Сайта на волжските българи

DBS Къде изчезна Волжска България - финална част
Народ не только письма пишет с просьбой вернуть родное имя болгары, но и объединяет свои усилия для достижения этой цели. Общественно-просветительс кая деятельность клубов Болгар аль джадид, в организацию которой большой вклад внёс Кадыров Р.М.- кандидат исторических наук и ближайший соратник Нурутдинова Ф.- явилась необходимым условием для формирования общественно-политического движения Болгарский Национальный конгресс(БНК), создание которого в 1990 году мы расцениваем как объединение идей С.Ваисова и С.Максуди, как начало нового этапа многовековой борьбы болгарского народа за возрождение Волжской Болгарии и возвращение родного имени болгары.

В качестве примера этой борьбы в новых, сегодняшних условиях демократии, можно назвать дело по упразднению неправомерного названия нашей республики «татарская». Именно с такой просьбой обратился БНК в Госсовет РТ. Мы полны надежды, что истина и справедливость восторжествуют, позорное название нашей республики «татарская» будет упразднено, татарское иго будет свергнуто, и волжские болгары обретут возможность возродить Волжскую Болгарию и возвратить родное имя болгары.

Надеюсь, теперь всем ясен ответ на вопрос: Куда исчезла Волжская Болгария?

Её не поглотила Золотая Орда в XIII веке, как нам пытается внушить официальная историография в лице Института истории АН РТ. Просто на месте Волжской Болгарии российские правители создали в XVI веке Казанское воеводство, в XVIII веке - Казанскую губернию, а затем, уже в ХХ веке - татарскую республику, предварительно разрушив республику Идель – Урал штаты, - законную преемницу Волжской Болгарии, созданную по воле самого народа.

А волжские болгары ни в XIII, ни в XV, ни в XIX веках не превратились в татар в результате смешения с каким-либо пришлым народом. Просто государственная власть, руководствуясь декретом Ленина о создании Татарской республики (ТАССР) от 27 мая 1920 года, насильно заставила их называться татарами.

Президент Болгарского Национального конгресса
Г.Халил
29.06.02

DBS “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”

Това е откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов. Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ¬ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Усещате ли колко ни е нужен днес Раковски? И колко велик е бил. И какви мишки са днешните ни "управляващи". Мишки, плъхове, подобия на хора! Да не говоря, че има и хора, които се зоват "националисти", но са по-долни и от тях.
И как е нужен днес Раковски, т.е. нужен е идеолог на националната борба, а не още такъв, който да прави комитети, за да се събират пушки и пищови, щото резултатът от това ще е един башибозук, без ясна идея, накъде го водят. И който се води от тумбака. Това навремето са ги наричали хайти или кърджалии, една българо-турска сган, която е ликвидирала цели села и градове.
И колко недолюбван е Раковски от русофилските правителства в България и редица продажни мекерета, кучи синове. И колко жестоко е използван отъ русофобските, за да си постигнат целите и напълнят тумбасите, на другите господари, на които са си продали дупките на задниците.
Само ние, българофилите, ли трябва да си мълчим? Не, ние отдавна не си мълчим.
Пак го казвам: в България, не просто има хора, за биене, а за убиване, защото под покрова на демокрацията сеят антинационализъм. И под покрова на национализма сеят антибългаризъм. Това е втората, още по-грозна тенденция.
И колко бързо всички забравиха за Раковски. А той е велик, велик, защото хем история и археология, хем сабята и пищова, ама знае как, защото от историята и археологията извлича идеологията на националната борба, а не от това, кой ще даде повече пари, за да си създаде своя партия в България, която да отстоява имперските им интереси.
И да си напълнят тука тумбаците потуранчовците, вошкари, с вошкарете, присламчвайки се към тази или онази формация. А ония отгоре да казват: "ето, ние успяваме, създадохме национално движение". Докато своршат грошовете. След туй недоволства, люспения, предателства и цинизъм, долен цинизъм. Прекършени съдби, изпразнени надежди и песимизъм, долен, гнусен песимизъм.

Четете Раковски и се учете вошкари!

И тогава, когато го разберете добре, тогава елате да си говорим каква политика трябва водим и към кого.
И не виждали вие, серсеми със серсемите, всички, вие, които се водите по политиката да емигрирате в западните страни, за да живеете по-добре, вижте какво е казал Раковски за вас:

"Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

Йордан_13 писа: Напротив СССР е Русия, защото той е нейната имперска амбиция да владее над много народи. И сега има много уж "свободни" републики, ама пак ги водят към ОНД.

Ако трябва да сме точни мисля,че "имперска" трябва да се замени с друга дума 1944 отдавна е прриключено с всякакви имперски амбиции...може да се говори само за чифутски такива!

И за да продължим днес с плътното косене на избуялата от дъждовете трева, трябва да кажем, че Раковски създаде Първата и Втората български легии. Никой днес не говори за Легиите на Раковски като за елитът на българската войска. Той създаде българска войска, когато дори нямаше Българска държава. Днес, при наличието на "Българска държава", някои не само, че не я "реформират", ами премахнаха задължителната военна служба, която развращава дечинята на вошкарете, превръщайки ги в долни наркомани и педераси. Разврат, долен, гнъсен, антибългарски разврат под формата на "човешки права".
И какво се случва, реформирана българска войска по демократичен образец, напълно либерализирана и атлантизирана, отива на мисии. Основната нейна дейност е да отива на мисии, з ада обслужва имперските интереси, на тази или онази голяма държава или голям блок. При Раковски съществуваха ли големи държави, съществуваха ли империи? Съществуваха. Но той привлече елитът на българската будна младеж, тогава за да създаде елитна войска за борба с Османската империя, в противовес на това, което Османската империя бе правила - да събира деца, за да ги обучава за еничери. А колко много еничаре има днес. Това са децата на вошкарете! Защото Раковски не събираше потураджиите на маса, за да пирува, а събираше будните за свобода. Те бяха толкова, за да създаде Легия. Достатъчно бяха. Оттам се създадоха и изградиха всички фигури след това, които продължиха възрожденското ни дело и революционната борба.
Без него ние нямаше да имаме нито Левски, нито Ботев, нито някой друг.
А днес, какво? Едните вошкари станаха костюмджии и пратиха децата си да учат на Запад, и да се върнат като юпита тук, за да ни управляват. Че може ли български политически елит да се създава на Запад? Ако е така, то той не е български. Липсва българската школа за политически елит! И това, което идва, наистина няма нищо българско - програмирано и форматирано с някакви западни, а преди с руски модели на поведение, то гледа да управлява държавата така, че или да я превърне масимално в Задунайская Губерния или в пореден Щат от някакъв Съюз или единица от военен блок.
Ето какви даде Раковски - българска школа за политически и военен елит!
А днес, какво? Ами днес децата на вошкарете се учат и получават висше образование, за да създадът такива бисери:

"Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е канализацията му за светец"

"Словото има голяма сила. Ако не беше то, може би никога нямаше да надвием над другите биологични видове"

"Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса по местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди?"

"Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва".

И тук вече да си дойдем на въпроса. Някои хора искат знак от Небето. На кого да бъде даден този знак?
Тези на които трябва, знаците са дадени. техните имена, няма да бъдат споменати, нито тяхното съществуване отбелязано. Те ще пребивават незабелязани, до мига, в който Небето в тях ще задейства предназначението им. Когато му дойде времето, ще разберете за тях. И враговете на България ще разберат за тях, и предателите, ще разберат за тях. На тях, знаците бяха дадени. Те няма да донесат просперитет на тумбакаджиите, а на творците. Ама на творците, не на интелегентите))
Всяко друго искане за знаци е нездраво любопитство, в което могат да стоят и вредни агентурни интереси.

Тъй като съм съгласен с горните мнения на Йордан, искам да ви покажа това (от блога "Борба за силна България"):

Казват: „чужбина дом не става!“. Разбира се – дома е в твоята родина. А какво се случва в нея?

Редом с огромния и колосален проблем с демографските тенденции, според които след броени години българите ще са малцинство в една циганско-турска република България, стои и проблема с емиграцията. Докато българската нация изчезва и остават все по-малко хора, които да бранят Родината хората бягат в чужбина и зарязват род и Отечество. Зарязват го с жалки оправдания на усти:

„В чужбина ще взимам повече!“ , „България е много зле, ако се оправи ще се върнем…“

Нямат нравствени ценности българите днес. Нямат и капка обич и тревога за България. На тях всичко им се свежда до това да взимат повече пари и да си купят кола на кредит. Какви „висши“ цели тласкат хората към необятната чужбина и слугинщината, която ги чака там. Берачи на маслини в Гърция, миячи на чинии в САЩ – ей ти такива „престижни“ работи работят младите българи, защото ще взимали повече пари. На първо място младия емигрант си мисли, че в чуждата страна го чакат с отворени обиятия нищо, че ще вземе работата на някой испанец, ако отиде в Испания, например. Но това е просто патриотизъм. Работодателите виждат в българския т.нар „гастербайтер“ евтина ръка, готова да работи за жълти пари от сутрин до вечер. Но въпреки всичко заплащането за нашия стандарт е по-високо. Но за стандарта там – напротив. Всъщност, какво ни интерсуват нас тия подробности? Това са си техни грижи, които сами си създават зарязвайки България. Но мен ми се ще да коментирам шаблонната фраза на емигрантите: „България е много зле, ако се оправи ще се върнем…“ Така, драги! Значи излиза, че ако ние, които не сме зарязали България, за да бъдем слугинчета в една чужда държава, успеем да оправим България вие ще се върнете от чуждите страни, в които слугинствате?

Обаче, „Чакай..!“ ще ми каже някой и ще допълни: „Те имат право…наистина тук условията са по-лоши“. Да, така е. Но са по-лоши именно заради ибрикчийството и бягането от проблемите и безразличието спрямо националните проблеми, въпроси и неправдите, извършени именно спрямо всички нас. Българи са умирали от глад, от жажда, умирали са по бойните полета за България, за да може тя да съществува и до днес. Емиграцията е предателство спрямо род и Родина! Това да се знае и помни и да се осмисли най-вече! Трябва да се изправим срещу проблемите и да оправим нашата си България, наместо да бягаме да гурбетчийстваме из чужбина.

Ей ги на – виж ги тия цигани, които живеят по гетата. Един ден целия народ ще се състои от цигани, а цялата държава ще е едно голямо циганско гето. И на фона на заплашителното им множене ние мрем и застаряваме, пък на всичкото отгоре около 4 милиона българи са избрали да живеят в чужбина. На фона на демографските показатели да зарежеш България е директна подкрепа към множащите се етноси, които заплашват да завладеят България в близките години. И какво…вие там колкото и да получавате, каквото и да успеете да си купите вие сте продали единственото и най-ценно нещо: Родината си!

Младите хора – двигателя на нацията бягат през глава в чужбина…ето, вижте малко цифри:

„Няма официална статистика, но се предполага, че българите по света са между 3 и 4 милиона души.Това каза председателят на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова, която се включи в провеждащата се във Варна Втора сесия на Световния парламент на българите.“

Работата е сериозна, а народа хич не си дава сметка, че е на път да изчезне, а цигани и турци да се превърнат в господари над следващото поколение българи! Жал ми е за децата, които ще се родят в бъдеще…жал ми е, обаче насила хубост не става! То трябва да се осъзнае тоя народ и да спре да тегли на раменете си тия, дето утре ще се окажат палачите на българската нация. Не, че вече не са палачи, де…обаче това е нищо сравнение с това, което ни очаква. Да, очаквайте и се примирявайте – в това сте най-добри! Очаквайте: Демографска катастрофа, превръщане на българската нация в малцинство в собствената си държава, а циганите в новите й господари. Той Ботев хубаво го е казал:

Тежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Предпочитам да съм сиромах в майка България, отколкото слуга в чуждата страна! Предпочитам да съм тук и да се опитам да помогна на България, отколкото да тръгна в чужбина воден от идеята, че ще печеля повече пари. Плюя ви на парите…те не могат да откупят и буква от славната българска история, не могат да откупят и цветенце от красивата ни природа. Не могат да подкупят тирана и да го накарат да си ходи там откъдето е дошъл! Само здравия български юмрук ще стори това и е време всички да го осъзнаем! Българи, борете се за България! Емигрантството означава да поставиш собствените си нужди над тези на Родината!

България е много зле, ако се оправи ще се върнем…“ Така, драги! Значи излиза, че ако ние, които не сме зарязали България, за да бъдем слугинчета в една чужда държава, успеем да оправим България вие ще се върнете от чуждите страни, в които слугинствате?
======================================================

Нам такива люде не ни требват! За Възраждането на Българският Саракт е нужен не консуматорски, а творчески дух! Западните държави са за консуматори и при тях технологичните открития и нововъведения са именно заради консуматорското общество. Българския Саракт възкръсва от пепелта, заради тези, които се родиха, които се раждат, и които ще се родят. Не заради избягалите поради еди какви си причини. Битката е тука, тя иска жертви, иска свидни, кръвни жертви и всички ще загубим по нещо и ще плачем за него, важното е, че Слънцето ще изгрее, за да изсуши сълзите ни.

Същото поведение и манталитет наблюдавахме и след руско-турската война, когато някои хора чакаха други да свършат работата, да се освободим, а след това наготово те да седнат на троновете и да командорят, унижават и ръководят съдбите на тези, които са се борили и не са загинали, за да ги накарат да се вайкат, че не са умрели в боя, а са доживели Освобождението.
Трябва да се знае, защо си отиде Левски. Левски си отиде точно заради тези, които щяха да управляват след него. Той не бе предаден, а си отиде, за да не изживее унижението от тези, които ще освободи!

Това в бъдещия Саракт няма да бъде допуснато. Ще бъде забранено на консуматорите да се завръщат и да се ползват наготово от благата, на тези, които са се борили за тях.

Връщане назад няма, г-да емигранти, Българския Саракт затваря портите си за готованци, оплаквачи и нехранимайковци.

Загива сърцето на този, който слуша стомаха си.
Той ще спечели презрение, вместо любов.
Човекът с голямо сърце е дар от Бога,
този, който се подчинява на стомаха си, се подчинява на врага.

(Птах-хотеп) Из "Мъдростта на древен Египет"

Йордан_13 писа: DBS Къде изчезна Волжска България - финална част
Народ не только письма пишет с просьбой вернуть родное имя болгары, но и объединяет свои усилия для достижения этой цели. Общественно-просветительс кая деятельность клубов Болгар аль джадид, в организацию которой большой вклад внёс Кадыров Р.М.- кандидат исторических наук и ближайший соратник Нурутдинова Ф.- явилась необходимым условием для формирования общественно-политического движения Болгарский Национальный конгресс(БНК), создание которого в 1990 году мы расцениваем как объединение идей С.Ваисова и С.Максуди, как начало нового этапа многовековой борьбы болгарского народа за возрождение Волжской Болгарии и возвращение родного имени болгары.

В качестве примера этой борьбы в новых, сегодняшних условиях демократии, можно назвать дело по упразднению неправомерного названия нашей республики «татарская». Именно с такой просьбой обратился БНК в Госсовет РТ. Мы полны надежды, что истина и справедливость восторжествуют, позорное название нашей республики «татарская» будет упразднено, татарское иго будет свергнуто, и волжские болгары обретут возможность возродить Волжскую Болгарию и возвратить родное имя болгары.

Надеюсь, теперь всем ясен ответ на вопрос: Куда исчезла Волжская Болгария?

Её не поглотила Золотая Орда в XIII веке, как нам пытается внушить официальная историография в лице Института истории АН РТ. Просто на месте Волжской Болгарии российские правители создали в XVI веке Казанское воеводство, в XVIII веке - Казанскую губернию, а затем, уже в ХХ веке - татарскую республику, предварительно разрушив республику Идель – Урал штаты, - законную преемницу Волжской Болгарии, созданную по воле самого народа.

А волжские болгары ни в XIII, ни в XV, ни в XIX веках не превратились в татар в результате смешения с каким-либо пришлым народом. Просто государственная власть, руководствуясь декретом Ленина о создании Татарской республики (ТАССР) от 27 мая 1920 года, насильно заставила их называться татарами.

Президент Болгарского Национального конгресса
Г.Халил
29.06.02

Откъс от книгата "Първата Държава" на волжския българин и доктор на историческите науки А.Халиков. В него нашите волжски братя правят един прекрасен сравнителен анализ на кръвните ни връзки. Ако някой все пак има желание, нека да го преведе на български, за да го качим в Материали. Текста е уникален.

«Тя преди беше земята на малките българи зад Кам, между река Волга и Беловолжието.... А големите българи отидоха зад Дунав …» («Казанска история»)

Начиная с периода перемещения Болгар в Волго-Камский регион вплоть до 1236-1240г. т.е. до нашествия монгол, существовало независимое государство Волжская Болгария в X-XIII веках признанное другими государствами Европы и Азии. Государство Волжская Болгария имело обширные связи не только со своими соседями: тюркским, фин-угорским, с древней Русью, но и с Восточными народами. Эти связи были экономические, культурные, политические. Естественно, напрашивается вопрос, а были ли связи между Волжскими и Дунайскими Болгарами с их характерной общей культурой в древности. Несмотря на сложность этого вопроса, есть все основания для утвердительного ответа. В средние века эти два Болгарских государства развивались в разных регионах с разным климатом, окружением, верованием, что привело к своеобразию этих государств. При образовании первого государства Дунайской Болгарии участвовали три этноса. Это фракийцы жившие здесь с древних времён, славяне, проникшие на Балканы в V-VII веках и болгары-кутригуры, которые проникли на Дунай в 60-70 годы VII века. И, несмотря на численное большинство славян, сыграли главенствующую роль в объединении этих народов в единое государство. В формировании Волжской Болгарии наряду с болгаро-тюрками, значительную роль сыграли жившие здесь протовенгры с финно-угорским наречием, а начиная с X века свое влияние оказали угыз-кипчакские (Бортасы ,западные кимаки) племена.

Таким образом образовались два этноса и несмотря на различные условия образования этих государств сохранились некоторые общие корни. Общие названия этих народов и их государств, с древних времен обращала на себя внимание. В русских летописях отражено единство Дунайских и Волжских Болгар, их единое происхождение. Первых из них называли «Черные Болгары» а вторых – «Белые болгары». О единстве Дунайских и Волжских Болгар придерживались и арабские авторы. Даже в XII-XIV веках сведения о братских связях Дунайских и Волжских болгар еще живы: так например в 1235 году Венгерские миссионеры во главе с Юлианом прибывают в Асан Болгарию, где правил царь Иван Асен 2 называвшийся царем всех болгар и греков. Здесь им объяснили каким путем надо идти чтоб попасть в Волжскую Болгарию где Венгры хотели увидеть свою прородину . Короче говоря о существовании Волжских Болгар и дороги к ним Дунайские Болгары знали и в XII-XIII веках. В XII-XIV веках оба братских народа попадают в вассальную зависимость от Золотой орды. В списке вассалов Золотой Орды оба эти братские государства включены и находятся рядом : 7) столица Волжской Болгарии Болгар или Биляр. столица Валахии или Болгарии (Бургал) – Тырново». В казанских летописях XVI века при описании Волжской Болгарии одновременно приводятся сведения о Дунайских Болгарах. В XIII веке первый русский историк Татищев В.Н. пишет - «прежде чем попасть на Дунай , Болгары жили в волжском регионе где у них была столица называвшийся велики город Брахимов. Даже в 19 веке историки Д. Шестаков, С.М.Шпилевский и др. считали, что из Волжской Болгарии Славяне (?) под предводительством хана Аспаруха заложили фундамент государства Дунайской Болгарии. В наше время в конце 19 века и в 20 веке ученые не сомневаются о едином происхождении в древности двух народов .

С целью освещения братства и древних связях в Волжскую Болгарию приезжают ученые из Болгарии И.Шишманов (1896) и В. Златарский (1914). Московский ученый Н.Я. Мерперт обращает внимание советских ученых на совместное и одновременное изучение истории Волжских и Дунайских болгар . Он высказывает важную идею о связи части срубной культуры (салтау маяк культурасы) с культурой Болгар. Почти одновременно Н.А. Мерперт (СССР) и Ст. Станичев-Ваклинов (Болгария) проводят сравнительные достоверные археологические раскопки на Волге (Кайбел) и в Болгарии (Нови-Пазар). Были вскрыты захоронения принадлежащие древним болгарам на Волге близ села Олы Тарханы, это совместное изучение в широком плане было продолжено. Для изучения этой важной проблемы проводятся совместные конференции ученых СССР и Болгарии. Для изучении «проблем древних Болгар» начиная с 1976 года по инициативе ученых Т. Татев, Р. Рашев, Дм. Димитрова проводятся встречи раз в 5 лет в городе Шумен, бывшей центром древней Болгарии .

Также, начиная с 1980 г . раз в 5 лет руководителем «Центра Болгаристики» академик Дм. Ангелов проводится Болгарский международный конгресс. Начиная с 1988 г. по инициативе Казанских ученых проводятся историко - археологические конференции о древних Восточно-Европейских Болгарах. Надо отметить о посещении видными болгарскими учеными г. Казань, археологических музеев в Биляре и в Болгаре Дм. Дмитровым в 1979 г. и Р.Ращевым в 1984 г. В результате этих взаимных усилий открылись страницы совместной истории и культуры Волжских и Дунайских Болгар.

В VII-IX веках значительная часть Волжских и Дунайских Болгар были язычниками (тенгриани, б.р.), об этом свидетельствуют древние болгарские захоронения расположенные в регионе средней Волги: в Олы Тарханах, Кайбел , Тетюши, Танкеевка, а на Дунае – Нови- Пазар, Кюлевча, Девня и др. Древние болгары прибыли в VII веке в Праводии расположенный на правом берегу реки Дунай. В район средней Волги и Камы древние болгары прибыли во второй половине VII века. Несмотря на значительную разницу по времени прибытия в эти районы нет разницы в археологической культуре характеризующий этнические особенности народов. Эту схожесть можно наблюдать по керамическим сосудам с блестящей черной глазурью. В отличие от более ранних кувшинов, эти кувшины украшены полосатыми орнаментами. Хронологически в одновременных захоронениях расположенных вдоль Дуная в Нови - Пазар, а по Волге в районе Олы Тархан обращает внимание на одинаковость остатков разнообразной посуды. Даже эти небольшие исследования показывают, что часть древних Дунайских и Волжских Болгар являются выходцами из одного Азовского региона, которые оказываются в окружении различных этнических групп: Дунайские –среди славян и фракиевцев, а Волжские – среди угро – финских, и все- таки, они оказали огромное влияние на формирование экономики и культуры государств Волжской и Дунайской Болгарии , которые по многим показателям одинаковы. Это наблюдается и в строительстве городов которые в форме прямоугольников вытянуты по меридиану и главные ворота городов расположены на южной стороне, например, в городах Плиска и в г. Биляр. В центре этих городов располагались дворцы царей и ханов и главные культовые соружения окруженные крепкими стенами. Сам город был окружен земляными валами поверх которых ставилась частоколы из бревен зарытых в землю между которыми насыпалась земля и камень. Такие укрепления тянутся вдоль реки Дуная в местах опасного прохода врагов. Эта традиция укрепления городов наблюдается и в Волжской Болгарии, до нашествия монгол, где обнаружено свыше 150 укрепленных поселении. В VII - IX веках Волжские и Дунайские болгары в летний период предпочитали жить в юртах. Следы этих царских юрт обнаружены при археологических раскопках в г . Плиска Р. Ращевым , а в г. Биляре, в наружной его части, обнаружены Ф.Хузиным. В городах были распространены и фундаментальные сооружения, разница только в одном: Дунайские болгары строили из камня, а Волжские болгары – из кирпича, но однако здесь встречаются сооружения и из камня. Так, например, известно в великом городе (Биляр) была построена мечеть из белого камня. Дунайские и Волжские болгары как их предки на Дону делали кирпичи стандартной формы : 25-27 см. и толщиной 5 см. В отличие от греков – византийцев и славян - русских наименование этого материала было независимым от них и назывался «тухла» у Дунайских болгар, а у Волжских – «кирпеч» . В условиях суровой природы Волжские болгары свои кирпичные здания обогревали хорошо продуманной системой подпольного обогрева Такие же системы обогрева из керамических труб расположенных вертикально обнаружены в общественной бане и в малом дворце города Плиска. В недавно опубликованной работе Петра Добрева (хозяйственная культура протоболгар. София.1986 г.) особенно ясно показана общность в материалах хозяйственной деятельности и культуры ежедневного обихода протоболгар Дуная и Волги. Общность наблюдается и в сельскохозяйственной деятельности : в системе обработки земли, применяемых орудий труда, в верованиях почитания земли, так например, в захоронениях обнаруженных на Дунае в Раздельне, Изворул, а в районе Волги близ поселений Олы Тарханы, Тетюши и Танкеевка рядом с покойниками лежали серпы. До христианства Дунайские болгары придерживались тюрко - болгарских веровании. В захоронении «Нови - Пазар» среди многочисленных костей не встречается кости свиней как и в захоронениях Волжских болгар – язычников. Болгарские мастеровые, металлурги, в отличие от других, сумели сделать кольчуги из сплошных колец, что значительно повысило их прочность.

В IX веке Дунайские болгары приняли христианство, а Волжские – ислам, и несмотря на это еще долгое время сохранялось общность в элементах духовной и материальной культуры. Они продолжали ставить схожие клейма на кирпичи и посуду, наносили схожие орнаменты на посуду и камни. Свои города называли Великими: великий Преслав, великий Биляр. Для них правая сторона была священной, белая сторона отличалась от черной. Эти особенности духовной культуры требуют еще внимательного изучения . Необходимо отметить также антропологическое сходство Дунайских и Волжских Болгар . Особенно это видно в захоронениях Олы Тархан и Нови- Пазар. Поэтому и в средние века и даже позже являются общими, предметы и имена с атрибутикой « болгари». Например, мягкие кожаные изделия назывались «аль-булгари» на востоке и Средней Азии, («болгаро» - в Италии, зимние хорошие сорта винограда – «булгарине» (Румыния); «булгар» - в России. Несмотря на многие прошедшие века в разговорной речи сохранились общие слова: медь-«бакър» (болг.)- «бакыр (тат.); муж сестры- «бажа» (болг.)- «бажа» (тат.); колено-«бут» (болг.)- «бот» (тат.); поднять хай-«кавга» (болг.)- «гауга» (тат.); лодка-(болг.)- «кимэ»-«киймэ» (тат.), родник-«чишма (болг)-«чишмэ»(тат), тюльпан «лалэ»(болг)- «лэлэ) и даже коренное слово болгар звучит«българ»(болг и та

Източник