Галерия

Има още твърде много прилики и сходства. Те, обаче, идват от духовната култура на Тенгриянството, която тук не е отбелязана. Аз ще се спра на женската носийност. Много от елементите на тази носийност и при чувашите и при другите сродни народи са тенгриянски. Нямат общо нито с исляма, нито с християнството, нито с юдаизма. Най-важен елемент са монетите по носиите. Те свидетелства за почитта към праймайката на всички българи, алп биката Байгал, която е под формата на риба. Монетите са нейните люспи. Затова всички народи в Евразия, чиито жени имат монетни нанизи в носийният си костюм или са роднини на българите или самите те са българи, но са загубили своето българство. Друг важен български елемент е "кокошника", при нас, дунавските българи наречен "сокай". Той символизира короната на алп биката Умай ( От Ене, Умай кош, Турун Аби и т.н.). Защо, обаче Умай е с корона? Защото първом е жена на алпа Мар (Слънцето) в българското тенгриянство (не на Тангра, както е в редица евразийски народности. Тангра няма жена, той е Абсолюта), второ е царица на първото българско матриархално царство. Материалните царства в древната история на българите са две, след, което синовете на Аби Умай, правят първите патриархални царства. Но, българите, първом са имали царица, а след това - царе (кана субиги). Това е била самата Умай. Всичко това е отразено в пищната и пълна със духовни символи, женска носия на българките. Слишком много еще сходств и сходств. Однако они происходят из духовной культуры тенгрианства, которая здесь не отмечена. Я сосредоточусь на женской носибельности. Многие элементы этого костюма как у чувашей, так и у других родственных народов – тенгрианские. Они не имеют ничего общего с исламом, христианством или иудаизмом. Самый важный элемент — монеты на костюмах. Они свидетельствуют об уважении к прародителю всех болгар альпийскому быку Байгалу, имеющему форму рыбы. Монеты – ее весы. Поэтому все народы Евразии, женщины которых имеют в костюмах ниточки монет, либо являются родственниками болгар, либо сами являются болгарами, но утратили свою болгарскость. Еще одним важным болгарским элементом является «кокошника», у нас, дунайских болгар, называемая «сокай». Он символизирует корону альпийского быка Умая (От Эне, Умай кош, Турун Аби и др.). Но почему Умай носит корону? Потому что, во-первых, она в булгарском тенгрианстве жена Альпа Мара (Солнца) (а не Тангры, как в ряде евразийских народов. У Тангры нет жены, он - Абсолют), во-вторых, она царица первого болгарского матриархального царства. В древней истории болгар было два материальных царства, после чего сыновья Аби Умая образовали первые патриархальные царства. Но у болгар сначала была царица, а потом – цари (кана субиги). Это была сама Умай. Все это отражено в пышных и полных духовной символики женских костюмах болгарок. .................................... Древната история на чувашкия народ: Приличие на чувашкия култура с българската култура от периода на Българската империя Северозападната част на съвременна Чувашия, а не част от Българското царство, е била населена от племена, образувани на основата на същата култура на града на грънчарството. Някои различия в живота, започващи от IX-X век, когато се формира Българската империя, определят своеобразни черти в културата и езика на населението на първата и втората част на чувашкия народ. После явно е имало разделение между базата и топ момчетата. Археологически материал ни позволява да заключим, че древните чуваш са се представлявали селскостопански заселници Втората по големина част от населението на Българското царство - номадските племена, населявали Долна Прикамия и степната част на Средна Волга от началото на нашата епоха, могат да бъдат свързани с Волжките татари. Последните доскоро оцеляха преживяванията на номадския живот. В материалната им култура има много точки за контакт с културата на древните българи, а самият Казан дълго време е наричан Нова българска, тъй като в разбирането на съвременниците си е продължение на делото на Българската империя. Някои от чертите, които свързват Чуваш с древните българи, могат да бъдат наблюдавани в съвременния живот и в чувашкия фолклор. Особено интересно в това отношение е посвещението, написано от А. Вамбери, който казва, "че пичовете дошли от Черно море, през планините и наричат предците си Пичовете. "Тези думи ни напомнят информацията на византийски историци за първоначалната площ на заселване на българските племена в Приазовье и по-широко в Черноморските степи, откъдето българите са слезли на север към районите Долна Прикамия и Сред От българите тази традиция можеше да премине на местните народи, с които асимилират и които възприемат тази гледна точка за произхода си. *** Не много дяволи са запазени в материалната култура на Чуваш от дълбока древност, като някои елементи датиращи от времето по-рано от появата на българите на Средна Волга. Такива черти ще открием в жилищните подредби, за които се отнася земляк, под формата на сечен в земята, което според Н. В Николски гледах Гейкел на брега на Волга и Кама. Това са бани, вкопани в брегова ивица, така че само покрити със земята покриви, понякога оборудвани с димни тръби от издълбани Руините на такива сънародници са срещани още в края на XIX век в бившия Ядрински район. Възрастните разказват, че в тях се крият бегълци, други твърдят, че тук са живели техните прадяди и прапрадяди с цели семейства. Земята имаше стени и таван отвътре. Ъглите се проведоха заедно със стълбовете. Този тип мармоти наподобяват жилищата на град Городецки на Ока, изследвани в. И Городцов, който се намира на западната граница на разпространението на културата на роговата керамика. Жилищата на този град са правоъгълни земи с плоски подове и едноролен покрив. Сред някои от тях са открити примитивни огнища. Типовете полуземци, които съществуват в Чувашките, чиито стени частично се извисяват над повърхността на земята, наподобяват полуправата на Перемиловското село от V-VI век. Ще отбележа, че примитивните огнища под формата на задълбочаване, облечено с камъни, е описано от Н. .. Николски в Кирско и Норусовско горско стопанство. Тези черти свидетелстват за дълбоките корени на съвременната чувашка култура. По-съвършените видове сгради имат аналогии в българските домове от X-XIV век. *** Интересна особеност, открита при разкопките на руините на Сувар, е съществуването на подземия за съхранение на земедел Н. В. Николски отбелязва като характерна особеност на чувашките жилища - подземния блок и в резултат на това височината на пода над земята. Подземният етаж на Чувашката стая се изхвърли за бита: за бира, за мед, за картофи. Понякога подземията служи като убежище за говеда през зимата. Очевидно стара традиция, проследена от българи, утвърдена от разкопките на Сувар, е планирането на ограден от всички страни имение. Знае се, че в стари времена пичовете предпочитали да обграждат къщите си от улицата с ограда и едва по-късно започнали да вадят прозорците. В древността всеки двор е пр