Египетското Тенгриянство

anti666 писа: www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...p?act=ST&f=11&t=3833

Рабишкото езеро и пещерата Магурата са свързани. Не само във физически план, като подводна река, която пълни езерото, но и в духовен

Впрочем, първожрецът на град Хелиопол е носил титулът "Ма.Ур", буквално в превод "Великият Виждащ" и тази титла е във връзка със Слънцето и Слънчевият култ (вж. Скритото знание, Теодор Леков, стр. 198)

"Книга за небесната Крава"
en.wikipedia.org/wiki/Book_of_the_Heaven...erENyK2YOMs64FZ_3ogU

Всъщност причината за написването на централната тема в нея е едно древнобългарско събитие, описано в "Сказание за Чулман". Не, казвам, човешко, не употребвам думата "човечество", защото в ония времена на Златната епоха, човечеството са били Българите. Останалото е висяло по клоните. Разбира се, то се различава от египетското, но има и общи елементи. Мар например е такъв, какъвто е описан като Ра в "Книгата за небесната Крава"... В "Чулман" имаме бунт на българите срещу самият Чулман и алпите въобще, не точно срещу самият Мар (Ра). Защо? Защото лошият Яга успява да открадне образът на Мар (Слънцето - Образът Божий), (който се отрязява в пешкирът, с който той всяка сутрин си бърше лицето след миене; първата "плащеница") и да го "даде" на хората правейки ги "красиви" като Мар (Слънцето; създава се Слънчевият Човек), т.е. развива Образа Божий до неговото съвършенство. Това довежда до приравняване на алпи и хора и до бракосъчетание на алпите с земни жени, които съвсем естествено стават много красиви и приемливи за съпруги на небесните хора. Та не се учудвайте защо и днес всяка българка чака да дойде нейният "принц", но идва един прозаичен българин със салатата и ракията)) Родените от тях елбири, започват да убиват алпите, и нараняват тежко, обичащият ги Чулман, който отива да общува с тях. Той се оплаква от това на Мар. Оттук насетне се развива типичният за нас и днес управленски сюжет. Мар се уплашва здравата, защото Чулман е "любимецът на Тангра" и заповядва на алпа Дахус/Докс (Глиган) да унищожи хората, т.е. Българите. Дахус бързо събира около себе си, недоволни алпи и построява стената Кара Коръм, която засенчва слънчевото греене и настъпва Ледената епоха, в която логично, повечето от Българите от Златната епоха, изпукват като кученца Та, 2019-та е годината на Алпа Дахус/Докс. Дано бъдеш милостив към нас, Прасчо макар, ние да не заслужаваме

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14474&fullsize=1

Съпоставката между праисторическата култура през неолитa и каменно-медната епоха на днешната територия на България, и тази на Египет, по течението на река Нил ( култури "Накада" I,II и III), ясно ни свидетелства, че култура "Накада" е развивана под давлението на праисторическата култура на територията на днешна България. Сходствата в артефактите, е повече от очевидно, като се има впредвид, че неолитната праисторическа култура по територията на България е поне с 3000 години по-древна. Култура Накада I, представляваща де факто, египетският неолит, стартира, когато праисторическата култура в България е в средата на каменно-медната епоха. Египетската култура, може да се каже е имала възможността да ползва готови културни образци и модели, въз основа, на които по времето на култура Накада III, да започне да развива и своя собствена културна идентичност и държавност. Интересното е, че периодът Накада III е много кратък, само 200 години (3200-3000 г. пр хр.) и съвпада с началото на ранно-бронзовата епоха по територията на България. И тук вече идва написаното в летописът "Джагфар Тарихи", в който се, казва, че: (Стр. 292). "През 3000 г. пр. н.е. българите губят Северен Египет, превзет от етиопските афразийци (българите наричали Африка, Етиопия и афразийците - караоба “род, област на черните, т.е. чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските афразийци възприемат от българите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – “Племе, народ, област”), думата “фараон” (от българското “барън” – “царска слава”), имената на духовете Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайският полуостров (от Син “Вълк”), високите български шапки (те станали корони на фараоните), българският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се е превърнал в кошница,а името Магис – в “Мойсей”)..."

Ако разгледате особеностите, характеристиките на богинята Сатет/Сатис в Египет, няма да останете изненадани. Разбира се, ако погледнете към нейното "Ба" - Анукет, също няма да се изненадате. Те са египетската транскрипция на Умай Биче Артимас. Иначе, дори египтяните не могат да си обяснят напълно, как хем са богини свързани с разливът на река Нил и неговите катаракти, хем са богини на лова)) хем закрилящи детераждането и плодовитостта, та и свързаността на Сатис с мъртвите и прераждането им. Разбира се, това се обяснява, с това, че стрелата символизира течението на реката Нил, както и нейният извор (според мен), но тази връзка, не се обяснява, защо е такава. Няма обяснение, просто констатация. Но, "Сказание за Чулман" дава тази връзка. Защото и самата Анукет като "Ба" на Сатет (Според мен, тя е "Ба" на Сатет) е свързана с рибата и нейната свещеност. А в "Сказание за Чулман" имаме реката, рибата и стрелата, съчетани по един своебразно-чуден начин. Твърде много са тълкуванията, символите и връзките тук (Умай Биче-Сатет-Байгал-Анукис), затова правя само тази кратка анотация, заостряйки вниманието ви.

www.thekeep.org/~kunoichi/kunoichi/theme...qXGXq0g#.XcwnF2Mzbcs

"Нейната истинска функция е в плодовитостта, която дава желанията на тези, които търсят любов. Тя понякога се възприема и като богиня на жените и любовта."

Това е много обща дефиниция. Случката с алп биката Кангалас и превръщането й в рибата Байгал в "Сказание за Чулман" дава съвсем друг наклон и специфични функции на Сатис по отношение любовта и свързаните с нея интимни отношения. По-скоро тя е свързана с лечението на последиците от нещастната, несподелената и неосъществена любов и съпружески отношения, един голям бич и в нашето съвремие. Тези функции на лечение са свързани с пречистването на емоционалният свят на личността (водата) и постигането на душевна личностна хармония и равновесие след преживян интимен и семеен разрушителен катаклизъм.

Това са два от йероглифите, които формират името Сатет/Сатис, вторият е въведен по-късно и символизирал стрела, пронизваща кравешка кожа. Според мен, първоначланият вариант на този йероглиф е бил стрела пронизваща очите на риба)) (33) Тогава Турун-Аби
издигнала Байгал на една вълна
и стрелата на Лаиш
тутакси пронизала очите на Байгал.
Първият йероглиф S, е именно издигането на рибата Байгал на върха на вълна в реката Дулосу от Турун Аби Артимас, за да бъдат простреляни очите й от алпа Лаиш. Важна част от процедурата за лечение на дисхармонията в емоционалният и душевен свят на жените.

"Издигането на вълната" и пронизването окото/очите на Байгал е процес на извличане и премахване на онези вибрации в емоционалният свят на човека, които го дисхармонират и тежат и не му позволяват да живее пълноценно нов живот в настоящето. Те са своебразен акт на освобождаване от миналото, което тежи и дърпа. Миналите тежки преживявания, оставят голяма следа/бразда в емоционалният свят на човека, т.нар. в българският език "горчилка".