Геноцидът над Българите физически и духовен

А ето този пруфесур учи децата ви Според него, геноцид над Българите няма. Той ги учи на етническа търпимост и толерантност. Важното, когато на циганина, евреина и турчина му се приебе, дъщерите ви с готовност требва да вдигнат полите си. Прочетет му и биографията за да видите що чудо са отхранили комунягите и евреите.

www.segabg.com/online/new/articlenew.asp...8§ionid=5&id=0000901

Андрей Пантев

Наследили сме раболепие, гарнирано с коварство

Защо Чърчил, Рузвелт и Де Гол предпочетоха Москва, а не Берлин за съюзник, пита професор Андрей Пантев по повод желанието за приравняването на фашизма с комунизма

Андрей Пантев завършва история в "Св. Климент Охридски" през 1961 г. От 1984 г. е доктор на науките. Специализира в Англия и САЩ. Научен сътрудник и старши научен сътрудник е в Института за история при БАН. През 1982-1984 г. преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г. Носител е на награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон". Автор е на около 40 книги и над 300 публикации на различни езици. Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание от гражданската квота на "Коалиция за България".

- Проф. Пантев, величаят ви като умел оратор. Помага ли изкуството на риториката в политиката?

- "Умел" малко не се връзва с моите представи за качества, а величаенето не е любимото ми отглаголно съществително. Може и да ме бива малко в публична словесност, но това в еднаква степен е изискване за всеки истински професор или функционален политически деец.

- Имаше идея датата 23 август да бъде обявена за ден на геноцида. Вие какво мислите по въпроса?

- Напоследък думата "геноцид" е натоварена с многосмислово съдържание. Ние знаем какво разбират под тази дума например индианците. В Библията също има геноцид, който още не е осъден. Миналата година Сам Харис писа в списание "Нюзуик", че половината от владетелите в Стария завет са за Хагския трибунал. Този специфичен термин започва да олеква от честа и неуместна употреба. Не може да има геноцид с цените на парното, както неотдавна чух. Геноцидът предполага планирано и безусловно физическо унищожение на цяла етническа или религиозна общност. При такава политика няма селекция. Много евреи бяха унищожени, въпреки че в началото симпатизираха на Хитлер. След процеса срещу Айхман в Израел осъждането за геноцид изисква индивидуална отговорност. В ретроспекция няма народ, който да не е понесъл страдание, както и няма държава на народ, която да не е причинила страдание на другите. Ако парламентите по света тръгнат да се произнасят по исторически престъпления, не зная до кого и докъде ще се разпространят тези обвинения и присъди.

- Във връзка с пакта "Молотов-Рибентроп" от групата на СДС тръгнаха с инициативи за приравняването на комунизма с фашизма. Редно ли е според вас да се поставя знак за равенство между двете?

- В такъв случай е основателно да заклеймим атлантическите демокрации, които бяха в продължителен боен съюз с една от страните, която след 1945 година допълнително разпространи комунизма по света. А защо когато човечеството бе заплашено от смъртна ненавист, Чърчил, Рузвелт и Де Гол предпочетоха в това съдбоносно стълкновение Москва, а не Берлин? В морално-политически смисъл Мюнхенският сговор не е по-малко отблъскващ от германо-съветския пакт. Без да го оправдаваме, този пакт може да се види и като необходима превантивна мярка независимо за какво. А който отрича, че Хитлер не е непрекъснато тласкан към Изток от западната дипломация, значи не познава или деформира предисторията на последната световна война.

- Да се върнем към българската политическа действителност. Защо според вас БСП загуби изборите така категорично?

- Не може, а и не е здравословно да се побеждава винаги. Понякога в тежката загуба има повече залог за възраждане, отколкото в малката или съмнителна победа. Поне досега онези партийни конфигурации, които на изборите се явяваха като съкрушителна алтернатива на БСП и я побеждаваха, после залязваха много по-бързо и неспасяемо, отколкото самата тя. "Коалиция за България" понесе сама всичките негативи на общото управление и вероятно има сериозни причини за гняв от страна на собствените си съмишленици. Но във вътрешнопартийните разпри в БСП, поне отстрани, виждам много повече личен мотив, отколкото идеен принцип.

- В нашата политика има много лични мотиви. Съзирате ли нещо подобно и в желанието на ваши колеги от ГЕРБ изучаването на религия в училище да стане задължително?

- Намирам това усърдие повече като показна изява на набожност. Какви времена! По-рано бе опасно да казваш, че вярваш. Сега е опасно да казваш обратното. Вярата не се натрапва. Нека родителите сами решат какво да учат техните деца, когато става дума особено за задължителна дисциплина. Е, съвсем друг е въпросът за учебен предмет история на религиите, който внедрява граждански познания и добродетели.

- Защо миналата година се присъединихте към 100-те български интелектуалци, които подписаха открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия?

- Текущата динамика по този въпрос досега показа, че това признаване не е толкова лесна работа. Защото се създава опасен прецедент. Причината за съществуването на държава на Балканите, поне в миналото, винаги е мотивирано с наличието на нация за такава държава. Ако условието остава, питам - какви са косоварите? После, има нещо друго. Нима в собствената ни страна не може да се намери район, в който преобладаващото население да не е българско? Това мотивация ли е за нарушаване на държавна цялост? Този въпрос не засяга само сърбите. Той може да еволюира във верижен процес за целите Балкани, включително и до нас.

- В исторически план за какво можем и най-вече е уместно да претендираме, че е оригинално българско?

- Книжнината през Х век, държавническата ни традиция по същото време, богомилството, Стамболов, Стамболийски. Независимо как идейно са се развили тези постижения в перспектива.

- А кое според вас е най-тежкото ни наследство от една ориенталска принадлежност?

- Раболепието, гарнирано с коварство. Съображението, че да си със силните е винаги оправдано. Цялата ни нова история, особено във военни времена, е наситена с бакалската пресметливост за възнаграден прагматизъм. "Кой нам кравай в ръце, той нам леля" - казваше един бележит българин. Но често се е оказвало така, че онова, което е смятано за прагматично днес, може да се окаже глупашко безумие по-късно. После нямаше нито кравай, нито леля! Затова и загубихме ХХ век след толкова бляскаво начало през 1879 година. Но вижте, пагубната ни взаимна завист си е чисто български патент и допълнителен принос към ориентализма.

- Кои са най-героизираните личности в модерната ни история и с днешна дата?

- Ако под "героизираните" разбирате прекалено изтъквани, то вече започвам да се тревожа за превъзнасянето на Стамболов за сметка на други негови съвременници и следовници. С днешна дата не виждам герои. Трябва ми дистанция. Може би героите са незнайните ни съседи, които в тези времена си остават порядъчни хора. Въпреки бруталния марш на комерсиалната философия и тарикатските похвати, създаващи героите на нашето време.

- Веднъж казахте, че през 1989 година в България е нямало елит. А сега?

- Има добре подготвени бюрократи. Малко ли бяха специализациите, курсовете, проектите, програмите, командировките, насочени към такова обучение? Самият Запад доста се бръкна за тази работа. Мнозина политици вече знаят как да говорят, да се обличат, да участват в препирни, наречени "дискусии", да се държат като светски хора. Често пъти това е бездушна поведенческа техника, която може да буди респект, но не непременно симпатии.

- В едно интервю казвате, че ако нещо въобще може да бъде символ на нашата гордост, за вас това е българският език. Какво е отношението на вашите студенти към езика ни като ценност?

- Не зная какво мислят за това студентите. Но за мен единственото истинското чудо в нашето историческо наследство е именно българският език. В него е последната ни надежда.

- В интервю за нашия вестник вашият колега проф. Иван Маразов сподели, че в средното ни образование има пробойна и студентите идват в университета с твърде слаба подготовка и по история, и по родния си език. Какви са вашите впечатления относно това?

- Но тези пробойни са своеобразен морален и професионален бумеранг, завръщащ се към нас. Ако учениците идват неподготвени в университета (и това наистина е така), тогава кой ги е обучавал там? Наши студенти. Значи отговорността следва да бъде поне споделена от тези, които им дават дипломите.

- Бихте ли дали пример от българската история, когато езикът управлява нацията.

- Това време бе през Балканската война. Тогава нашите войничета вървяха по чукарите на Македония и равнините на Одринско и Добруджа, без да разбират много от държавно съзидание, изкусна дипломация или историческа аргументация. Но те пресичаха хребетите на Рила и Пирин, защото виждаха, че "отсреща" има хора, които говореха техния език. Това бе мотивация за кръвно братство, която струваше повече от бойните маршове и офицерските речи. Не зная дали това, не като боен подвиг, а като отношение може да се възпроизведе някога отново.

Според Пантата, турците и гърците, някога са били под българско робство и са претърпели големи унижения и страдания.
Пантата вероятно говори на студентите си, че макар, да е имало Османска империя, турците в нея всекидневно са били унижавани от българите и много са пострадали, горките.

В нашата политика има много лични мотиви. Съзирате ли нещо подобно и в желанието на ваши колеги от ГЕРБ изучаването на религия в училище да стане задължително?

- Намирам това усърдие повече като показна изява на набожност. Какви времена! По-рано бе опасно да казваш, че вярваш. Сега е опасно да казваш обратното. Вярата не се натрапва. Нека родителите сами решат какво да учат техните деца, когато става дума особено за задължителна дисциплина. Е, съвсем друг е въпросът за учебен предмет история на религиите, който внедрява граждански познания и добродетели.
==================================================
Изучаването на Тенгрианство в училищата трябва да бъде задължително - няма не искам, няма недей. Предмет "история на религиите", мое да има, само, ако в него се разглеждат всички световни вери като произлезли от Тенгрианството. А не самите вери, сами по себе си, само да бъдат разглеждани или пък да бъде разглеждана взаимовръзката между тях, пък да се пропуска Тенгрианството.

Ето нагледен пример как гърка Теодоси (Божидар Димитров) продължава геноцида срещу Българите, като не иска заселването на Българи от чужбина обратно в Родината им.

news.ibox.bg/material/id_1182117454/#clist

macedonia-history.blogspot.com/2010/03/b...in-da-ne-ostane.html

Вулгарос нами мини\ Българин да не остане...

Извадки във факсмиле
от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ-та гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г.

С., б.г.

“...ние колим, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха [в ръцете ни], опитаха манлихерката... не сме оставили ни корен от тази раса.
... а ние изклахме тези, които останаха...
... Не остана нито един българин...
...Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса... ”

Прeдговор

Откъслеците от писмата на гръцки войници, които предаваме тук заедно с български превод, първом бяха публикувани с французки превод на два пъти: най-напред първите 14 писма, които по-долу следват, а по-сетне-отделно останалите 14 писма.

Сега ги публикуваме всичките 28 писма наедно. Тук предаваме и предговора, който предшествува текста на писмата във втората серия:

Публикуваните по-рано писма, писани от гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер беше заловен от 6-та рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-та дивизия) при Добринище (Разлог), когато бързо е, отстъпвал казания гръцки полк, могат да дадат на безпристрастния читател ясна идея за всичките деяния, извършени от гръцките войски в населените с българи области, които те са преминали. Тези писма донасят неопровержимо доказателство, че гърците, които вменяваха във вина на българите жестоки и варварски действия, са се предавали на жестокости много по-лоши от тия, в каквито обвиняваха тези последните, като имаха свръх това възможност да представят на света своите собствени злодеяния за дело на българите. Тази възможност те я имаха поради твърди продължителната си окупация на териториите, които те бяха преминали, а също поради обстоятелството, че България, изолирана от останалия свят, не знаеше за обвиненията, които й отправяха та нито можеше да се защитава, нито да възстанови истината. При все това официални гръцки личности се опитаха чрез чуждестранната преса и особено чрез французката да обявят за нищожна автентичността на публикуваните от нас писма-документи. Няма да полемизираме по този въпрос.

Оригиналите на писмата ги държим на разположение на всички онези, които биха изказали съмнения за тяхната автентичност и ние заявяваме, че сме готови да ги подложим на експертиза. Вън от това, оригиналите на тези писма са изучени от компетентни личности в София, които единодушно потвърдиха тяхната автентичност.

Публикуваме и нова серия от писма, заловени в същото време, когато и другите, но изследвани по-късно. Една част от тях беше предадена на чуждестранни кореспонденти които ги върнаха, след като си послужиха с тях. Освен писмата, които следват, притежаваме един обемист пакет от други писма, съставящи също част от заловената кореспонденция на 19-ия полк.

Колкото и обикновено и простичко да е съдържанието на по-долу публикуваните писма, — тук се касае наистина до писма, писани от прости войници — то установява още по-добре единоду-

3

шието в чувствата на техните автори, удивителния начин, как те признават, че са изгаряли български села, че са убивали жени и деца, секли пленници, и всичко това не само от една единствена омраза към този „проклет народ", както те се изразяват (вж. писмата № 3 и 4), но също тъй и по заповед на висшето началство (вж. писма № 1 и 3). Ако са били такива заповедите на висшите гръцки военоначалници, — да се предпише изрично на войниците да горят селата и да убиват беззащитните българи, ако къмто омразата, която гърците хранят към българите, се прибавят разпорежданията, направени за да се насърчи престъплението и да му се осигури безнаказаност, няма какво повече да се питаме, кои са истинските автори на всичките ужаси, приписвани на българите. Тежка е отговорността на тези, които, като знаеха за жестокостите, извършени от гърците, — тъй като те са ги заповядали, — си позволиха да обвиняват и да клеветят българите! Ако, при всичко това, българите са били „чудовища в човешки образ", както ги нарекоха от високо място, „ако трябва да бъдат заличени от листата на цивилизованите народи", коя е тогава категорията, в която трябва да бъдат зачислени тези, които по тяхно собствено признание са ги надминали в жестокост?

Ние никога не сме престанали да твърдим, че жестокостите, приписвани на българите- от гърците, в действителност са били извършени от тези последните и че са представени в чужбина като дело на българите! Да изкривяват фактите, ето какво гърците, служейки си със своето добре известно вероломство, бяха въздигнали в система. Много характеристичен в това отношение е случая с българския свещеник от село Круша, Серска околия, заклан от гърците, а сетне трупа му фотографиран и представен като труп на гръцки свещеник, уж заклан от българи. И този случай на подставка не е единствен. Вследствие на една такава мистификация, француския публицист Rene Puauх твърдеше, че е присъствувал на погребението на гръцкия владика от Сер, който и сега още се радва на превъзходно здраве. От друга страна в Цариград е била отслужена панахида в памет на дойранския владика, който днес се намира тъкмо в турската столица.

Гърците обвиняват българите за извършени жестокости в Сер, в Демир-Хисар и в Доксат. Ала в тези местности българските войски действуваха не от жестокост, нито от чувство на отмъщение, — макар че гърците нищо не пропуснаха за да ги предизвикат, — но само вследствие на въоръжения бунт на гръцкото население и на андартите, които в боен ред бяха открили огън против българските войскови части. Събитията в тази местност се извършиха по един съвсем друг начин от тоя, представен от гръцката версия: близо е часа, в който истината по този пункт ще бъде възстановена.

В Сер самите гърци се предадоха на жестокости. Показанията на свидетелите и на жертвите на тези жестокости, спасени по чудо, потвърдяват точка по точка — и по един също тъй категори-

4

чен начин, както писмата на простите войници — неокачествимите дела, в които гърците от Сер, предвождани от техния владика, са се провинили спрямо българите, които бидоха изклани в зданието на гръцкото училище, преобърнато в касапница. Свидетелите на тези ужасни дни се намират в България и всеки може да провери техните показания. Те са били разпитани и от чужденци, чиято безпристрастност е удостоверена, а техните рани — изследвани от специалисти[1].

Ние откриваме тези неоспорими факти и обвиняваме гърците в тези ужасни пръстъпления. Анкетната комисия Карнеджи (Карнеги-б.р.), чиито членове са видни личности и се ползуват с голям авторитет, ще изучи нашите главни точки на обвинението и така ще може да се възстанови истината, макар че гърците, също както и сърбите, боейки се от резултатите на една безпристрастна анкета, употребяват всичките си усилия за да задушат делото на комисията.

Освен горните факти, за които намираме самопризнанието в писмата, които публикуваме, да не забравяме, че масовата емиграция на населението от Мелник и други някои места, което е избягало, както претендираха някои французки вестници от българите, уж палейки собствените си къщи, не е нищо друго освен една хитрост, измислена с цел да се прикрият по-раншните опустошения, извършени от гърците и да се заличат по този начин всички следи на престъплението. Емиграцията, за която е дума, е една насилствена емиграция. Но и да беше истина, че населението в Мелнишко само, със собствените си ръце е подпалило къщите си[2], как би се обяснил тогава факта, че гръцките войски, които се намирали на самото място, не са взели никакви мерки да предупредят или най-малко поне да ограничат делото на разрушението?

Някои видни гръцки личности, много затруднени от неочакваните открития, които съдържаха публикуваните по-преди писма, мислеха, че трябва да изместят въпроса, претендирайки, че българите подържали чрез подобни публикувания враждебния дух на миналото, върху което би трябвало да се тури завеса на забравата.

Обаче тези господа изпускат из предвид, че гръцката преса и високопоставени личности в Гърция не престават да публикуват анкети по повод на измислени престъпления, приписвани на българите. Чрез подобни издания като настоящето ние не желаем никого да предизвикваме; но като смятаме, че това е наше право, както и наш дълг, ние искаме да възстановим истината и да отблъснем клеветите, чрез които мислеха, че могат да запетнят нашата чест и нашето добро име.

София, 1/14 Септември 1913

1.) Понеже тези дни излиза отделно съчинение от проф. д-р Л. Милетич, което донася богат обвинителен материал по гръцките жестокости, в това издание се изоставят няколкото показания на спасили се от клането в Девическата гимназия в Сер, които бяха обнародвани като прибавка към 2-та серия на гръцките писма.

2) Сега, след като българските власти пак заеха Мелник, се констатира, че Мелник никак не е изгорял: градът стои цял, а само 2—3 български къщи са изгорени от гърците и то при навлизането им в Мелник.

5

1

Родопи, 11 юли 1913

Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние — българските. Те колят, но и ние колим, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха [в ръцете ни], опитаха манлихерката. От 1200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса.
.....

Целувам Ви нeжно,
ваш брат и съпруг

Спилиотопулус Филипос

2

Г-н Панаги Левенти
Доктор Аливерион

(Евбея)
.......

Прилаган тук също поздравителното писмо на моят командант г-н Контогири; той в него хвали моя взвод, който във време на краткото няколкодневно спиране на нашата дивизия 6е получил заповед да настъпи на север от Сер, та завързахме сражение с българските комитаджии, които разпръснахме, след като убихме по-голямата част, опожарихме двете села Даутли и Баница, застреляхме опасните комитаджии и прекарахме под огън и нож всичко, освен жените, децата, старците и църквите, и всичко туй без съжаление ни милост, със жестоко сърце, изпълнявайки една още по-жестока присъда.

Мерокостеница, 12 голи 1913

От аванпостовете на армията

Целувам теб, както и другите
(нечетлив подпис)
фелдфебел

3

Г-н Сотир Папайоану
в село Витциано, община Итику,
Трикала в Тесалия

Река Несто, 12 юли 1913
.....
Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък-б.р.). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.

Целувам ви, Кости

4

Българската граница, 11 юли 1913

Драги брате Йоани,
..................
.........
Тук, гдето живееха архикомитаджии, ние всички изклахме, и местата, които преминахме, ще останат в паметта ми.

Фелдф. Клетанис

5

Родопи, българска граница.
11 юли 1913

Брате Мицо,
....................
.........................

И от Сер до границата ние опожарихме всичките български села.
.......................
Адресът ми е същи: 7-ма дивизия, 19 полк, 12 взвод, Родопи

Йоан Христо Тцигаридис

6

Нестос, 13 юли 1913
село Банста (Баница)

....................
...................................
Ако искаш да се осведомиш върху местата, които преминахме, то всичките бяха български села, на които населението избяга. Тези, които останаха, са окълцани от малнихерките; ние изгорихме няколко села. Същата участ сполетя българите и откъм сръбска страна.

(Заб. Послените три думи фигурират в оригиналното писмо, но липсват в факсимилето).

Фелдф. Накис

7

В пустиня, 12 юли 1913

......
в българска територия ние побеждаваме българите, които постоянно отстъпват и скоро ще бъдем на път за София. Ние ги озверихме, като опожарихме селата и там, гдето намираме един или двама, ние ги избиваме като врабчета.

Твой брат Георги (името нечетливо)

Пиша ви набързо.

8

Зисис Кутумас на Никола Кутумас
...........
...............................
Пиша ви сега върху войната, която отворихме на българите. Ние ги победихме и завзехме турско-българските граници. В местата, които окупирахме, не остана нито един българин. Те избягаха в България, а ние изклахме тези, които останаха. Освен това опожарихме селата. Не остана нито един българин. Но само Господ знае, какво ще стане. Няма какво друго да ви пиша. Аз, ваш син, Зисис Кутумас.
Много поздрави от страна на Тимиос. Той е добре, както и всички млади хора, които са тук.

12 юли 1913