Мисля, че лавината тръгна:
www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-16_07.html
Държавна сигурност не е мит
Source:
www.pro-anti.net
Доц. Калин Янакиев 16.03.2007
(Image courtesy of: fortunecity.com)
Бившата Държавна сигурност изглежда е на път да се превърне в мит. Не обаче в смисъла, който влагат в това твърдение левите политолози, според които нейното присъствие, нейните кадри и октоподът на подводната й власт са само политическо плашило за поддържане на боевата температура на сините симпатизанти.
Бележка на редакцията: Настоящата статия бе публикувана през 2003 г. в „Про и Анти”. Редакцията на ЕВ я публикува отново, поради нейната актуалност и днес.
Все пак дори левите политолози не могат да отрекат фактите. А фактите си имат дори собствени имена. Бригадир Аспарухов е факт. Любен Гоцев е факт. Началникът на разузнаването Кирчо Киров е факт. И тъй нататък. Всички тези хора са били на служба в комунистическата Държавна сигурност и същевременно сега са, ако не на ключови постове в официалната държавна администрация, то на централни позиции в постепенно образувалата се у нас неофициална такава.
Когато не си правят труда да ни уведомят за тяхната свързаност с този комунистически мастодонт, уведомяват ни за нея от Запад. Както наскоро се случи с полицейското ни аташе в Берлин и с въпросния настоящ шеф на разузнаването Кирчо Киров. Като не могат да отрекат фактите обаче, фактите за все по-умножаващите се във властта, в дипломацията, в бизнеса бивши кадесари, говорителите на днешната царска публичност започват да митологизират. И аз именно за тази митологизация на бившата ДС говоря тук.
Ключов елемент от митологизирането е магическият израз “много добри професионалисти”. Забелязвали ли сте, че като се изрече за някой бивш кадесар, че е много добър професионалист, сякаш му се издава доживотна индулгенция. Много добрите професионалисти просто не могат да се оценяват морално. На морална оценка по принцип подлежат “простосмъртните”. Всички онези, които не са имали честта да се занимават със стоящата над доброто и злото конспиративна професия на ченгето.
Да вземеш да натякваш например, че Бригадир Аспарухов се е занимавал в Гърция с прехвърлянето на парите на комунистическата номенклатура, т. е. парите на държавата ни, в частни западни и източни банки, че, както свидетелства наскоро един автор в “ПРО и АНТИ”: “В процеса на тая дейност са били извършени убийства, маскирани като отравяния и разриви на сърцето”, е непозволено. Човекът е професионалист.
Кадесарската работа не може да се оценява изобщо по плебейските критерии за моралност или неморалност. Тя е нещо като висше свещенодействие, подлежащо на съвсем, съвсем различни критерии. Разузнавачът не пита за моралното естество на работата и съответно - него не могат и не бива да го питат за това. Лъжата, измамата, скритостта, двойното счетоводство, даже убийството са “нещата от занаята”.
И да вземеш да твърдиш: “Този човек е вършил и е свикнал да върши безобразия”, означава да си просто неадекватен към “професионалиста”. Професионалистът върши онова, което трябва да върши. И толкоз. То е добро или зло само от “простосмъртната” гледна точка. Или още по-точно - то би било зло, ако би го вършил простосмъртен.
Разузнавачът е над тези неща. Той сякаш е и над съвсем естественото подозрение, на което би бил изложен всеки, който дълги години е служил на един престъпен режим, а днес, сякаш нищо не е било, служи на демократичната държавност. В това - внушава ни се - изобщо няма нищо нередно. Това е съвсем естествено. Нали този човек е бил и днес е още един много добър професионалист.
Върху професионалиста не пада сянката на престъпния комунизъм. Той служи на когото и да било и може да се оценява само професионално. Дори да е прал пари, дори да е организирал убийство на писател с впръскващ отрова чадър, ако професионално, високопрофесионално е изпрал парите и пак така е убил човека, той е добър.
А щом е добър, как така ще искате да го махнем, камо ли пък да го осъдим. Нали и за нашите цели днес ни трябват професионалисти. Кой днес ще ни вкара в Европейския съюз? Кой ще изпълни тънката работа на дипломатическо лице в Германия? Да не би тия “поплювковци”, които ровят в миналото на професионалистите?
Не. Професионалистите ще я свършат. Те са доказали, че могат. Могли са да прехвърлят държавното богатство в частни банки. Значи и сега те са, които могат. Ето как с магическия израз “бившите кадесари са добри професионалисти” се извършва едно митологизиране на техния хабитус. От тяхното “можене” да закопаят човека, да накарат най-близките му приятели да наговорят куп гадости за него, да го настигнат чак в чужбина и да го убият остава валидно само самото можене.
Те можеха. Е, да. Но какво именно можеха? Не смейте да питате. За ченгето, за тайното ченге не се пита какво е правило. Нали е било тайно. Нали е воин. Нали е изпълнявало своя дълг. Към този основен мотив на подмяната се прибавя поне още един.
Става дума за мит, за нееднородността на комунистическата Държавна сигурност. В нея - внушават ни - на комунистическата репресия са служили само онези от Шести отдел. Онези обаче от Първи и Втори, тези от Външното разузнаване, те - видите ли - са служили на България. Защото са били “външните”. Те значи могат да й служат и сега. И даже трябва да им благодарим, че предоставят опита си на България и днес, когато “сините грубияни” така ги обидиха и охулиха.
За това на каква именно България са служили тези кадесари “патриоти”, които не са били от Шесто, съм писал и друг път. А именно - на България, обслужваща контрабандни канали за наркотици и оръжие, които да подриват гнилия Запад.
На България, изнасяща революция за страните от Третия свят, т. е. изнасяща граждански войни и геноциди в Африка.
На България, колегиално и професионално подпомагаща Карлос Чакала и “Сивите вълци”. С две думи - на терористичната комунистическа България.
На тази България те служиха наистина професионално. Изглежда днес пак така професионално си я присвояват от нас.
