Българските традиции на европейския континент

Франция, църква Notre-Dame de l’Assomption, в село Fenioux, 12 век.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Етнографски музей, Стокхолм

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

църква Church of St Mary and St David , в Kilpeck , Herefordshire.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Le Boulou,каталански El Volо, в Пиринеите, на границата между северна Испания и Франция, 11,12 век, църква Eglise Sainte-Marie.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Попълнения на линка с историческото развитие на баретината: www.shambalah.com/barretines.html

Надгробна плоча на Geoffrey Plantagenet,Жофроа Плантагенет (1113-51 г) от катедралата St. Julien, Льо Ман
Според някой покритието на главата е фригийски тип, но може и да е типично покритие за владетел, имащо прилика с фригийската шапка.

Общи български корени с Алпийския регион в обредите и традициите, свързани със зимното слънцестоене, Коледа,коледарство, мръсни дни,погани дни, бъдник

В части на Южна Германия, Австрия, Южен Тирол и Швейцария (широк Алпийски регион) все още се срещат остатъци на архаични зимни обреди, изпълнявани от 21.12, като на едно място обичая се повтаря в три четвъртъка от декември (Сарнтал), на друго се прави ан 5, 6 .12 (Зонтхофен и др). В случая на снимката се виждат Сарнтал (Южен Тирол), Зонтхофен (Алгой) ,Бад Гастайн,Унтерсберг, Берхтесгаден, Аксамс, Трамин, Льотчентал, Бад Митерндорф.
Картата е на Нешънъл Джиографик.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

1. Сарнтал (Южен Тирол)- www.suedtirol.info/mediaObject/smg/image...Alpen-Advent-in0.jpg
"Klöckeln" е стар обичай, преди столетия разпространен в целия Алпийски регион. В Сарнтал има най-ранни доказателства за празнуване на обичая още от 16 век, но обредите по "Klöckeln" крият дълбоки корени в древността. Днес "Klöckeln" се празнува през четвъртъците на декември до зимното слънцестоене, тоест 3 пъти в декември.Днешното найменование на обичая "Klöckeln" идва от "klocken", което на местен диалект е "klopfen" , тоест чукам, хлопам, тупам и подобни производни на глаголите. Главно в 18 век обичая търпи промени, понеже се свързва с просия, ратайте изпростват от господарите си брашно,хляб,сланина, месо. Един вид чукали на врата на господарите си, молели се и получавали даровете. Днес групата се състои от 15 (на други места 11) мъже, преоблечени в костюми от природни материали, с различни местни музикални инструменти, които обикалят в четвъртъците от декември, къщите на стопаните. Те не пристъпват прага на къщата, а стопаните излизат навън. Групата от 11 (до 15) образува „Kutt“.Събират се няколко дена, преди да започне обичая тайно и репетират. Селяните не знаят кой се крие зад маските, пази се в тайна личността на участниците. Те пеят пред стопаните главно 2 песни. Едната се нарича Klöckellied, а другата Danklied (за благодарност), при която в къщата влиза щастието и излиза нещастието . И двете са по остатъци от запазени старинни оригинални мелодии.При песните се забелязват различия от село на село, както в диалекта така и в съдържанието, с наблягане на различни събития и действия. Особена роля при Klöckeln играят 2- ма участници от групата, преоблечени като двойка съпрузи.Наричат се "Zussler".Мъжът е Zusslmandl, а жената Zusslweibele. Произходът на обичая не е изяснен до днес. За някой изследователи, обичаят води началото си от предхристиянския период на Алпите. Други изследователите стигат и по-далече като смятат , че "Klöckeln“ е свързан с езически обреди за плодородие.
Примерни песни на местния диалект на страницата на г-н Освалд Щимпфл,който е абсолютен експерт в знанията за областа Тирол, издал е множество книги и пътеводители на тема Тирол :
www.stimpfl.info/it/node/158 долу 2 песни:
В първата песен се среща „Heraus, heraus, ihr lieben Oltväter mein,
von der Sünd und von der höllischen Pein!
Sie lagen darein bei die 4000 Jour. Jo, sell isch wohr.
Ein hellliechter Stern geht hoch über das Haus.“
Като тези 4000 г не са грешка, а се отнасяли за Страшния съд.
Песните ги има и тук www.sarntal.com/uploads/media/kloeckelli...arntal_suedtirol.pdf . Забелязва се силна християнизация, не се знае много за съдържанието на първоначалните текстове.
Детайли на самия обичай: Носят се костюми и маски, като те са ръчно направни. Карнавални маски не се допускат. За маските се използва дърво, козина, груби материали и материи, необработени овчи кожи, мъхове, кора от дърво. Облеклото е сарнска носия, типична за делнични дни, но възможно скъсана или раздърпана.Обувките са дървени, наречени „ Kospen“. Те носят следните неща със себе си : определен вид старинна дървена раница като кош на гърба, пълна със селкостопански уреди,също тигани, кошници, препарирани селски животни. Всеки участни се стреми да избере най-оригиналните неща от тавана и мазата си. Групата носи също и уреди и предмети за предизвикване на шум като звънци и хлопки във всякаква форма, тръби,рогове, Teufelsgeige ( ръчно направен музикален инструмент, типичен за този край www.schneeberg-harmonika.de/instrumente/teufelsgeige1.jpg ). Не се допускат съвеременни предмети от пластмаса или предмети на елекронно захранване.
Участниците са: съпружеската двойка (Zusslweibele и Zusslmanndl), акордионист, носачът на специалната дървена „раница“, носачите на звънци,хлопки, рогове и др. музикални инструменти.
Фигурите представляващи - Zusslmandl и Zusslweibele: Мъжът носи старинна типична носия, в червено с меч (или друго остро оръжие). Мечът се използва в последствие при гонитбата на, (с) „жената“( Zusslweibele), както и после при изпълняване на песента за благодарност като се тактува с меча върху едната ръка. Жената носи лятна носия , на кръста вид дайре, за да се чува като се движи от далеко. Маската й е бяла, памучна и отзад се подава слама или горски материали.На главата си носи старинна сламена шапка с две кокоши пера – бяло и червено. Двойката се движи отделно от шествието, бягат напред назад около него, мъжката фигура преследва женската. Често докато другите пеят, те могат да влязат в къщата на стопаните и да пийнат алкохол с тях, затова трябва да държат доста на алкохол и за ролите трудно се намират желаещи. При песента за благодарност трябва да излязат наяве от скривалището си или от къщата. Пеещите образуват кръг, а мъжът и жената застават в центъра като се движат в ритъм с песента. Акордионистът свири докато групата се придвижва от един селски двор до друг, но докато траят 2-те песни пред стопаните не свири. Изпълнителят на Teufelsgeige (инструмента е ръчна изработка от тигани, купи, пръчка, тел ) свири по време на песента за благодарност.
Носачът на дървената „раница“ събира парите и даровете в нея, често се присъединява по-късно към групата.
Към края на вечерта групата се събира в някой предварително предупреден селски двор, където стопани е получил от нея пари и е приготвил вечеря. Маските се свалят. Преди се е избирал стопанин с много дъщери. В миналото всичката събрана храна се съхранявала до Стефанов ден. На този ден се е приготвяла и консумирала от участниците. Преди Стефанов ден не е било въжможно , защото са пости. Самото събиране и празнуване се е наричало Klöckelwürstsieden, което се празнува и днес на Стефанов ден с танци и музика в селището Дурнхолц. Хората от Сарнтал са горди с обичая. И до днес е гордост всеки подрастващ да може да пее песните без грешка. Преди е имало поговорка, че колкото повече групи изпълняват Klöckeln и тъпчат семена по снега, толкова по-добре следащата година ще покълва реколтата.
Източник: Ludwig von Hörmann и др.
2. Зонтхофен, Алгой- Обичаят „Rumpelklausen“ се изпълнява на 5 и 6. декември. Смята се, че обичаят е на повече от 2000 г и има келтски произход, почиващ на келтската слънчева година, започваща на 24.12, със зимното слънцестоене (?!). Макар че то всъщност е на 21.12?. Келтите вяравали, че децата и животните, заченати кратко преди, по време на и малко след зимното слънцестоене, са слаби, недъгави. Затова е било нужно, според техните друиди, сексуално въздържание през тези дни. Така забраната се онагледява с действията извършени с т. нар. Rumpelklausen. Дрехите са били от дебели кожи на животни; на главата рога от животни като вол , елен; по тялото големи звънци, хлопки; въоръжение с клони и пръчки ( изглеждат така www.global-christmas.com/images/media/ra...79e7508182ffa27.jpeg ). Водачът е бил друид.След него млада двойка, символ за спазване на забраната, след тях „wilder Klaus“ (дивия Клаус),който символизира, че заченатите, въпреки забраната през тези дни деца, ще бъдат отново взети от природните сили. На края на шествието е един просяк, символизиращ бездетните. Днес се смята, че от дивия Клаус е станал Николаус (св. Никола) и църквата се меси, като се опитва постепенно да забранява обичая през вековете. Днес , въпреки всички усилия отвън , има остатък , напомнящ старите традиции . Правят се също сладки на Klausentag, 6.12 ( www.huimat.de/bilder/92019.html ) , които се казват Laible и които символизират слънцето при зимното слънцестоене.Други сладки се наричат "Klausenmändle“ и символизират божественото, което се пренася върху човека при тяхното консумиране.
В Оберсдорф също се празнува разновидност на традицията в Зонтхофен, наречена „Wilden Klausen“.Християнизацията през 7-8 век не успява напълно да подтисне обичая и той се запазва частично в този район. Облеклото, което се носи е подобно на това в Зонтхофен. Днес шествието на „Wilden Klausen‘‘ се провежда на 6.12, обаче се твърди, че някога се е провеждал на 21.12, като на този ден шествието от облечените в кожи участници е гонело злите духове и обичая е свързан със най-краткия ден, респективно най-дългата нощ. След христинизацията църквата се е опитвала да забрани обичая, алгойците се противили и накрая църквата премества гоненията на злите духове на 6.12. От тук може да се приеме, че някога и на 21.12 се е провеждал обичая в Зонтхофен и в последствие е преместен или че поне също в корена му е зимното слънцестоене. Тук на снимката ( www.oberstdorf-online.info/brauchtum/ima...lausen_1930_hmus.jpg ) се вижда как участниците са изглеждали през 1930г. Дали тогава е имало недоимък и затова не са имали дебели кожи и рога или те в по-късен етап се въвеждат не се знае със сигурност.
В Швейцария обичая Klausentreiben се нарича Klausjagen и Chlausjagen.

3. Бад Гастайн и Бад Хофгастайн ,в Гастайнската долина, Австрия- gastein-im-bild.info/xeperkt1.jpg www.gasteinertal.com/fotos/perchtenlauf-2010/ Шествието се нарича Perchtenlauf или шествието на прехтите.
Обичаят се провежда днес на 1 и 6 януари на всеки 4 години и е свързан с фиргурата на фрау Перхта, която наказава мързеливите и награждава усърдните.От там има красиво и плашещо облечени участници. Едните плашат и ядосват хора, а другите се покланят пред тях и пожелават мирна и здрава нова година.Фрау Прехта е наследница на скандинавска богиня Фриг,върховна богиня в Асгард, жена на Один.Така нареченият Perchtenlauf може да се проследи до 12 век, но има явно по-стари корени.Има също и по-нови свидетелства за провеждане на обичая през Ренесанса и епохата на Рококо. Днес участниците са повече от сто, с най-разнообразни костюми,някой от костюмираните носят маски с дълги човки. 30 учасника носят висока шапка или вид покриетие за глава, покрита с цветя и различни природни материали. Участието в обичая често се предава в семейството, като с годините се получава по-сериозна роля и фигура в шествието.Има един вид йерархия и стигането до един от 30 носачи на високо покритие за глава с остра форма, се смята почти за връх на йерархията. Цялото покритие за глава тежи около 30 кг.То много прилича ня това kukeri-karlovskobg.weebly.com/1050108610...901072108510946.html от село Домлян. Сравнение със снимка от Бад Гастайн на Нешънъл Джиографик:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Явно първоначалният обичай се смества с други през вековете и традициите се преплитат.През 1733г се заселват преследвани протестанти и може техните възгледи също да дават нов облик на обичая.През вековете шествието е било забранявано много пъти от църкавата . От началото на 20-ти век има ново възраждане на обичая, но много неща са изгубени и забравени. От тогава има и промяна в костюмите на няколко пъти.
В Бад Гастайн се изпълнява на 5 и 6 декември също и обичай Krampuslaufen. Шествието на крампусите. Ролята на крампусите е да наказват лошите и затова носят брезови пръчки. Маските им са изкусно изработени от дърво, на главата с рога от овен, по тялото кожи. Крампусите придружават св. Николаус на 6.12. Други участници са ангелът и носачът на кошницата. В кошницата се събират даровете, като лицето на носача е намазано със сажди, с брада. Николаус или св Никола е водачът на шествието, крапусите изпълняват заповедите му. Във всяка къща Николаус казва едно стихотворение като порицава непослушните, заплашва ги с крампусите и поощрява добрите деца.Той носи дреха, шапка и жезъл на епископ. Има дълга брада и книга, в която са докумнетирани лошите постъпки на децата.
Според Хорст Вирер , автор на „Die Gasteiner Passen: Krampus und Nikolaus - Eine Komplettdokumentation des Krampuslaufes in Gastein“, до 17 век не е имало разлика в Гастайнската долина между шествието на крампусите и това на перхтите.Шествията са били вероятно на няколко пъти от 5-6.12 до 06.01.През 1947 г има свидетелства, че начело на шествието на прехтите е имало ездач с камшик на дървен кон, следван от музикантите.

В някои селища в Залцбургския регион шествията на перхтите се провеждат от 21.12 до 06.12. В други, пак в същия регион, крампусите са от 1 до 6 декември, обвързани със Николаус (св. Никола), а перхтите са от 21.12 до 06.01, като перхтите тук се наричат Schiach- или Schönpercht. Дивият лов, т нар. Лов на Один е на втория четвъртък на декември. Schiachpercht плашат със шума от големите звънци (хлопки) лошите духове. Те докосват с брезовите си пръчки обикновените хора и така предават или ги даряват с плодородие. След това на преден план се появяват Schönpercht . Те донасят светлината и слънцето в селото и даряват на земята и ливадите нов живот.