Древнобългарските светилища в Крим

Кримска България

В сайта качих снимки от Крим, където Небето ми даде неочакваната възможност да посетя тази година. И не само да посетя, но и да прекарам една седмица с прекрасни хора в подстъпите на централното българско град-светилище Ак Керман или "Ески Кермен", както е известно сега.

Повече информация за Джалда (Крим) в Летописите на Джагфар, т.III
www.voininatangra.org/modules/xfsection/download.php?fileid=78

Все още раздела за Крим не е преведен изцяло на български, но и това ще стане. Ето как започва летописа на Гази Барадж от 13 век, откъдето са взети "тарихите" (летописите) на саида Джагфар;

Джалда [Крим] е най-голямата част на Кара Саклан [Украйна], оставаща под властта на нашите ак-български царе след разпада на държавата Кара Булгар или Урус Булгар на Кара Бурджанска [Дунавска България], Уруска [Русия] и Ак Булгарска [Волго-Урал] държави и затова нашите царе особено са ценели тази област. Управлението на Джалда, входящо в Азакския санджак се намира в град Агарджа [съвременен Керч].

Извън Джалда също има няколко наши града, подчинени на Агарджа. Това са Бирман [съвременна Одеса], Улуш [Олешье], Улаг-Кашан [съвременен Кишиньов] и Ази Улаг [съвременен Ясси]. Бирман се намира на брега на Ази-Илман при устието на Бури-чая (р.Днепър), на противоположния от самото устие на брега илман (залив). Неговият гарнизон, както и този на Улуш, се състои от баджанаци и анчийци. Бирман е хонска дума и означава “морски залив в устието на голяма река“.

А “Ази-Илман“ означава “Булгарски залив“, понеже “ас“ или “аз“ по кумански значи “булгар“. Град Улуш близко до устието на Бури-чая е бил по-рано известен със своята переправа (прехвърляне на другия бряг, ферибоот). Названието “Улуш“ в нашия език означава почти изчезналия обичай „пиене на кумис“, в знак на родственост на всички участници в Джиен в първия ден от събора в джиенната суба, носи също аула до град Джалда (Ялта).

Улаг-Кашан е на река Кичи-Буга. “Ази-Улаг“ значи “Булгарски град в земята на улагите“. Наши търговци пътуват от Джалда в Бирман, а оттам по реките Тир-леса [Днестър] и Бурат [Прут] в Улаг Кашан и Ази Улаг. Тези градове са много важни за Държавата, понеже подържат търговията ни с Кара Бурджан (Дунавска България), Улаг [Румъния], Кряш [Гърция], Маджария и Байлак. Между тези градове има няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден си менят границите и названията им няма смисъл да превеждам.
Нашите градове им плащат търговски данък, а във всичко останало те са оставени на сами себе си. В земите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях да упомена Саръ Керман, Ак-Керман (Бялото Градище), Чирмъш и Бигар. Улагците ми обясниха, че “чирмъши“ наричали българите от времената на Буртас, а “бигари“ сега именуват българите.

Един от нашите хора, Валентин Иванов в блога си тези дни е пуснал статия за Аспарух - основателя на Дунавска България.
atil.blog.bg/history/2016/09/18/kan-atil-madjar-asparuh.1477123
Канът, който изпълнява един древен завет, предаван от поколение на поколение при скитобългарите и възстановител на българския Саракт в древната му прародина от преди Потопа. Гази Баба като мюсюлманин не съвсем добре е разбирал значението на този исторически акт. Защото Кан Аспарух съвсем целенасочено избира да създаде днешната България на земите, тогава заети от суперсилата Византия. Освободителната му мисия с помощта на Тангра не е съвсем разбрана и до ден днешен. Тъй като този велик Българин се е родил в Крим, в негова чест трябваше да отдам почитта си към тази древна българска земя.

Крим - като ландшафт, климат и растителност е копие на Дунавска България и по-специално североизточната й част. Района на Шумен и Провадия. Абсолютно същите светилищни комплекси, скални манастири и природа. Чак когато бях в Крим разбрах защо Аспарух избира да построи столицата си в Билсага (Плиска), а не в далеч по-укрепените Дръстър или Одесос. Защо построява Преслав и го кръщава на името на Переслав, един от тачените градове в Ак-Булгар (Киевска България), чието име до ден днешен носи украинският град Переяслав. Съвпадението въобще не е случайно, но кой да обърне внимание.
Земите на Крим са били залети от черноморския Потоп. Това е видно от каньоните и укрепените градища по върховете на скалните масиви. Свидетелство, че Ак Керман е бил предпотопно селище и обитаемо още от енеолита, намираме в тези скални рисунки
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...3035&album=455&pos=7
Те се намират в скалните скитове на светилището от източната му страна. Бях привлечен към това място интуитивно, тъй като имаше надпис да не се ходи там поради "опасност от срутване" и никой не споменаваше за тях. Официалната версия за градището е, че е основано от аланите в VI век, а после превзето от караимите (разбирай хазарите).
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=13079&fullsize=1
Снимки от руски сайтове;
slavs.org.ua/krym-2008

На западното крайбрежие на Джалда, където в него далеч навътре има два илмана [залива], се намират градовете Карга Гезлау и Саръ Керман, а по пътя от крайбрежието към планината Дайр или Бай Дайр са градовете Анбал [съвременен Симферопол], Бахча Болгар (Бахчисарай) и Йалама Болгар. Карга Гезляу [съвременната Евпатория] се слави със своите есенни тържища, на които се събират хиляди башкирски баджанаци и кумански търговци. Освен това тук кипи извор, от който е пил самият кан Джураш и се счита от гражданите му за свещен. Оттук Джураш се отправил към град Алпбий и след като го превзел започнал да се нарича Алп (Алип)-бий.

В Саръ Керман [съвременен Севастопол] живеят 10 семейства ечкебулгарски търговци, 15 семейства караими и 200 семейства черкези, кара бурджани и анчийци, изповядващи заблуждението на худаярството. Основали този град преселници от старинния карабулгарски град Саръ Керман и оттам той получил името си. Един участък от крепостната стена е изработен от грубо ломени камъни, а другият - от двойно заплетена ограда, премуждутъка им запълнен с малки камъни, пясък и кал. В него не се допускат нито един кипчак или креш [грък].
Старинният Саръ Керман, откъдето получава името на свъременния Севастопол е Мангуп Кале. Мангуп Кале, както Ески Керман, Шулдан Кая и Илия кая се намират в един и същи скален район в триъгълника Бахчи Булгар (Бахчисарай), Севастопол и Джалда (Ялта). Това всъщност е самата централна част на областта Джалда от Велика България. По крайморските градове е имало и гръцки търговски колонии (крешчяни), които обаче не са припарвали навътре. Те са оставени там само заради търговията с Византия. В Летописите на Джагфар ясно се посочва, че те не са допускани въобще зад крепостните стени на българските градове.

Гази Барадж, от който са взети повечето сведения в Летописите, е живял в 13-и век. Това е по времето на Второто българскo царство при Иван-Асен II, син и племенник на Асеневци. По негово време преследването на богомилите (павликяни, худаяри) е прекратено, но в Летописа се споменава, че в Саръ Керман (Севастопол) имало заселници от Дунавска България, които се се спасили по море от преследванията на византийските фанариоти. Тях Гази Барадж ги нарича "кара бурджани".
Караимите или кара-имени, това е българската етническа част от хазарите, които макар запазили името си "черни българи" след поюдейчването си при хазарския каганат, нямат нищо общо с българите (подобно на нашите турчеещи се помаци). Тоест, макар да са българи по кръв, стават евреи по самосъзнание и затова волжкият летописец ги счита за небългари.

След превземането им от хазарите нашите градове-светилища в планинската яка на Крим с времето си губят значението. Там се настанява юдаизма, макар в началото караимите да запазват елементите на старата Вяра. Но с годините, когато се утвържава талмудисткият юдаизъм, тези места спират да се използват като светилища, а след унищожаването на Хазария от тенгрианина Игор Рьорик, запустяват и като населени места. Така ги вижда и описва Гази Барадж в летописа си от 13-век - като "жалки останки" от някогашната Велика България.

Заради периода на хазарското господство, Мангуп кале е известен с презрителното Чифут кале. Там по стръмната пътека към върха още се виждат изоставени гробове на иврит. Тези градове-светилища западат в VIII век с превземането и последващия разпад на Хазария.

Ак Булгар или по-точно Кара Саклан (Киевска България) в последствие не считат за нужно да ги възстановяват като градове, но като светилища се опазват. В Ески Керман и прилежащите му райони - Шулдан Кая, Мангуп кале в скалните скитове на някогашните ни предци възникват много скални манастири, които са все още действащи. С изключение на североизточна България (вече изоставени) - няма на друго място такава концентрация от скални манастири. Което иде да рече, че енергетиката им на светилища е продължена в православието. И свещениците там действително са отдадени на Бога.

Това, което ми направи впечатление е от разговора с един монах в мъжкия манастир под Мангуп кале е, че наистина тези хора там са всеотдайни и вярващи християни. Нещо рядко срещано както в нашата, така и в руската православна църква. Самият факт да живееш в скалите в примитивни условия се иска стоицизъм и особено състояние на духа. Обикновено в Русия жените, за да влязат в църква трябва да си скрият косите и наметнат дреха. В случая обаче не беше така, само на изпроводяк човека си каза, че ще си прочете молитва за прочистване след полуголите женски същества
Там в самия манастир от скалите извира аязмо, наречено Богоявленско.

В основата на другия действащ манастир, Шулдан кая също има аязмо с лековита вода, което в безводния Крим през август си беше дар божий.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=13087&fullsize=1
Направи ми впечатление, че до аязмото дойде местен, който наместо да го изгади, както помаците правят в източните Родопи (напр. при Дъждовница), той най-съвестно източи водата от коритото, за да почисти басейнчето. Като преди това най-чинно изчака обърнат настрани една жена да се разхлади в него. Самото аязмо е под формата на вулва, в дъното има и икона на св.Михаил.

Сравнете снимките от Овеч и Ески Керман.
ОВЕЧ, ПРОВАДИЯ
Ако отидете в Провадия скалните жилища в северната част на града-светилище Овеч са обявени за некропол. Забележете и строителството на каменния път - както в Овеч, така и в Ески Керман с улея по средата, който най-вероятно е направен за оттичане на водата. Строителството на тези два древни града е едно и също.
ЕСКИ КЕРМАН, КРИМ
За това сходство сме писали тук още от преди 5 години;
Мангуп кале и Овеч

Птичата цивилизация от Чокурча


www.proza.ru/2006/12/21-214
Тук в този скит (малка пещерка) Чокурчи 2, през 1928г историкът краевед Анатолий Столбунов открива звездна карта, нарисувана върху лопатъчната кост на мамут. На нея са изобразени 16 съзвездия от северното полукълбо и 102 звезди. Някои от тях могат да се видят само с телескоп. Тези карта датира на 15 хилядолетия, с конфигурация на звездите от това време.
Артефактът е засекретен
www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...p?act=ST&f=11&t=1129
Също така в тези пещери той открива наскални рисунки на хора-химери. Полуживотни (хора-мечки и хора мамонти), както и човекоптици, резултат на генните модификации на северните атланти.
Всичко това отново е покрито и унищожено. Няма нужда да казвам защо и от кого. Същите, които обявиха и Джагфар Тарихи за фалшификат.

Все пак, през януари 1979г. в списанието "Съветски Крим" излиза нстатията на А.Столбунов "Птичата цивилизация от Чокурча", където той публикува и копираната от него звездна карта. Преди да предаде артефакта на Новосибирската академия на науките за "изследвания", където и изчезва. Все пак съобразява да свали рисунки от картата. Благодарение на тях астрономът Виктор Чернов открива тези конфгурации, които публикува през 1981г. и заверява с печат официалните си заключения.