Розетата от Плиска

Сакар
Някакси много перфектни са знаците.
Правил съм подобни неща и знам какво и как трябва да се направи, за да изглеждат знаците точно така.
На всичко отгоре, опита за патиниране си личи, а и бие на очи несъответствието между "науж" старинният изглед и почти компютъризираната изчистеност на линиите на знаците.

Загледай ги пак. Седяли в земята с векове и се запазили толкова ясни?

stonetales писа: Сакар
Някакси много перфектни са знаците.
Правил съм подобни неща и знам какво и как трябва да се направи, за да изглеждат знаците точно така.
На всичко отгоре, опита за патиниране си личи, а и бие на очи несъответствието между "науж" старинният изглед и почти компютъризираната изчистеност на линиите на знаците.

Загледай ги пак. Седяли в земята с векове и се запазили толкова ясни?

Правил си 'подобни неща' като Розетата?! Ясно...
Точно 'компютъризираната изчистеност' е това, което прави фалшификациите много трудни. Преди 1000 години технологията на леене и изработка на фини метални предмети е била на доста по-високо ниво от днешната.

Направи си труда, иди до НАИМ, виж изложения там артефакт и ела този път подготвен, за да обсъждаме.

В момента правя такива неща

stonetales писа:

В момента правя такива неща

Много си загадъчен... Поясни какво точно правиш, така и така си започнал вече да говориш за това.

По никакъв начин не съм загадъчен. Работя каменар и скулптор.
В момента правя подобни розетки (от камък), в моя транскрипция и ги излагам в една две галерийки. Нищо повече.
Но съм отливал при мои приятели и метал. И не толкова самата отливка, но процеса на изчистване, след като извадиш детайла от калъпа, ми е много познат.
А за това колко са били добри - един Господ знае, това може би е наложено обществено мнение.

Как би си обяснил съвременно изливане на листенце от чемшир - със жилките и текстурата на листчето, което е 1/4 от квадратния сантиметър. И всичко това на око и на усет - само по разликите в цвета на горещия калъп.

Повечето коментари на видяли листенцето беше -НЕ! Не е възможно!

По тази причина - възможно е да са били "магьосници" в древността. Но Розетата не е седяла завита в пликче, а дори и то има около 500 години период на разпад. След това започват да действат ерозия и корозия.
Но тук не става дума за противопоставяния на мнения. Просто разлика в гледните точки. Аз гледам на нещата от моя ъгъл, ти от твоя, но и това нищо не означава.

А леярът, който ти е казал , че в днешно време няма такива виртуози, просто е неосведомен и скучно-разсъждаващ. Той спи собствения си сън.

Хората, за които ти говоря вдигнаха Мадоната с Младенеца в Хасково

Хубава професия имаш и явно знаеш какво говориш. Интересно е това за чемширеното листе- предполагам не се прави с восъчен калъп, което май би било по-лесно?

А за гледните точки- със сигурност не означават нищо Само дето аз просто нямам такава- лаик съм в металолеенето и цитирах един професионалист, толкоз. Реакцията ми беше насочена срещу априори възприемането на някой важен артефакт като 'фалшификат' или на снимка- като 'пипана'. И какво, ако снимката не е на оригиналната Розета- не е ли все пак най-близкия образ, до който имаме достъп в момента? Ами ако все още не сме дорасли да Я видим? Така че, дотук и това е добре. За мен е знак по Пътя и за други е така.

А препоръката ми да видиш артефакта в музея остава. Така ще можеш да ни кажеш повече от гледната точка на запознат.

Поздрави

Както ти самия казваш, едва ли има значение какъв ще е коментара ми.
В края на краищата всички ние пречупваме информацията през собствената си призма.
И във всички случаи, без изключение, в последната си преценка, вярваме само на себе си

Калъпа беше директно шамотен.

АТХАРВА ВЕДА
ХИМН XIX, 53

" Времето носи (нас) напред, то е кон със седем лъча, с хиляди очи, незнаещ унищожение и е пълен с плодоносност. Посветените Мъдреци се придвижват на него; неговите колела са всичките светове.
Така Времето се движи на седем колела; то има седем спици; неговото безсмъртие е оста. Днес Той е всички тези светове. Времето устремява напред първия Бог.
Пълен съд е атворен във Времето.Ние го виждаме да съществува в много форми. Той е всички тези светове в бъдеще.
Те го наричат "Време и Висше Небе".

Сътворението на Земята. Мит на индианците Мая.

От бездната е родена Земята, когато не е имало нито небеса, нито Земя.

Който е Божество и Мощ, създал Големият Камък на Милосръдието там, където в стари времена не е имало небе.
И оттам се родили Седемте Свещени Камъка, Седемте Воини, носещи се из духа на вятъра, Седемте избрани Пламъка.
И те се раздвижили. И Седемте станали Негови Милосърдия, а така също и Седемте станали Негови Светци.
И станало така, че безбройните Милосърдия се родили от един Камък на Милосърдието. А била Безкрайна Нощ, там, където в древни времена нямало бог, който не се бил явил, макар Сам за Себе Си да е бил вътре в Милосърдието, вътре в Мрака, там, където нямало небеса, нито Земя...

Нилу е името на Нощта. Първата дума на Бога, първата дума на Словото. Така се натрошил Камъкът от само себе си в глъбините на Нощта... И бил създаден Камъкът, който образувал камъните, Трите Камъка, които легнали в краката на Главното Милосърдие. Камъните, които се родили били под Първият Камък. И били истински братя.
Тогав апрез пукнатината на Камъка влязъл Чак, Великанът. По онова време всички били великани, събрани в един Народ от всички земи. И първият Цар бил Господ Бог...

Ангелите, духовете се вдигнали, докато били създавани звездите. Не била осветена Земята, нямало небе, нито земя.

Имало: червен пауах (бог на вятъра), бял пауах, черен пауах, жълт пауах.

И така, на първото небе Господ Бог - Словото имал свой камък, имал своя змия, имал своя материя.

"Чаша с отвор надолу и дъно нагоре;
в нея се намира Световната Слава.
По края й седят седемте мъдреци;
осмият, речта е съединена с Брахман".

(Индийски санскритски първоизточници,Упанишади, стр. 183)