Република или Саракт? Клептокрация или Синархия

Дано не съм прав, но мисля, че каквото и да си говорим, щом от говоренето не настъпват последици, значи напразно сме говорили. Лошотата новина е, че сентенциите на сърбина Никола Пашич от началото на миналия век изглежда ще се окажат закони. При това железни закони. Което е твърде жалко, защото отнема всяка надежда за промяна. Да припомням ли какво казва Пашич?
- Политика се прави или со паре, или со дупе. Паре нема. Действайте!
Съжалявам, че съм циничен, животът е още по-циничен.
А иначе въпросите за републиката и монархията са като приказките за кокошката и яйцето. Кое е по-старо? Атинската република или атинската монархия? Пък и не само атинската. Знаем ли каква форма на управление е имало тук, на Балканите преди 9000 години? Да не се окажем в положението на оня съветски писател, който не бил чел Солженицин, но неговото мнение за книгите на Солженицин било, че...

Проблемът е, че искаш всичко да стане сега, на момента. Типичното ти скорпионско черногледство е полезно като коректив, но не винаги, боил-колобъре.
Промени има и те са под повърхността. Може би защото не пътуваш и не ги виждаш, но ги има. Графитите по улиците със символа на Саракта, българските флагове, които се развяват навсякъде от домовете на обикновените българи. Това нещо не можеше да го видиш преди години. Виж какъв символ са сложили в сайта си волжките българи в Русия. Тези процеси текат и набират сила. И както Йордан казва, дори при атакистите вече няма лицемерие от идването на Канството. Има страх. За да се стигне до това;
"10 гласа за монархията?
Абе хора, вие на кой свят живеете? "
Тази вълна набира сила. Особено след краха на новите избори, в които народа е вперил очи с надежда.
За какво е било преди 90 или преди 12 века - верно може и да не знаем. Но може и да има хора, които знаят. Където това знание е запазено. Така че това е твоето мнение, уважавам го, но не го приемам. Ние и нямаме намерение да правим точно копие на което е било. Нали и това е смисъла на прераждането, да изправим старите грешки и да го направим този път както трябва.
Много хора с насмешка си представят в идеята за Саракта някакви мъже на коне с плитки и шатри и не могат дори да го възприемат.
А какво ако тези мъже (и жени) си изглеждат съвсем "нормално"? Ако изпозлват компютри и ако Бог е казал, съвсем различни технологии и знания. Скрити през хилядолетията под българската земя точно за тази цел. Какво правим тогава?

Не, не е черногледство, а тревога. Тревожа се, че народът ни е смачкан и от ден на ден става все по-смачкан. Докато от ден на ден враговете на Българското набират сила. Забелязвам как само през последните 5-10 години циганите неимоверно забогатяха, докато българите неимоверно обедняха. Забелязвам как все по-малко Българи искат да направят нещо, да променят съдбата си и съдбата на България. Забелязвам как витае духът на една безнадеждност. Сутринта излизах за някой час. Върнах се и написах ето това:
Налага се един основен въпрос. Останаха ли в България хора, готови и годни да се опълчат срещу Злото? Или паднахме по-долу и от комунистите?
Днес ми разказаха случка, която би трябвало да ни накара да се засрамим.
Някъде през 70-те години в Ботевград се провело тържествено събрание, посветено на 9-ти септември. Някакъв от гостите се обърнал към стария комунист, партизанина Нецо Гарвански и му задал въпрос направо, в упор:
- За това ли се борихте?
За негова чест, Нецо се изправил и отговорил също в упор:
- Не!
Та и аз сега питам: това ли искахме да ни се случи? Към това ли се стремяхме? Доволни ли сме? И ако не сме доволни, нима не трябва нещо да направим? Или ще си стоим все така безучастни. Забравили, че безучастието е смърт.
Само ще добавя, че случката ми я разказа бившият директор на местната гимназия, който се обърна и към мен със същия въпрос:
- За това ли се борихте, Ангеле? Това ли искаше? Доволен ли си...

По повод скритото под българската земя искам да добавя. Тези които са ги скрили там са се постарали и да оставят ключ в някого. Те са знаели много добре, че ще отнеме хилядолетия докато бъдат отново открити и използвани. Със сигурност такива важни артефакти няма да бъдат оставени незащитени или пък запечатани без възможност да бъдат отворени. В този случай по-скоро щяха да ги унищожат. Логично е и притежателите на този ключ да предценят на кого да го дадат. Едва ли ще бъде на темплиерите от Атака, още по-малко пък на разни иманяри от мафиите на Черепа, Бобокови или Кобурга. Не че не са правени опити да влизат без ключ, поне от известните на хората за Царичина и Мишкова дупка резултатите ги знаем. Tук e дадено интервюто с един от участниците в проекта на Живкова.
Така че възстановяването на Четвъртото българско царство може да доведе и до някои неочаквани резултати. По преценка на Пазителите. Така да стане, че само за една нощ Българския Саракт да се превърне в Империя. Можем само да гадаем дали ще стане, но за мен това е много по-вероятно, отколкото Атака да изгони олигарсите от властта по начина, който решили. Чрез избори да променят клептокрацията в чиста и свята република.
Ние просто ще поизчакаме, докато дойдат на нашето

Това го знам. Истински страшният въпрос е, че трябват хора, които да положат основата. Хора, на които да се опре Българското Царство. А такива хора уви, почти не забелязвам. Страх ме е от безразличието. Страх ме е от примирението. Страх ме е от оная покорност, с която жителите на Батак някога отивали сами до дръвника и подлагали главите си под секирата на циганина-налач. Страх ме е, че сега ще е същото.
"Ангеле, това ли искаш да ни се случи и на нас - съдебни дела, палежи...?" Цитирам по памет. Ти знаеш кой и по какъв повод написа тези думи. Е, от такива думи ме е страх.