"My Battle Against Cancer: Survivor Protocol" от Гай Тененбаум е кратко автобиографично свидетелство (около 77 страници), публикувано през 2023 г.
Книгата разказва личната история на автора - безгрижен мъж, живеещ в Маями, който внезапно е диагностициран с напреднал (стадий 4) "неизлечим" рак на простатата с метастази в костите и лимфните възли. Онколозите му дават тежка прогноза и кратък срок. Той отказва да приеме присъдата и решава да се бори с болестта по алтернативен път, без да разчита на стандартните токсични терапии (химиотерапия и лъчетерапия).
Централната идея е, че ракът е преди всичко метаболитно заболяване, а не само генетично. Туморните клетки зависят силно от глюкоза и глутамин за растеж (ефект на Варбург)1. Авторът описва своя "протокол за оцеляване", който включва:
- продължително водно гладуване (вкл. дълги периоди);
- кетогенна / нисковъглехидратна диета с високо съдържание на мазнини, целяща да "изгладнее" раковите клетки;
- допълнителни природни средства и стратегии, почерпени от научни публикации и специалисти.
Той твърди, че към момента на писане на книгата се чувства по-добре от години и резултатите му сочат ремисия. Книгата е написана като свидетелство с цел да даде надежда на пациенти, които се чувстват изоставени от конвенционалната медицина, и приходите от нея отиват за асоциации, свързани с изследвания.
Предговорът на Томас Зайфрид (известен изследовател в областта на метаболитната теория за рака) подкрепя подхода на Тененбаум като пример за нетоксична метаболитна терапия при напреднал рак на простатата.
Книгата е личен, вдъхновяващ разказ, а не строг научен трактат. Тя представя един конкретен случай на оцеляване и надежда чрез радикална промяна в начина на хранене и начин на живот. Има продължение ("Beat Cancer to Cure from Cancer"), в което авторът разказва по-нататъшната си история.
Бележки
1 Ото Хайнрих Варбург е германски биохимик и Нобелов лауреат за физиология и медицина през 1931 г. В онкологията под „ефект на Варбург“ се разбира т.нар. абнормен метаболизъм на раковите клетки, който се отнася до начина на използване на кислород от клетките и естеството на производството на енергия в раковите клетки. Варбург открива, че раковите клетки произвеждат енергия предимно чрез извличането ѝ от глюкоза – процес, наречен гликолиза, който не изисква кислород и при който се отделя млечна киселина. Повечето здрави клетки произвеждат енергия чрез бавна гликолиза и окисление на получените молекули в митохондриите – тоест с участие на кислород. В клетките на бързорастящ злокачествен тумор се осъществява свръхактивна гликолиза – до 200 пъти над темпа в нормалните тъкани. Раковите клетки прибягват до гликолиза дори в условия на кислород в излишък. През 1924 г. Ото Варбург излага хипотезата си, че именно тези изменения в обмяната на веществата причиняват рак. [обратно]
Коментари