Идеология

ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ
"Там кучетата ги очаква смърт!" - Алистър Кроули, "Книга на Закона" 2:45
Геноцидът започна веднага след началото на т. нар. "Преход". Още през февруари 1991 г. излизащия тогава в-к "Епоха" като се спираше върху шоковото увеличение цените на лекарствата, обобщи: "Абсурдът е налице - в края на 20-тото столетие един народ се връща към принципите на естествения подбор. Ще оцеляват младите, здравите силните и те ще дават потомство… А ще дават ли? Някъде бях чел, че и животните, поставени в ненормални условия, престават да се плодят." Авторът позна, днес раждаемостта на българите е най-ниската в Европа. Българофобите обаче не бяха доволни. Реформата в здравеопазването ще продължи, докато то стане недостижимо за бедните /90 - 95% от населението!/ българи. През януари 2002 г . почна да се приказва, че по поръчка от мултинационални фармацевтични компании, в Бургас са извършвани медицински експерименти с живи хора. Писаха нещичко и по вестниците. После се оказа, че работата била съвсем законна и напълно в реда на нещата. Морски свинчета, бели мишки! - за такива ни имат на Запад и това било "в реда на нещата". Февруари 2002 година. По предложение на фондация "Бъдеще за България" и във връзка с посещението на Папа Йоан Павел Втори, бюджетът на седем пловдивски здравни заведения бе орязан с милион и половина лева. Колко болници бяха разсипани, колко здравни служби бяха закрити? Развитие получи единствено търговията с човешки органи. "Заблудени зад понятието "служебна тайна" и зад криворазбрана професионална дискретност, всички, работещи в българските морги ставахме съучастници в извършването на този "свещен" ритуал - вземане без знанието на близките очите на техните покойници, мозъчните им обвивки, кости /които замествахме с дървени протези/, хипофизи, кожи… и много други трансплантационни материали за стройно организираните служби, продаващи неизвестно къде и за неизвестна сума остатъци от своите сънародници." - доц. Д-р Мария Грозева, ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ - Стара Загора, август 1990 г. През декември 2001 г. две жени - майка и дъщеря опитаха да продадат бъбреците си, за да се спасят от гладна смърт. Както съобщиха вестниците, жените били изключително бедни и предпочели да изтъргуват своите органи, отколкото да станат проститутки. /Пазарна икономика!/ През октомври 1997 г. През май 1997 г. Валери Бацов от Монтана обявява за продан кръвта си и единия бъбрек, за да плати лечението на болната си дъщеря. През януари 2001 г. британският в-к "Таймс" разкри, че българчета са били продавани за по 16 000 долара чрез Интернет от различни компании. В Народното събрание депутатът от ДПС Лютиви Местан веднага апелира да бъдат закрити "фашистките" и "окултно-фашистките" /!/ Интернет страници, в които се апелира за спирането на търговията с български деца. През юли 2001 г. "Държавен вестник" публикува закон, според който България разрешава износа на органи за трансплантация. Юни 2002 г.: "Гръцката полиция е разкрила престъпна групировка, занимаваща се с търговия на деца от България. Между 3 и 30 хиляди лева струва едно наше дете на черния пазар, съобщи радио Дойче Веле. През последните години случаите на търговия с деца от България са все по-често срещано явление в Гърция." И тъй като стана дума за г-н Лютиви Местан ефенди, я да видим какво предлагат той и неговите ДПС следовници на българските деца: "В столицата арестуваха 36 годишния педофил Шукри Ю., който близо час се гаврил с две осемгодишни момченца. Полицаи арестуваха 16 годишния Рейхан Рамадан от село Тушовица, който изнасилил малко момче от същото село". Тези деяния може да са нещо нормално за тяхната традиция, но за нашата не са.
През октомври 1999 г. Румен Воденичаров заяви: "След 10 години с ръка на сърцето и с извинение към българския народ тези, които започнаха промените трябва да признаят, че целейки се в комунизма, улучиха България." /Ето признанието на Воденичаров, че е бил агент: започнаха, улучиха… Той нищо не е започвал, нищо не е улучвал. Той е вършил каквото му е било заповядано. Само че не друг, а именно неговите шефове изпълняваха програмата по убийството на България!/ Българските националисти вървяха по различен път. Пътя на свободата, на развитието, на замогването на българския народ. Пътя на справедливостта и величието. Не е наша вината, че мнозинството не избра този път, а тръгна след измамници и открити бандити. "Аз съм бил винаги борец против комунизма. Последните репресии срещу мен бяха през 1983 г., когато бях арестуван от Медицинска академия. Но сега терорът към нас, националистите също е голям, макар под друга форма. Независимо от "демократичната" фасада. Спомнете си изявлението на Иван Костов, че с българския национализъм е свършено. На Надежда Михайлова /еврейка по майка/, че трябва да се води борба с национализма. И забележете, не с еврейския /наричан още ционизъм, б. а./, а с българския." - д-р Иван Георгиев, 8 декември 2000 г.
Журналистът от "Монитор" Илия Илиев пише: "Над 90% от младите българи желаят да емигрират. Повечето от техните родители не само не ги възпират, но дори ги и подкрепят в тези им нагласи и намерения. Причините са няколко, но може да бъдат обединени в един комплекс. България става все по-несигурно място за живот на българите." Националният център за здравна информация съобщи през 1998 г., че 13% от българските младежи и девойки били душевноболни. През ноември 1994 г. в с. Калояново от глад умряло осеммесечното българче Георги Панов, чийто родители били безработни. Октомври 1994 г.: - "Родилка почина поради липса на кръв за кръвопреливане". Ами убийствата на родени живи новородени? През 1994 г. един криминалист коментира, че му се е наложило да види на снимки и на живо 27 обезобразени бебешки трупчета. Защо никой управник не се стресна от изобилието на подобни данни? Няма да бъде изречена истината за смъртта на седемте деца в дискотека "Индиго" през декември 2001 г. Тогава там бе изпробвано психотронно оръжие, а подобни експерименти не се признават. Никога и при никакви обстоятелства. Веднага след трагедията генерал Васил Василев едва смогна да промрънка: "Ама те сигурно са се лъзнaли, нема начин". Да де, нема начин да не е така, иначе много генералски и министерски глави трябваше да хвръкнат.
"Защо българинът е подложен на геноцид чрез ненормална здравна и пенсионна система? Да не би целта да е това - да освободим жизнено пространство за някого?" - пита Волен Сидеров през март 2002 г. в материал със заглавие "Национализмът е имунната ни система". Да, национализмът е имунната система на една нация. Отказът от национализъм е равносилен на политически и национален СПИН. На сигурна смърт. Колкото до освобождаването на жизнено пространство, само завършените кретени не виждат какво се случва. "Необявените сили" ни изтикват от нашата територия, вземат ни земята и я поверяват в ръцете на племе, с което после лесно ще могат да се справят. Още не са напълно ясни всички детайли от заговора, но съществуването на заговор срещу България и срещу българския народ, е извън всякакво съмнение. Венцислав Йотов, организационен секретар на ЛДС - Ловеч, през ноември 1999 г. прави откритието: "В парламента единствено българският народ няма свое лоби." Вероятно е така. Макар с думичката "български" в своите наименования, партиите изобщо не смятат, че представляват българите. През февруари 1994 г. при посещение в социалистическата централа на ул. "Позитано" циганите поискаха техен съплеменник да оглави БСП. На което Жан Виденов отговори, че партията му работи за тяхното израстване и един ден циганското искане може да стане реалност. Засега социалистите преминаха към междинен, компромисен вариант - лидерът Сергей Станишев е от еврейски произход. Както и Надежда Михайлова - лидерът на СДС. Нищо чудно, че не мислят за нас. На всичко отгоре не ни позволяват ние да знаем и мислим за тях. Военен министър в правителството на Любен Беров беше Валентин Александров. През март 1993 г. в-к "Ранно утро" разкри кой е бащата на Александров - Буби Блуменфелд, агент на НКВД. Истинското рождено име на министъра така и не научихме. Като резултат от разкритията, правителството демократично спря вестника. Етническият произход на Александър Божков, мистър 10% е всеизвестен, но не така стои въпросът с майката на бившия президент Петър Стоянов. Един вестник отпечата копие от студентската му книжка с еврейска шапчица на главата. Не последва нито опровержение, нито обяснение. На българите не им се полага да научават какви хора ги управляват. Още по-интересно е, че такива като Стоянов представят защитата на хилядолетни български духовни ценности като атака срещу самите тях. Ето пример. Беше редно, беше нормално, беше естествено, беше по Български да се опълчим срещу безумната идея на Ото Кронщайнер за премахване на нашата българска Кирилица. Бившият /Слава Богу!/ вестник "Демокрация" демократично ни се присмя: "Пише се от позициите на примитивен антиамериканизъм, прокламира се "хубав" национализъм. По света такава ярка индоктринираност е от сферата на патологията У нас проповедници на тези идеи са директори на национални музеи, главни и по-главни редактори, поети, ректори, заместници… Кампанията срещу професор Кронщайнер беше "активно мероприятие" на част от спецслужбите, които все още се намират под комунистически контрол… Едно подсказване - проф. Кронщайнер беше награден от президента Петър Стоянов с най-висшия български орден за заслуги към българистиката, а рано или късно на този президент трябваше да се търсят кусури… В едно детайлно и покриващо съдбата на всички езици по света изследване, направено от международен колектив, се изказват съвсем уверени прогнози за скорошното провинциализиране на малките езици и превръщането им в диалекти на не повече от три големи езикови групи." /Иван Младенов, "Демокрация", 5 януари 2002 г./ Демокретеничен евроидиотизъм! Толкова е гадно, че не ми се коментира. Излиза, че ние браним нашата 1150 годишна азбука единствено с цел да търсим кусури на някой си Петър Стефанов Стоянов, на това човече с дребна душица. И че нашата българозащитна реакция е "активно мероприятие" на комунистическите тайни служби - заклетите ни врагове. "Откакто се помня, по-скоро откакто започнах да уча чужди езици, след мен се влачат пълчища ченгета, които все искат да стана като тях." - разкрива душицата си Младенов. Ще падна от смях! Започва да ми става жал за горките ченгета. Трябва доста да са го закъсали, щом са опрели до такива като Иван Младенов. Но думата ми беше за Стоянов той бе готов да обърне с главата надолу всички факти, да пренебрегне всички неоспорими истини, само и само да възвеличи собствената си мижава в политически и исторически план фигурка. Как да не заподозрем, че кръвта му не е съвсем българска? Не че измежду нас съвсем няма идиоти, но чак пък такива…

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Последиците от петгодишното президентстване на Петър Стоянов и четиригодишното управление на любимите му седесарковчета е пред очите на всички. През януари 2001 г. хакер проникна в Интернет страницата на президента Стоянов и изпрати писмо: "Защо го направих ли? Много е просто - когато родителите ти мизерстват, когато не можеш да си намериш свястна работа, понеже трябва да си роднина на някого, когато три четвърти от приятелите ти са в чужбина, какво ти остава? Дори да си най-големият патриот, идва време, когато си казваш: СТИГА. Вече не виждаш бъдещето си в България и заминаваш за чужбина." Да, те заминават. Способните, грамотните, умните българчета заминават. Тук остават некадърниците. И мутрите. И мургавите, разбира се. Какво казва официалната статистика? При последното преброяване като цигани са се определили 314 000 лица, а като турци - близо милион. Нови две проучвания сочели, че циганите са над 700 000. До тази цифра бил спаднал и броят на турците. Данните изнася Айсехел Руфи през юни 2000 г. никой обаче не казва открито, че броят на циганите в България се увеличава много по-бързо, отколкото ако беше предизвикан само от раждаемостта им. Колкото висока и да е тя. През юни 1991 г. по време на поредната сесия на Билдербергската група, президентът на Чейз Манхатън банк Дейвид Рокфелер заяви: "Днешният сложен свят постепенно върви към установяването на единно управление и единно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един планетарен интелектуален елит и на световните банкови гиганти е далеч за предпочитане пред досегашното право на нациите да решават нещата." Да видим как го решават те, след като отнеха нашето право да решаваме. През февруари 1991 г Ахмет Салиев от с. Равно, община Ветово уби съселянина си Емил Станев. През ноември трима пловдивски цигани нападнали и заклали младеж. Пак през ноември в Бургас е заловена банда от четирима цигани, които издебвали ученички при излизането им от училище, отвличали ги и ги изнасилвали. През март 1992 г. банда цигани започнала да гони и бие с палки минувачи в столичния Ж. К. "Люлин". Ей така, за удоволствие. В-к "24 часа", 16 август 1998 г.: "Овчарят Христо Цонев, 60 годишен, беше опериран след тежък побой, за да му вземат стадото. Миналата година цигани нападнаха кварталния полицай, отнеха му оръжието. На 10 юли пак биха полицай, счупиха му три ребра и му свалиха отличителните знаци. В пъстрото досие на циганите от Мечка има и изнасилвания. 12 годишно момиче от съседното село Коиловци не смее да се покаже пред хората от срам. Две възрастни жени от нашето село изтърпяха гаврата. Едната вече е покойница. Заканата на циганите е, че ще изнасилват българките, а мъжете им ще гледат." През април 2000 г. в село Мечка двама цигани застреляха с ловна пушка в собствения му дом 59 годишния Найден Тимневски. Полицията до днес не смее да открие убийците. За сметка на българката Даниела Терзийска, обвинена в убийството на собственото си дете, която постоянно я местят от лудница в болница и обратно, въпреки многобройните доказателства за нейната невинност. През декември 1999 г. наказаха кръчмари в Пазарджик, че се осмелили да изгонят цигани от кръчмите си. Какво мислят, какво правят нашите управници? Премахват българския национален суверенитет в полза на всевластните криминални шайки. И докато ние, "простият народ" се гърчим в ужаса на вилнеещата демокрация по време на чума, те си гледат животеца. Ходят в САЩ на "благотворителни" балове, организирани от видния гей /но не на труда/ Августин Пейчинов. И на футболни първенства по всички континенти. Развличат се хората, докато простият народец мре.
Ето какво признава на 17 ноември 1999 г. Стефан Константинов, бивш областен управител на Бургас пред в-к "Сега": "Сега се пише за елита, че правел невероятни купони в Боровец. И ние бяхме добри. Всички вкупом се съблякохме и в нощното море направихме едно забележително нощно къпане. След това с халати и без бельо направихме едно чудесно боулинг състезание. Спомням си, че премиерът Филип Димитров се представи много добре." През май 2001 г. удължиха с две седмици разследването срещу Николай Шпириндов, обвинен, че е държал неприличен език към премиера Иван Костов. А дали поведението на уважаемия г-н Премиер и на цялата ужасно скъпа /оценява се на няколко милиарда долара/ политическа класа е прилично към нас? Какво ти приличие, на тях им липсва и най-елементарен човешки морал. Моралът на Иван Костов и компания е равен на морала, притежаван от моя компютър. И все пак разлика има - компютърът не умее да лъже. Иван Костов не само умее, ами е виртуоз в лъжите. Лъже та се къса! Или както казва народната поговорка "лъже като дърт циганин". На 6 септември руският мафиоз Майкъл Чорни заявява, че е дал 80 000 долара на Елена Костова, съпруга на премиера Иван Костов, и че е давал месечно по един милион германски / не пощенски, а DM!/ марки за каузата на СДС. 15 дена по-късно Костов съобщава в Пловдив, че са го заплашвали с убийство. Налага се да си припомним, през декември 2000 г. бившият шеф на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски обвини правителството, че го е уволнило заради отказа му да внесе във фондацията на Елена Костова сумата от 200 000 лева. През ноември 2001 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев обвини президента Петър Стоянов, че е взел за нуждите на предизборната си кампания един и половина милиона лева от същия руски мафиоз и еврейския аферист Майкъл Чорни. През октомври 2000 г. Недялко Йорданов публикува документи как депутатът от СДС Любомир Димитров с помощта на финансовия министър Муравей Радев уредил своя зет, адвокатът Николай Свинаров да получи от японска фирма хонорар 220 хиляди долара за изготвяне на договор от страничка и половина. Не само в нормалните, ами и в ненормалните страни наричат това корупция. Там разобличеният министър си отива, разобличеният депутат си подава оставката, а разобличеният адвокат връща парите и се изправя пред съда. В съгласие с Новия морал на Новото Време, премиерът Сакскобургготски, този наш любим "Симеончо" взе че направи адвоката Свинаров свой военен министър. През ноември 2000 г. в-к "168 часа" пусна информация, че бащата на Димитър Абаджиев се ползвал с привилегията да пазарува от магазините без да плаща, тъй като синът му бил "голям човек". Абаджиев отказа да коментира. През ноември 2000 г. при катастрофа загива депутатът от СДС Миладин Стоев. В колата му намерили чанта, натъпкана с пари. Никой не си направи труда да поясни какви са били тези пари. "Правителството и парламентът крият от народа десетки милиарди, които използват за собствените си антинародни цели. Благодарение на този огромен неосчетоводен ресурс те успяват да запазят властта си и лично да се обогатят в неимоверни размери." - Детелин Вълков, в-к "Нова Зора", 19 декември 2000 г. Според доклад на ЦРУ, през 1999 г. българската държава е скрила от своите граждани над 70 милиарда лева. "Управлявали са ни сатанински изчадия. Едно към едно ви го казвам. Хората сега нямат информация и за тях те не са сатани. За мен са сатани, защото просто знам много повече." - д-р Константин Тренчев, ноември 2000 г. "Още ли е държава България?" - се подиграваше излизащия с турски пари в-к "Шок". България може би за някои още е държава, но във всеки случай е престанала да бъде държава на българите.
На 31 декември 2000 г. циганинът И. Илиев изнасили и уби шестгодишната Деница от гр. Нови Пазар. Точно на границата между двете хилядолетия. През цялата новогодишна нощ родителите вместо да празнуват, търсеха изчезналото си детенце. Откриха малкото осакатено трупче едва след седмица. Колко символично. Точно на границата между две епохи! За българите Новата Ера започна с изнасилено и убито от дърт перверзен циганин невинно българско детенце! Такава ли ще е нашата съдба през цялата Епоха? Отчаяни от държавното бездействие, през октомври 2001 г., 27 селяни от ямболското село Дражево решиха да се откажат от българско гражданство. През последните години цигански банди редовно обирали селските къщи и подлагали хората на неописуем терор, но нито един крадец и насилник не бил задържан. "Държавните мъже изглежда забравиха, че са избрани да се грижат за народа и интересите му и се отдадоха на ритуали и заклинания. Посрещане и изпращане на гости, молебени и почетни роти, вдигане и сваляне на знамена, полагане на венци и букети, раздаване на ордени, наздравици с пълни чаши…" - писа през май 2002 г. Витко Виденов в "Монитор". Любомир Добрев писа в "Нова Зора": "Зад маската на демокрацията, под формата на реформи властимащите разграбиха страната. Народът бе изолиран от преразпределението на създаденото от него богатство, лишен от контрол върху дейността на тези, които управляват от негово име." Из електронната поща на "Монитор", ноември 2001 г.: "Ставаме вече чисто циганска държава - спор няма. Скоро българите ще изчезнат. Честито, българи! Плащайте си редовно данъците, че циганите трябва да живеят."
Не всички цигани са престъпници - възразяват по-"милостивите". Да, сигурно е така. Не всички цигани извършват престъпления. Но защо не се намери поне един циганин, който да е заклеймил престъпленията, извършвани от неговите съплеменници срещу основното население на "тази страна", срещу българите? Защо циганите се възмущават само и единствено, ако жертва на престъпление е станал циганин? Как да жалим тях, когато те така упорито отказват да жалят нас?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Китай ще използва аборти и стерилизация, за да предотврати раждането на некачествени хора" - съобщи агенция Синхуа през декември 1993 г. У нас е точно обратното - колкото по-малко качества /Особено морални! И особено ако е етнически българин!/ притежава човек, с толкова по-големи привилегии от страна на държавата се ползва той. За малцинствата правилото не се отнася. През януари 2000 г. циганите се изкараха 2 160 000. Не са толкова, но толкова се предвижда да бъдат докарани отвън. Питате откъде? През 2001 г. кметът на унгарското градче Сор заяви: "Циганите нямат място сред унгарците по същата причина, по която дори животните се стараят да се избавят от паразитите". Само че България не е Унгария. Тук си имаме ДПС, която брани етническия мир. С твърдения, че това тук вече не е България, че е било турско и пак ще бъде турско, със заплахи, че ще бъдем изклани "Колко сте, работа за един час." Не мислите ли, че е точно така? "От 1990 г. до днес ДПС продължава да се изявява като убеден противник на еднонационалната българска държава. Основни моменти в дейността на тази "партия" са подготовката на условията за етническо обособяване и бъдещи претенции на българските "турци" за получаване на автономия, както и насилственото турцизиране на мюсюлманското население в Родопите и Пиринска Македония. През първата половина на 90-те години от нея се отделят откровено сепаратистката Турска демократическа партия на Адем Кенан /претендира за превръщането на България във федерална държава/, както и фундаменталистката Демократична партия на справедливостта на Недим Генджев." - писа сп. "Ние" през 1997 г. Дадохме им човешки права и те започнаха да се борят за права над човеците. През април 1994 г. кметът на с. Борово, община Гоце Делчев Ариф Мустафа Кубя, избран с бюлетината на ДПС подложил на силен натиск няколко семейства да сменят българските имена с турски. Бащата на две от тях проявил упоритост и записал децата си в гоцеделчевското училище. Тогава кметът заповядал на автобусния шофьор да не ги вози до града. Подобно е поведението на кметовете в бургаските села Руен и Соколец - Хюсеин Ахмед и Фекир Юмер. Те публично наричали свои съселяни "гяури" и ги заплашвали, че бял ден няма да видят с българско име. Да видим как се поддържа етническият мир и как се бранят човешките права в обединена Европа. На 5 май 1981 г. в Североирландския затвор Лонг Кеш след 66 дневна гладна стачка умира Робърт Сандс, депутат от Камарата на общините в британския парламент. Неговото искане бе да му се признае статута на политически затворник. На 12 май същата година и в същия затвор след 59 гладна стачка умира Франсиз Хюз. На 22 май пак там след 61 дни глад умира Реймънд Макрийш. На следващия ден - 23 май умира Патрик О,Хара. До септември 1981 година умират Джоузеф Макдоналд, Кириън Дохърти, Кевин Линч, Мартин Хърсън, Том Макилви, Майк Девин. Никой от тези хора не бе грабил, не бе насилвал, не бе убивал. Вината на тези хора се състоеше в етническата им принадлежност. Те бяха ирландци. Но суперлибералното британско правителство, което сега ни учи на "толерантност" реши, че на тях не им се полагат не само етнически, но и никакви човешки права.
През август 1994 г. Русе бе нашарен с надписи "Смърт на гяурите!". Полицията отказа да търси извършителите, тъй като надписите не били нито расистки, нито фашистки, а израз на малцинствено етническо право. На 29 април 1992 г. учителката Веска Димчева е заплашено от директора на училището в Якоруда, че може да бъде уволнена дисциплинарно, защото е казала на учениците: "Деца, нашата родина е България. Вие трябва много да я обичате. Вие сте българи и трябва да се гордеете с това." На следващия ден съпругът й е повикан от секретаря на Общинския съвет /и член на Централния съвет на ДПС/ в града и предупреден, че ако още веднъж съпругата му си позволи такова нещо, ще бъде уволнена от работа. Демократичната /отказвам да я нарека българска/ власт не пожела да вземе отношение. Комитетът по дебелоочие ни успокои, че ситуацията била нормална. Главният мюфтия на МВР поясни, че липсват основания за намеса. С какви очи ще се сърдят когато наричаме Движението им ДуПиСе? Наричаме го така, защото тук е България и ние сме против насаждането на турски традиции. Нашите си ни стигат.
Друго зло, идващо посредством южната ни съседка и нейната Пета колона, са наркотиците. През август 1994 г. "Джумхуриет" и "Търкиш дейли нюз" писаха, че турската мафия укрепвала и разширявала базите си в България, през която минавал значителна част от хероина, предназначен за Западна Европа. Но ако за хероина и хашиша понякога се пише, то върху пратките, предназначени не за транзитно преминаване, а за вътрешна консумация е наложено информационно табу. През декември 1994 г. турски дъвки, съдържащи наркотик бяха изгорени в Свиленград. Дъвките продължават да пристигат, но повече не са изгаряни. Свиленградските митничари вдигнаха не къщи, а палати. Милите ни "трупно-часови" и "стандартни" вестникари, които иначе са страстно влюбени в темата "корупция" не желаят или пък не смеят да се обадят. Затова пък през есента на 1996 г. вестниците им се занимаваха цели седмици с темата антисемит ли е Петър Хаджидимитров, съпруг на посланичката ни в Берн Елена Кирчева или не е антисемит. Въобще започнат ли атаки срещу българщината, започне ли терор срещу българи, очаквайте да се появи темата за антисемитизма.
На 30 май 1990 г. са убити Любомир Абаджиев, председател на СДС Пазарджик и Димитър Атанасов, координатор на КТ "Подкрепа". През септември 1991 г. намериха обесен кандидатът за депутат от листата на Конфедерация "Царство България" Яни Пиперков. През януари 1992 г. загина председателят на Легия "Георги Сава Раковски" капитан Дойчин Бояджиев. На 13 януари 1998 година умря Владимир Свинтила. Съществуват твърде основателни съмнения, че за смъртта му са се погрижили двама хирурзи, единият от които е евреин, а другият масон - ротарианец. Не по-малко загадъчна бе смъртта на Никола М. Николов, авторът на книгата "Световната конспирация, който умря на 4 октомври 1997 г. На 18 август 1998 г. загина активистът на Движение "Воини на Тангра" Пламен Марков от Враца. Във връзка с множеството убийства на българи, "Шалом", "Цион" и "Бней Брит" поискаха доживотна присъда за издателя на "Моята борба" от Адолф Хитлер. През март 1994 г. стана известно, че огромни кучешки глутници нападат хора и животни край Плевен. Доброволци с ловни пушки предложили спасение от напастта. Местното дружество за защита на животните посъветвало доброволците да проявят хуманност и да не избиват животните. "Стандарт", октомври 1994 г.: "Подивели кучета изпохапаха пеленаче". Във Варна ротвайлер уби 5 годишния Гошко Жеков. Пак във Варна шест годишно момиченце почина от бяс, след като беше ухапано от бездомно куче. На 25 януари 1995 г. три немски овчарки разкъсаха 21 годишната Даниела Цанкова от Севлиево. Полицията намери и застреля кучетата. Главният прокурор Иван Татарчев поиска закон, с който да бъдат вкарвани в затвора убийците на кучета. "Има български елит, който иска народът да живее зле" - изрече генерал Бойко Борисов през март 2002 г. Добро утро! Още при изборите за Велико народно събрание през 1990 година седесарите издигнаха за депутати откровени криминални престъпници като Пламен Симов, например /с четири присъди/, а идеалистите - ветерани на Съпротивата бяха изолирани от политическия процес. Място в кандидатдепутатските листи не се намери даже за един от основателите на СДС, лидерът на Движение "Гражданска инициатива" Любомир Собаджиев. Седесарите предпочитаха да издигат странни птици като Стефан Димитров Савов, например. Господинът, който докато бил в концлагер си вземал спокойно изпитите в Университета. И чиято опозиционна антикомунистическа дейност се състояла в това да превежда от испански на български словата на Че Гевара и Фидел Кастро. За което лично Тодор Живков го подложил на страшна репресия, като го наградил с орден. Нищо чудно, че Стефан Савов по едно време успя да стане председател на Народното събрание, откъдето падна единствено заради своя фелдфебелски манталитет. Но това е вече друга тема. Сега говорим за разликата в отношението към предателите и героите. На 28 декември 2000 г. П/резидентът Петър Стоянов връчи посмъртно на Илия Минев ордена "Стара Планина", с който категорично бе отказал да го награди приживе. Същото безочие проявиха типове като финансовия министър Муравей Радев, зам. председателката на СДС Екатерина Михайлова, бившият гладен прокурор Иван Татарчев и глутницата депутатчета, отишли на погребението на Минев. Тогава, на 11 януари 2000 г. Коци Иванов от Монтана и Петър Гогов от София, съратници на Илия Минев имаха доблестта да покажат на наглеците, че мястото им не е там, но какъв бе смисълът? Старецът си бе отишъл оклеветен, непризнат, огорчен от живота. Вестник "Дневен ТРУП" даже бе объркал името на организацията, основана от Илия Минев и бе писал за някакво "Независимо дружество за гласност и демокрация". Боже, не им прощавай! Те ако не знаят какво правят, то защо не позволяват на онези, които знаят да го направят? Може би тогава нямаше да се стигне дотам, че през октомври 1999 г. Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП да рече: "Освен мен, всички други в политиката са изобретения на Александър Лилов". Ами така е, в политиката останаха единствено изобретенията на Лилов и сега в парламента вместо с трагедията на народа, се занимават с това кой е гей и кой - обикновен педераст.
През август 2000 г. набедиха покойния, излежал 20 годишна присъда в Старозагорския затвор основател на "Златния Орфей" Генко Генов, че бил агент на ДС. През юни 2001 г. набедиха друг покоен политзатворник, убития през декември 1986 г. Петър Стефанов, че доносничел за ДС през 1988-9-та. Срещу останалите живи ветерани на Съпротивата бе пусната старата изпитана ДС, скрита под новото си име НСС - Национална /колкото е национална, толкова да ни е жива!/ служба за сигурност. Искрените, честните, принципните идеалисти най-брутално бяха изтикани от политиката. Съгласно закона за ликвидация на бившите политзатворници. Останаха бандитите и мошениците. Как искате оформилата се политическа класа да не бъде криминална? През декември 2001 г. се разбра, че лидерът на Демократическата партия в Карлово Петър Николов демократично се занимавал със сводничество. "Да, но нали не е националист" - репчат се неговите съпартийци. През май 1999 г. анонимна Група за народно спасение разпространи листовка, в която се искаше да бъде узаконено правото на самоотбрана. "Не можем повече да гледаме безучастно как в българските градове и села се умножават некролозите на мирни и кротки хора, загинали от насилствена смърт, често след нечовешки изтезания." - се казваше в апела. "Из страната се разпространяват фашистки позиви!" - гракнаха демократите. "На всичко отгоре позивите са написани на фашистки език и с фашистка азбука" - допълниха евро-ромските им господари.
И така, през 1990 -1992 година се преструваха, че не забелязват партиите и организациите с националистическа насоченост. Радикални, либерални, консервативни, християнско-мюсюлмански и всякакви демократи си оставаха в плен на комунистическите идеологически заблуди. Те още са в плен на илюзията, внушена им от "идеологическите постулати на старовремски схващания комунизъм като безконфликтно, а следователно и непазарно общество, в което националният компонент е третостепенен." Точно затова не пропускаха случай да се погаврят с национализма и нацията. В бр. 22, 1991 г. седмичникът на Радикалдемократическата партия "Век 21" публикува идиотщината на някоя си д-р Ивон Кожухарова под заглавие "Българинът си отива". Там между другото се твърди: "Българинът си отива психически. Той е шизофреник, циклофреник, невротик, психопат. Отива си мултиплициран Мунчо и дори няма да има кой да го обеси в касапницата." Знаменателни останаха и думите на Елка Константинова, председател на РДП: "С националистите трябва да свършим веднъж завинаги". А по онова време проф. Константинова не беше коя да е. Из изказването на друг виден активист на РДП, Михаил Неделчев, март 1991 г.: "Национализмът е балканският шанс на комунизма. Но в нашите възможности е да не позволим този шанс да се реализира, да разрушим този уродлив социалнопсихологически феномен." През ноември 1990 г. Александър Йорданов призна, че политиката на СДС се формира от неговата Радикалдемократическа партия. А кой формираше политиката на РДП, откъде този антибългаризъм? През ноември 1990 г. английският вестник "Гардиън" излезе с твърдение, че СДС получава финансова помощ пряко от ЦРУ. Чак през ноември 2001 г. се намери един вестник като "Монитор", който да напише: "СДС от самото си създаване не функционира като българска партия, като политически субект, предполагащ да работи за своите избиратели /цинично наречени от Иво Инджев "измиратели", б. а./. СДС изцяло зависи от постоянната подкрепа на САЩ и страните от Европейския съюз." Доста пари се вляха и в етническата ДПС. През 1995 г. в пресата се промъкна следното съобщение: "Тези пари са превеждани за Движението, но на името на Ахмед Доган. При всяко влизане в различните посолства даваха поне по 5000 долара. От Либия получи 100 хиляди долара, от Ирак - 100 хиляди долара, от Кувейт - 200 хиляди долара, от Сирия - 100 хиляди долара. Тези 500 000 долара дарения отидоха изключително в неговия джоб. После, през 1992 година, произведеният в България тютюн, реколта 92, бе продаден в Италия чрез подставено лице на Доган." В тази светлина родотстъпничеството не изглежда толкова необяснимо. И така, бяхме определени за ликвидация. Нарочиха ни даже за комунисти. Според Закона на Мърфи, разбира се: "Когато фактите не съответстват на Вашата теория, игнорирайте фактите". "Националистите" - комунисти с невиждана жар бранеха паметниците на Червената армия в София и Пловдив, но пръста си не помръднаха за рушащите се паметници на българския национален дух. През юли 1994 г. западноевропейски десни организации пращат 60 милиона лева за българските националисти. Парите са приватизирани, т. е. присвоени от ВМРО, ОПТ и ОКЗНИ - все прокомунитически измамници. Действителните националисти не получават нищо. Как изобщо на някой може да му хрумне, че ще се съюзим с комунистите? Само че пишмандемократите упорито продължаваха да поставят знак на равенство между нас и най-заклетите ни врагове. Наричаха ни дребни и нищожни, незаслужаващи внимание. Трябваше да изминат години, за да им стане ясно, че най-опасните сме били ние. Ние не се отказваме от борбата, колкото и големи удари да се стоварват върху нас. Ние не отстъпваме, защото няма накъде да отстъпим. България е само една и е тук - къде другаде да отидем. Българският народ е един и ние сме част от него - как да му изменим, как да изменим на себе си. Трябва да е ясно защо именно ние се оказахме най-голямата пречка за демократите, за глобалистите, за унищожителите на България.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Първият сигнал дойде отвън, от идеолозите на Новия световен ред, от представителите на международния паразитен капитал, от Вашингтон: "Поддръжниците на демократичните, отворени икономики трябва да бъдат обезпокоени от реакцията срещу глобализацията, която се включва в националните политики и придобива нови и опасни форми. Най-очевидният израз на този феномен е издигането на нацията, на религията и етническата принадлежност, които трябвало да бъдат предпазвани от външно влияние." - Денис Макшейн, април 1999 г. Майкъл Кларк, директор на лондонския Център за отбранителни изследвания допълва: "Принципът на национално самоопределение, тази норма на ХХ век става проклятието на ХХІ век". Странно съвпадение с ултралявата догма, според която национализмът е смъртен враг на марксизма. Май ще излезе вярна мисълта на Илия Минев, че комунизмът и англо-американският тип демокрация са двете лица на една монета. Но както и да е, Господарят бе изрекъл тежката си дума. Дадено бе наставление, че не бива да ни допускат до властта. По никакъв начин и под никаква форма. Борбата срещу национализма загрубя. Закачиха ни етикета "екстремисти". Знаят ли те какво е това екстремизъм? Алдо Моро, председател на Християндемократическата партия в Италия е отвлечен на 16 март 1978 година от екстремистката ултралява групировка "Червените бригади". На 9 май същата година тялото му е намерено в багажник на кола, надупчено с 11 куршума. Нашият Иван Костов май също беше християндемократ… Едва когато някой го застреля, едва тогава демокрадците ще имат право да говорят за екстремизъм. В действителност стана точно обратното. Не ние избивахме тях, те избиваха и продължават да избиват нас. На 15 октомври 1991 г. при неизяснени обстоятелства умира активистката на БНРП в разградското село Брестовене Карамфилка Стайкова. На 12 януари 1992 г. загива председателят на БНРП - гр. Попово Цанко Халачев. На 24 април 1992 г. е убит активиста на БНС "Нова демокрация" Петко Карагьозов от Варна. Убиецът не бе открит. Както не бе открит и убиецът на свидетелката по делото за лагерите Надя Дункин. Избиваха и по-приказливите измежду своите. През февруари 1991 г. се самоуби поета Веселин Андреев. През 1990 г. се "самоубива" подполковник Петър Бонев, ръководел милиционерската акция в градинката на "Кристал" през октомври 1989 г. Малко по-късно намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство". През януари 1992 г. се "самоубива" генерал-лейтенант Стоян Савов, обвиняем по делото "Георги Марков". През март 1994 г. Антония Недялкова, една от първите финансистки на Държавната спестовна каса се "самоуби", като падна от третия етаж в Централното управление на ул. "Московска". През април 2000 г. самоубиха прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов. Прокурорът Николай Чирипов също изказа опасенията си, че могат да го самоубият. На 17 август 2000 г. загина депутатът от СДС Петър Стоянов. През август 2001 г. полковникът от Националната служба за охрана Димитър Мутафчийски внезапно умря в сградата на Президентството. През октомври 2001 г. след като отказаха да му прелеят кръв, в Правителствена болница умря президентът на МобилТел Владимир Грашнов. Кои тук са екстремистите? Без да проговори, на 8 декември 1999 г. умря бившият вътрешен министър от времето на Живков Димитър Стоянов. Цялата демократична преса се задави от сълзи по палача. А нали именно садистите на Стоянов организираха мафиозките групировки, благодарение на които всеки ден някъде избухват бомби. Или дотолкова свикнахме с бомбите, че вече не ни правят впечатление? Май натам отиват нещата. На 15 юли 2002 г. под кабинета на проф. Талибанов гръмнало "малко взривче", както закачливо ни информира "24 гафа". Някаква си 200 грамова бомбичка. В днешна България се гърми така страшно, че двеста грамова бомба не прави никакво впечатление. Приемат я на майтап. На 20 декември 1998 г. убиха Иво Карамански. До днес никой не посмя да каже истинската причина за убийството. Тази истина е свързана с методите за създаване на тотален бандитизъм в България. С методите на Държавна сигурност, носеща сега името НСС - Национална служба за сигурност.
Оказа се, че не е от значение кой реално извършва екстремистки и терористични действия, а кой е посочен като терорист и екстремист. През юли 1990 г. БНРП организира обграждане на Народното събрание с жива верига в знак на протест срещу присъствието турски депутати. Никоя друга политическа сила не подкрепи протестите. Никоя партия или организация не подкрепи и протестите на БНРП срещу опитите за участие на България във войната с Ирак. При изборите на 13 октомври 1991 г. БНРП получи 62 462 гласа или 1,13 % от гласовете. По данни на Константин Събчев, този резултат е бил фалшифициран. Всъщност БНРП успяла да мине четирипроцентовата бариера, но синьо-червените заговорници не допуснали тя да влезе в Народното събрание. Защо не си припомним стария лозунг на братята-анархисти: "Бий червените докато посинеят; бий сините докато почервенеят!"? Може би тогава няма да слушаме нелепи обвинения, нали анархистите имат марксически корен, а марксизмът в България още е на мода. Анархистите цитират Ленин, борят се за ликвидиране на държавата като структура и на държавността като понятие, тях ги ласкаят: "Те не могат да бъдат марионетки". Нас ни рисуват като кръвожадни чудовища със зъби на вампири. Засега обаче не ние, а либералните клептократи ползват непозволени и престъпни методи. По едно време през 1992 година почнаха палежите. Не че преди нямаше палежи. През август 1990 г., например е подпалено умишлено кметството в с. Умаревци, Ловешка област. Но през 1992 година те особено зачестиха. Ето извадки от писмото на Иван Стоянов, с. Лазарово, обл. Монтана: "Върхът дойде на 16 декември 1992 година, когато ми беше запалена къщата. Изгоря целият долен етаж. Общо нанесените ми материални щети са за около 110 хиляди лева. За моралните да не говоря. Досега полицията не е направила нищо, независимо от това, че бях сигнализирал предварително за заканите с палежи…" Също като в моя случай. На 26 срещу 27 март 1992 г. подпалиха къщата ми докато семейството ми и аз спяхме. Следователят, отказал разследване на палежа за награда го направиха районен прокурор на Ботевград. Само че момчето бързо се самозабрави, поизложи се и трябваше да се преквалифицира в адвокат. Сега е юристконсулт на Общинския съвет - Ботевград и секретар на Движение "Дъждовден", "Гергьовден" или как му беше там името… Но думата ми беше за палежите. Точно на Бъдни вечер 1992 г. изгарят стопанските придстройки на бай Бойчо от софийското село Хераково. Заедно с животните. В с. Юмер, Кубратско същото нещастие сполетява Нако Наков, председател на тамошния Ликвидационен съвет. През януари 1995 г. умишлено предизвикан пожар изпепели къщата на Богдан Шербетов, кмет на с. Люски, община Хаджидимово, избран с листата на СДС. През май 1995 г. в с. Брезница, Гоцеделчевско след умишлен палеж изгарят до основи три къщи, седем плевни и 25 домашни животни. Четири къщи са със сериозни поражения. Но палежи вършеха не само комунистите. През юни 1992 година е подпалена къщата на кмета на ботевградското село Литаково Иван Благоев. Из селото се говореше, че подпалвачите са местни цигани, чиито интереси кметът засегнал. През 1993 г. в казанлъшкото село Черганово били подпалени десетина плевни. Всеки път следите водели към 13-къщи от циганската махала. Полицията арестувала евентуалните извършители, но още на другия ден ги пускала. Нито един подпалвач не бил осъден. Такива били предписанията на Вашингтон, НАТО, "Шалом", "Цион", Бней Брит и Невросъюза.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Само че колкото и да се стараехме, Европа все не беше доволна. При всичкото ни овчедушно търпение, при пълния ни отказ не само от национализъм, ами от най-елементарно национално самочувствие през ноември 2001 г. холандският социолог Марсел Кундерс твърди, че най-големите шовинисти в Европа сме ние, българите. Като най-толерантни хер Кундерс определя холандците и германците. На 27 октомври 1993 г. 16 годишен циганин от с. Марково, община Нови Пазар убива с чук 70 годишна старица в собствения й дом. На 11 май същата година той убива по същия начин 80 годишна самотна жена, за да й вземе пенсията. Фондация "Отровено общество" нарича задържането на циганина "полицейски произвол" и поема адвокатската му издръжка. През февруари 1995 г. в столичния квартал "Разсадника" циганин обрал млада майка, като заплашил, че ще заколи нейното бебе. "Човекът е бил гладен" - рекли прокурорите. В село Медковец властите преотстъпват четири хиляди декара общинска земя, за да могат циганите да произвеждат и да се хранят. Отговорът е: "А-а-а - не! Вий ша произвеждати, пък ний ша продавами." Справка от БДЖ сочи, че за 2000 г. цигани са извършили 147 нападения над влакове. Всички влакове, преминали през населения с цигани столичен квартал "Факултета" са със счупени стъкла. Железничарите искали да се издигне защитна стена. Искането било отхвърлено като расистко. Друг пример. Водата в язовир "Бебреш", от който пие цял Ботевград съдържа тежки метали. През март 2002 г. новият шеф на местната ВиК изгради няколко обществени чешми, снабдяващи се по нов водопровод с чиста изворна планинска вода. Само четири месеца по-късно, през юли цигани разбили инсталациите за водохващане и отмъкнали месинговите кранове. Какво ще ни посъветват "правозащитниците" Кънев, Кало, Местан, Ваксберг и Желязкова? Да проявим разбиране и етнотърпимост? Да си траем, да пием вода с уран и да мрем? Някъде хлапета надраскали свастика и Нансен Бехар вече иска смърт за "нацистите", Лютиви Местан крещи за страшната опасност отдясно, чак в Щатите се печатат ужасии за расистите българи. А какво да кажем за писма като това: "О, Аллах, дай ни сили да посечем всички глави гяурски… И нека текат реки от гяурска кръв…" Подобни писма редовно се публикуваха от вестник "България" през 1990 г. После публикациите спряха, за да не се създава напрежение. Вестникът също спря. През февруари 2001 г. мургави жители на видинския квартал "Нов път" поругаха над хиляда гроба в местното еврейско гробище. След първоначалните истерични крясъци срещу лошите български националисти, евреите млъкнаха. Познайте защо? През ноември 1990 г. жители на Кърджали, Разград, Айтос и други градове протестираха, че мюсюлманите ги потискат и дискриминират. Стигна се до символичното обявяване на т. нар. "Разградска република". Властите обвиниха протестиращите в шовинизъм и фашизъм. После настъпи спокойствие. Гробищно, мъртвешко спокойствие. Или както се изрази един активист на БНРП коментирайки ситуацията в Момчилград "Спокойно е, само където не се чува българска реч". През март 1991 г. новоназначеният вътрешен министър Христо Данов се провиква в Кърджали: "Ако се наложи и фесове ще ви сложим, но ще се изучава турски език в училищата". Дали холандците и германците биха си сложили фесове, дали биха се отказали от родните си езици? Евроинтегристите не задават подобни въпроси. Едва през юли 2001 г. зам. шефът на СДС в Кърджали алармира: "Налице е тенденция за косовизация на Кърджалийския регион", но беше вече твърде късно. 12 годишната предателска политика доведе до фактическа загуба на този район за България.
МИР ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА
"Ние ще възхваляваме войната - единствената хигиена в света." - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"
Антинационалистическата истерия раждаше и куриози. Съюзът с турците и непрекъснатите отстъпки пред циганските искания се представяха като прояви на висш патриотизъм. Ето какво съм записал през 1993 година, когато БСП издигна за кандидат министър-председател дългогодишния политически емигрант, антикомуниста Петър Бояджиев: "Ние няма да позволим да ни управляват чужденци - каза българинът Едвин /Сугарев/ по повод кандидатурата на французина Петър /Бояджиев/ за министър-председател. И като истински патриоти ще направим коалиция с турчина Ахмед /Доган/ - допълни току-що изпълзяла изпод масата синя мравка. Денят бе Десети /декември/, а годината… Не мога да кажа коя година сме, не съм запознат нито с ислямското, нито с юдейското летоброене, но нали времето е наше! Пък и какво ли значение има някаква си година, щом новото правителство на Османското присъствие поема в свои ръце съдбините на "таза страна", наричана все още /по навик/ България. С малко, но завинаги. Боже, прости България!" Е, по-късно събитията се завъртяха така, че лидерът на СДС Иван Костов трябваше да нарече Ахмед Доган и ДПС "проклятие за България". "О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." - както писа Владимир Свинтила. Същото можем да се каже и по повод побоя над депутата Асен Агов: Те посяха вятъра на криминалдемократическата промяна. Нека сега не се оплакват от пожънатите бури!
Но не всичко може да се представи в хумористична светлина. На 15 март 1991 г. в Шумен е убит старшина - курсант Георги Ламбрев. Откриват трупа на 19 март - с липсващи пръсти и пробит череп. Официалното заключение е, че се отнася до ненасилствена смърт. Многократните молби на майката до всевъзможни инстанции за разследване на случая остават без отговор. За да не се предизвиква излишно етническо напрежение. На 19 май същата година Ахмед Доган пак в Шумен държи реч пред митинг на ДПС. На въпроса "Ще позволите ли да забранят ДПС?", отговорът, изреван от тълпата е "Смърт на България!". Този път опасения за етническото напрежение нямаше. През април 1999 г. депутатът от БББ на Жорж Ганчев Цветелин Кънчев искаше гласуването на закон, който да забранява "да се пише за ромите в негативен план". През януари 2001 г. депутати внесоха предложение за закон, предвиждащ глоба от три до седем хиляди лева за журналисти, които "чрез слово или печат посочват националната, расовата или етническата принадлежност на правонарушител или извършител на престъпление". Комунизмът ни започна, просткомунистическата епоха ни довърши. Остана ли нещо от нас? Дори опитите за защита на социални и икономически интереси се представят като "фашистки прояви". "Божков - свинята, на майка му в устата" - скандираха работници от "Стомана" - Перник през май 1999 г. Емил Кало веднага протестира против поредната антисемитска акция. Правителството на САЩ връчи остра протестна нота срещу набиращите в България скорост ксенофобски изстъпления. През май 2000 г. поетът Румен Леонидов съжали, че нашата "демокрация" е започнала по безкръвен начин. "Трябваше мръсната кръв да изтече" - бе категоричното мнение на Леонидов. Арестуваха го. Вместо да арестуват бандитите, реално проливащи човешка кръв, управниците предпочетоха да арестуват поета. Друг един поет, Иван Атанасов от Генерал Тошево отчаян от жестоката бедност и данъците, от примирението на хората, през декември 2001 г. предпочете да запали в знак на протест своите стихосбирки пред сградата на общината.
Едновременно с насилията се наблюдаваше пълна забрава по отношение на истинските национални герои. Кинорежисьорът Росен Елезов пише за онези години: "На тревопасното ни общество имената на Георги Заркин, д-р Николай Попов, Едуард Генов, Янко Янков, Илия Минев, Володя Наков и други не говорят нищо, сякаш човешките същества кръстени така никога не са се възправяли със силата на своята саможертва срещу месомелачката на комунистическия режим. И сякаш не са платили с цената на погубеното си здраве, разбития семеен живот, принудителното асоциализиране или с физическото си унищожение!" През септември 1994 г. бе унищожена поставената от Комитет "Съединение" паметна плоча в парка на НДК, посветена на жертвите на комунизма. Всяко напомняне за страдалците е нежелателно. Загубиха се някъде Тодор Гагалов и Антон Запрянов, Марин Манолов и Кръстьо Атанасов, Любомир Собаджиев го разболяха и сега лежи напълно парализиран, дори главата си не може да помръдне без чужда помощ. /заб. - Книгата беше вече написана, когато на 29 юли 2002 г. се получи съобщение за смъртта на Любо Собаджиев. "Труд" писа: "Тишината край Собаджиев в последните години беше не защото той нямаше какво да каже, а защото нямаше кой да го чуе". "Труд"-овците забравиха само да уведомят своите читатели, че и те самите спадат към нежелаещите да слушат. Снимката, придружаваща съобщението за смъртта на Любо бе от януари 1999 г. А на погребението му не присъства никой от ръководителите на синята партия./ Млъкна и набеденият за идеолог на българското десничарство, геополитикът арх. Христо Генчев. Брутално бе отблъснат световноизвестният журналист Ганчо Савов. Трябва да кажа ясно и категорично: демократите, с подкрепата на част от нашите продължиха комунистическата политика на необосновани репресии спрямо противниците на комунизма. Марин Славов от Кърджали, член на Съюза на българските национални легиони от 1937 г., горянин от групата на Иван Лазаров през 1993 година се опита да възстанови старата славна организация. Нищо не излезе. Неразбран от своите и охулен от чуждите, Славов се провали. Неуспешен се оказа и опитът на Иван Григоров от Бургас да възстанови СБНЛ и неговата стара слава. "Аз смятам, че Легионите, както и Националният фронт имат своето историческо място в миналото. Легионите изпълниха достойно своя дълг. Създаването отново на тая организация обаче, нито е подходящо, нито ще е полезно. Както казах - организацията принадлежи на миналото. Сега трябва да направим партия, която отговаря на днешните условия, и това е Демократическият Форум." - ми писа в писмо от 3 юни 1993 г. д-р Иван Дочев. Резултатът бе пълното обезличаване на Демократическия Форум. Понякога се създаваха и лъженационалистически партии и организации, които служеха в интерес единствено на своите лидери. Съюз "Защита", създаден за закрила на българите и оглавяван от Йордан Величков през юни 2000 г. най-неочаквано взе че се съюзи с противобългарското Движение за привилегии и слободии на турчина от татарски произход Ахмеди Доганов. То бива гъвкавост в политиката, но чак превръщане в гол охлюв не бива. Налага се скоба. Същата защита през 2005 година влезе в Народното събрание в съюз с Атака на Волен Сидеров. Ако Волен е знаел, защо проявява такава безпринципност. Ако пък не е знаел, то какъв политик е? И в двата случая при Волен има нещо гнило.
***

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Макар понякога да се съобщава за една или друга смърт, темата за политическите убийства след 1989 г. си остава забранена. Ако направим анализ ще видим, че за 13-те "демократични" години по политически причини са убити повече хора, отколкото през 13-те "преддемократични". По време на опожаряването на Партийния дом през август 1990 г. очевидци са преброили осем трупа. До днес не се знае кои са били убитите, нито как и защо са били убити. През 1990 г. е убит и хвърлен от влака небезизвестният Шахо циганина, знаменитият палач от лагера край Белене, който бе имал неблагоразумието да се отпуска на приказки. На 30 април 1995 г. е пребита до смърт Николинка Даскалова от с. Долапите, делегат на Конгреса на БЗНС. Полиция и следствие отказват да търсят убиеца. На 27 февруари 1997 г. внезапно умря основателят на Българския демократически форум Васил Златаров. Свидетели разказваха за закани от страна на БЗНС лидерката Анастасия Мозер. В публичното пространство не се появи дори сянка от съмнение, че смъртта на Златаров не е съвсем естествена. На 10 март 2000 г. умира голямата българска героиня, мъченицата Благородна Божинова. На 7 август същата година умира Георги Миленков, съратник на д-р Иван Георгиев от нелегалните години. На 28 март 1991 г. 40 годишният Георги Славев Георгиев се самозапали с бензин пред главния вход на Президентството. Журналистите направиха от трагедията сензация и тръгнаха към Америка да печелят с нея награди. След самозапалването Георги оживя. Убиха го малко по-късно, когато започна много да приказва. Седмици след смъртта му нямаше кой да даде пари за погребението. И друга черна серия, при която макар на пръв поглед да липсват политически мотиви, може да се окаже с политическа подплата. През последните години сме свидетели на зловещи събития, които заплашват да се превърнат в традиция. В най-отвратителната традиция, която някога светът е познавал. Случаят с Даниела Терзийска, невинно обвинена за убийството на детето си нашумя достатъчно, но колко такива случаи имаше. Убиват някъде дете-българче и за смъртта му веднага обвиняват някой от близките. През януари 2002 г. убиха шест годишната Лилия Банкова и нейния баща. За двойното убийство бе обвинен мъртвият родител. Когато жертвата е циганче, виновни се оказват скинхедс, разбира се. Нещо повече. Достатъчно е скинхед да удари шамар на джебчийка и арестуват всички бръснати глави, обискират жилищата им пребиват ги от бой. Когато шамарите са раздадени от генерал /напр. случая с ген. Атанас Атанасов на 31 декември 1999 г./, тогава уволняват полицаите, станали неволни свидетели на произшествието. Явно в тая държава съществува списък на лицата, подлежащи на арест и на такива, които в никакъв случай не бива да се посяга. Човек остава с впечатлението, че полицията разполага с дежурни обвиняеми и въобще не се интересува от истинските извършители. Добре де, за полицията е ясно, там се стараят да отчетат висока разкриваемост. Но защо обществото, народът посреща страшните съобщения с такова равнодушие? Нали следващата жертва може да бъде всеки от нас? Ами изчезналите деца? По едно време вестниците бяха пълни с обяви "Търси се!" На 6 май 1997 г. ненавършил девет годинки изчезна Съвестин Деянов. През януари 2002 г. полицията обяви за издирване 14 годишната Гергана Пипалова от София, изчезнала на 21 септември 2001 г. През 1998 г. полицията издирваше 15 годишната Василка Николова от кв. Горубляне - София. През август 2001 г., полицията издирва 16 годишната Йоана Гайдарова от София. През септември 1999 г. полицията търсеше изчезналата преди месец софиянка Ева Маркова. През ноември 2001 г. се издирваха 14 годишната Десислава Григорова. 16 май 2002 г. Издирва се 14 годишната Мая Ангелова от София. Хайде да не изброявам. После демократичната НСС демократично разпореди такива обяви да се появяват колкото може по-рядко. И само след специално разрешение. Понякога съобщенията за изчезнали лица се появяват в рубриките за семейни обяви, вместо в полицейските сводки. Такъв е случаят с Добринка Петрова Христова от гр. Белослав, изчезнала на 30 юли 2000 година. След две години неизвестност и полицейско безхаберие, семейството се принуждава да пусне на 17 юли 2002 г съобщение във в-к "24 часа" за нейното изчезване. Ето извадки от разкази на родители: "Моят син Ивайло Станчев изчезна на 25 януари 1993 г. в района на спирка "Журналист". В 9 часа на другия ден сигнализирахме в V РПУ и оттам ни отговориха, че сигурно някоя булка го е затиснала под юргана… Моят син Анатоли Димитров /10 г./ изчезна на 8 декември 1992 г. по обяд от гр. Велико Търново. Още същата вечер алармирахме полицията… Две седмици след изчезването на детето получихме цветни диапозитиви, на които беше той с дрехите, с които изчезна. Бяхме рекетирани с 5 хиляди лева, за да ни върнат сина. Полицията прибра рекетьора за по-малко от 24 часа и го пусна… Моята 10 годишна дъщеря Силвия беше открадната пред дома ни в Русе на Великден, 24 април 1992 г. Още същата вечер отидохме във ІІ РПУ. Дежурният офицер ни каза: "Търсете колегите на Луна парк или елате след два дни - празник е." полицията обаче не направи нищо през всичките тези години… Продадохме всичко ценно… /Горица Атанасова/. През 1995 г. русенската полиция издирва 21 безследно изчезнали, като най-старият случай датира от 1987 г. Явно "бизнесът" е започнал още по социалистическо време. И тук ли не се вижда политическата намеса? Не, когато стане дума за смърт по политически причини, нашата обективна журналистика вижда само убийството на Андрей Луканов, когото убиха неговите съпартийци и бизнес партньори. Само че кой знае защо подминава атентата край село Абланица, извършен на 10 юли 1996 г., при който вместо Луканов загинаха депутатките от БСП Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова. Подминава се и фактът, че Георги Пирински предварително е знаел за готвеното покушение. Както се казва, неведоми са пътищата Партийни…
Над темата за престъпните и неморални дела на политическия "елит" тегне табу. През декември 1994 г. по обвинение в наркотрафик е арестуван почетният консул на Република България в Лос Анджелис Лъчезар Христов. Външният министър Иван Станчов отказва да прекрати пълномощията на Христов. През февруари 1994 г. журналистът Александър Мънзов заснел пред столичен ресторант тогавашния главен прокурор, стария ерген Иван Татарчев в компанията на млада дама. Ченге от спецслужбите прибрало личния паспорт на журналиста, а Татарчев заплашил със съд всички, които се осмеляват да си пъхат носа в личния му живот. През февруари 2000 г. синята депутатка Юлия Берберян пък нарече журналистите "боклуци". През 1993 г. Юнал Лютфи посещава Съединените щати, където се среща с прочутия Муун. Целта е с помощта на ДПС да бъде нанесен удар срещу Православието. Информацията идва от генералния секретар на Църквата на Муун в България доц. Цветан Кардашев. Вместо в затвора, Лютиви ефенди седи в българското Народно събрание. Интересно е каква религиозна толерантност проявяват етнослободясалите депесари, та са впечатлили самия Муун и той им отпуска средства и досега. През февруари 2002 г. мюсюлмани от кирковското село Завоя отказаха да погребат в селското гробище починалия техен съселянин Иван Христов, защото бил християнин. Същите антихристияни утре ще се явят като християнски обединители. Вие вярвате ли им?
Сигурно не тук е мястото да пиша за Световната конспирация, но извършващото се в България е следствие на същите сатанински планове. "Американският икономист и публицист Фил Тег е изчислил, че благодарение издънките на МВФ всеки ден в света умират от глад по 19 000 деца. Тази зловеща статистика сигурно е вярна, защото в Танзания, където хората рядко достигат 35 годишна възраст, плащанията по дълговете към Фонда шест пъти надвишават бюджетните разходи за здравеопазване." - д-р ик. Н. Веселин Пасев, декември 2001 г. "Американската фондация "Опортюните Интернейшънъл" с помощта на своята метрополия Вашингтон ще отпуска целенасочено нисколихвени етнически кредити на българските роми. Високоблагородният помощник на ромите - г-н Кен Уил щял да дава нисколихвените си кредити само на ромските шивачи, сладоледаджии и ковачи, но нямало да дава подобни кредити на българите със същите професии." - Тодор Петров, в-к "Зора", юли 1994 г. На фона на гладуваща България изглеждат необясними, даже мистериозни сумите, отпускани от Европейската комисия по програма "Младеж" през 2001 година. Сдружение "Приятели на Индонезия" получило 52 500 лева, "Добра дума" - 49 367 лв, сдружение "Томас Кук" - 53 320 лв, СПСДНМН - Джиа /Какво е пък това? - бел. а./ - 53 829 лв, "Бъдещ ден" - 51 650 лв. Правителството не знае ли тези неща? И да знае - какво? И правителството е в играта. През септември 2001 г. министър Димитър Калчев замина на масонска сбирка в САЩ. Добре, че сме малка клюкарска държава, та нищо не остава скрито. "Престъпните мрежи винаги имат уязвими места" - рече шефът на Финансовото разузнаване Николай Иванов през септември 2001 г. Веднага го уволниха от работа.
Появява се желание за отпор, за съпротива, което понякога се изражда в нежелани форми и дава поводи на конспираторите да ни атакуват. Тези неща гениално са били предвидени от Джек Лондон в негови роман "Желязната пета": "А Желязната пета превъзмогваше всичко това, безстрастна и предпазлива, разчепкваше цялата тъкан на обществения строй, за да открие наши другари революционери, пресяваше наемниците, работническите касти и всичките си тайни служби, наказваше без милост и без пристрастие, понасяше мълчаливо всички ответни удари на отплата и запълваше празнините в бойните си редици веднага, щом се появеха." Не е ли същото и у нас? През 2000 г. в-к "24 часа" писа: "Членството в Евросъюза ще промени България из основи. България фактически ще загуби целия си стопански суверенитет. Ще се откажем от независимостта си във външната политика. В по-далечно бъдеще знамето, столицата, химнът - всички тези атрибути на националната държава ще са дори по-формални от границите ни. В крайна сметка нашата държава просто ще изчезне. Според учените ще изчезне и нацията." Седесарското правителство се зае да въплътява наставлението на дело. Българите, особено по-младите бяха предизвикани да се опълчат срещу потъпкването на тяхната гордост, на националната им чест, срещу гаврата с тяхната достойнство. Иван Костов, тревопасният хищник, вегетарианецът-канибал поведе война срещу бранителите на българската идентичност. Предприети бяха най-вече икономически мерки. Никой националист не биваше да разполага с материални средства за водене на борба. Националистите трябваше да живеят в нищета, да гладуват. По този начин според задокеанските господари българските родолюбци щели да мислят само за прехраната си и да изоставят идеята за спасяване на България. В мизерия умряха Иван Долев от Пловдив, Васил Узунов от Чирпан, Илия Минев, Ангел Гочков, д-р Никола Грозев от Поморие, Стефан Лудев от Габрово… През април 1999 г. неочаквано умря един от най-честните българи, живели на тази земя - Стефан Чанев. Умря Кирил Вандов от Костенец. Оказа се, че смъртта на ветераните не донесе полза на глобалистите, че Българската идея е жива и се споделя от немалък брой младежи. Спонтанно, без намеса от страна на националистите-ветерани възникнаха организации като "Воини на Велика България" и Български национален съюз "Еделвайс". Получиха се сведения за националистически прояви в Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Пловдив... "Няма демокрация без здрав национализъм" - изповяда се Стефан Цанев през август 1991 г. Национализмът се оказа неизкореним. Или както пише комунистът Иван Стамболич "И все пак някъде наблизо са те, националистите. Очевидно без тях нищо не става." Комунистическите комплекси се сляха с глобалистичната паника. Започнаха полицейски преследвания. Премина вълна от неуспешни опити за съдебни процеси по чл. 108 от Наказателния кодекс. Варна, Русе, Враца, Кърджали, Бяла Слатина, Ботевград, Бургас… В ход бе пусната старата Държавна сигурност. Под ново име /НСС/ и с нов шеф /ген. Атанас Атанасов/. Но със същите познати от недалечното минало методи. С клеветите и автомобилните катастрофи. С провокаторите, подтикващи неукрепналите ни съмишленици към насилствени и други противозаконни действия. И с тази разлика, че сега съпротивата срещу властта нямаше външни съюзници. Нито Радио "Свободна Европа", нито правозащитните организации - никой не се възпротиви срещу политически мотивираните репресии на ултрадемократичната /към наркотрафикантите/ и свръхтолерантна /към извратените криминални типове/ власт. На 16 януари 1995 г. тогавашният зам. председател на СДС отиде на крака да поздрави Илия Минев по случай годишнината от създаването на НДЗПЧ, което съвсем не му попречи да участва в репресии срещу най-близките съратници на Минев. Терорът продължаваше.
През юни 1990 г. активисти на ДПС организирано нападат и разгромяват дома на сем. Боеви от с. Мортагоново, Разградско. Стопаните са пребити от бой. Акцията се води от Юлий Бахнев, председател на живковия Комитет по правата на човека. Причина за погрома е, че синът Михаил Боев се е записал за член на БНРП. Последици за погромаджиите нямаше. Семейството бе принудено да се изсели от своето родно място. Колкото до соц. "националистите", началник на кабинета на Президента Петър Младенов по онова време беше Евгений Александров /Садъков/, също член на ДПС. Десет години по-късно същата тактика бе използвана от цигани: "Дай си къщата за хиляда лева, че и толкова няма да получиш!" - е ултиматумът към Съби Колев от добруджанското село Карапелит. Отново никаква реакция от страна на властите. Юли 2001 г.: "Даскалов твърди, че от набезите на циганите загубите му са около 16 000 лв. Цели блокове с пшеница и ечемик били ожънати от ромите, не пощадили люцерната и царевицата. Според Даскалов всяко от ромските семейства в Лиляк, които били към 200, имало кон. Българите можели да си позволят само магарета. Никой от ромите не обработвал земя, а животните им били добре охранени. "Помощите, дето ги вземат циганите, са една заплата. Хората се бъхтят за 120 лева цял месец, а те ги получават докато си лежат у дома. Другото го докарват от кражби." "Страшно стана тука" - кахъри се и кметицата Райна Иванова." Един цял народ живее като на война, а собственото му правителство пет пари не си дава. През ноември 1994 космическата капсула, с която летя първият български космонавт Георги Иванов бе разглобена от цигани и предадена за вторични суровини. "Голяма работа!" - рекоха демократковците. Колкото циганите милеят за българските светини, толкова и демократите… Налага се да се справяме, разчитайки единствено на собствените си сили.
След години на колебания решихме да пристъпим към възраждане на Тенгрианството, което досега пазехме за вътрешна употреба. Основание ни даде съдбата на партия "Български орел". Нейната лидерка, учителката Маргарита Кавлакова сама, по собствен път бе стигнала до голяма част от нашите истини. И макар на пръв поглед да бе скромна и безобидна женица, срещу Кавлакова започна с нищо неоправдана /на пръв поглед!/ кампания. Щом я удрят, значи са се почувствали застрашени, значи там е слабото им място - си казахме ние. Роди се Движение "Воини на Тангра". Илия Минев предупреди, че ни очакват много, прекалено много трудности, но бяхме започнали. Връщане назад нямаше. Идеологията ни бе избистрена, трябваше само да я пуснем в действие. Е, появиха се и други "тенгриани". Като Йоло Денев, например. Тях ги канеха да говорят по телевизията, те даваха интервюта по вестниците. Дори сестрата на Царя, княгиня Мария - Луиза се нареди сред основателите на Общество "Тангра" в САЩ. Тук пък направиха фондация с дебилското име "Тан Нак Ра". Питат ни защо не сме с тях. Ами защото сме твърде различни, нямаме общи допирни точки. И знаете ли коя е главната разлика? Разликата между нас и телевизионно представените пропагандатори на Тенгрианството е, че ние сме Тенгриани. И съвсем не се интересуваме дали ще ни канят някъде, дали ще ни признават, дали ще ни хвалят или хулят. Ние следвахме и ще следваме своята програма. Възраждане на вярата в Българския Бог, духовно укрепване и материално замогване на Българската Нация, връщане на Българската Монархия - законната форма на управление. Това бяха основните стълбове, върху които се опирахме. Откъде можехме да знаем, че самият Монарх ще предаде бранителите на Монархията? Това предателство се оказа най-тежкото през време на цялата посткомунистическа епопея. Но и него ще преодолеем. Както някога преодоляхме предателството на Енравота - Воин, най-стария син на Кан Омуртаг.
Новото Време и старият терор
"Бруталността, безочието и бездушието на вашите български политици, които в определени среди наричат мафия - уронват престижа на традиционни наши организации." - свидетел от процес срещу Мафията в Италия, 1996 г.
Дали някой си спомня, че на 7 юни 1996 г. Тодор Живков излезе с апел: "Да създадем всенародно движение за оцеляване на Отечеството". В апела се съдържаха доста верни констатации: "Българската нация върви към израждане и изчезване… България е обект на жестока манипулация, имаща за цел да ни обезличи като държава, да ни разгради като общество… Традиционните политически партии показаха, че не се в състояние да решат проблемите на България… Някои партии служат на външни сили… В резултат на всеобщата разруха, объркване и отчаяние, под ескалиращия натиск и заплахи на влиятелни външни фактори, когато нямаме нито верни съюзници, нито искрени приятели, рискът да погубим държавата си нараства неимоверно. Спасението не може да дойде отвънка. Както винаги в решаващи моменти на българската история, нашият народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце." Верни думи, но само думи. Лош човек изрича хубави думи. Жалко за хубавите думи! С капиталите и знанията на Живков, с хората, които той държеше в ръцете си, при наличието на всеобщо безверие и задълбочаващо се отчаяние, такова Движение не бе трудно да се създаде. Но то не бе създадено, което означава, че никой не е искал да го създава. Този път и наивници не се намериха. Многократно лъганият народ не се довери на стария Лъжец. Особено когато наблюдаваше пълно разминаване между изречени думи и извършени дела. Пет години по-късно същият номер повтори Цар Симеон Втори и този път номерът мина. После Негово Величество Царят стана г-н Премиерът Сакскобургготски и още в първите месеци лъжата лъсна. Ами сега?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Змията си смени кожата. Кожата отиде в музея, но не и самата змия. НДСВ, на което в началото възлагахме надежди продължи антинационалната политика подета от СДС, Съюза на ДС. Хора, страдали десетилетия заради верността си към Царство България и Негово Величество Цар Симеон Втори бяха брутално изтикани не само от политическата сцена, ами и от сцената на живота. Честните антикомунисти споделиха геноцида над целокупно измиращото българоезично население. Царят, същият Цар Симеон Втрои, който на 9 юни 1990 г. написа: "На Илия Минев - възхищение!" и благодари на Стареца за неговата "повече от похвална дейност", сега като премиер благославя терора над съратниците на Минев. "Това му е уникалното на Царя - говори толкова абстрактно, че всеки може да разбира изказванията му, както му изнася." - Капка Георгиева, "Монитор", февруари 2002 г. "Скъпи сънародници! Обещавам незабавно и несимволично увеличение на цените на тока и парното. Обещавам да въведа непосилни данъци за сгради и смет, както и да съсипя дребния и среден бизнес с трикратно увеличение на патентния данък. Обещавам да събера некомпетентни, крадливи и арогантни депутати. Обещавам да вдигна цените на лекарствата, за да могат хората да се панират, чудейки се откъде да намерят пари. Обещавам да приказвам несвързано, за да видя докъде ще стигнат прословутото българско малоумие и прословутото българско търпение, като припознават в Наше Смирение единствената, повтарям, единствената алтернатива на България." - иронизира царските обръщения към нацията Явор Дачков във в-к "Сега" от 1 февруари 2002 г. Дачков не само има сериозни основания за иронията, той смекчава нещата. В 1320 ч на 16 юли 2002 г. здравният министър проф. Божидар Финков заяви по програма "Хоризонт" на българското наци.онално радио: "Да си жив е много скъпо удоволствие". Божидар Финков ни го каза направо, без увъртане, без заобикалки: "Мрете, бедняци!". Който след тези думи продължава да верва и да се надява на човещина и справедливост, той е пълен идиот. Божидар Финков сам определи себе си като министър на трупоопазването. Думите на Царя, че всичко върви по план, и че правителството изпълнява предизборните си ангажименти пък ме подсетиха за едни други думи. През юни 1995 г. твърдолинейният комунист, мафиозът /да ме прощава италианската Мафия/ Никола Койчев рече: "Обещахме да спрем обедняването, но не сме го фиксирали по дати". Цинизмът и в двата случая е еднакъв. Цинизъм е и обявеният край на Прехода. Той и Филип Димитров обяви края на комунистическата епоха на 14 октомври 1991 г. Една от първите задачи на НДСВ бе да премахне наказателната отговорност за раздаване на несъбираеми кредити. НДСВ побърза да оправдае грабителите, а сега жълтеникакаквите депутати се чудят защо ограбените спряха да им верват. Нищо чудно утре да измъдрят закон, според който всеки неверващ да бъде пращан в затвора. Цинизъм е отношението на царедворците към собствените им демократични правила. Петима министри от правителството Симеон Втори отказаха да гласуват на президентските избори през декември 2001 г. Боже, колко еднакви са бесепари, седесари и ендесевейци! /Сигурно затова хората ги наричат безпари, седерасти и енкаведейци./ Надежда Михайлова упрекнала правителството, че мерките му не са достатъчно непопулярни. Разбира ли някой какво значи това: недостатъчно непопулярни! Вместо коментар, ще се задоволя с превод на думата “непопулярен” – тя означава “противонароден”. Ох, на такава Надежда ли се случи да се наденем? Трагедията обаче не се съдържа в Надежда, нито в СДС. Нито в Царя, олицетворението на Нацията, който реши, че може да бъде Цар без Нация. Трагедията се съдържа във факта, че силите ни са разпилени, а действията ни - некоординирани. А борбата срещу национализма се ожесточава. Все повече тъпкани и мачкани българи самостоятелно стигат до извода, че единствено национализмът може да ги избави от геноцида, от безмилостното унищожение, на което бяха подложени. С благословията на Царя и Парламента, ответните мерки не закъсняха. Безработица, глад, подслушване, контрол над кореспонденцията, цензура в средствата за масова информация, откровено терористични действия… Ние не бива да присъстваме на политическата сцена, нашето присъствие не бива да разваля играта на основните играчи. И ако има нещо радостно в цялата работа, то е, че понякога самите играчи ни подсказват как ще завърши тяхната игра. Журналистите се чудят защо финансовият министър Милен Велчев се обръща към всички с "колега". Журналистите не знаят, че това е старата затворническа традиция. Подготвя се човекът…
ИГРА НА ЗАБОГАТЯВАНЕ
"Само хората, които имат наистина много пари, познават наистина стойността на парите, понеже имат време да я оценят. Как можеш да опознаеш стойността на нещо, щом веднага ти го вземат веднага?" - Б. Травен, "Корабът на мъртвите"
Наистина, гладуващият българин трудно прави разлика между сто милиона и сто милиарда, на него и двете суми му изглеждат еднакво нереални. Българинът е натоварен с такива данъци и такси, с такива цени за осветление, отопление и вода, че дори да се види с малко повече пари, те веднага изчезват в зиналата паст на ненаситната държава - ламя. А казват, че предстои въвеждането на разрешителни за живеене. Разрешителните ще се издават срещу попълването на декларация за етническа лоялност към малцинствата и тяхната българоубийствена власт. Българите нямат и не се предвижда да имат пари. Парите на България се намират у бедните малцинства и у политиците, продали своя народ. Все пак не е зле да сме наясно как и защо се трупат милионите и милиардите. Бившият руски дисидент Н. Тишченко разказва: “Новобогаташите, с всички истини и неистини, ползващи се от възможностите на трансплантологията, само заеха мястото на партийния елит. Преди време аз получих информация за десетки трупове в Чимкент, намерени с иззети органи. Следите водеха към партийното ръководство”. Петербургски учен, пожелал да остане неизвестен съобщил: “Някога в Ленинград отвличаха бебета. После ги намираха с изваден костен мозък. Имаше слухове, че нелегално произвеждат противораков препарат. Но по служебен път успях да науча: мозъкът се присаждаше с цел подмладяване на организма”. Впрочем едни от първите, които още в тридесетте години се заинтересуваха от въпросите на трансплантацията, бяха именно геронтолозите. Впоследствие, когато нашата страна се оказа във властта на геронтокрацията, във властта на старците, въпросът стана още по-актуален." Ето кое трябва да имаме предвид, когато гръмне поредният скандал за търговия с органи на мъртъвци. И за хора, определени да бъдат мъртъвци заради своите бъбреци, роговици или хипофиза. И на деца-сираци, дадени за осиновяване на фантомни родители. Наблюдавайки новобогаташите, ние нито за миг не бива да забравяме как те са станали богати. Описаният по-горе метод не е единствен, но е един от най-отвратителните. Не вярвате ли? През октомври 1995 г. Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев предупреди, че тепърва в България ще се разрази търговия с човешки вътрешности. После Тренчев млъкна и повече не се върна към темата. Малко преди това, през юни 1995 година вестник "Стандарт" писа: "Д-р Ястребов обвинява "Майчин дом", че е направил канал за износ на бебета зад граница. В играта били замесени от санитарките до доценти и професори, тайните служби и митничарите." През април 2002 г. прокуратурата в Мюнхен завежда дело за търговия с човешки органи срещу българин. Месец по-късно германските "Труд" и "24 часа" започнаха да публикуват обяви, че се търсят жени до 30 годишна възраст, които да родят срещу заплащане бебета в чужбина. Прочетете още веднъж горните редове и осъзнайте откъде идват многото пари за предизборните кампании на основните играчи в политиката. За лъскавите им плакати, за телевизионните клипове, за обиколките из цялата страна. Не се гнусете да научите онова, което те не се гнусят да вършат. А после помислете дали пак да гласувате за тях.
"Противопоставяне между политическите сили вече няма" - обяви Симеон Втори. Да, противопоставянето е между политици и народ. Богатите от едната страна на барикадата, бедните - от другата. По средата засега няма никой. Така бе решила Световната терористична общност. Канадският професор по икономика Мишел Хосудовски през 2000 г. пише: "Това е програма за реколонизация, която превръща държавите в територии. Разликата между държава и територия е в това, че държавата има правителство, институции, бюджет и митници, т. е. има икономически граници. При територията икономическите граници на държавата не съществуват, тъй като Световната търговска организация е заповядала режим на свободна търговия. Територията има само номинално правителства, контролирано от МВФ. Няма индустрия, защото тя е рухнала по приватизационната програма на МВФ, а училища и болници са закрити по препоръки на Световната банка." Тъй като ни нямаше и нас, не остана кой да предотврати умирането на България. При честването деня на бившите политзатворници и концлагеристи през април 2002 г. председателят на Народното събрание Огнян Герджиков поздрави антифашистите и комунистите. Ние, мъчениците на комунизма отново бяхме забравени. Както бе забравен и самия народ. Затова пък дадоха допълнителни права на педерастите. По чие внушение бе извършена поправката в закона? През септември 2001 г. в лондонски нощен клуб след парти на хомосексуалисти бяха открити секретни документи на НАТО, съдържащи данни за финансирането на Армията за освобождение на Косово. Ето чии заповеди следват нашите милички народни избраници. Поради придобита неграмотност и вродено слабоумие, марксически пазарни /които могат да бъдат напазарувани/ демократи се заеха да изграждат не хуманна, а хоманна демокрация. Затова днес можем да се наслаждаваме на такава хомокрация – власт на хомовци. Преди да се възмутите от моите думи, прочетете мнението на един, който ги познава много по-добре. "Какви мъже сме, ако ни водят жени? Ако не спечелиш една жена, за какво да ти я водят? Може на сегашните да водят, но като гледам, те се занимават повече с момченца." - из интервю на бившия президент Петър Младенов, дадено през септември 1999 г. Никой не опита да опровергае думите. Значи е вярно. И не само това. Депутатите ни са се заели да хормонизират българското законодателство с еврейското. Кой оттук нататък ще вземе да твърди, че не живеем в курвенско време. "Преходът завърши!" - обяви тържествено Премиерът Сакскобургготски. Тук вече не съм съгласен. Как Преходът ще е завършил, когато не всички от нас са мъртви? Войната продължава. Включват се нови Воини. В действие влизат нови оръжия. Компютър смени пишещата машина, листовките бяха заменени с Интернет, самотните Воини намериха път един към друг, отчаяният вик на шепа хора започна да се превръща в зов на един цял народ. "От национализма и помен не бива да остане!" - заканително размахват пръст господарите. А той, национализмът избуява в сърцата и умовете на обикновените хора. На жестоко ограбваните, страдащи от канибалдемокрацията българи. Желязна ръка, диктатура, Крумови закони, всичко - само не тоя ужас! Глух, едва сподавян ропот смени тихия шепот. Девет от всеки десет българи не се страхуват да изричат на глас своето недоволство. Как репресивната машина ще се справи с подобна масовост?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

МОЛИТВА ЗА СМЪРТ
"Макар и "студена", изгубената война се оказа по-разрушителна и гибелна от горещите. Всички войни, преврати, въстания и терор от Освобождението насам, взети вкупом, не погълнаха толкова жертви, колкото седемгодишният "безкръвен преход". И въпреки всичко, виновниците за катастрофата продължават да са между нас и над нас." - в-к "Свободна мисъл", 1997 г.
Картината започваше да се избистря. Дори домораслите ни демократковци, кретенидите от Кретенидия разбраха, че коренът на национализма се крие не в личността на един или друг герой, а в националната традиция. В спомена за славната българска история. Американските съюзници отново им се притекоха на помощ. В началото на юни 2002 г. американското посолство в София и Американският институт за принципите на правото похарчили поне 50 000 $ за организирането на конференция против източното православие. Както съобщава пресата, най-активни участници в антиправославната кампания се оказали главният мюфтия Селим Мехмед, лидерът на еврейската общност у нас Даниел Левиев и шефът на европейския баптистки алианс. Мероприятието срещнало одобрението и на Анатолий Балачев, главен секретар на Пименовия синод. Целта била да се преодолее противопоставянето между религиите. Да се вдъхне дух на търпимост. Да де, в Щатите могат да изгарят живи членовете на неудобните секти /"Филаделфийското изгаряне" през 1986 г. и случая с "Давидова клонка на Дейвид Кореш/, а тук не можем даже да ги забраняваме, ако установим, че са опасни за нацията и нейната сигурност. И при положение, че търпим Сциентолозите и "Слово на живот", забранени в редица европейски страни. Как така изведнъж станахме нетърпими и нетолерантни? През 1997 г. изследвания на сектантските централи в САЩ установили, че България е най-подходящата за религиозна пропаганда държава в Източна Европа. Толерантни сме чак до мазохизъм. Търпим да пишат "Скоро, църквичке джамия ще бъдеш" /Имам снимка с такъв надпис, надраскан върху църквата "Вознесение Христово" в Шумен./ и се правим, че не забелязваме лудориите на ислямския екстремизъм, а ще ни обвиняват в нетолерантност. Как ли пък не! Ами те, другите колко са толерантни? Ето мнението на руския писател Юрий Воробьовский за търпимостта в междурелигиозните отношения: "Интересно какво мисли за това /за религиозната толерантност, бел. прев./ тибетският Далай-лама? Преди скандала с АУМ той високо ценеше сектата на Асахара. Далай-лама е активист на икуменическите форуми, където ратува за дружба между религиите. Своята сутрешна молитва този носител на Нобеловата награда за мир започва с призив към демоните: хванете враговете /на “жълтата вяра” – Ю. В./ в мрежа, насечете ги с мечове, пронижете ги със стрели, изтръгнете им сърцата."
Конференцията не успя да разклати Православието, а до Тенгрианството въобще не се докосна. Но пък сложи кръст на демократичното лицемерие. Дори прозападните лумпени усетиха, че американските наставници не искат само търпимост /Такава никога не е липсвала!/ към сатанинските им секти. Американците искат нашата Вяра да изчезне. Нима никой не забелязва, че се проповядва търпимост към чуждите за народа ни вероизповедания, хвали се и се рекламира Антон Леви с неговата "Сатанинска Библия", натрапва се корееца Муун, славословят се Кришнарите, тези сатанисти на Хидуизма, а по адрес на Източното Православие и на Тенгрианството се чуват само ругатни и обвинения? За външните врагове е ясно. Но няма ли нищо свято за нашите родни предатели? Архимандрит /!/ доцент Павел Стефанов от Шуменския университет описва светите братя Кирил и Методий като претърпели провал във всяко свое дело езически магьосници. През май 1998 г. по заповед на майор Петър Петров, шеф на НСС - Ботевград, бе спряна серия публикации в местния вестник "Шанс", посветена на вредата от сектите. Трябваше да падне от власт бившият шеф на СДС Пловдив и бивш пловдивски кмет Спас Гърневски, за да се разчуе, че неговата сестра Елена Апостолова работи за сектата "Еммануил". През 1997 г. комунистическият идеолог Стоян Михайлов скъса с предишното си верую и стана будист. Поне така писаха вестниците. "Не всеки народ се превръща в Нация. Народ, който формулира за себе си Национално-религиозен фундаментализъм, той става Нация." - /Александър Баркашов/ Глобалистите показаха, че са решени да не допуснат по-нататъшното съществуване на българската нация. Процентният брой на самоубийствата в България е един от най-високите в света. През юни 2001 г. в-к "Труд" съобщи, че през последните 11 години 17 хиляди души са сложили доброволно край на живота си. За това огромна заслуга имат и сектите. През ноември 1996 г сектата "Поклонници на дявола" разпространявала в Асеновград брошури, в които се призовавало към самоубийства в чест на Луцифер. През септември 1999 г. 31 годишната Гинка Божкова от Свищов се хвърли от петия етаж и загина на място след като завари детето си обесено. Милиционерската многотиражка "Труд" тогава забрави да поясни, че трагедията е следствие на душеспасителната сектантска дейност. През март 1995 г. английски пастори в Благоевград призоваваха към масови самоубийства, защото според тях наближавал краят на света. На 10 януари 2002 г. край Руската църква в София ритуално бе самоубит 20 годишният студент Станислав Русков. Ами наркотрафика? През 1998 г. бе заведено следствие за контрабанда с психотропни вещества срещу 20 годишния мисионер от Мормонската църква Дерек Алред. Но я да поискаме забрана за мормоните - веднага ще изпищят, че сме нетолерантни расисти, фашисти, нацисти и ксенофоби. Какви са последиците от нахлуването на сектите? "Евангелизаторът Шамбак взриви религиозния мир в България" - бие на първата си страница тревога "Труд" от 18 май 1997 г. И добавя: "Войната между православни и протестанти заплашва сигурността на държавата". Според американските ни настойници за да няма заплаха за националната ни сигурност, трябва да се изчистим от православните. А после и от нацията. През ноември 1993 г. украинската полиция не се поколеба да арестува активистите от "Бялото братство" на Мария Цвигун като опасни. И в Швейцария през октомври 1994 г. прибраха на топло последователите на "Слънчевия храм". Само ние тук продължаваме да се церемоним.
Малцина са проумелите какво всъщност се извършва в България. Единствено вестник "Монитор" се осмели да представи в синтезиран вид уродливото лице на въздигнатото в ранг на официална политика национално предателство: "България ще спазва общоприетите международни норми за поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет", твърди Петър Стоянов. Допълва го Иван Костов, който заяви ­ "Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес". Следва го Евгений Дайнов с: "Не се ли откажем от славянството и православието, няма да ни приемат в Европа" и "Майната му на православието", Соломон Паси, "До кога ще продължаваме да размахваме идиотските конски опашки на Аспарух? Или да съчиняваме, отчаяни от комплексите си, неоснователни претенции", Андрей Райчев, "Нима делото на Солунските братя е основание за някаква специална гордост или самочувствие?… Натоварването на един шрифт и на един културно-политически избор от преди 11 века с някаква метафизична ценност е неприемливо за все повече хора, отраснали в свят без териториални комуникационни граници, Александър Андреев." Политическият елит бе захвърлил всякакви хуманни и национално отговорни маски. През февруари 1992 г. лидерът на гръцката партия ПАСОК Андреас Папандреу обвини българското правителство, че е управлявано от Анкара. Не си направиха даже труда да го опровергаят. "Освен продажността, която е видна от всички, тези елити отдавна са затворена система, която не допуска национално мислещи политици със собствено мнение и характер да го отстояват. На практика днес цялата политика на България не се прави от българи. Логично е при това положение да имаме като резултат антибългарски ефект. Това, което икономистите наричат "свито потребление" е оскотяване на огромни слоеве от българите. Това, което се нарича "структурна реформа" в икономиката или здравеопазването е на практика геноцид чрез безработица и липса на медицинско обслужване. Внушаването на чувство за "консенсус" стига до абсурда, в който скоро ще ни обясняват колко е полезно, ако се обесим на тавана, защото така работим за структурната реформа в пенсионното дело. Впрочем все повече български пенсионери вече го правят." - "Монитор", юли 2002 г. "България да се нарича Мангалия" - препоръча в-к "Строго секретно". И още една характеристика от същия вестник: "Взаимното доверие в България е непознато. Ако има ад, той е тук. "Елитът" не вярва на народа, народът на "елита". Онези горе са банда крадци, мошеници, некадърници, лъжци. Онези долу са опасна тълпа." И още: "Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума - глупаци." Съвсем не става дума управниците ни да бъдат някакви герои - стига ни да проявят поне малко почтеност и морал. Като депутатът от СДС Панчо Панайотов който през октомври 2000 г. напусна синята партия. "Не искам да съм в една каруца с пладнешки разбойници" - обясни той постъпката си.
"Героизмът не винаги е възможен и невинаги е задължителен, но почтеността - при всички обстоятелства." - /Васил Златаров, председател на БДФ по времето, когато Форумът още беше националистическа по дух организация/ Апелът на Златаров остана нечут. Героизмът, почтеността и верността изчезнаха не само от нашия речник, те изчезнаха и от душите ни. Чувството за безнаказаност бе подтикнало българските политици да скъсат с почтеността. Основна причина за безнаказаността бе народното мълчание и липсата на противодействие. Дори в Африка моралните изисквания към политиците са по-високи. Някога министърът на вътрешните работи на Република Дахомей капитан Мишел Айкпе бе застрелян, защото го заварили да прелюбодейства със съпругата на президента Матьо Кереку. У нас най-много да се стигне до преназначение. През ноември 2000 г. се разбра, че МВР незаконно подслушва политици, магистрати, журналисти. Подслушван е бил и главният прокурор. И какво? "Сякаш нищо не се е случило. Премиерът мълчи като паметник, президентът го усуква - по президентски." - коментира положението "Труд". В суматохата не стана ясно за кого всъщност работи българското МВР. А може би не е толкова неясно, щом след първоначалното гръмко възмущение млъкнаха и управляващи, и опозиция, и правосъдие. Разединени в приемането на закони, противопоставени в лобирането за една или друга икономическа групировка и обединени по приеми и коктейли, нашите управляващи джуджета дори не ги е грижа какво си мисли народът за тях. На 10 срещу 11 януари 1997 г. полицията смаза от бой стотици граждани, протестиращи пред Парламента. Между пребитите имаше партийни лидери и депутати. Един от тях бе бившият министър-председател Филип Димитров. После политиците сключиха поредното си тайно споразумение, Филип стана посланик и случаят се потули. Осъдени побойници нямаше. Само че така се трупа гняв, събира се омраза, жажда за отмъщение. Дали при следващите масови протести няма да се стигне до нещо по-сериозно. При съществуващите настроения все ще се намери някой, решен да ги използва. Палестинските камикадзета не се самовзривяват ей така, за развлечение. "Те /терористите/ могат да получат необходимата подкрепа само ако голям брой хора са станали обект на несправедливост. /…/ главорезите си остават главорези, но те получават подкрепата на честни миролюбиви хора, които са били доведени до крайност." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г. Нима нашето отчаяние е по-малко от палестинското?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

За какъв нов морал ще ми говорят, когато ги хващаме в лъжа на всяка крачка? Ето един от безбройните примери: На 12 юли 2002 г. имаше нещо като парламентарен контрол. И там, пред лицето на целия народ /"контролът" се предаваше по радиото и телевизията/ министър Лидия Шугава нагло излъга, че причината мнозина безработни да се регистрират отново в бюрата по труда, била политиката на нейното, с извинение министерство. Не, този път заслугата е на Многонародното събрание. То, както разбирате, това му е работата - да създава нови и все нови пречки пред физическото оцеляване на българина. Защото нали знаете, тези прекрасни наши приятели от Еврейския съюз, масовите убийци от НАТО, бушмените от САЩ, Сорос, Бжежински, Парвеню и Айсберг не искат повече от два милиона българи в бивша България. А каква точно е работата? Както винаги - проста и елементарна.
Според някакво новоприето подобие на закон, ако единият от съпрузите работи, а другият е безработен, безработният трябва задължително, да - задължително да се регистрира в Бюрото по труда. В противен случай няма детски надбавки. 98% от българите усещат със стомасите си какво означава това. За 98% от българите 15 лева означават хляб за целия месец! Но кой го е грижа за хляба? Мярката е предприета, за да не се закрият Бюрата, тъй като те никаква работа не вършат, никому не помагат, и все по-малко нормални хора се съгласяват да си губят времето с тях. Колкото до намаляването на безработицата в България, то тук г-жа Шугава не излъга, че намалява. Тя излъга само за причините, довели до намалението. Става дума за броят на смъртните случаи. Толкова процента умрели, от тях толкова в трудоспособна възраст, от тях толкова безработни. Съжалявам, че не мога да ви съобщя точни цифри, тъй като те представляват държавна тайна. Нали знаете - държава може и да няма, тайната обаче си остава. А аз съвсем нямам намерение да нарушавам закона, ще ме вкарат в затвора. Макар, че май не е толкова лошо. Научих, че издръжката на един затворник била 400 лева месечно. Как ви се струва?
Толкова за слугите и дребните им лъжи. Надзираваните от г-н Парвеню ефенди /Или как там му беше името - Пърдю, Пардю… Впрочем няма значение, вие се сещате за кого става дума./ нашенски парвенюта са невзрачни, взаимозаменяеми фигурки и не си заслужава да губим ценно време заради тях. Виж, господарите - те са нещо по-сериозно. Само че и тях ги очаква пропаст в края на пътя, и тяхната съдба няма да е радостна. Комунистите се канеха да управляват вечно, а не изкараха и 80 години. Тези ще изкарат по-малко.
УНИЩОЖЕНИЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛИТЕ
"Американците днес се намират в по-лоша ситуация от руснаците по времето на Брежнев, защото тогава руснаците знаеха, че съществуват в условията на тоталитаризъм, а американците все още пазят илюзията, че са свободни." - проф. Ноам Чомски
27 май 2001 година. Етнически сблъсъци в Манчестър между бели /местни/ младежи и цветнокожи преселници от азиатските колонии. Изблици на омраза, расова непоносимост, щети за десетки милиони. Пожарът временно е потушен, но кога ли ще избухне с нова сила? Ами черните бунтове в Маями, ами обученият от ЦРУ Осама бин Ладен, ами изграденият отново с помощта на същото ЦРУ талибански режим в Афганистан… Примерите са безбройни, всеки ден ни поднася по някой нов пример. През април 1999 г. в САЩ деца разстреляха 25 свои съученици. Политиката на държавен тероризъм, следвана от федералното правителство във Вашингтон поразява и душите на собствените поданици. Колониалната политика носи не само ползи, тя има и своята тъмна страна. Колониалната политика разлага народите. Както покорените, така и покорителите. Но колониалистите не прекратяват колонизирането. Точно обратното – на тях вече не им стига някоя отделна колония – те искат целия свят. Какво друго, ако не колония на шепата финансови паразити представлява Новият световен ред, Глобалният свят или както там го наричат?
А сега нека си представим един страничен, безпристрастен наблюдател. По какъв начин ще възприеме той глобализиращия се свят? Наблюдателят ще види, че господарите на земната икономика спомагат за изтребването на старите културни, трудолюбиви, произвеждащи материални блага и технически напредък народи и на тяхно място развъждат лишени от мисъл и чувство за дълг паразитстващи двуноги човекоподобия. Ще бъде неразумно да твърдим, че поведението на финансистите е лишено от логика, политиката им е старателно обмислена и провеждана с невероятна упоритост. Който отговори на въпроса защо глобалистите поощряват развъждането на всичката непотребна на пръв поглед огромна човешка биомаса, той ще разгадае плановете им. По-долу ще приведем мнението на Юрий Воробьовский, макар да съзнаваме, че и тази истина не е цялата истина.
“… Отново страшни телевизионни кадри. Касетата ми бе предоставена от сръбски колеги. Десетки трупове с характерни шевове по тялото. Присъстващият лекар твърди: от тези хора били иззети органи. Допълва го офицер от югославското разузнаване. Той съобщава, че за парите, получени от продажбата на трансплантанти, хърватската страна закупува оръжие. И така – войната се самоизплаща още на бойното поле. Специалистите са пресметнали, че пълният набор органи – от сърце до хипофиза, дава на черния пазар стотици хиляди долара от един донор. Може да се предвиди, че новият тип война няма да е за територия, която трудно се удържа, а за човешка биомаса.” В глобален план е същото, което наблюдаваме у нас, и което вече обяснихме. Толкова са еднакви, че наблюдавайки поведението на един, ще предскажеш с голяма доза вероятност поведението на всички. В случая поуката е, че след всичките им гнусни, нечовешки деяния, те нямат никакво право да изискват от нас уважение и почит. А най-малко - доверие. И все пак, защо и как ще се провалят глобалистите? Сега те изглеждат толкова могъщи, никой не съумява да им оспори властта, как така ще пропаднат?
Не е нужно да поясняваме, че главният инструмент на глобалистите е “Страната на свободата и мечтите”, “Новата обетована земя”, така наречените Съединени щати /буквално преведено – държави/ на Америка. Изглежда странно, изглежда невероятно, но е истина – официалната американска политика е противопоставена на бялото американско население, което създава и поддържа могъществото на тази страна. Не вярвате ли?
САЩ се превърнаха в главен враг на европейските народи. Не друг, а именно Съединените щати упражняват постоянен натиск върху европейците да отварят държавите си, да отстъпват своите територии за прииждащите азиатци и африканци, подгонени нуждата и безизходицата в така наречения “Трети свят”. А нуждата и безизходицата на свой ред се създават от централата на Новия световен ред. САЩ и Международния мошенически фонд с постоянни заплахи и ултиматуми отнемат залъка на европейските деца, за да нахранят с него пришълците, които самите прогониха от родните им огнища. Американските вождове ликвидират белите народи посредством създаването на огромни паразитни зони в европейските страни. В самите Съединени щати положението също не е розово. Делът на белите американци намалява постоянно, негрите и латиносите се увеличават. А те, както е известно, не изпитват особено ласкави чувства към белите "грингос". Десните бели движения от своя страна също не проявяват особена любов към цветнокожите. Ще илюстрирам твърдението си не с някаква официална декларация, а с един типично американски виц: "- Каква е мечтата на средния американец? - Негрите да си отидат в Африка и под всяка мишница да носят по един евреин." А какви са отношенията между американците от европейски произход и техните еврейски съотечественици? В издадената през 1979 г. под егидата на Бней Брит книга "Антисемитизмът в Америка" се твърди, че 34% от всички американци са антисемити. В абсолютни цифри това значи, че в САЩ живеят 70 милиона антисемити, т. е. хора, неприемащи порочната обществена система, съдздадена върху основата на юдаизма. Една трета от американските граждани не искат да се примирят с "ценностите", насаждани им от американската политическа олигархия. Тук място за компромиси няма. избухването на кървава гражданска война в САЩ е само въпрос на време.
Друг особено важен фактор е омразата на колонизираните народи. Бруталните действия на американската администрация отблъсква малкото останали приятели на САЩ и ги превръща във врагове. Сега враговете може и да са послушни, но при първия удобен случай ще си го върнат тъпкано. Историята помни не един и два такива случаи. Подобно е мнението на Владимир Свинтила: "Ние видяхме рухването на едната половина, смачкана от собствената си несъстоятелност. Но ние вече виждаме креенето и на другата. В Германия - рецесия, в Австрия и Франция - спадане на стандарта, навсякъде изоставени социалните институции, пенсии, просвета, здравеопазване. И още повече: навсякъде тъмният ропот на етносите. В Корсика върви гверилята, в Белгия едва не се стигна до разделение на французи и фламандци в две отделни държави. В Шотландия се подновяват исканията за отделен парламент, баските получиха автономия. За останалата част на света да не говорим. Там са пробудени народите. И най-дребната народност иска своя самостоятелност, своя просвета, свои насоки в културата. На остров Маврикий и в Южна Африка етносите се пребориха да спасят традиционната си култура от унищожение. Какъв шамар за интернационалистите! Двете свръхсили Америка и Русия са в своя залез. Сомалия, Камбоджа, Югославия, Кавказ доказаха тяхната несъстоятелност. Америка скоро ще се срине в пропастта при руснаците. В света не съществува икономическа мощ, която да може да финансира нейната външна политика, която е стана световна." - из "Освободеното бъдеще", април 1993 г. Където и да стъпят, където и да се намесят, американците настройват всички срещу себе си. А те вече стъпват и се намесват навсякъде. Кой може да устои срещу омразата на всички народи от планетата? Особено, ако тази омраза, тази бликаща ненавист се обедини във всепоразяващ юмрук. Ще се осъзнаят ли някога американците? Да, ще се осъзнаят, когато великата Америка стане китайска провинция и те започнат борба за национално освобождение.
Но дали тогава ще ни има нас, за да им покажем как се води една такава борба?
Тук не слагам в сметката очакваните удари от Космоса, за които отдавна предупреждават астрономи и астрофизици. Впрочем ударите май започнаха. На какво ли може да се дължи необичайно голямото число авиационни катастрофи през лятото на 2002 година? Почти всеки ден някъде се разбива самолет или хеликоптер. Започнаха да крият, само че информацията все по-трудно се крие. Съвсем доскоро подобни катастрофи се случваха веднъж на няколко месеца. Нещо се случва. Нещо, което не ни казват. Какво ли?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Остави враговете да ни помогнат!"
"Стотици милиони хора в Третия свят вече мразят Съединените щати - за бомбардировките над Ирак, за намесата в Близкия изток, за разполагането на войски в стотици страни, за инсталирането на власт на диктатори, подкрепящи американската политика. И всяка бомба, която пада в Афганистан, кара още повече хора да мразят Америка. Американските военни потвърждават тезата на Бин Ладен, че американците са разбойници." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г.
Понякога се случва неочакваното, животът е пълен с изненади. Националистическите и антиамерикански настроения в България получиха мощен тласък вследствие на войната в Югославия. През май 1999 г. НАТО бомбардира болница в Белград. Убити бременни жени, новородени и родилки. "Самолети на НАТО са летели над България, но не знам точно колко пъти - 20, 100, седем или осем" - заяви по същото време зам. генералният секретар на пакта Серджо Баландзино. "Не пущаме НАТО, ама они си минават" - коментираха в Брезник. През март МВР мълча цяло денонощие за натовската ракета, взривила се на 300 метра от кв. "Мургавица" в гр. Трън. На 37-мата нощ от бомбардировките "по погрешка" бяха атакувани жилищни сгради в Белград. През април НАТО взривява автобус край с. Савине Воде в Косово. "Sorry, грешка!" Понякога истината се промъкваше даже в софийските, контролирани от ционизма и масонерията вестници: "Видях как жени и деца бягат от бомбите, а това никога не се забравя. Видях разрушени болници, къщи, нечии домове. Не знаете какво става там… Повярвайте ми, аз не видях никакво насилие срещу албанци. Понятието етническо прочистване е абсолютна демагогия. Сърби и албанци имат общ враг - бомбите на НАТО, които с еднаква сила рушат домовете и на едните, и на другите. Когато бях там, пуснаха по радиото разговора между пилота на самолета, уцелил бежанския керван по пътя за Призрен и базата му. Тогава бяха избити 70 албанци." /Всъщност загиналите бяха 75, имаше и много ранени, осакатени за цял живот./ На 13 април НАТО разстреля от упор международния влак, пътуващ по линията Белград - Солун. 55 загинали и 14 ранени. Поне толкова бяха намерени, от някои вагони не бе останало нищо. Около ЖП линията се въргаляха овъглени трупове. /Да, и после Курва дел Понте ги писа в сметката на Милошевич…/ През май след дълго увъртане НАТО признава, че американска ракета е убила 60 души в автобус край косовското село Лужане. За сръбските деца Североатлантическият пакт също бе предвидил изненади. Играчки, химикалки, кутии "Кока Кола", които при допир експлодират. Вестниците се пълнят със снимки на обезобразени детски телца. На сравнени със земята жилищни блокове и селски къщурки. Срината е сръбската телевизия, убити са журналисти. На 27 март изгоненият от България през 1988 г. Едуард Генов /Един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев, б. а./ изпрати факс от Сакраменто, Калифорния: "Войната срещу тази малка страна е война срещу целия свят, война срещу човечността. Дълг на всеки честен и свободолюбив човек, е да направи всичко, на което е способен, за да спре това срамно престъпление. Нека с общи усилия да претрошим лапите на хищния звяр, зинал да глътне света. Нека има Свобода!" Тук пишещите братя избягват да изразяват мнение, тук те са "обективни".
В България на 52 годишна възраст внезапно умря радиожурналистът Мико Петров, когото навремето изгонили от американски супермаркет, защото го помислили за циганин. Колегите му си глътнаха езиците от страх. На запад от нас хуманитарната цивилизована акция продължаваше с всичка сила. Жителите на Белград нощно време изпълваха градските мостове, бранеха ги с телата си от НАТО. Безпогрешните "Стелт" гръмнаха по погрешка китайското посолство и хотел "Югославия" в Белград, болницата в българския град Ниш. Снимки на горящи автомобили, избити като животни лекари и пациенти, късове от човешки тела, търкалящи се глави на новородени. По улиците на България започнаха да псуват на глас и НАТО, и САЩ, и Европейския съюз, и цялата шайка садистични убийци. Паническото крило на либерал-консервативната партия нарече българите простаци и селяндури, защото имали наглостта да съчувстват на сърбите. Президентът Петър Стоянов говори за "цивилизационен избор". Ако това е цивилизацията, по-добре да си останем диваци. Натовски ракети все по-често започнаха да падат на българска територия. Всеки път политическите лъжльовци отначало ни уверяваха, че ракетите са сръбски и едва накрая, притиснати от неоспорими доказателства признаваха с половин уста. Иван Костов обяснява, че заради войната ни се налага да търпим лишения, а сам той започва фараонско строителство в Драгалевци. Разрушени са мостове над Дунав. "Идиотизъм и истинско злодеяние" - коментират сърбите. "Така му се пада на Милошевич" - злорадства Надежда Михайлова - "Човешките права трябва да бъдат защитавани". Американският президент Бил Клинтън изпрати срещу югославския си колега свръхточни ракети. Ракетите се взривиха в Чачак, намиращ се на 160 км от Белград. "Защитени" на късове нищо неподозиращи хора. Албанците настъпват в Македония. Започват етнически чистки срещу македонските българи. Промъкват се данни, че Джордж Сорос подпомага АОК /Армията за освобождение на Косово/. Централната имитационна служба започна настаняване на албански бежанци на българска територия. Тук-там смутолевиха за български момичета, принудени да "обслужват" натовските войници. "Цивилизационен избор!" - писукат Стоянов и Костов. "НАТО, НАТО!" - приглася им Соломон Паси. Същият Паси - Сюлейман от Фес, който днес е министър на търговията с държавата. Александър Милич, съпругата му Весна, двете им деца - Владимир на 11 години и Миляна на 16 години, както и тяхната баба се скрили в мазето на своята къща. Натовска ракета защитила правата им, убила ги всичките. "Ние сме солидарни с избиването на мирни хора!" - заявява парламентарният шеф Йордан Соколов - Момата. Сръбска ракета разрушава къщата на сем. Върбенови в Горна Баня. "Sorry, грешка!", ракетата била натовска. Питат една от "умните" бомби: "Коя е столицата на Югославия?" "София" - отговаря бомбата. "Ще дадем на НАТО всичко, което поиска" - обещава някоя си Бинка Пеева. Дадохме го. Радиацията от натовските боеприпаси с обеднен уран не признава държавни граници. През януари 2001 г. в с. Негованци се роди агне с пет крака. Някъде жени раждаха деца с две глави. Раждаха се деца без мозък с липсващи крайници или с някой и друг крайник в повече. Екоминистерството се скъса да ни обяснява колко безвреден е уранът. Всъщност на еколозите това им е работата. Еколозите се борят за чиста от българи околна среда в България. Еколозите избиват българи по традиция, по наследство. Когато назначиха председателя на Зелената партия Александър Каракачанов за кмет на София, един от нашите му бе казал в очите, че ръцете на неговия баща, генерал Панайот Каракачанов, са оплескани до лактите с човешка кръв. Зеленото кметче поискало извинение и заплашило със съд. "Извинявам се - рекъл нашият. Ръцете на баща ти не са изцапани до лактите с кръв. Изцапани са до раменете." Кметчето млъкнало. Но все едно - еколозите и до днес продължават да бъдат ръководени от центровете на международния паразитен капитал. Целта на еколозите е да ни няма.И както е тръгнало - ще постигнат своята цел.
"В Белград бяхме поканени на откриването на документалния кинофестивал на Република Сърбия. Навръх Великден убиха три годишно детенце. На невзривилите се ракети пишеше на английски "Това е нашият подарък за вашето Възкресение." И фестивалът се отложи." - Маргарит Николов, април 1999 г. Май 1999 г.: Най-малко двадесет цивилни, повечето от които жени и деца бяха убити в югоизточния сръбски град Сурдулица при петата "грешка" на НАТО от началото на бомбардировките над Югославия. За трупове в случая е трудно да се говори - останали са само кървави късове. Над 50 разрушени къщи, над 500 пострадали, а после "Sorry, грешка!". И толкова. Пък после се чудят защо ги мразим и защо не съчувстваме за техните жертви на 11 септември 2001 г. 30 април 1999 г., в-к "Дневен ТРУД": "Дадохме небето си, НАТО удари София". Стана известно, че за първите 10 дена от бомбардировките над Югославия страните от НАТО са изразходвали много повече долари, отколкото са дали на всички балкански страни през последните 10 години. В името на какво?
Журналисти посещават албанското село Кориша след натовски удар. Из цялата местност се търкаляли части от човешки тела, повечето от тях още пушели. Кореспондент на Франс прес видял в моргата на гр. Призрен 48 овъглени трупа. Показали му също чували, пълни с човешки останки. Стотици убити и ранени албанци след атаки с американски касетъчни бомби. "Монитор" отпечата на първа страница снимка на убити от американците възрастни жени и малки деца в косовското село Старо Градско. На трибунала в Хага съдийката Курва дел Понте ще покаже снимки от зверствата като доказателство за военните престъпления, извършени от Слободан Милошевич.
Колкото и чуждопоклоннически да е настроен българинът, лицемерието бе твърде явно, за да не го забележи. Българинът започна да споделя мнението на Осама бин Ладен: "Американците са най-големите терористи и крадци в света!". Българинът прокле Америка, а когото българинът е проклел, проклятието винаги го е достигало. От събитията в Македония също можахме да се поучим. През август 2001 г. Джъстин Реймондо писа в "Монитор": "В Косово НАТО действаше като военновъздушен батальон на АОК. В Македония сценарият е по-различен. Натовските сухопътни войски ще се погрижат да унищожат опозицията, която ще се надигне срещу окупацията и разрушаването на държавата. Очевидно е, че не очакват кой знае каква съпротива. Както каза един македонски военен, какъв е смисълът от армия, дори лошо въоръжена като македонската, ако не й разрешават да се бие срещу врага? В действителност НАТО помага на терористите да задържат извоюваните територии, докато еврократите употребяват предателя Трайковски, за да легитимират фактическото разделение на страната. След Македония идва ред на България." През октомври 2001 г. македонският премиер Любчо Георгиевски набра смелост и показа вратата на Джейм Пардю заради арогантното му поведение. После президентът Буш изпрати Пардю за посланик в София. Какво по-ясно и по-конкретно от това? "Спасението е в създаването на Национален блок" - призова през 1990 г. Емил Миланов от Варна. Същите думи са валидни и днес.
Да ме прощава авторът, че не успях да запазя неговото име, както и името на изданието, откъдето взех следващите редове. При засиления интерес към моята архива от страна на ДС - НСС, това е обяснимо. Но надявам се, че по-важен е смисълът: "Ние, българите сме шепа народ. Фактически сме малцинство сред големите народи на Европа и света. И ни е необходимо особено умение, дори талант да се съхраним. Защото други малцинства, ако надвисне над тях някаква опасност, ще могат да се слеят със своя народ и да се съхранят, ще си имат пак дом и Родина… А ние няма къде да отидем! Можем да останем само на това местенце, което се нарича Българско. И то не защото в него са гробовете на нашите предци, а защото само тук нашите потомци могат да имат българско бъдеще." Не само бъдеще, нищо българско не е предвидено да остане в "тая страна". През януари 2002 г. в-к "Монитор" аргументира с неоспорими факти твърдението, че в България се извършва геноцид срещу българското население. Отговорът на правителството бе типично комунистически - "ни дума, ни вопъл, ни стон". Реално погледнато Мирният преход е една илюзия. Според известното определение, гражданската война е война срещу гражданите на дадена страна. Нима всички български правителства от 1989 г. насам не водят война срещу своите граждани? Димитрина Петрова, депутат от СДС, в.к "Екогласност", март 1991 г.: "Изтеклата година показа нравствената низост на българската политика. В процеса на политическата борба през 1989 - 1990 г. се извърши една постепенна контраселекция." През септември 1994 г. е намерен обесен на тавана общинският координатор на КНСБ в Смолян Атанас Пейков. През септември 1994 г. бе убит депутатът от СДС Илко Ешкенази. Убити са депутатите Свилен Капсъзов и Красимир Чернев. През февруари 1995 г. под моста в столичния Ж. К. "Дружба" е намерен трупът на полк. Проф. Делчо Наплатанов. Заключението е - самоубийство. Четири години преди това, през февруари 1991 г. бе намерена "самоубита" неговата дъщеря Марина Наплатанова. Отново през 1991 г. /юли/ бе самоубито едно от първите частни ченгета в България - Янко Димов. През декември 1999 г. десет свидетели изразяват готовност да дадат показания по убийството на създателя на "Защита" доц. Цветан Цветанов, застрелян на 30 август 1994 г. Председателят на ПЛК и Председател на Съюза на юристите демократи доц. Янко Янков предлага по същото убийство да бъде разпитан и Радослав Вълчев, доверено лице на Димитър Иванов, бивш шеф на VІ отдел на VІ управление на ДС. В крайна сметка данните около убийството се потулват. През януари 1994 г."неизвестни" лица пребиха известния синдикален деец Стефан Комитов от Велико Търново. На 11 май 1998 г. бе залята с киселина и ослепена журналистката от в-к "Труд" Анна Заркова. Покушението бе извършено заради заплахата на нейния баща о. з. генерал Леонид Кацамунски, че ще проговори за медицинските експерименти с политзатворници по времето на Живков. Обвиниха, разбира се невинен човек. На 18 март 1994 г. внезапно умира 40 годишната Констанца Анчева, главен редактор на "Отечествен вестник". През ноември 1995 г. бандити пребиват журналистката от "24 часа" Светлана Баталова и нейния баща. По време на боя командирът на бандата подвиквал: "Дай да счупим ръчичката, дето пише". През юли 2001 г. при неизяснени обстоятелства загина бившият редактор от в-к "Християндемокрация" и активист на БНРП инж. Венцислав Кацарски. През октомври 1998 г. полицай застреля с автомат "по непредпазливост" 16 годишната Станиела Бугова. На 30 януари 2001 г. полицаят Карин Кьосев застреля "по невнимание" 16 годишната Елеонора Димитрова. На 19 февруари 2000 г. умря Огнян Дойнов, главният перач на червените пари. Малко по-късно го последва синът му Ясен. На 14 юли 2002 г. внезапно умря синът на Трайчо Костов - Бойко Костов. А той определено имаше какво да каже!
В-к "Строго секретно", декември 2001 г.: "След като унищожиха цялата държава и нация, след като я скопиха от нейните национални чувства, цели и интереси, тази малцинствена група сега се опитва за последно да се скрие зад патриотизма. /…/ Но защо я няма нито Европа, нито потреблението, нито обществото? А само няколко ухилени матови джукести типа /според Слабаков/, които в мътилката на последните години реализираха своята наследствена професия - джебчийството." Така ще е, щом не намираме сили в себе си да скочим срещу Злото. Също като в едно стихотворение, което пазя преписано още от ученическите си години: "Някой казва истината. Някой си я спестява. Някой нищо не казва. Става страшно тогава. И объркани винаги, еднодневки неистински във душите си викаме. И не викаме - пискаме. Не живеем - сънуваме. Дори както си ходим мъничко се преструваме, че съдбата си водим. Страхливи даже умираме, едва тогава разбрали: не сме живели наистина, а просто сме спали!"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)