град Биляр и Волжка България

Както отбеляза Йордан, стълповете са свързани с идеята за Световното дърво или вертикалната ос между Горния, Средния и Долния свят според Тангрианството.
Ето и откъс от статия на български учен по този въпрос;

"Именно във фолклорната астрономия значими стават две от названията на Плеядите - Стожери и Седмостълпци, според които то се осмисля за сезонен заместител на Полярната звезда. Самата тя е Златен стожер, коневръз, около който кръжат звездите коне, а в определен момент от годишния кръговрат Плеядите поемат нейната функция и парадигматично ги снемат на Земята при организацията на пространството в обреда. Звездният куп от съзвездието в песните се означава с "дребни звезди", които играят - "дребни звезди не играйте", с "вито хоро на небето", а постоянното им число е седем ("после тях излиза Кокошката, която се състои от седем звезди") Съзвездието Плеяди е означено чрез седем ямички, подредени в правилен кръг над танцуващия с тъпан и палка в ръце гол шаман от рисунката графит върху каменния стълп Мечока. В тази сцена е засвидетелствана най-сигурно ролята на Плеядите на път (отвор), по който ще бъде отведена на Небето душата на изобразения в краката на свещенодействащия шаман болник (новопосветен или мъртвец).

За проекция на съзвездието Плеяди били разпознати, доколкото небесната топография е образец за земната, тъмнозелените кръгове трева сред пасбищата, чиято поява на нашата географска ширина след топли дъждове през април-май и октомври-ноември съвпада с крайните положения в годишния му кръговрат. Тези кръгове били сакрализирани и за тях се вярва, че са самодивски игрища с място за Свиреца в центъра на кръга. Според легенда известното Вильо Коло в Кюстендилско Краище било напуснато от самовилите, защото в центъра на кръга бил хвърлен трупът на куче. Характерни за тъмнозелените кръгове са колониите от дребни ядливи гъби (marasmius oreades), наричани "челадинки", "джунджулки", "гвоздейки", "кокошинки". Последното име ги обвързва с Плеядите във фолклорната астрономия, тъй като практиката да се предпазват стадата под покрив срещу Летен Тодоровден се осмисля с вярването, че завърналата се след мътенето Квачка "изтръсква перушината и кокошинците си" на земята върху стоката.
Както се вижда, във фолклорната астрономия Плеядите се представят не само като стълп, но и като кръг, което позволява чрез тях да се осъвместяват двата модела за пространство - по хоризонтала и по вертикала и съответно да се снемат в топографията на обредите при обхода в кръг според описанията им за Марково, Пловдивско и за Стеблео, Дебърско. Преданията за Михалци, Павликенско и за Симеоново, Софийско не посочват стълп или гроб, но на около 5 км от Михалци се намира известния античен стълп (Стълбо, Марков камък), който е запазената част от хероон със статуя на Тракийския Херос, а в случая със Симеоново обходът в кръг от Харачи бей започва (и завършва) "от стубело при Дървеница".

А относно Свещенния Дъб и лековитото аязмо в Волжка България, същите неща има и на много места в България. Какво съвпадение, нали? Едно от тях е на Кръстова гора в Родопите, където също има лековит извор до свещенно дърво. Може би Йордан може да каже нещо повече за това място, ако смята че трябва да се знае.

anti666 писа: Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България.

В центъра на Биляр се е намирала огромна цитадела. Площадът и е достигал до 60 хектара. До него са се заполагали каменни къщи, където са живели царското семейство и приближените му.
Най-големия разцвет Биляр достига в началото на 13 век: каменните и кирпичени сгради се подгрявали с подземна система за отопление (както в Плиска и Преслав, б.ред.), а сградите са били с остъклени прозорци. В Средновековието остъклението било голяма рядкост. В Биляр светлозеленото и светлосиньото стекло са го варили и издували редом до строежите.

Руските летопосци наричали града “Великия град Биляр”. Тук са живели металурзи, ковчи, ювелири, шивачи и всякакви други занаятчии. По времето на глада в Русия рез 1024 и 1229 г. Богарият български град оказвал хумнитарна помощ с продукти на гладуващите руски градове и княжества...
В Биляр са се събирали туърговските пътища от Иран, Русия, Каваказ и Византия, както и от Севера – Земята на Мрака. Пистигащите търговци отдалеко се настанявали в страноприемници. Развалините на една от тях се е съхранила до наши дни. Някога са били двуетажни и имали централно отопление. Но през 1236 г. , както и много други с
здания са разрушени от монголските нашественици.

Биляр, както и другите укрепени градове на Волжка България, е послужил като буфер срещу силата, която се надигала против Русия (както България за Европа при турското нашествие, б.ред.). Огромният, добре укрепен град след монголската обсада бил превзет, ограбен и разрушен. Според очевидци, “в течение на няколко дни монголите не оставили от града нищо, освен името”. Така загинал един от най-големите и развити градове на Волжка България, както и в средновековния свят като цяло.

Градът е загинал, но богатата история остава. От 1967 в Биляр актино се водят разкопки (с идването на власт на Леонид Брежнев, който е от Набережни Челни – Волжка България, б.ред). Находките са толкова много, че останки от българска глинена посуда от 13 век може да се съберат от изораното колхозно поле.
С падането на Биляр е свързана една легенда. По времето на нашествието на Батий 40 български девойки се укрепили на върха на планината в крепост, където я отбранявали от враговете (както българките в Калиакра, б.ред.). Когато паднала крепостта монголите започнали да закопават живи смелите жени-войни. Но те се превърнали в птици и отлетели. От този момент тези места се считат за свещенни както от мюсюлманите и православните, така и от тангрианите. Те считат за свещен ключа, биещ под планините (смисълът на това изречение е неразбираемо поради превода, б.ред. ). А на върха Ху-Джелар-Тау – планината на защитничките - в основата на стар дъб се поклоняват на древния езически бог, господаря на Небето Тангра, като оставят на клоните на дървото връзки с пожелания (както българските мартеници, б.ред.). Тук на свещенните места на Ху Джалар-Тау, никога не са правени разкопки. Според поверието, в тази земя са погребвали светите хора. И от мястото на технитя могили се открива прекрасния вид на долината, в която е бил удивителния град Биляр...

Неведомата причина е, че всеки материал преди публикуване минава през админа

anti666 писа: Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България.

Неведомата причина е, че всеки материал преди публикуване минава през админа и не става на секундата.

Севар писа:

anti666 писа: Тъй като се опитах да го публикувам в раздел Материали и по някаква неведома причина не се качва, отварям нова тема. Един превод от руски за града Биляр във Волжка България.

Неведомата причина е, че всеки материал преди публикуване минава през админа и не става на секундата.

Неведомите причини продължават, но няма значение. Предполагам няма достатъчно място в галерията.
Ето и една уникална снимка от подобни стълпове и колобър с тъпан. Не е правена в България и не е фотомонтаж. Направена е на място, където те нямат проблеми с властите.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Както се вижда, във фолклорната астрономия Плеядите се представят не само като стълп, но и като кръг, което позволява чрез тях да се осъвместяват двата модела за пространство - по хоризонтала и по вертикала и съответно да се снемат в топографията на обредите при обхода в кръг

Добре, да онагледим вертикала и хоризонтала в тяхната хармония...

И още веднъж Плеядиния кръг

Йордане, не знам само при мен ли е така, но досега нито една от снимките, които пускаш в постингите не се отварят. А и не съм си получил и другите по лп

Ето един стълп или Мен-хор ,за който говори Йордан. Той е в България, в основата му някой е боядисал посоките на света.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)