Галерия

Статията е от списание "Родопи" бр.8/1979 г. Из "Веда Словена" Кога сите идатъ на белъ Дунавъ, И тина сусъ либе да си идешъ; Хемъ да земешъ пуйка ниту бела нит' шарена; 70 Да е църна поцърнела, Чи ша боде желувитенъ курбанъ; Я шо си е тое първе либе, Да закара крава ялувита, На белъ Дунавъ курбанъ да заколете: 75 Тина курбанъ да заколешъ на Огнена Бога, Да си всякне искра огань, Да погури сура ламие; Тое първе либе курбанъ да заколе на Громна Бога, Сусъ громъ да удари сура ламие, 80 Утъ нея споменъ да не устане; Кога заминете ду белъ Дунавъ, И язъ ша ви помогна, Да надвиете на люде диви подивени. Сите излезуха на белъ Дунавъ. Дуръ тога ми утиде и Сада крале, Сусъ негу кара млада кралица; Какъ ги видела сура ламие, зоби закърцала! И се кани сите да затруе. 100 Та ми закла Сада крале Църна пуйка курбанъ на Огнена Бога; Да погури сура ламие; Я кралица курбан си закла Ялувита крава на Громна Бога, 105 Сусъ громъ да удари сура ламие, Утъ нея споменъ да не устане. Още курбанъ нефтасали, Небе заечилу, затрещелу, На небе се огань всекна, 110 Та си падна громъ на белъ Дунавъ, Та удари сура ламие, Утъ нея споменъ не устана; Утъ шо си бе огань млогу налютенъ, Утъ топлу се размързна ду белъ Дунавъ, 115 Та си тече река гулема Боже ле Водне ле, 250 Боже ле Водине ле, Какъ ти, Боже, курбанъ коле Курбанъ коле ду три крави, Спусни си десна рока Десна ти рока на белъ Дунавъ, 255 Да си Дунавъ замръзне Да замръзне да поледне, Да си Дунавъ замина, Да замина съсъ юнаци Съсъ юнаци и съсъ моми, 260 Да си ида на поле-ту Що си ми е запустену, Де си йоще ни уратъ, Де си йоще ни сеетъ, Да ми уратъ малки моми 265 Да ми уратъ да ми сеетъ, 178 Та си граде нова града. Та си зевамъ златна кондиле Златна кондиле, мурекепа, Та писувамъ бела книга, 270 Бела книга църну пислу