобеждаващ Юмрук. Народните ни избраници обаче създадоха закон и против тях. Към НСС /Национална (!!!) служба за сигурност/ действа отдел за борба със скинхедс и десния екстремизъм. /За левия нищо не се предвижда!/ Депутатът Лютиви Местан отправи искане за най-строги мерки срещу малцината българи, които продължават да се чувстват именно като Българи. "Всички ксенофобски и недемократични книги следва да бъдат изгорени, а авторите им избесени!" - призова Лютиви ефенди. Ами, добре тогава. Нека арестуваме всички лоши скинхедс, нека закрием всички родолюбиви партии, нека пратим в затвора всеки, надигнал глас в защита на българщината, нека изгорим всички български книги и аз ви обещавам, че Бог напълно ще спре да пази България. Не че досега особено я пазеше…
Какво е нужно, за да опазим малкото, останало от Великата в миналото България? Нужна е една, поне една, една-единствена организация, партия, съюз, наречете го както щете - нужна е Сила, решена и годна да брани националните ни интереси. Поне една-единствена партия сред политическата шарения, сред цялата продажна паплач, която да обрече себе си и своите следовници на Род и Родина. Поне една-единствена партия, поставила единството на България и благоденствието на българския народ над своите тяснопартийни интереси. Една-единствена чиста национална сила сред цялата слугинска, потънала до ушите в кал и далавери парламентарна и извънпарламентарна сган. Една партия, която да тръгне на война за национално освобождение на България. Една партия, която да се опълчи срещу финансовите паразити и силите на Мрака. Можем ли да я създадем? Можем ли да формираме олицетворение на българското родолюбие? Можем ли, в състояние ли сме да изградим Сила, която да не се страхува от задокеанските и НАТО-вски господари и да не изпълнява техните престъпни заповеди. Можем, ако вместо от Международния мошенически фонд и Световната банда потърсим опора в собствените си сили. В собствения си народ. Ако ли не…
Ако ли не - финалът се вижда с просто око. Драмата, започната от Тодор Живков и Андрей Луканов, продължена от Жан Виденов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски върви към своя успешен край. България скоро няма да фигурира на картите, освен като географско понятие. Българският език ще изчезне и народът ни ще се стопи сред прииждащите чуждоезични индивиди. Ще се случи онова, което се случи някога с християните в Ливан. С гърците в Северен Кипър. Със сърбите в Косово. Ще се повтори сценарият за превземането на една страна отвътре, както това се върши сега в Македония. Ненапразно САЩ изпратиха като посланик в София Джеймс Пардю /когото наричат още Пърдю/ - ликвидаторът на държави, той ще завърши започнатото. Иначе защо мислите, че са го пратили?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Финалът се вижда, но никой не си мърда и малкото пръстче, за да го предотврати. Така е, за жалост.
Ами българските партии? Хайде да оставим управляващите, тях много ги "натискат да не тормозят циганорите", както се изрази един от сподвижниците на Муравей Радев. Опозиционните партии как гледат на посегателствата срещу правата на техните членове и симпатизанти? През 1998, 1999, 2000, 2001 и 2002 г. БНРП макар изолирана от официалния политически живот, не престава да разпраща декларации и протести срещу дискриминацията на българи. Лично на мен не ми е известно друга партия да е подкрепила справедливото негодувание на българите от село Мечка срещу циганския произвол. Вместо благодарност или поне похвала, националрадикалите получаваха само удари. През февруари 2000 година кметът на община Лозница, етнически турчин отказва да регистрира местния комитет на партията с мотива, че е български, което щяло да наруши етническия мир в района. Тоест един кмет си позволява да наруши държавните закони "по целесъобразност". БДФ и ВМРО нямат мнение по въпроса. Мълчи даже СБНЛ на Иван Григоров. През август 2001 г. БНРП намира съюзник в лицето на партията Руско национално единство, оглавявана от небезизвестния Александър Баркашов. Както е тръгнало, утре може да си изнесем багажа на Север. Тук постоянно ни демонстрират, че живот за нас няма и няма да има. Сега да погледнем циганските партии. Фактите говорят, че лидерите им си остават верни на стария девиз "едни правят стачки, други трупат пачки". Циганинът Димитър Кънчев от Лом, общински съветник от Българската лига за защита правата на човека и гражданина през ноември 1998 г. разбил склад на фирма "Дунавски бряг" и изнесъл оттам стока за 15 милиона лева. През април 2000 г. гръмна скандалът с разграбения от цигани туристически комплекс край Правец. Скандалът се потули и правчани говореха, че причина за това е роднинската връзка между циганина Мирчо Петров, собственик на фирма "Миомид" и министър-председателя Иван Костов. По повод на протестите срещу циганската престъпност в с. Мечка през април 2000 г., циганският "цар" Киро заплаши: "Смятаме, че започва геноцид. Ще информираме американското посолство и посолствата на всички страни от Европейския съюз". Това е положението. "Насилниците над човешкия дух потъпкват правото на Расата да допринася за прогреса." Глобалистите потъпкват правото на нациите да участват в човешкия прогрес. Не са ли те, които обвиняват нас в расизъм истинските свръхрасисти? А някои имат наглостта да питат защо ни е национализъм. Нещастни дърдорковци, не виждат, че умират, че децата им умират, а продължават да се държат за БСП, за СДС, за БЗНС или за друга банда измамници, защото това са си избрали някога. Не ги ли виждат какво представляват? Анна Заркова, февруари 2000 г.: "Като журналист, специализиран на тема престъпност, ми се е налагало да разглеждам неведнъж снимки на трупове - разложени, окървавени, разкъсани от бомби. Но не помня по-отвратителна фотография от тази, която един офицер ми предложи неотдавна за публикация. На нея се виждаха в недвусмислена интимна поза виден наш държавник и шеф на служба от вътрешното министерство." Докога ще гласуваме за такива? Стига сме се държали като футболни запалянковци, които вечно подкрепят любимия отбор. Дали Царят ще изкара пълния си мандат не е от значение, когато и да е - избори ще има пак. Нека на тях подкрепим политици, които ще донесат по-добър живот за нас и за децата ни. Първите постоталитарни избори бяха триумф на всеобщия възторг, празник на еуфорията. Последните ще бъдат взрив на всенародното отчаяние.
ВНИМАНИЕ, РАСИЗЪМ!
"Из нас изтръскват националната душа заедно с тези априори, в които съществува нашето национално съзнание, нашата национална безсъзнателност." - /Ал. Дугин "Осъдената Родина"/
Под маската на борба срещу расизма, в България настъпва истински противобългарски расизъм. Циганите всекидневно извършват най-чудовищни престъпления срещу българското мнозинство, без да срещнат сериозна съпротива. Само мизерията ли ги принуждава да извършват престъпления? Я да видим как стояха нещата когато практически нямаше безработица. Февруари 1991 г.: "Криминален катун се вихри в София. Столичната дирекция на вътрешните работи изнесе факт, който доскоро се криеше - 36-те хиляди регистрирани като живеещи в София цигани нямат и един процент от столичното население, а извършват близо 20 на сто от престъпленията. Почти удвоената престъпност през последните месеци се оглавява от циганите, които "работят" в организирани банди от 20, 30, та чак и до 50 души, включващи и бременни и майки с пеленачета, използвани като прикритие." Илюстрация е грабежът в градинката при църквата "Св. Николай", където двама цигани нападат 43 годишен мъж. Скъсани черва, спукан черен дроб, разкъсан далак, счупени лицеви кости. Садистично убийство за няколкото левчета в джоба на жертвата. Близо четири години /декември 1994/ по-късно картината не е особено променена: "По всичко личи, че ще изпратим годината така, както я посрещнахме: облени в кръв, залегнали дето свърнем сред свистящи куршуми и избухващи гранати, с разбити черепи и изпотрошени ребра, с взривени заведения и леки коли, с отвлечени деца и родители, потънали "внезапно" в неизвестност. Пазени от редовна полиция и спецчасти, но внимателно следени от зоркия поглед на недосегаемите шайки въоръжени до зъби главорези." Нямаме основание да се съмняваме, щом го твърди еврейският вестник "Стандарт". Окуражени от правителственото бездействие, мургавите банди станаха съвсем нагли. През май 2001 г. банда цигани се бяха опитали да разфасоват и задигнат железен мост в индустриалната зона на Враца. Те отлично са съзнавали, че българите няма да се организират и да ги спрат, и че полицията съгласно демократичните заповеди, е на тяхна страна. Такова е не само моето мнение. "Днес полицаите са се превърнали в информатори на своя контингент. Търговците на дрога контролират не само тях, но и прокурори, съдии, политици. И това лесно може да се докаже, ако имаше работеща полицейска и съдебна система." - "168 часа", септември 2001 г. Другаде се промъкнаха сведения, че един град бил снабдяван с хероин благодарение на подполковник Каптагон Петров, известен повече като дрогаря Пешо. "В България полицаите по улиците са колкото врабчетата. Но ако се случи нещо, можете да разчитате на тях точно колкото на врабчетата. В цял свят полицаите стрелят по бандитите. Само в България те стрелят по котки, минувачи, колеги и какво ли не, но никога по бандити." - д-р Веселин Пасев, ноември 2001 г.
Съвсем не така е у съседите. През юли 1993 г. румънците създадоха организация за борба с циганите. Вестник "Румъния либера" цитира един от шефовете, според когото органите на реда и правосъдието не преследват циганите за престъпления и злоупотреби и затова самите румънци трябва да се заемат със своята самозащита. Нима ние нямаме нужда от подобна защитна организация? През юни 1995 г. четирима цигани проникнали в дома на 51 годишния Димитър Кармашиков от минно селище "Черно море" край Бургас и го инквизирали, за да им каже къде са парите му. След като се убедили, че човекът е последен бедняк, те му отмъкнали черно-белия телевизор и избягали. През септември в Сливен 1995 г. циганин изнасилил медицинска сестра, бременна в седмия месец. Две седмици по-късно в полето край новозагорското село Баня трима цигани изнасилили друга бременна в седмия месец жена, като пребили от бой нейния баща. През декември същата година 53 годишния циганин Тодор Дидов и неговия 17 годишен син бяха обвинени в изнасилването на четири деца от 4 до 7 годишна възраст. През октомври 2001 г. в Шумен четирима цигани изнасилили млада жена и се гаврили с нейното бебе. Достатъчно се писа как "неподкупните" ни магистрати, тези наши скъпи съдии и прокурори обикновено пускат на свобода насилниците. Но също знаем как бе осъдена Силвия Георгиева от Харманли, защото оказала съпротива с нож на изрода, който искал да я изнасили за втори път. На свобода биват пускани и мародерите цигани. Те горкичките нямало какво да ядат, затова се занимавали с кражби… "В цялото село не остана ни една неокрадена къща. Вече не се издържа от тези цигани. Не знаем какво да правим." - приплакват жителите на монтанското село Разград през септември 2000 г. През август 2001 г. десетима цигани изнасилват 18 годишно момиче. През 1990 г. петима цигани изнасилили 23 годишна германска студентка. През 1991 г. в с. Дерманци, Ловешко трима цигани изнасилили две момиченца - на 13 и на 16 години. От глад, нали? През септември 2001 г. се стигна до масови сблъсъци между българи и цигани в Самоков. Причина е изнасилването на 17 годишно българско момиче от шестима цигани. След побоищата са арестувани 17 българи и нито един циганин. На всичко отгоре циганите не спират да заплашват: "България ще стане Косово!" - се провиква лидерът на обединение "Рома" Тома Томов /в-к "Труд", 14 август 2001 г./. Открито заплашват с терористични действия, с дестабилизация на държавата, а държавната власт си прави оглушки! Отново ли ще чакаме да се случи нещастие на някой "богоизбран" западноевропеец, американец или евреин, та да се задействат службите? През юли 2002 г. западни туристи пропищяха от циганските разбойнически банди по магистралите. За пръв път висши полицейски служители съобщават, че съществуват такива банди на 21 март 1994 година. Осем години търпимост към разбойничеството. Осем години за привикване към "занаята". Как сега ще ги отучваме? Въпросът има и една добра страна - българското волско търпение взе да се поизчерпва. "Това си е НАШАТА България и като на тях не им харесва да се изнесат и да си направят в Сибир или в Сахара държава Цигания… Откъде накъде другите хора ще си плащат сметките, а те не, какви са те? Никакво съжаление… Аз съм ги видял в магазините. Мангалите купуват само луканки и маркови ракии… Абе въпросът е "Докога циганите ще търпят тук българи". Според мен отговорът е: още 20-тина години, когато България стане РОМания…" - из Интернет пощата на в-к "Монитор", март 2002 г.
Циганите са закриляни от различни кримизащитни организации като “Амнести интернейшънъл” и “Хелзинки уотч”, а на българина са му отнети и най-елементарните права. За българина няма полиция, няма съд, няма прокуратура. Службите се превърнаха в независими дружества за защита на мургавата престъпност. В обругаването на българите се включиха и международни организации. През 1994 г. Българският национален /!/ комитет към УНИЦЕФ отпечатва серия детски книжки, в които се разказва колко чисти, скромни, спретнати, усмихнати и честни били циганчетата Гюла, Асан и Хюсеин, и колко крадливи, мърляви и мръсни били българчетата Силвия, Асен и Христо. Мистериозната организация "Български айдукати за правата на човека" се намесва само когато потърпевшият е престъпник. Как така не се застъпиха нито веднъж за някой свестен човек? Според айдукатите човеци в България са само бандитите. Българинът бива защитаван само, ако се обяви за небългарин. Като тези от ХОМО "Илинден", например. Които през 1995 г. писаха: "Ако проследим етимологията на думата "бугарин" ще видим, че това е название на човек, принадлежащ към българския етнос, формиран през ІІ век в Средна Азия и ликвидиран на Балкана през ІХ век...Човек, изметнал се към лошо, изродил се, човек необратимо изроден, оформил се като изрод се вика бугарин. Понятието бугарин изразява не вродена, а придобита уродливост, изрод не по рождение, а изрод като проявление или мутирал такъв." За нашите управници, преследващи всяка форма на български национализъм сепаратистката антибългарска "Илинден" е нормална демократична организация. "Международната общност" е на същото мнение. Според решение на Европейския съд по правата на човека, през март 2002 г. България изплати на ОМО "Илинден" 76 000 френски франка обезщетение. ХОМОвците могат да издигат плакати "До София нема бугари", това е тяхно право, а ние нямаме право да кажем, че сме българи и не сме съгласни да бъдем никакви други. В днешна България можеш да разчиташ на помощ и съчувствие от "правозащитните" и международни организации само, ако се отречеш от Българското. В днешна България животът на българина става все по-непоносим. На всичко отгоре плахите опити за мирен протест се заклеймяват от държавата като прояви на фашизъм. Също като по времето на "разбития социализъм": "В отговор на сигналите на обратната връзка, тоталитарната държава отговаряше с унищожаване на техния носител." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Изглежда целта на Промяната е била нищо да не се промени.
Нека погледнем как се отнасят с коренното население в братските латиноамерикански страни, на чийто политически модел явно подражаваме. И едва тогава да решим какво значи расизъм, геноцид, и какво - етнотолерантност. "Организацията "Международна амнистия" изнесе, че 2600 индианци и селяни от Гватемала, мнозина от които жени и деца, са били избити и изклани, откакто генерал Ефраин Риос Монт завзе властта в страната през март 1882 г. Организацията е узнала, че военни единици и поделения на гражданската отбрана са извършвали мъчения, масови екзекуции и осакатявания най-малко при 112 самостоятелни акции в периода между март и юли миналата година. В доклад, публикуван през август 1982 г, организацията изнесе, че 2186 бедни индианци са били убити след военния преврат, извършен през март м. г. Организацията съобщи, че само на 5 април 1982 г. 100 души са били убити в Мангал и 35 - в Ковадонга, а в едно село в провинция Киче войници от правителствената армия са събрали всички жители, изнасилили са жените, обезглавили са мъжете и са пребили децата до смърт. В същата провинция, добавя организацията, през време на една акция за претърсване на всяка къща, предприета през май м. г., са били избити 25 деца на възраст между 4 месеца и 14 години, трима мъже и 15 жени." - /Асошейтед прес, 1983 г./ Започвам да си мисля, че коренното население на България е осъдено да сподели съдбата на гватемалските индианци. Защото избиваните тук сме ние, а наши палачи са защитаваните от САЩ, НАТО и Европейския съюз "нещастни роми". Съдете сами.
Представителите на реда вече не стряскат циганите. През август 2001 г. циганска банда нападнала минувач в Карнобат. Наблизо се случай полицай, който се притекъл на помощ на жертвата. Въоръжени с дървета и железа, циганите се нахвърлили и срещу полицая. В Ботевград цигански каруци редовно щурмуват спрелия работа Комбинат за автобуси "Чавдар". Пазачите не смогват да защитят предприятието, а местният полицейски шеф полковник Михаил Михайлов забранява на своите подчинени да се намесват, за да не се стигнело до жертви. Изглежда Михайлов пази спомен за печалния случай в столичния Ж. К. "Люлин" през 1992 година. Тогава един циганин насочва пистолет срещу полицай и стоящите зад гърба му жена и деца. Полицаят успява да стреля пръв. Вместо награда, пазителят на реда получава наказание, отнемат му оръжието и започват срещу него следствие. Сипят се заплахи: "Платили сме 500 хиляди лева на военните, за да те тикнат в затвора. Ще вземем от теб 1 милион кръвнина. Чакаме те с наточена брадва и от главата ти ще направим пепелник за назидание на всички ченгета, за да знаят какво ги чака, ако се занимават с ромите. С труповете на родителите ти ще нахраним кучетата." Животът на полицая бе спасен единствено благодарение намесата на Националния полицейски синдикат и публикациите във вестник "Антени", но колко подобни случаи се потулват от "антифашистката и антирасистка" "независима" журналистика? Понякога се налага сами да сглобяваме фактите и да си правим съответните изводи. Те съвсем не са утешителни. На 26 юли 2002 г. Иван Перов от циганския клан Зрънкови се самозапалил пред сградата на Президентството. Полял се с газ и си драснал клечката. Когато дрехите започнали да горят и му припарило, Перов - Зрънков ги съблякъл и ги хвърлил на земята. Негова роднина пък поляла също с газ двете си деца и само полицейската намеса предотвратила запалването. На другия ден за случката писаха всички вестници. Журналистите не помнят или не искат да си спомнят, че подобни имитации на показно палене с последващо бързо гасене е стара традиция при тези видински разбойници. През май 2000 г. един друг Перов - Зрънков, 16 годишният рецидивист Цветелин се подпалил по същия начин в килията, където бил задържан след поредния грабеж. "Щом почувствал болката, се развикал за помощ. Дежурните дотичали, залели го с кофи вода и после го откарали в болницата." - писа тогава в "Труд" Анелия Матеева. По този повод циганската кримизащитна организация ДРОМ заплашила, че ще прави собствено разследване на случая, тъй като по техни данни "болният и неграмотен младеж е редовно подлаган на полицейски тормоз". Тогава, през 2000 г. жертвата е бил българин, от когото Цветелин Перов отнел златно синджирче. Сега ДРОМ мълчи. Сигурно защото Перови започнаха да посягат и на цигани. "Зандан с инструменти за инквизиция открили циганите, които щурмуваха крепостта на ромската фамилия Зрънкови в нощта на събота срещу неделя след двете убийства във видинския квартал "Нов път"... Белезници, бичове, железа и дори електричедски стол имало в мазето на величествената и вече напълно потрошена къща в стил "испанска хасиенда" на смъртно мразения /от циганите!, б. а./ цигански клан. В тайния бункер имало и ров с вода, където свестявали пребитите до безсъзнание хора." - съобщава "Нощен труд" през юни 2002 г. Българомразците попаднаха в собствения си капан. Те създадоха прецедент, от който трудно ще избягат. Ето как коментират случая "Зрънкови" читатели на в-к "24 часа": "Толкова сме се озлобили, че просто нямаме думи да казваме. Това племе да не съществува… Доколкото знам, са дошли от долините на река Цинт от Индия, ами прав им път на Зрънкови за към реката Цинт… Където и да идат, все ще е същото… Зрънкови трябва да се направят на сапун…" Дълго сдържаният гняв е на път да експлодира. /"О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." - Вл. Свинтила/ "Министерството на вътрешните работи е обхванато от парализа. Българи данъкоплатци, въоръжавайте се!" - призова в-к "Демокрация" през август 1993 г. Парализата продължава до днес. Въпреки хвалбите на проф. Талибанов и на царския телохранител генерал Б. Б.
Можем ли да се спасим, можем ли да разчитаме, че ще оцелеем във все по-несигурния ни свят? Можем, ако не разчитаме на чужди сили. Ако не вярваме на чужди, изпитващи омраза и презрение към българина политици. Можем, ако сами се заемем със собственото си спасение!
Циганите се чувствали дискриминирани, защото нямали достатъчно представители във властта. Няма значение, че са неграмотни и способни само на престъпления - те са малцинство и трябва задължително да присъстват в управленския апарат. "Да интегрираш изкуствено някого във властта, само защото е циганин, е антиконституционно." - "Монитор", 29 септември 1998 г. Кой ти гледа Конституцията - по-важна е Рамковата конвенция. Положението на българите се усложнява допълнително от взаимодействието между мургавата престъпност от една страна и съд, прокуратура и полиция от друга. "През 1999 г. беше задържана голяма група роми. За грабеж на мед. При обиска у един от задържаните намерихме две визитки - накъсани в кошче за боклук. Едната беше на военния прокурор, другата на брат му - полицая от Четвърто. /…/ Този братски тандем прокурор - полицай е прословут в МВР." - в-к "Дневен ТРУД", 31 май 2002 г. Две хиляди DM за съвет при прокурор - съобщава с огромни букви на първа страница "Труд" от 29 май 1997 г. През септември 1999 г. заподозряха офицера от ботевградското РПУ Марин Ненчев във връзка с бандити и убийци. "Наказаха" го с повишение и преместване в София. "На 3 февруари т. г. /2001-ва, б. а./ погребваха Елеонора. / убита "по погрешка" от пиян полицай, б. а./ На следващия ден СДС - София спретна голям купон - сини активисти от София и Пловдив застанаха зад кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат. Имаше речи. И се пяха песни. И президентът пя… "Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца. "Когато убиват по улиците ей така, 16 годишно момиче - Спете спокойно, деца!" - Евгений Унанов, в-к "Зора". В доклада си за 1996 г. "Амнести интернейшънъл" представя като полицейско насилие случаи, при които полицаи са отнемали откраднатите пари от джебчиите. През май 2001 г. БНРП - Варна се опита да организира защита на населението от мургавите крадци. Демократите принудиха председателя на организацията Живко Марков да емигрира. Защита за българите не се полага. През март 2001 г. зам. шефът на /противо/Националната полиция палковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н палковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н палковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма. Май ще се окажат верни думите на Б. Травен от книгата му "Корабът на мъртвите": "Полицията е измислена, за да се грижи за спокойствието, а никой така не смущава спокойствието, никой така не досажда на хората, никой така не довежда хората до лудост, както полицията." Полицията у нас прибира не виновните, не нарушителите на закона, тя прибира онези, за които е казано, че трябва да бъдат виновни. Винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена. "Цар" Киро спокойно продава ментетата си из цялата страна. Текстовете в Наказателния кодекс, предвиждащи големи наказания за умишлено масово отровителство сякаш се изпариха, никой не ги прилага. Циганите в Пиринска Македония започнаха масово да крадат коне, да ги колят и да продават месото им като телешко. В Ихтиман пък бяха заловени мургави хитреци, търгуващи с кучешко. И какво от това? Дошлите като обслужващ персонал на османските завоеватели цигани от племената Чандала се разположиха като господари върху земята на своите домакини. И като си помисля за колко кратко време според мерките на историята се развиха събитията. Последните орди на Чандала, подгонени от армиите на Чингис хан идват в Европа през XV век, а вече са на път да завладеят една от най-старите европейски държави. Благодарение закрилата на онези, към които ни внушават, че трябва да се стремим. Благодарение извратеното разбиране за човешки права и толерантност. Впрочем как стои въпросът с правата и толерантността в другите страни и по другите континенти?
През 1998 г. алжирски фундаменталисти избили около 200 души и ги хвърлили в кладенец. Сред избитите имало жени и пеленачета. Кръвожадното деяние не бе осъдено от "цивилизования" свят. Какво го е грижа светът, че диваците се избиват помежду си. Така ще бъде и у нас. Онези, към които ни учат, че трябва да проявяваме повече толерантност утре ще ни колят, а светът ще гледа спокойно. Някакви си там българи… През ноември 2000 г. Анке Ренард, специална пратеничка на белгийското министерство на външните работи дойде да ни пита дали е вярно, че полицията използва насилие /включително и насилие при самозащита!/ при залавяне на престъпници - цигани. Според госпожа Ренард, насилие можело да бъде използвано единствено срещу престъпници от фашистки етнически произход. Нещо повече, срещу такива индивиди насилието е просто задължително, дори когато не са извършили никакво престъпление. Гадното отношение към нас не е от вчера. По време на Мирната конференция в Париж през 1946 г. гръцкият външен министър Пипинелис предявява претенции за град Пловдив и целия Рило-Родопски край и заявява: "На Балканите има едно хищно племе, което трябва да бъде ликвидирано". Не съм чул някой европолитик да е протестирал срещу горните думи. Но щом светът /Разбирай САЩ и НАТО!/ е безразличен към нашия живот и нашата смърт, то трябва ли ние да се съобразяваме с неговото мнение? Или да си потърсим друг свят, по-справедлив и по-човечен.
Нека нашият справедлив гняв се превърне в оръжие!
"Ние ще възпяваме огромните тълпи…" - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"
Април 2000 г., в-к "Сега": "Българите - народът, който изчезва". Да, ние, българите изчезваме, а те неконтролирано се размножават, развъждат се като плъхове, като хлебарки. През октомври 1995 в Сливен учредиха циганска "Ромска национална партия". Целта е дебългаризиране и усилена циганизация, те се мислят за нация, на която е обещано да измести българската нация. Защото нацията в една държава е винаги една. Народности, етноси, малцинства може да има и повече, но нацията е една. По каква рецепта се извършва циганизацията на България? 21 Dec 00, der Brief von Eugene Kazarinov zu Mike Egorov bekommen war: "Биологията казва, че гените на белия човек са по-слаби от гените на цветнокожия. За какво говори това? За слабостта на белите гени. Бялата раса е еволюционираща, а другите, цветните раси вече са се изградили като специализирани такива. Не можеш да направиш черния по-лош, отколкото е, а е много лесно да развалиш белия. Негрите са по-страшна раса от белите и природните инстинкти при нея са значително по-силни. Само преди 20-30 години те откриха пролуки за заселването си в Европа и сега където и да погледнеш - негри. Като скакалци са, уж никъде ги няма, а после като се огледаш - те са навсякъде." Не е ли същото с нашенските цигани? Само допреди 15-20 години ги нямаше никакви, а сега не можем да се разминем по улиците от мургави тълпи. И как се държат мургавите, как се отблагодаряват на населението, което ги храни? През ноември 1991 г. двама цигани нападат младеж и девойка. Пребиват младежа, изнасилват девойката. После започват такива инквизиции, пред които бледнее средновековната инквизиция. Счупват й ребрата, изкъртват й зъбите, разкъсват й вътрешностите с кол, откъснат от близкото дърво. Садистите бяха заловени и осъдени. После високохуманният ни президент, дисидента-марксист Желю Желев благоволи да ги помилва. Вестник "Строго секретно", февруари 2001 г.: "Колкото по-силни са призивите за съгласие, толкова по-яростна ще бъде касапницата. Демокрацията можеше да оцелее, ако не бяха демократите. Ще дойде и нашето време, но надали ще ни намери. Властта в България има мания за преследване - преследва я народът. Народът в България ще победи само тогава, когато в изборите загубят всички партии." Ето - това последното най-много ми хареса.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ОГЛЕДАЛОТО НА ДЯВОЛА
"Живите имат над мъртвите огромна власт и почти неограничени възможности за експлоатация. Безболезнено ги сдобряват и скарват, издигат ги до небесата, спущат ги още по-дълбоко под земята, посмъртно ги строяват в редици и ги пущат да си вървят, защото мъртвите уста мълчат. За своите нужди живите понякога така осветляват и профилират миналото, че дори неговите актьори не биха го познали." - Иван Стамболич "Път към безпътицата"
"Казват ни, че никога България не е била по-добре. В какво отношение? Направиха живота ни непоносим - не можем да си посрещаме само разходите за транспорт, данъци и такси, а да не говорим за храна. Скоро и една "студена вода" няма да можем да изпием. Колкото и да е търпелив народът ни, обръчите вече се късат от пренатягане." - Борис Димовски, ноември 2001 г. Борис Димовски изглежда не знае, че политиците виждат действителността през огледалото на Дявола. Там грозното изглежда красиво, а красивото - грозно. От политиците не бива да чакаме не само добронамерени към нас дела. Ние не бива да ги слушаме когато ни говорят, защото техните думи никога няма да отговарят на нашата реалност. На реалността, в която сме принудени да живеем. Или по-точно да съществуваме. Да вегетираме. Да оцеляваме! Тоталитарното всевластие бе заменено от лъжедемократическо такова. Оглавена от паразити, властта си остана паразитна. Западните ни настойници работеха по следната формула: "Неограничените възможности на властта неизбежно довеждат в нея паразити. Но не се разработва механизъм за защита на човечеството от самоунищожителното паразитно влияние." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Като последни глупаци, ние се хванахме на въдицата. И още си висим на нея. Изолираха ни от опитите за преодоляване на Злото в други страни, внушиха ни, че от Русия ни дебне комунистическа зараза и същевременно ни инжектираха либерален СПИН. А може би щяхме да избегнем днешното окаяно състояние, ако вместо да зяпаме накъдето ни посочат, сами се бяхме огледали за ориентири. "Вътрешновидовият човешки паразитизъм - това е основната болест на човечеството." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Не комунизмът, той е мъртъв, умъртвен от своите собствени създатели; не тоталитарната държава, тя е толкова многолика, че на практика се превръща в абстракция - не следдесетоноемврийските плашила бяха главната опасност за нас и за България. Главната опасност бе паразитизмът. Ние позволихме той да ни издебне в гръб.
Ах, да - медиите. Защо не забият тревога, щом положението е така тежко, нали сега имаме свобода на печата? За каква свобода на словото ще ми говорят? Маргарита Михнева отиде да снима вилата на Михаил Михайлов, шеф на ботевградското РПУ и близък приятел на генерал-мафиор Васил Василев, шефа на Националната полиция. Не следващия ден уволниха Михнева от националната телевизия. За да подлъжат народа, известно време след ноември 1989 г. се радвахме на свободно слово. Лека-полека, къде с по-фини методи, къде по-грубо, свободното слово бе задушено. След 1994 година нашата независима преса бе поставена в твърде зависими обстоятелства. Спря "Либерален конгрес", спря "Нов ДЕН" /Черния ДЕН/, спря "Преди и сега"… И се стига дотам, че един собственик на вестник не знае предварително дали една статия, поръчана от самия него ще излезе в собственото му издание или не. Българските вестници бяха изместени от чужди такива, служещи на чужди интереси. Вестници, в които български е само езикът, и то с известни уговорки. Чужди вестници, издържани с нашите, български пари. Вярно, че те държат по-голямата част от рекламния пазар, но ако ние спрем да ги купуваме, рекламите ще секнат. Само че тая работа няма да стане. Българинът по навик, по традиция купува вестници ментета, на българина му е драго да го лъжат. И се дразни, ако му кажат истината. С електронните медии е същото. Правителствата вдигат цената на електричеството, на транспорта, на телефонните услуги. Нашата многонационална телевизия коментира увеличенията като излъчва репортаж от футболен мач между отборите на Горна Волта и Дахомей. А ние чакаме от тях да ни осведомят какво се случва и защо се случва. От казаното дотук излиза, че на медиите няма какво да се надяваме.
Останаха ветераните на Съпротивата, борците за справедливост. Какво и защо се случи с тях? Случи се същото, което се случваше с поборниците след Освобождението и с комунистите - радетели за истинска социална справедливост след 9 септември 1944 година. Ето пример. През 1919 година умира Бранислав Велешки, личният телохранител на Георги Сава Раковски. Семейството му нямало пари да го погребе. Преди това старият поборник дарил на Народната библиотека броевете на в-к "Дунавски лебед". После се принудил да продаде палтото на Раковски, обаче така и не получил никакви пари за него. Княз Фердинанд Сакскобурггота не се интересувал от българската история и от българските национални герои. Също като неговия внук Симеон днес. Хора, търкали наровете из родните затвори заради верността си към Цар и Отечество, днес няма какво да ядат. Мизерства дори един Хайг Пилигян, адвокатът на бедните, който се оказа твърде честен, за да се нареди в компанията на новите царедворци. Отношението към ветераните на всяка Съпротива не е от днес, то е стара традиция. С обяснението, че революциите изяждат децата си, правителствата сами се определят като човекоядни. А после имат наглостта да се сърдят, когато ги наричаме канибалдемократи.
КАКВО НИ ЧАКА
"Безкръвният преход за България означава да се престане с абсолютизирането на пазарната икономика, връщане към духовната култура като единствен спасителен път за страната ни и за света, и като абсолютно необходим балансьор на неизбежните и трагични деформации, които пазарната икономика носи и които вече виждаме." - Кубрат Томов
Чака ни ликвидация, разтваряне, изчезване от историческата сцена, това е ясно. Ясно е, но не съвсем. Как ще се развият процесите, какви конкретни събития приближават?
В голямата си част българският народ гласува за НДСВ с надеждата, че най-сетне ще се тръгне към възстановяване на българското Царство и към възраждане на българската нация. Бе нужна по-малко от година за да разберем, че пак сме взели желаното за действително. Само че ние още сме живи и историята не е свършила. Какво ще се случи в близко бъдеще?
След като Царят обърна гръб на националната идея, враговете му решиха да се възползват от нея, като обърнат идеята срещу Царя. Подготвя се създаването на мощна националистическа партия в България. Наливат се много, ужасно много пари в това начинание. Няколко вестника и разни телевизии удрят в една и съща точка. Ударите се нанасят професионално, прецизно. Ситуацията донякъде напомня края на 1989 година. Тогава комунистическата върхушка ни извади извън играта, като създаде своя "антикомунистическа" опозиция и народът тръгна след нея. Нима пак ще се оставим да ни излъжат, нима сме забравили поуките от миналото?
Със сигурност можем да кажем, че такава партия е запланувана и значи ще се създаде. Тя ще бъде нещо много по-сериозно от разните ОПТ, ОКЗНИ, БНДП и други подобни абревиатури, които днес не говорят никому нищо. Работи се с познаване на материята и по всяка вероятност - с включване на доста знаещи и можещи личности. Работи се на едро! А знаете ли кой създава партията? Същите обесници, които преди половин век изтребиха цвета на българската нация. Същите интернационалисти, които развъдиха циганската напаст в Родината ни. Същите непримирими врагове на българския национализъм, които обявяваха за фашистка всяка българозащитна проява. Същите поклонници на Ваксберг, Максуел, Сорос и Бжежински. Същите отрицатели на хилядолетната ни история. Сега те са най-големите националисти и патриоти. Вярвате ли им? Ако ще им вярвате, вървете по дяволите, защото те именно там ще ви заведат. Ами парите, с какви пари се финансира гигантския замисъл? С процент от ограбените милиарди. С малък процент, даден като гаранция, че няма да се търси сметка заради големия грабеж. С нищожен процент от огромните суми, срещу които бе продадена България. И с процент от печалбите, получени чрез наркотрафик. Условието е все същото - отново отказ от търсене на сметка.
Подготовката е започнала не от днес или вчера. Още на 18 януари 2001 г. в сайта на Движение "Воини на Тангра" се появи следната забележка: "Започва негласно проучване на остатъците от обществено мнение за евентуалната реакция при сваляне правителството на НДСВ и предсрочни избори. Въпросът е коя партия би спечелила. Има ли значение кой кон ще спечели състезанието, при положение, че всички те идват от една конюшня?" В случая новият кон се вкарва, за да не остане състезанието без залози.
Каква е крайната цел? Ура патриотизъм, развяване на знаменца, тук-там по някое убийство, сваляне на действащото правителство, държавен хаос, етническо напрежение и повод за НАТО-вска операция с крилати ракети и обеднен уран. После - тишина и спокойствие. Мъртвешка тишина и гробищно спокойствие.
Какви са доказателствата? Доказателство е участието в заговора на лица като българофага Нансен Бехар или на служби като противобългарската НСС /излишно е да напомням, че това е старата Държавна сигурност/. Доказателство е участието на в-к "Строго секретно", контролиран от Любомир Шопов, сина на ген. Григор Шопов. Доказателство е активната роля на МВР, на ген. мафиор Васил Василев и на неговия заместник палковникът от КГБ Павлин Димитров. Доказателство е одобрението на такива организации като пламтящата от омраза към всичко българско "Шалом". От друга страна никой от искрените български националисти не е включен в играта. Отделът за борба със скинхедс си съществува, БНРП фактически е поставена извън закона, срещу нейния лидер д-р Иван Георгиев не са спрели провокациите, финансовият натиск и той продължава. Нещо повече, според заговорниците и нашето духовно движение за национално възраждане представлявало опасност за националната сигурност на България. А самият израз "Воини на Тангра" звучал твърде фашистки и хитлеристки за нежния слух на новите патриоти. Боже каква идиотщина! Само че именно на тази идиотщина ще повярва стадото, жалкият остатък от великия някога български народ. Ако все пак има нещо неясно, то е кой ще закопае последния българин. Защото нещата отиват именно натам. През 1995 г. Ерхан Калакър от турския генерален щаб препоръча, че за да бъде предотвратено евентуалното асимилиране на турското малцинство в Балканските държави, трябвало да се създаде обединителна брънка към мюсюлманската верига в Западна Тракия. Тази верига щяла да се разгърне с подялбата на Македония между Албания и Турция. Свидетели сме как прогнозата на турския офицер се осъществява точка по точка.
Преживяхме и първата генерална репетиция - събитията в Столипиново. Циганите не си плащат сметките за ток. При натрупаните огромни дългове, те и да искат - пак не са в състояние да платят. Не само най-разумно, но и най-справедливо е дълговете да бъдат платени от партиите, които въпреки предупрежденията на "лошите националисти" цели 12 години играха с циганската карта. Партиите, които подстрекаваха мургавите да не плащат никакви сметки. Но не, резултатът няма да е справедливо и разумно уреждане на проблема, а предизвикване на определени събития. И тези събития в никакъв случай няма да са в интерес на българите. Спомняте ли си как след свалянето на Тодор Живков ни обещаха свобода и демокрация, а после ни отнеха и малкото, което имахме.
Също като през 1989-90 година, и сега покрай измамниците тук-там ще се появи нещо истинско. Проф. Никола Алтънков, председател на Българския Национален Фронт, един доказан националист излезе с предложение да бъдат разблокирани един милиард долара от държавния резерв. Цялостната схема на предложението обхваща евроизация на българското стопанство и постепенно практическо излизане от смъртоносната хватка на валутния борд. Целта е прекратяване на икономическия геноцид срещу българската нация. И тогава лъженационалистите гракнаха. Така не можело, иначе не се правело… Гарваните искат мърша, гарваните не позволяват българинът да живее. Червените "родолюбци" казват: национализъм да, но при условие, че геноцидът продължи.
Съвсем накратко ще се спра върху метода за изтребление на нацията: парцелиране на народа, насаждане на вражда и взаимно недоверие между отделните професионални съсловия или регионални групи, като у всеки следващ "парцел" се създава илюзията, че съдбата на предишните не го засяга, че той ще успее да избегне тази участ. И така - до следващата обречена на изтребление порция българи. А изтребителите се закичиха с прозвището "националисти". Подведена от своя наказателен успех, БСП си въобрази, че нейното време се връща. И комунар-капиталистите се заеха с изграждането на нова сила, посредством която да си върнат цялата безконтролна и безразделна власт. Грешка! Поведението на червените пеликани връща само позабравената омраза. Лъжата може да успее временно, обаче във всички случаи крайният резултат ще е печален.
Любопитен момент е митологията на измамниците. Няма как, ще трябва да се използват легендите на българския национализъм. Левски и Стамболов са недостатъчни, а Раковски се оказа нещо неудобен. Неподходящ е и Цар Борис ІІІ, войната е срещу неговия син. Налага се да се вземат примери от по-ново време. И те поставят паметна плоча за Илия Минев, подготвят издигането на негов паметник. Сега остава да умре и Иван Лазаров, та да поставят и на него паметник. Само че кой знае защо не прекратяват репресиите срещу малцината останали живи съратници на Минев и Лазаров. Да вземем един от тези хора - Петър Гогов. Прекрасен човек, образован, с висока култура, непоправим идеалист. За Гогов не се намира работа дори като чернофизически работник, не секват клеветите срещу него, помията продължава да се лее. Разбира се, утре ще признаят, че е олицетворявал съвестта на нацията. След като го уморят… В немилост са Стефан Вълков, Григор Симов, Коци Иванов, Николай Галев, Милчо Попов. Героите получават право на признание едва след тяхната смърт.
Задава се поредната велика измама. Очакваме вашите предложения как да се справим с нея. Ако изобщо сме в състояние да се справим…
Разпространихме горния материал някъде през март-април 2002 г. Той изигра донякъде своята роля. По инициатива на активистите от Движение "Воини на Тангра" Цветомир Йолов и Светослав Бързанов, на 18 май в Мадара основахме Съюз на патриотичните организации в България. Целта бе да се обединят малките, разпокъсани патриотични групички, които никнеха като гъби, но нямаха никаква координираност помежду си. За резултат е рано да говорим. Последва обаче и друго. Вестник "Строго секретно", който бе обявил създаването на партията-менте Български национален конгрес, изведнъж закри темата. Млъкна. Тук трябва да отворя скоби. Съвсем нямам нищо против онова, което пише вестник "Строго секретно", не изпитвам омраза и към неговия главен редактор Красимир Иванджийски. Но много се съмнявам, че ако допуснем от тази редакция да тръгне една нова националистическа сила, тя да воюва за българския национален интерес. Още по-малко вярвам, че ще обедини истинските, автентичните български националисти. Основание за съмнение ми дава присъствието на Любомир Шопов, сина на генерал Григор Шопов, който е сътрудник на Иванджийски. Още по-неприемливо е отношението на екипа на "Строго секретно" към привържениците на Българската национална идея. Те ги разделят на леви и десни. На такива, които безрезервно приемат налудничавата комунистическа теория за "единна социалистическа нация" от една страна, и привържениците на идеята за националната държава от друга. За вторите при Иванджийски място няма. "Непоръчани материали не използваме." Непоканени хора не приемаме. Странен национализъм, ако изобщо може да се говори за национализъм. Щом тези хора са искрени в онова, което твърдят, то нека дойдат при нас и да ни помагат. В противен случай не ни остава нищо друго, освен да ги смятаме за поредната измама. В прекалено много клопки попадахме ние, националистите през последните 12 години. Вече гледаме по-внимателно къде стъпваме. Толкова за Иванджийски и неговия вестник. Да се върнем при своята си работа. Макар и половинчати, макар и слаби, макар и доста под първоначалните ни очаквания, нашите действия все пак бяха способни да предизвикат едни събития и да неутрализират други. Значи ситуацията може би не е чак толкова безнадеждна, както се опитват да ни внушат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Да дойдем на себе си!"
"Историята не назначава и не уволнява своите избраници. Затова пък понякога съумява да ги премълчи за цял век." - Димитър Делян
Положението е тежко. Положението е непоносимо. Положението е направо отчайващо, но най-неразумният ход ще бъде ако вдигнем ръце и се предадем. Враговете ни само това чакат - да се откажем от Съпротива и те спокойно да доограбят каквото има за доограбване, после да доизтребят малкото останали българи и да предадат земята ни на други. Казват ми: "Нима българският народ не си предизвика сам съдбата? Нима и сега не проявява равнодушие и добичешко търпение? Заслужава ли си да се жертваме за този народ, за това тъпо племе?" За жалост са прави. Народът е и равнодушен, и търпението му е добичешко. От прекалено много хитрост, българите забравиха заветите на своите деди и взеха да затъпяват. От нация, да се превръщат в сган, в паплач. През март 2002 г. в Сливен убиха абитуриентката Елина Димитрова. Някакъв циганин я уби за лев и петдесет. Заловиха го след четири месеца. Преди и след това циганинът бе нападал и ограбвал много други жени. Една от тях - Петя Симеонова разказва, че при нападението, извършено посред бял ден и в централната част на града, никой не й се притекъл на помощ. "Стояха и наблюдаваха мълчаливо как ме нападат. Никой не помогна. Никой с нищо не показа, че му е жал за мен. Циганинът избяга." И сега, когато убиецът е ареста, неговата майка организира подписка в защита на сина си. Момчето било гладно, затова я убило. А майката на Елина пита: "Какво прави този изрод сред нас? Той и цялото му семейство получават помощи с парите от нашия джоб. Ние ли ще трябва да издържаме престъпниците?" Но в България със защита се ползват не жертвите, а убийците. Нищо чудно да оправдаят циганина. И българите отново ще мълчат. Отново ще се преструват, че нищо не се е случило, а ако нещо се е случило - то не ги засяга. Не нация, а гадна оскотяла сбирщина от егоистични получовеци - в това са се превърнали българите. Но какво да правим, като и ние сме българи? Ние сме част именно от този великотърпелив, муден, равнодушен народ. Част сме от сганта, от паплачта, от племето. Или ще избавим целия народ, или ще споделим съдбата му. Друга възможност няма. Вече няма. След 1989 г. не проявихме достатъчно воля и прозорливост. Впуснахме се в дребни междуособици, в отмъщения заради речени и казани думи. Тоя бил такъв, оня бил инакъв… Пропуснахме голямата възможност, дадена ни от Историята и сега се налага да плащаме. С лихвите!
Из възвание на БНРП от декември 1990 г.: "Ако искате да останете свободни, да защитите собствените си домове, да спасите живота на синовете си и честта да дъщерите си, застанете под знамената на националните сили. Това е ваш свещен дълг, дълг към Майка България!" Ами! Демокрация, път към Европа, модерни партии, основни сили, приватизация, световно обществено мнение, НАТО… Ето ви демокрация, ето ви Европа - яжте ги, купете си нещо с тях! А като дойде НАТО / ако не попречим да дойде/, тогава съвсем ще се чудите какво да ядете. В-к "Строго секретно", ноември 2001 г.: "Трагичното за България е, че всички режими след 10 ноември 1989 г. унищожаваха и продължават да унищожават България. Заради това трябва да бъдат елиминирани. Издържате ги вие, с плащаните от вас данъци. Какво получавате? Нищо. Къде отиват парите ви? И защо въобще им ги давате? Ако престанете да им ги давате, те ще ревнат - неподчинение. Какво? На шепа бандити и национални предатели, които вие издържате? България трябва да бъде върната на българите." Каква е ситуацията с народното доверие през 2000 година според представително изследване на "Медиана"? "47% от анкетираните смятат, че няма държавна институция, към която могат да се обърнат и да получат помощ, ако изпаднат в крайна нужда. 85% от хората смята, че държавата няма да им помогне, ако в резултат на пожар или друго бедствие загубят всичко, което имат. На въпроса "Ако изпаднете в крайна мизерия, държавата ще се погрижи ли децата ви да бъдат нахранени?", 82% отговарят отрицателно." От всичко казано дотук става ясно, че България вече не принадлежи на българите, защото така иска големия Брат, чичо Сам, самозабравилите се Съединени щати. И естествено е да атакуват национализма като пречка към постигане на техните егоистични цели. Само че нас интересите на Америка не ни интересуват. Ние се грижим за интересите на България.
Разбрахме, че американците искат да изтрият от нашето съзнание самото понятие "национализъм". А как се отнасят те към техния, към американския национализъм? "Крайно време е да бъдем обладани от онази необятна духовна житейска сила, която се нарича национализъм. Заблудените днес интелектуалци правят опит да заклеймят национализма като грях спрямо човечеството. Те се опитват да ни втълпят, че думата "национализъм" е израз на подлост, на позор. Те обаче не схващат, че духът на национализма е изблик из творческите дълбини на човешката душа." - Хърбърт Хувър, президент на САЩ, 24 юни 1954 г., Чикаго. Виждате ли, достатъчно е да последваме съветите, които те дават на своя собствен народ, за да си дойдат нещата на място. Какво постигнахме като следвахме досегашните им демократично-либерални съвети? Несметни пълчища паразити опоскват българската земя с благословията на криминализирана политическа върхушка. Така била демократично, така било либерално, така искала демократична Америка, такива били условията на демократична Европа, а ние, нали знаете - сме за демокрация. Не, не знаем. И изобщо не сме за демокрация. Ние не сме за такава демокрация. Ние сме за необятната духовна житейска сила, наречена национализъм.
Опити за преодоляване на Злото е имало неведнъж. Защо нито един не успя? Ами защото или всичко се свеждаше до пожелателни заклинания /"да се направи, да се организира, да се създаде, да се пресече, да се сложи край…"/ или някой пореден мераклия се опитваше да яхне нуждата от национално Движение и върху него да влезе в парламента. Така през март 2000 г. предложиха на д-р Иван Георгиев БНРП да се саморазтури и да отстъпи нейните структури на някаква още несъздадена, но вече много мощна нова сила. Щуротии на поразия! Да се направи - от кого; да се организира - какво; да се създаде - как; да се пресече, да се сложи крой - по какъв начин? Кой да действа и как да действа - това са въпросите.
Да действа всеки, който смята себе си за българин и милее за Българското. Действията могат да бъдат два вида - индивидуални и политически. Към индивидуалните действия спада отношението към враговете на България. Нека националистите работодатели не ги приемат на работа. и обратно - никой националист да не търси услуга от българофоби. Нека не пазарува от тях, нека дори не разговаря с такива. Нека ги изолира от себе си, от своето семейство, от своя приятелски кръг. Нека не им позволяваме да влизат между нас и да ни разлагат. И нека ние не влизаме между тях, нека видим на какво са способни, ако не им помагаме. Никога нищо не им давайте. И не вземайте нищо тяхно. Медиите понякога крият противобългарските прояви. Наш дълг е да разгласяваме какво се върши из България и кой го върши. Пишете по вестници, пишете писма, създавайте Интернет страници. Нашите хора трябва винаги да бъдат информирани. Обединявайте се по роднинска линия, по приятелска линия, по групи - за защита на своите интереси. Никой отвън няма да ви защити, ако сами не се защитавате. Помагайте си един на друг в беда - вижте ги тях колко са задружни. Взаимопомощ между българските родолюбци. Когато един от нас е в трудно положение, дълг на останалите е, да му подадат ръка. Недопускане на външни лица във вътрешните дела. Външните не бива да знаят не само какво точно вършим, но и защо го вършим - най-голямата наша тайна е нашият начин на мислене. Едновременно с това трябва да се пазим от наказуеми по закон действия. Един от главните фактори на нашата неуязвимост е формалното спазване на законите, при все, че тези закони са създадени да работят против интересите на българската нация. Разрешавайте вътрешните си противоречия в тесен кръг - нима и те не правят същото. Не вярвайте на съд, не вярвайте на Прокуратура, не вярвайте на полиция - правозащитните и правораздавателни органи са инструменти на властта, а днешната власт е противобългарска. "Българи, вие сте в капан" - тръби "24 часа"от 15 юли 2002 г. Вярно е. С мазните си приказки за демокрация и Обединена Европа, политиците ни натикаха в капан, от който трудно се излиза. Да продължим да им вярваме, значи да се донатикаме в капана. С пазителите на закона е същото. Не се подвеждайте от наличието на честни хора в службите - те в крайна сметка ще се подчинят на заповедите, приятелството остава на заден план. Създавайте свободни от държавна и чуждестранна намеса икономически зони. Тук сме на едно мнение с "Гражданин без име, възраст и местожителство", представил се по този начин във вестникарско интервю от 2 септември 1994 г.: "Нямам мнение, не работя с правителството и то не ме интересува. Може и без правителство. Хората сами се оправят." Щом някои могат поединично, значи още по-добре, по-успешно ще се справим ако се превърнем в организирана сила. Неплащане на данъци - постъпленията от данъците отиват за издръжката на паразити и за дообогатяване на продажния политически "елит". Може да се изброява още много. Моята задача бе да дам посоката, а не да формулирам всичко до последната подробност. Вие имате собствени мозъци - използвайте ги по предназначение.
Липсата на достатъчно опит е причина някои иначе много свестни момчета да допускат трудно простими грешки. Една от тези грешки с огромни последици е разграничаването. Враговете ни много обичат да подтикват към разграничения. Нашите хора като истински глупаци не усещат, че ги пързалят и се хващат на стария трик. Всеки път. Разграничават се от шовинизма. Разграничават се от расизма, от нацизма, докато накрая започнат да се разграничават и от национализма. И от самите себе си. Разграниченията започват с невинни уж въпроси. "Какво мислите за скинхедс?" - например. Нашият малоумник започва да се обяснява, че видите ли той не е скин /което личи от километър и не е нужно да се доказва/, че не одобрява хулиганските действия на скиновете и други подобни малоумщини. Как според мен трябва да протече един подобен разговор?
Оглеждате се и установявате, че наоколо няма скинове. Защо да говорим за хора, които не са тук? Въпросите стават по-настойчиви. "И все пак? Проявите на насилие… Техен идол е Хитлер… Те са расисти, те твърдят, че се фашисти…" Чакайте. По ред на номерата. Проявите на насилие… Покажете ми партия или организация, на която никой от членовете никога и при никакви обстоятелства не е прибягвал до насилие. В това число и Светият Синод, напоследък поповете започнаха да се избиват помежду си. Което при бръснатите глави още не се е случвало. Фактите сочат, че по отношение на насилието скинхедс дори могат да служат за пример на останалите. Никой скин не е убил циганин, за да го ограби. Никой скин не е изнасилил циганка. Никой скин не продава наркотици и не трови децата на България. Може да не са идеални, може да не са светци, но при сравняване с останалите, скинхедс изпъкват като по-морални и по-чисти. Ах, да - Хитлер. По мои сведения никой измежду скиновете не се е познавал лично с Адолф Хитлер. Какво? Обичали го? Нищо подобно - те обичат само жени. Ако някой си пада по мъже, той просто не може да бъде скин. "Да, ама скинхедс са расисти!" Ако да твърдиш, че на Земята съществуват различни човешки раси и техните разлики са биологична даденост е расизъм, то най-големите расисти трябва да се намират в Академията на науките. "Но скиновете на всичко отгоре са и фашисти" - не мирясва вашият опонент. Уведомявате го, че не владеете чужди езици и най-учтиво го молите да ви обясни на български какво е това "фашизъм". Той, разбира се няма да може, и с това вие сте спечелили още една победа. Разграничите ли се, започнете ли да обяснявате, че не споделяте идеите на скиновете, победителят ще бъде той. Аз например категорично не харесвам музиката, която слуша моята дъщеря, а тя от своя страна не харесва моята музика. Несъвпадението във вкусовете нима е основание да се разграничим? "Ама защо скинхедс си бръснат главите?" Защото гледат от Слави Трифонов. И от Владимир Маяковски. Тук вашият събеседник си тръгва ядосан. А вие всъщност сте използвали неговата собствена тактика. Кой цигански лидер се разграничи от Зрънковите? Кой евреин се разграничи от Гад Зееви? Нима БСП се разграничават от разните БСДП-та, Нови Левици и останалите групировки с марксическа ориентация? Разграниченията разделят хората. Нашата цел е обединение и единодействие. И не бива да забравяме, че макар и претърпели неуспех, макар и отслабени или дори разгромени, националистическите групировки, партии и организации дадоха своя принос към Делото. Дадоха скъпи жертви. Ние не можем ей така, с лека ръка да отхвърлим ветераните и страдалците и да тръгнем да си търсим нови хора. Ами в такъв случай да си потърсим и нов народ? Всички заедно, без високомерие, без натякване за грешки и пропуски, без надменно наставничество. Всички заедно към победата или поединично към гибелта. Щем или нещем - това е положението.
С политическите действия е малко по-сложно. Имаше десетки, ако не стотици опити за обединение. Всички те се провалиха. Къде ни е грешката, какво не сме опитали? Досега се тръгваше отгоре-надолу. Преговаряха лидерите. Ами като не могат лидерите да се споразумеят, тогава нека ние "отдолу" опитаме. Сбирки, съвместни прояви, съдействие при възникването на един или друг проблем. Целта е нашите хора да се опознаят. Да се сприятелят. Да почувстват, че са едно, че се стремят към една и съща цел. Ще търсим връзки с честните хора от БНРП, БДФ, от ВМРО, от СБНЛ. От всички възможни организации и партии, където те са влизали, защото са ги смятали за националистически и българозащитни. Ако се наложи, ще прощаваме стари заблуди и пропуски. Разбира се, при спазването на определени принципи. Трябва да се прощава, не може без да се прощава, но прошката се заплаща с намалено доверие към опростения. Доверието се губи, доверието се възвръща. Важното е редиците ни да се множат. Силите ни да укрепват. Глупаво е да страним и от личности, несподелящи напълно нашите идеи. Хората се променят. Променят и идеите си. Важното е да са честни и искрени. Да ни помагат. Ама тоя бил някога комунист, ама оня навремето бил седесар… Какво от това? "Много илюзии рухнаха през живота ми. Една от най-болезнените беше вярата в комунизма. Сега рухна и последната ми илюзия - вярата в демокрацията." - Недялко Йорданов, 12 февруари 1999 г. Когато рухва вярата у хората, нашата задача е да им дадем нова вяра. Да посочим новите пътища и начините за придвижване по тях. Наш дълг е да накараме българите да се почувстват като един народ, като едно племе. Да проумеят, че нищо не ги разделя, че нищо не бива да ги разделя. Тогава и лидерите ще склонят да направят съюз. Съюз на националните сили. Първото стъпало, от което толкова пъти се препъвахме, най-сетне ще бъде прекрачено. А по-нататък каквото сабя покаже.
"Патриотизмът и национализмът вървят към сблъсък с капитализма заради простата причина, че нацията - като такава - е дефинирана от капитала като зона за грабеж. С други думи нацията може или да капитулира пред капитала, или да влезе в битка с него." - признават и други. Капитулацията на практика значи да се оставим на милостта на мургавите глутници по волята на международния капитал. Капитулацията значи сигурна смърт. Съпротивата дава поне минимална възможност за оцеляване. Нека използваме тази възможност, колкото малка и да е тя. "Можете да успеете в своята атака само ако атакувате местата, които не са защитавани" - съветва китайският философ Сун Цзи. Ние атакуваме Истината и Справедливостта. Тях днес никой не ги защитава. Вярваме, че ще успеем.
България е под робство и българите се разделихме на роби и надзиратели. Свободни българи вече няма. Ние, националистите, също сме роби. Но с отказа да се подчиним на противобългарската колониална власт ние преставаме да бъдем нейни роби. Превръщаме се в роби на българската Идея, роби на своите мечти, роби на Свободата! Ще мине време и ще питат за морала и чувството ни за дълг пред днешните съдбоносни дни. Отговорът зависи от нашите действия. Или от бездействието ни.
Елтимир
юли 2002 г.
Март 2008 г.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"За пълното си щастие, Човек трябва да има СЛАВНО ОТЕЧЕСТВО!"
Симонид Кьосский / 5-ти Век преди новата Ера

Хора знаете ли че преди седмитца едно бездомно Чилийско куче стана Световно известно, защото със простата си постъпка за да спаси пострадал от кола негов съродственик, се мушка под колелата на колите на една магистрал в г.Сантяго, и това го заснема пътната камера.

А как не ни е срам нас бе Хора, Хуманоиди, кйоито все още се изтребваме поголовно.
Как не ни е срам нас Хората-Хуманоиди, които все още крадем територия на подобни нас същества, ненаказано до днес?
Докога ще търпим факта че Англия Членка в Евро-Конгломерата и Колониалистр Но:1. която　държи в изгнание цял един народ, Народа на островите Чагос, завладяла територията му от преди 1971г, и давайки я под наем на Американските NATO-Милитаристи, построяват заедно там най-голямата Военна База "ДИЕГО ГAРCИЯ".
От тази база агресоритe сяxa смърт на Балканите-Югославия, от там все още обстрелват незаконно и Афгханистан, и Ирак. Че и даже сега са насочили очи към Иран, след неуспеха им в Грузия. Всичгко това за световно владеене на петрола.

Няма ли нито една прогресивна институция в България, която да се надигне и противопострави на това пошло "течение" по което ни носи Евроконгломерата, 'седнали' заедно в EC със Колониалиста No:1-Англия и претендираме за Демoкрация??

Не Ви ли е срам да се наричаме БЪЛГАРИ , затворили очи пред такива съществени факти?
Ние БЪЛГАРИТЕ, които сме една от най-старите Народности не само в Европа но и на планетата.
Докога ще търпиме да ни завладява Чуждият Капитал, под думите Демокрация и Инвестиция, а вече чрез Интернета, ДЖИ-EC-EM-ите и БЛЮ-Чиповете инплантирани в документи, се стремят да ни инжектират същите вече подкожно, с цел Глобална хегемония и пълен контрол.
Остаря вече лозунга "Разделяй и владей" сега той гласи така : "Глобализирай и Владей"

Събудете се и се осъзнайте БЪЛГАРИ-Ｘора!!
Бездомното куче ни давдe по-добър "хуманен" пример от колкото ние самите за себе си、Хора, Хуманоиди.!
Прочетох една статия от Ин-нета;
< Почти 50% от висшистите няма да гласуват / netinfo.bg/?tid=40&oid=1261284>,
която за пореден път говори сама по себеси за това колко е безотговорен Мас-медийният бизнес, манипулирайки със съзнанието на хората.

Става дума за едно нещо което е Свещенно за всеки един жив човек на Планетата.?
Това е свещенното Демократично право на гласуване, което нашият Човешки род е завоювал със хилядите дадени жертви и 　в　хилядолетна борба за това право.

И ето вече когато настъпва Демокрацията ( защото все още няма никъде истинска Демокрация), някои прослойки в обществото с помоща на Мас-медйните умишлени машинации, продължават да заблуждават обществото и хората с по-слабо виждане на истината по този въпрос.

Статията за която споменавам по горе я прикачвам цялата, говори сама по себе си че това е явна провокация със съзнанието на "масата" защото няма нито източника, института направил Статистическото изследване, нито пък Отговорното лице взело задължението за изследванията, нито и Периода и Райoна на извиршената статистическа работа.
***********************************************
Изследване: «Почти 50% от висшистите няма да гласуват»
netinfo.bg/?tid=40&oid=1261284 21.12.2008

Делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували е по-малък с близо 12%, сравнено с всички гласоподаватели
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват, сочи проучване на агенция "Барометър.инфо".
Избирателна активност
Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори.
Делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували е по-малък с близо 12%, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6% повече.
Електорални нагласи
При хората с висше образование и студенти процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП е почти изравнен - около 15, ДСБ и СДС събират по малко над 2%.
Голяма е разликата при АТАКА и ДПС, имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5% от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54% подкрепят Атака, а 1,43% - ДПС.
Движение "Напред" единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група анкетирани. При предишно изследване нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5% от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите движението има 7,35%.
Емигриране в чужбина
Като цяло прави впечатление, че все по-малко хора биха емигрирали на всяка цена.
По-голямата част от анкетираните биха емигрирали поради икономически и социални причини, а само около 9% посочват политически аргументи за своето евентуално емигриране ("Заради лошото политическо управление" - 6,25% и "Политиците се оядоха с власт" - 1,79%).
На въпроса "Защо не бихте емигрирали в чужбина" посочилите политически причини да останат в България са близо 1/3 от респондентите ("В България има реална политическа алтернатива" - 23,75%, и "Сменя се политическата класа" - 9,01%).

За какво точно става дума ?

Става дума за циничната подигравка със най ценното Демократично право придобил човека след милионите жертви дадени в борбата си за това;
Правото на Свободно гласуване.

Cега ще кажа и най-главното, за повода които ме накара да пиша това.

Има все още Култови-групировки сред нас които гледат как да провокират съзнанието на народа с цел откъсване от　Вътре Социалният Обществен Живот в страната. Oще повече да ни накарат да се отвръщаваме от Демократическият процес в живота ни.
Правейки така че да сме отрицателно настроени или мога да кажа апатичени към събитието ИЗБОРИ.
Защо?
Защото освен между Култ-партийната поляризирана атмосфера в която сме попаднали сега държейки ни в процес на Вътре-Държавна　поляризирана　Социална нестабилност, провокатора гледа как да потдържа и подсилва и Социално-Устройствената заблуда и "неграмотност" сред нас.

Целта им е да сме Социално-Устройствено НЕграмотни, НЕзнаейки за Kого Kaк и Kога да си дадем гласа при избори, или най-вече;
КАК да Гласуваме!

Истинският "провокатор" са всички тези групиранo Фанатизирани, Култ-Политически или Култ-Религиозни остарели прослойки, секти и коалиции и групирани течения мeжду
нac, които ни държат в постоянна "ХИПНОЗА" и социална неграмотност.
Те нямат за цел да ни "Социално-ограмотяват" или отварят очите на целият народ, защото са добре "загърнати" от свитата　си　oтявлени-Фанатици-привърженици и Култ-единомишленици.

Те държат Вътре-Социалното напрежение на поляризация чрез ГРУПИРАН превес над една или друга секта, група или Кълт-идеологическа прослойка, в борбата си единствено за власт.

Те умишлено държат това Вътре-Социалното поляризирано напрежение с цел 　за превес над тeхен противник до следващите избори.

Те умишлено държат това Вътре-Социалното поляризирано напреженуие и Социалнo-Устройственa Неграмотност чрез “Хипноза”, или сляпата Култова привързаност.

Те именно са тези cили, които не дават възможност да се ОСЪЗНАЕ Жизнената необходимост и внедри Конституционно един от най прогресивните ДЕМОКРАТИЧНИ закони, Закона на ПРИЕМСТВЕНОСТТА и Пълната ЗАБРАНА за НЕНАМЕСАТА на Личните Култови фактори ( Полит-Идеологически и Религиозни ) в ОБЩО-СОЦИАЛНИТЕ и ВЪТРЕ-ДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ!

Всичко това прави едно от най безчовечните престъплеения от нов Вид!!
Престъплението - КРАЖБА на най-ценното завоювано Демократично Право!
Правото на ГЛАС даден в полза на Обществото и Бъдесщтето на Държавата.

Отричайки се от това право, ние даваме в ръцете на тези «демонски» сили да бъдем по-лесно държани в Хипноз и Манипулация, това което е и тяхната цел.

Осъзнайте се хора и нека съвместно променим това си състояние попаднали доброволно и в което УМИШЛЕНО ни държат!!

Те са именно тези сили които ни държат в противоречие един срещу друг, умишленно подсилвайки да си изтъкваме природните си разлики в идеи, вяри и произход.

Те именно чрез новите технологии, Интернета, Мас-медиите, Жи-еС-еМ-ите, вестници, списания и пошли реклами, крадат косвенно, най-ценното , правото ни на Съзнателно разбиране и активно участие във Вътре-общественият живот на страната.

Хора, Сънародници, БЪЛГАРИ, осъзнайте се и не давайте да бъдете манипулирани!!

Не давайте да ни крадат Най-Ценното Социално право, Правото на Глас даден за благоденствието в Общественият Живот.

Правото на Глас за Бъдещето на нашето поколение.

Нека осъзнаем че Старата Обществена Култ-Идеологическа и Култ-Религиозна Система, останала и до сега на основата на Поляризацията сред нас, е единствената спънка в живота и щастливото развитие на живота в Държавата ни!
Нека осъзнаем че трябва да променим Старата Обществена Култ-Идеологическа и Култ-Религиозна Система!
Тук не става дума за отричане или забрана на тези Личнo-култови увлечения (Идеологии и Вяри) а само категоричната им и Конституционна Забрана за намеса (на този Личен Култов фактор) в Общо-Държавните Отношения и устройство.

Разбирайки всичко това, само тогава можем да преустроим не само нашата малка Родина - БЪЛГАРИЯ, но и света, показвайки пътя на Истинският Демократизъм.

Само тогава можем да постигнем хармонията в живота и получим Благоденствие, приемайки разликите си дадени ни от Природата въз основа на Приемствеността в Новото Обществено Устройство.

Драги сънародници, нека съвместно покажем на Света както Винаги БЪЛГАРИЯ е била Първа във всичко, така и сега какво значи Демокрация основаваща се на Избирателна-Система, не на партии, секти и коалиции а на ТАЛАНТИ за съответните Постове.

Таланти за съответните постове избрани по Новата Мандаринатна система чрез краен изпит за лоялност на поста.
Драги сънародници-БЪЛГАРИ;
Нека спрем даването си на глас напусто за избор на аматйори и лъжци в правителството. Моля да спрем избота на Аматьорски правителства. Нека Изберем ПРОФЕСИОНАЛНО Правителство, състоящо се от честни и преданни на Народа таланти в него. Нека избираме Талантливи субекти за Професионална работа, напредък и благоденствие на всички нас и святата ни Родина-БЪЛГАРИЯ.!

Нека премахнем един път за винаги тази остаряла депутатска Парламентарна "САМО-ИМУНИЗИРАЛА" се аматйорска система където членовете в парламента са фанатични защитници само на идеологията или религията към която принадлежат или проповядват, "защитени" от ежедневно променящите законите създавани за тази цел, но не и представители на Народният глас!

Отшумя "Псевдо-Парламентарната Демокрацията" заедно със 20-ти век, тука е време да покажем че е настъпил момента за Истинска Демокрация създадена от Народа и защитаваща Народа, а не само Култово-Личните идеологии , религии и прослойки в него!.

Осъзнайте се хора и нека съвместно променим това си състояние попаднали доброволно и в което УМИШЛЕНО ни манипулират и държат!!

Нека не се отричаме от свещенното Демократично право на Гласуване , а напротив да гласуваме до един, знаейки че това е за бъдещето на самите нас.
И давайки гласа си , НО, Cъзнавайки за КОГО, КОГА и КАК, будни а не «хипнотизирани».

Които се отрича от правото си на Глас значи се самоотказва от праавото си на участие в Благоденствието на Обществото, оставяйки се да бъде лесно МАНИПУЛИРАН чрез Мас-медиите и всички по-горе споменати модерни средства!

Нека бъдем Внимателни поне към себе си и нашата малка Родина - БЪЛГАРИЯ!

С уважение

И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
********************
Т: +81-424-44-5320
Ф:+81-424-44-5321

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Да дойдем на себе си!"
"Историята не назначава и не уволнява своите избраници. Затова пък понякога съумява да ги премълчи за цял век." - Димитър Делян
Положението е тежко. Положението е непоносимо. Положението е направо отчайващо, но най-неразумният ход ще бъде ако вдигнем ръце и се предадем. Враговете ни само това чакат - да се откажем от Съпротива и те спокойно да доограбят каквото има за доограбване, после да доизтребят малкото останали българи и да предадат земята ни на други. Казват ми: "Нима българският народ не си предизвика сам съдбата? Нима и сега не проявява равнодушие и добичешко търпение? Заслужава ли си да се жертваме за този народ, за това тъпо племе?" За жалост са прави. Народът е и равнодушен, и търпението му е добичешко. От прекалено много хитрост, българите забравиха заветите на своите деди и взеха да затъпяват. От нация, да се превръщат в сган, в паплач. През март 2002 г. в Сливен убиха абитуриентката Елина Димитрова. Някакъв циганин я уби за лев и петдесет. Заловиха го след четири месеца. Преди и след това циганинът бе нападал и ограбвал много други жени. Една от тях - Петя Симеонова разказва, че при нападението, извършено посред бял ден и в централната част на града, никой не й се притекъл на помощ. "Стояха и наблюдаваха мълчаливо как ме нападат. Никой не помогна. Никой с нищо не показа, че му е жал за мен. Циганинът избяга." И сега, когато убиецът е ареста, неговата майка организира подписка в защита на сина си. Момчето било гладно, затова я убило. А майката на Елина пита: "Какво прави този изрод сред нас? Той и цялото му семейство получават помощи с парите от нашия джоб. Ние ли ще трябва да издържаме престъпниците?" Но в България със защита се ползват не жертвите, а убийците.