Галерия

Българската военна кула "Св. Георги Победоносец" известна още като Димовата кула, потънала в горската джунгла под връх Чувечи гос. Ангел Н. Ангъчев от село Лилково, разказва, че когато баща му - Никола Г. Ангъчев бил на 8 год. /Никола Ангъчев е роден през 1894 г./ освещавали пограничния пункт /т.е. кулата/ на Хаджийца. Тогава учителят дядо Радю Дачев завел група ученици на кулата, за да рецитират там стихотворения от Ботев и Вазов и патриотични песни да пеят на войниците. Кулата била на два етажа. Заклан бил вол от лилковци за курбан. Имало и поп, който осветил кулата и със "светена вода" я напръскал. Надошли били и много гости от съседните села, дори турски войници с един офицер от насрещните турски постове били поканени. Турският офицер бил с кундури, слабоват и хилав на вид, та лилковци и гостите им от съседните български села се подсмивали и подхвърляли: "Този слабак ли ще пази Турция? Тежко и горко на султана и царщината му!" Дядо Радю изказал някакво слово по случай откриването на кулата и допълнил, че тук - край кулата, са развалините на разрушена някога от турците българска църква, която се казвала "Св.Георги". По този случай граничният пункт /т.е. кулата/ бил кръстен "Св.Георги-победоносен". Развалините на тази стара черква и до сега личат там - близо до разрушената гранична кула