цар Калоян и рицарите

Цар Калоян изпреварва настъплението на император Балдуин при Одрин
Рицарите стават жертва на лоша дисциплина
Куманската конница изкарва от нерви граф Луи дьо Блоа

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

В първите дни на април преди 800 години България е на бойна нога. Преговорите на цар Калоян с внезапно изтърсилите се на Балканите преди година латински рицари са завършили с неуспех.
Но цар Калоян е изкарал 3-4 години като заложник в Константинопол. А заложничеството на българските князе там е било своеобразен курс по държавно строителство и управление. Възползвайки се от огромното желание на амбициозния папа Инокентий да постави всички християнски църкви - а и държави в Европа, под юрисдикцията на Рим, цар Калоян му предлага да подчини Българската православна църква на папството. Което и става на 8 ноември 1204 г.
Съвсем навреме. Защото в същата година рицарите от Четвъртия кръстоносен поход ликвидират Византия. Инокентий III с тревога посреща оплакванията на Калоян, че кръстоносците не го признават. С писма папата мъмри кръстоносните водачи и ги съветва да се разберат мирно с българския цар, изтъквайки, че той има патримониални права над земите, които управлява. Копия от писмата стигат до Калоян. И това е достатъчно за Търново да смята, че Ватиканът стои зад България. И че няма опасност Инокентий III да обяви кръстоносен поход срещу държавата ни, ако разбие латинците.
За целта Калоян се свързва с византийската аристокрация в Тракия. Сключен е таен съюз за съвместни действия срещу рицарите. В началото на 1205 г. Одрин въстава срещу латините. А това е третият по големина град в европейските владения на Латинската империя. Ето защо да потушава бунта тръгва цялата кръстоносна армия заедно с тримата водачи - император Балдуин Фландърски, Бонифаций Монфератски и дожа на Венеция Енрико Дандоло. Целта на Балдуин е да превземе бързо Адрианопол и да го превърне в сигурна база за кампанията срещу България.
Първата неприятна изненада за кръстоносците е, че виждат от крепостните кули на Адрианопол да се веят български знамена. Втората е, че в горите около града се крият неизвестен брой кумански конници. От време на време някой отряд се измъква от горичките, нанася бърз удар върху обоза, отмъква някоя и друга кола и пак се скрива в горичката. Балдуин заповядва никой при никакви обстоятелства да не напуска лагера и да преследва куманите. Той предполага - и не без основание - че нейде зад хълмовете и горичките се крият елитните корпуси на българската армия. Но на третия ден - 14 април 1205 г. - граф Луи дьо Блоа не издържа. Куманска стрела убива носещия закуската му слуга и побеснелият граф тръгва да ги гони с отряда си. Куманите го привличат до един от скритите си конни корпуси, които обкръжават гладния граф и почват методично да избиват хората му. Рицарската чест не позволява на Балдуин да наблюдава бездейно погрома на граф Дьо Блоа и той излиза с цялата си армия на бойното поле. В следващите минути хълмовете около Адрианопол почерняват от стегнатите редици на българските полкове.
Моментът е драматичен. Рицарска армия в атака досега не е спирана от противник на бойното поле. Но Калоян ги спира с един добре прикрит ров на двайсетина метра от бойния си ред. А спряла рицарска армия вече не е бойна сила, а плячка. Рицарите нямат място да развъртят огромните си мечове. Българите ги смъкват от конете с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби. Щадят обаче предалите се. Пленените рицари начело с Балдуин цар Калоян изпраща в Търново, а техните пажове, оръженосци сержанти и наемните пехотинци са съпроводени до Унгария и пуснати на свобода. Това Калоян прави, за да не постави в неудобно положение папата. И същевременно да покаже, че е добър християнин.
Това е краят на Латинската империя, макар че тя ще просъществува още половин век и нещо. Новият играч на политическата сцена на Балканите е елиминиран още в началото на съществуването си. България става за пореден път хегемон в Югоизточна Европа.

LETO писа: "Вий от там, гдето идвате, нямате ли си земя, че ламтите за нашата?" на което Балдуин му отговаря "Вие знаетели, кои сме ние? Ние сме наследници на Троянците!" Калоян тогава казва "Ние сме се били в троянската война, вие къде сте били?"

Ха-ха Много добро.Сега велики мъже като Калоян щяха да са ни от полза.