ОГЪРЛИЦАТА НА УМАЙ БИЧЕ
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14320&fullsize=1 ;
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14322&fullsize=1
Идеята на тази съпоставка между изображенията на женските фигури в пещерата Магура и женските статуетки, археологически артефакти от древните градове по долината на река Инд не е да покаже приликите, а различията. Приликите са налице, но различията също могат да имат своите тайни и да ни дадът своето познание, както когато правим съпоставка на приликите. Женските фигури от долината на река Инд имат своите прилики, но и своите откровени различия. Да сравним. Керамичните идоли на жени възприемани като изображения на Великата Майка от неолита и халколита на Балканите са символно-натуралистични, по тях липсват в повечето случаи инсигнии и атрибути. Имаме изображения на матриархалното начало в най-различните негови пози, а върху женското тяло, най-различни видове символи, писмени знаци и инкрустации. Керамичните фигури на жени от долината на Инд са в повечето случаи реални и натурални, често те са и личностни, т.е. жената е със своя собствена индивидуалност и физиономия и най-вече, те са облечени в своеобразни носии със своите инсигнии и атрибути. Много често тези своеобразни носии са много близки до носиите на българките в по-старо време, което ми заостри вниманието и послужи като идейно начало на тази публикация( която прерастна в своеобразно продължение на студията „Турун Аби Артимес“). Именно по този начин изобразени, макар и графично (което не предполага голямо детайлизиране) са и женските изображения от пещерата Магура в България. При тях обаче, това е подплатено и с многобройните адорации (пози/танц), на тези изображения, което идва да покаже ролята на Великата Майка в общественият и социален живот. По долината на Инд, нямаме толкова силно изразено адоративното начало във керамичните фигурки. Адорациите (позите) са няколко, в повечето случаи еднотипни, направени са така, че да подчертаят „носията“ с нейните инсигнии и атрибути. С това е ясно демонстрирано, че същността и силата на Великата Майка е въплътена именно там. Затова именно ще разгледаме поне три от елементите на фигурките от долината на реката Инд. Ще започна с този, който най-много ми прави впечатление, а именно герданът. Той присъства в различни вариации на почти всяка женска фигурка от градската цивилизация по долината на Инд.
ГЕРДАНЪТ
Той не би ни дал, абсолютно никакво сведение, и не би имал голямо значение за тези разглеждания, ако неговото предназначение като инсигния на Турун Аби Артимес, не бе ни разкрита в Първата Глава на епосът „Сказание за Чулман“. В нея, герданът даден й от Тангра е в основата на първата българска матриархална държава Турун Суба. Той е съставен от 72 мъниста, като всяко едно мънисто, отговаря на по едно сакланско племе. Мънистата се наричат „синджи“ ( днес в Дунавска България са запазени като “синци“, ”синец), поради, което й държавата на Умай Биче е наречена Сънджак (Синджак).
(7) Умай надянала гердана на шията си
и дошла в една страна,
която оттогава
била наречена Сънджак.
(9) Никога не сваляла Умай
гердана от своята шия,
където си мислела,
че ничии ръце не ще достигнат.
Единствено в керамичните фигурки на градската цивилизация на река Инд, ние можем да видим, истинността на написаното в „Сказание за Чулман“. Тук, женските фигурки в по-голямата част от случаите винаги са с гердан и понякога с повече от един. Още по-ясно стои въпросът с мънистата. Градската цивилизация по долината на река Инд е най-ранният производител на най-разнообразни видове мъниста и техен търговец. Тази дейност е ясно изразена в град Харапа от най-ранният, т.е. още от създаването на града, до най-късният.
(вж.
www.ancientbead.com/Early_Indus_valley_beads.html ;
www.google.bg/search?q=harappa+civilizat...1073&bih=625#imgrc=_ ; вж. и
www.harappa.com/sites/default/files/pdf/...hnologiesSummary.pdf ).
Защо, обаче в керамичните фигурки от Балканите не се среща инсигния като герданът? И значи ли това, че първата матриархална държава Турун Синджак е бил в долината на река Инд? „Сказание за Чулман“ дава отговор на този въпрос. Различията в изобразяването на Великата Майка на Балканите и Инд е вследствия на различия във възприемането й от древнобългарските племена във времената на Матриархата. Турун Сънджак е образувана и от племена от Балканският полуостров и след разкъсването на гердана и разпиляването на мънистата, те се завръщат на Балканите. Повечето от тях са недоволни от управлението на Умай Биче и животът си в Турун Суба (и крият мънистата си). Затова възприемането на Умай Биче на Балканите си остава повече в сферата на схващането й като Духовна Сила на Тангра, отколкото като въплъщение на божественото управление на Земята. Затова може би, тук ние няма да я видим с нейната инсигния, символизираща държавността, а именно герданът Синдж, от който, най-вероятно е и топонимът Синдх, Синдху, който към днешна дата местното наименование на река Инд. Тук трябва да кажем, че герданът на Турун Аби Артимес, най-вероятно е и географски символ, символизиращ водосборът на река Синдх(В началото си тече с името Синдх като при сливането си с реката Гар Дзангбо близо до село Ларгмар получава и името Инд.). Именно в него са открити над 1052 селища от т. нар. „Харапанска цивилизация“. Този водосбор е и ранноведическите Сапта Синдху (Седем реки) (
en.wikipedia.org/wiki/Rigvedic_rivers и още
www.bharatiya.ru/images/istoki/saptasindhu.jpg ) , които виждаме и като Седморечие, в Централна Азия
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4...B5%D1%87%D0%B8%D0%B5 ;
bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%88
Седемте реки се символизират със 7 крави и това ни връща към началото на неолита и втората матриархална държава Бурджан Суба в Джемерел, която започва с освобождаването на кравите и конете от пещерата Абдере и одомашняването им. Индусите имат свой вариант на този разказ в древнобългарският епос „Сказание за Чулман“. В него, освободителят на кравите е Индра, помагачи са му ангирасасите (в “Чулман Toлгау“ – българите), а пещерата е Вала (вместо Абдере). В крайна сметка символното оприличаване на пълноводието на реките във водосбора на Инд с крави отново ни връща към идеята за края на ледниковият период.
(пещерата Вала
en.wikipedia.org/wiki/Vala_(Vedic); Майката на кравите Ушас
en.wikipedia.org/wiki/Ushas ; Панис
en.wikipedia.org/wiki/Panis ; Ангирасас
en.wikipedia.org/wiki/Angiris )
И тук вече идваме на въпроса, как и кога наименованието на гердана „Синдж“ става етноним? Кога и как? Отговорът на това, по един категоричен начин се дава от „Сказание за Чулман“
(13) За спомен от това, че
се подчинявали на Умай-биче,
някои от тях
се нарекли Синдж.
Затова „Джагфар Tарих“ постулира „Началото на нашите начала е в племената синд и имен” (т.1, с. 14). Разбира се, когато се говори за единият основополагащ клон на българите, племената синдж, синдийците на Балканите и синдо-меоните край Азовско море, трябва да се направят някои времеви разграничения и уточнения, които досега не са правени. „Синдж“ е етноним възникнал в края на мезолита и началото на неолита, според „Сказание за Чулман“. Тогава е ясно, че всички негови исторически, географски и етносни наименования и вариации като Синдх, Синд, Синт са в по-късни исторически времена и само показват динамиката на преселенията на българите-синди, като наименованията „именци“ и „синди“ в процеса на все по-дълбоката централизация на българската етногенеза, постепенно започват да изчезват или да се заменят с други етно-наименования. Разбира се, те не изчезват напълно, оцеляват дори през античността и оставят своята етнонимна и топонимна следа. Но, когато се казва, че под „синт“ се разбира „скитащи, шетащи“, трябва да се има впредвид, че това разбиране на етнонима идва от разпада на първата българска матриархална държава Турун Суба и пръскането на 72-те й племена по света. В тоя ред на мисли, ако интерпретираме термина в това му значение, той трябва да се разбира като „преселници, хора без дом и най-вече хора без държава“ . А превръщането на Синдж-Синд в Синт (преминаване на Дж- Д-Т) (вж.
budha2.blog.bg/drugi/2014/02/01/sinti.1234124 ) , най-вероятно е под давление на елинският език или под давление на ахилският древнобългарски език. (Неслучайно, „Сказание за Чулман“ ги споменава и под етнонима „синдж-саклан“) Появата им на Балканите с този етноним със сигурност е станало в началото на ранният неолит. Тогава именците се завръщат от Турун Суба и Иджик идва да ги моли да станат поданици на втората матриархална държава на Турун Аби Артимес, а именно Бурджан Суба *. Това е времето, в което племената нарекли себе си „синдж“ населяват остров Лемнос, (тъй като ние имаме след това вторични разселвания на българите след завръщането им на Балканите) и поставят началото на присъствието на етнонимията и топонимията Синд/Синт на Балканите, макар науката да дава доста по-късна дата (1550 г. пр. н.е.), свидетелствайки обаче, че о-в Лемнос е заселен през средният неолит. В тоя ред на мисли, синдите или синтите не са просто едно „тракийско племе“(трек-сакланско, синдж-сакланско). Те са вторият основен клон на древнобългарската общност. И тяхната значимост като присъствие на Балканите се изразява в това, че алпът Хурса (ковачът)/Хефест става Силата чрез която те почитат Тангра. А о-в Лемнос
bg.wikipedia.org/wiki/Лемнос негов Дом и Храм. Неслучайно „Джагфар тарихи“ свидетелства, че Българите са първите рудари и металурзи в света, а култът към Вълка наречен Синдиу е свързан с керамичното производство (керамичен неолит) и металургията. И именно във връзка с този въпрос, трябва да се обърне сериозно внимание на понятието Синдр/Синдри (вж. Синдри
en.m.wikipedia.org/wiki/Sindri_(mythology) ) свързано с металурията и следващите я технически нейни продукти и изделия обслужващи боговете.
Синдийците, (според Джагфар Тарихи), обаче са първите от Българите, които антропоморфират Тангра, придавайки му човешки образ. Това довежда до първият сериозен тектоничен разлом в ядрото на древнобългарската племенна общност съпроводен с големи вътрешни духовни противоречия, водещи до първата конфликтност на духовна основа и до нови разкъсвания и преселения на част от древнобългарската племенна общност. Именно тук трябва да търсим идейната основа и корените на женските керамични статуетки по долината на река Инд, които представят Турун Аби Артимес като жена с нейната пищна носия. Другаде, такова праисторическо култово представяне на Великата Майка, едва ли може да бъде видяно.
***
КОЛАНЪТ
Вторият елемент от носията на Турун Аби Артимес, който ще отбележим е коланът. Той е отличителна черта от атрибутите на керамичните женски фигурки от долината на река Инд. Със сигурност рядко, може да се срещне праисторическа керамична женска фигурка, чиято ярко подчертана атрибутивност да е коланът или поясът. Такива женски изображения с пояс или колан има в пещерата Магура в България, но те са графични рисунки, които не могат да дадът твърде детайлна информация. Докато в керамичните женски фигурки от долината на река Инд, коланът е детайлно и орнаментално изобразен заедно със своите токи (пафти) (вж.
www.exoticindiaart.com/artimages/indusgoddess.jpg или с една кръгла тока (пафта) (вж.
i.swisscows.ch/?link=https%3a%2f%2fs-med...929ad3880da73a6f.jpg ). Този вид носене и атрибуция още веднъж доближава „носийността“ на керамичните фигурки от Инд с атрибуцията на българската женска носия (вж. Кръгла пафта
balkan.auction/uploaded/0/004220/4220345...345_b_1530882274.jpg ). Разбира се, приликите не са само там. Самата Турун Аби Артимес е описана в „Сказание за Чулман“ като носеща пояс (или колан) . Във втора част на „Сказание за Чулман“ ( 57. Как Джирас и Тулуш с приятелите помогнали на Аскъп), сред вещите, които Арджан ще подари на Умай в подземният свят са: красив лък със стрели, шарен пояс (шаръ тун), ботушки... , а в края на самото Сказание, в неговата 7-ма част ( 85. Кубан и приятелите му по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган ) са дадени неговото предназначение и функции като инсигния, които напълно съответстват на днешните разбирания за колана и пафтите в народната ни носия. Злодеят Ирджиган опитва да изнасили бременната Наджия, но я защитава майчиният пояс, подарък от Умай, чиято основна функция е да пази невинността на жените
(93) Ирджиган виждал, че тя
очаква дете,
но това само
разпалвало похотта на злодея.
(94) А тя носела майчиния пояс,
подарен й от Умай;
този пояс защитавал
невинността на жените.
(95) Ирджиган почнал да се опитва
да свали или разреже пояса;
изподрал Наджия,
но нищо не постигнал.
Нека сравним това свидетелство от „Сказание за Чулман“ с днешните: „ Поставена отред, престилката е най-видната и ярка част на носията, затова подсилена с колан и метални пафти, е мощен апотропей и има силата да пропъжда злото“.
bulgarianroots.com/article/kostyumt-na-b...mvolika-i-magichnost
Коланът в керамичните женски фигурки по Инд е инсигния на Умай Биче Артимес и е свързан с нейната функция на защитничка на родилките и децата.
***
НОСИЙНОТО ЗАБРАЖДЕНИЕ
Вж.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14323&fullsize=1
Третият елемент е една важна особеност в графичните изображения на жената в пещерата Магура и над главата на керамичните фигурки от долината на река Инд, а именно носийното забраждение. Когато говорим за носийност в керамичните женски фигурки по Инд, тук не трябва да разбираме пищността на носийната орнаментика, каквато я виждаме в нашите носии наживо, макар че, са налице и такива керамични фигурки, а по-скоро нейният фундамент, скелет, основа. Именно този фундамент, тази основа на носийността ни в керамичните женски фигурки от Инд е изключително силно представен чрез тяхното забраждения, което е ярко и детайлно подчертано.
То не е случайно подчертано, защото е много важно, очертава статута на жената в обществото и семейството, т.е. играело е ролята на атрибут и инсигния. Днес, забражданията, които имаме по тези керамични елементи се срещат единствено в териториите на древнобългарската племенна общност и в народите обитаващи тези територии. Затова съм включил носийни елементи и оттам. Тези в Дунавска България са по-бедни и изгубени, поради двойното робство - турско и гръцко. Именно гръцките попове, по места, унищожават пищните и разнообразни носийни забраждания на българката. Най-яркото от тях се нарича сокай или сукай, в териториите на днешна Украйна и Русия, то е запазено под формата "кокошник" (вж.
ru.wikipedia.org/wiki/Кокошник_(головной_убор) ). Другите са „каица“, „паа“** и „скапа“*** (вж.
www.uni-vt.bg/res/2226/T10_494-615.pdf?f...KOTfuk2gCaGplv2IE2xg ) Тези наименования на забражденията в българската носия, не са случайни.
Когато се описва Умай Биче Артимас, за нея се казва, че е с гребеновидна глава или гребеновидна прическа и златни коси (Вж.
ru.wikipedia.org/wiki/Умай;
cdn-images-1.medium.com/max/1600/1*k_IdLIQOoi80KKu4SrWddA.jpeg ). А когато се описват синдийците, Джагфар Тарихи, говори за тях така: „Те са високи на ръст, косите им имат златист цвят и са със сини очи“. Именно тази „гребеновидна прическа“ на Умай Биче, ние виждаме в носийните забраждения на керамичните женски фигурки от Инд и впоследствие в забраждението сокай/кокошник в носията на българката. Разбира се, тук трябва да отбележим, че тази древна инсигния, превърнала се в носийно забраждение има своята древна Т-образна форма, засвидетелствувана един път в Белоградчишките скали, втори път над главата на женските графитни изображения в пещерата Магура и трети път, над главата на керамичните женски изображения от Инд. Т-образни, защото това е свидетелството, което Тангра дава за Умай Биче като за неговата собствена Творяща Сила (Шакти), Творкиня (Пракрити) на видимият материален свят и човешкият социум.
***
С. Г. Скобелев, открил в района на река Абакан, средновековни тюркски могили около село Кобайли, където били открити сребърни позлатени антропоморфни обеци, изобразяващи крилата жена със съд в ръцете и нимба над главата. Археологът интерпретира тези изображения като култ към Умай: „ Коничната поза на изображенията намира широко отражения в каменните скулптури на тюрките. Отличителните черти на женските божески фигури са крилата, нимбата над главата и чаша ( с осветено мляко, в което се съхраняват душите на хората и животните) в ръцете им.
В статията, авторът ни подсеща, че изображенията с нимба над главата в древнотюркската култура се срещат рядко и може да са проява на несторианското и манихейско влияние върху културата на тюрките в Саяно-Алтай. Но е известно че изображенията на Великата Богиня с нимб над главата се срещат повсеместно във всички древни народи: в Европа, Азия, Америка, Австралия през епохата на халколита (енеолит, каменно-медна епоха) [3, с. 339,
рис. 390]. Впоследствие нимбът се превръща в ритуален накит за глава, наподобяващ руският кокошник, който съвсем неслучайно е украсен с фолио (тънък метален лист), бисери и дори скъпоценни камъни.
Въпросът за родството на вариантните иконографии на Умай с трирога тиара и кокошник, го потвърждава една от пермските каменни плочи, която изобразява богинята стояща върху гущер с накит за глава от типа „кокошник“ с очертания на птица с разперени крила (вместо три птици или лосове) и скулптурно изпълнена глава. На същият кокошник с щрихи е изобразено сияние, разпръсващо се от Великата Богиня във всички страни. Руският кокошник и короните на сибирските шамани имат аналогична структура: кокошник-нимб и корона от птичи пера, които изразяват универсалната символика на Небето: сиящият диск (полукръг) на дневното Небе и неговият символ – Слънцето.
Но, тази корона с птичи пера, разбира се, много ясно е демонстрирана в керамичните женски фигурки от долината на река Инд! Вж.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...20to%201900%20BC.jpg;
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14328&fullsize=1 ;
www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...images%20%282%29.jpg
Слънчевата символика в иконографските изображения на Умай и носийните забраждения на невестите, ни насочват към онзи момент в теогоничността на древнобългарската идея за Сътворението, в която Тангра трябва с „превелик труд“ да омъжи Умай Биче Артимес за тарханът на алпите Мар, с което Абсолютността Тангра придобива своят израз във Видимата Вселена и земната планетарност. Този Двоичен Код ( вж.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...um=lastup&cat=&pos=0 ) , началото на което се поставя с тази Космична Сватба Умай-Мар дава възможност Сътворението да бъде продължено със своята Демиургичност (чрез Двойният Логос), а Абсолютността да има своето планетарно присъствие в сътвореният човек и в човешките общества, които по този начин може да ритмира като социум и народност. Разбира се, Космичната Сватба на Умай с Мар дава възможност, двоичният код от една иманентна потенция (Умай като двуглава орлица) да добие своята трансцедентност като битие (пространство и време). Това са процеси, които са дадени в „Сказание за Чулман“ като космогония, но досега, не са осмисляни като познание и значение от изследователите. Затова и човешкият социум, когато се изгражда чрез семейството има в атрибутивността на носийността на сватбата и церемониала й, отпечатъка и образа на Божествеността отхранила народността. И това е особено ярко изразено при жената, защото тя е носителка на двоичният код като иманентна потенция, която семейството трябва да изрази като битие.
Кога обаче, се появява тази гребеновидна прическа, за която се говори като божествена атрибуция на алп биката Умай Биче Артимас, за да я видим впоследствие като атрибуция и в носийността на Българката?!
Появата й, най-вероятно се крие в следните редове в „Сказание за Чулман“, в която с последните капки от питието на живота създадено от нейната стара кожа (змийска) тя създава алп биката Таук (Квачката, Кокошката). Това е последният отпечатък, последната божеска форма, в която тя се развръща преди сътворението на първите хора и именно под тази форма тя встъпва в брак с алпа Кубар Бабай (Гръмовержеца), за да ги създаде. Тук трябва да се отбележи тази тънка разлика. Като Божествена Непорочност като Двуглава Небесна Орлица (вж.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14758&fullsize=1 ) , в брака си с алпа Мар, Тя не създава човеци, а само алпи, не създава човешки раси, а алпи и алп бики (или това, което елините наричат „теогония“), които са нейни аватарни превъплъщения и метаморфози. Именно под формата Таук (вж. Таук в Инд Инд
i-h2.pinimg.com/236x/54/57/1b/54571bdc3b...80e227d0a3a91e2b.jpg ;
i-h2.pinimg.com/564x/ab/fd/f8/abfdf8b4a5...4126a7c569921309.jpg
moluch.ru/archive/131/36558/ ) , божествената потенция може да изрази човечност, която да стане основата за сътворението на човека. Така се стига до парадокса бракът между алп и алп бика да не възпроизведе отново алпи, а първите хора. Това на пръв поглед, противоречие има само едно обяснение, а то е, че хората също са алпи, т.е. друг вид алпи, една друга, земна теогоничност. Затова алпските качества и отношения са и човешки и човешките – алпски между тях има взаимопроникване. Човекът е алп, познал тлението на плътта, т.е. Смъртта и Смъртта е неговата Аватарност, чрез която той ще „сменя кожата“, ще расте и ще изразява животът във битие и небитие. Алпите Кубар Бабай и Таук са вече фокусът през който Духовната Сила на Тангра, Умай Биче Артимас може да се визуализира и да ритмира планетарността чрез човечността и човешкият социум. Затова тя е управителка на земният свят и създава първите две български и човешки матриархални държави на Земята.
БЕЛЕЖКИ
* Разбира се, това става, защото той успява да открие мънистото им. Другите участници в първата матриархална държава Турун Суба, съумяват добре да скрият мънистата си и Субан не ги намира. Именно тук трябва да се търси обяснението на последните археологически открития свързани с мънистата в Харамийската пещера (Триград). Защо ги намираме дълбоко в пещерата, а не в някое селище по долината на река Марица, например.
**"Езиковият анализ на названията "паа, байница... и т.н."разкрива тяхната старинност и принадлежността и към тюркската група езици. Аз искам да я допълня тук, Маргарита Николова, "паа" идва от прозвището на Умай Биче Артимес - "Пайене, Пайана", което преминава в Бай Ене, Бай Ана, прозвище, което скоро посочих в студията "Умай Биче Артимас". Етнографията и етнологията имат шанса да осъзнаят атрибуциите по българските женски носии като инсигнии на Божията Майка.
*** Скапа, скепи, шкепи.... Съскап, шашкап... То навремето често употребявахме за шапка, думата "капа": "Вземи си капата бе, какво си я хвърлил на земята", но по принцип "къп" има и значение на "степ, поле. долина". примерно названието Аскъп, от Ас, Аси (българи) и "къп" - степ, поле" или българи-полянци.
)) Именно нашата упоритост да видим нещо повече от предлагащото ни се от официоза, ни доведе до нейният храм, при нашето посещение през 2011-2012 г. 
)) А те, обичат, ли ни?