БУ ВЕЙ - българското бранно умение

В света на бойните изкуства освен източните бойни изкуства се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура - Капуейра, славяно-планинска борба, руския юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други, с които светът на бойните изкуства стана по-пълен и по-обогатен. В последните години сред любителите на бойните изкуства у нас се забелязва повишен интерес към българското бранно умение Вей, към неговата дълбока философия и висока бойна ефективност. За съжаление на този етап това народно бойно умение, съдържащо в себе си българския боен дух и мъдрост, е все още ограничено за масовия любител на бойните изкуства. За това ще се опитам чрез тази статия да представя Бу вей на заинтересованите хора, които имат желание да проникнат в техниката, принципа и духа на това автентично бойно наследство.
Всеки българин знае ,своята стара и славна история, но много малка част от хората знаят, че най-старата родина на нашите прадеди - прабългарите, се е намирала в сърцето на Азия, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от най-високите и могъщи върхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен връх е бил символ на могъщество и величие на техния върховен бог - Тангра, който е олицетворявал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, въздух, вода и огън. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датиращи от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, също така съдове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бойните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тиан Шан. През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз. Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи. По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари. Със своето идване на Балканския полуостров нашите праотци донасят една от най-развитите за своето време военна организация и култура, чрез която не само се установяваме на Балканския полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византийска империя да ни признае за държава. Военната мощ на прабългарите се дължала не само на голямото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни умения, чрез които в ръкопашния бой са побеждавали своите врагове. Тези бойни успехи на прабългари срещу многобройни противници не са били никак случайни. Във византийските средновековни хроники се споменава, че прабългарите за разлика от славяните ежедневно са практикували в мирно време различни бойни похвати на бранното изкуство, което съдържало в себе си следните военни умения: - перфектно яздене на кон - точна стрелба с лък - майсторско боравене с копие, сабя и меч - мятане на нож, топор, ласо и аркан; - борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с ръце и тяло. Повечето от специалистите по бойни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на прабългарските воини в своя древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становище не само от направените археологически разкопки в планината Тян Шан, но също така и в земите на Волжко - Камска България. Сведения за бранното умение на прабългарските воини намираме във византийските средновековни хроники и старинни рисунки. Благодарение на тази автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хВат от българското бранно умение срещу своя противник. Самото заключване на ставата около китката много наподобява ключовите техники на китайското "Чин на" и японското "Джу джутсу", което ни навежда на мисълта, че прабългарите още от древността са имали сериозни познания не само от ударните техники, но и от уменията да се обезд-вижва тялото на противника посредством болезнени ключови похвати.

Видео материали

материалът е копиран от: daobg.com

Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тиан Шан. През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз.Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи. По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари.

Ей, като почнат да изкарват дедите ни някакви зли диваци дето грабели и коляли. кой видят. Много се дразня

Препоръчвам ви горещо тези книги:
www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=7257

books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-28/p-p...iat-na-bylgaria.html

Любопитен см да разбера повече за уменията на нашите деди, това е много оскъдна информация!
Видео материалите са интересни

Orphic само да изправя някой неща:
Великите прабългари в никакъв случай не са били номади от рода на хуни и други.Имали са древно ДЪРЖАВНО устройство, намерени са каменни структури от тяхно време в областта на днешен Северен Авганистан.Арабски извори ги описват така: "Българите са същински исполини, носят два пъти повече оръжие.10 наши бойци не могат да победят българин". Намерени са и прабългарски гробове на много места - скелетите са с ръст 1.70 - 1.85. Говорим си за късно късно средновековие и преди това.Средният европейски ръст е бил едва 1.60 - 1.65.Добре охранени и грамадни, с перфектно въоръжение, КАМЕННО строителство ? Или с други думи един номадски народ да има толкова добро изхранване, а сечивата и оръжита предполагат развита металургия, а и строителство? Номадството е демонска измишльотина на поколения комунисти, русеизиране, следва германизиране....Кандидатствам с история.Учебниците трябва да се горят както Хитлер еврейски библиотеки.
На всички е известно за връзките на кан Кубрат с Византия, следвало унищожение на Стара Велика България от хазарите.НИКОЙ, никой от изворите не отбелязват такъв факт.Замислете се : логично ли ви се струва РИМската империя (Византия не съществува) да преглътне своята гордост и да признае държава от номади? С племена договори не се правят.Та те нямат политика! Коя е тази държава, с която Римската империя сключва договор в 681г. ? Защо няма и едничък чуждестранен извор, дори и римски! забележете! ,според който се е случило нещо интересно? "И сключи мир с българите". Някой да казва че нова държава с немалки размери възниква? Никой, нито на север,нито на запад, нито на юг.
Защо? Защото Стара Велика България просто не е спирала да съществува.Паисий не споменава Аспарух в своята история.Защо? Защото Дунавска България е естествено териториално разширение на СВБългария.
Нашите историци са за разстрел.Когато бяхме с Русия : прабългарите се претопиха в славянското море.(море ли? не се отплесвам в броя на славяните да не отнеса бан за флуд). Когато бяхме с Германия се появи и : ...но прабългарите (макар и удавени) играят главната и решаваща роля в държавата (и едно недоглеждане на демоните - а от де тез твърди държавни традиций господа?).

Но за изкуството ще се разтърся и аз.Интересувам се много от бойни изкуства и ще съм ти благодарен ако набараш още информация

Любопитен см да разбера повече за уменията на нашите деди, това е много оскъдна информация!
Видео материалите са интересни

Ритъма,танците и войната на старите българи.

Ритъма на Празнотата

Голямото многообразие от постоянните въздействия,който постъпват от обкръжаваща ни среда,е наложило да развием и проявим в своето поведение повече гъвкавост.А това ще рече повече точност и прецизност при избора на определени двигателни реакции,който да покрият нуждите ни които изисква нашето движение.
Двигателната реакция ,сама по себе си съдържа условието за какво време трябва да бъде извършена.По този природен начин човешките реакции изразяват своята адекватност към вечните изменения и промени на обкръжаваща ни среда.В реални условия човек извършва двигателнии реакции. които съдържат отделни мускулни съкращения,всяко от което трябва да бъде извършено за точно определено време.
Не само за практикуващият бойни изкуства,Времето тече някак си привидно,сякакаш само за себе си и боецът трябва постоянно да се нагажда в съотвестие с изтеклото време.Ето защо добрият боец може правилно и точно да прецени,кога един удар ,насочен към него ще стигне до насоченото място.Въз основа на тази своя преценка,той предварително подготвя нужните мускули запредстоящето противодействие на противниковият удар.Тази подготовка е основана на възможни и правилни движения,който е правил по-рано при подобни условия.Такъв боец организира правилно своите движения благодарение на своето силно,развито чувство за ритъм (време)".Ритъма не е тясно музикално понятие.Неговите корене ни отвеждат извън пределите на музиката,към движенията природата,космоса,към физиологическите процеси на органичният свят.Още от древноста Платон определя ритъма,като някаква закономерност (правилност) на движенията.Чрез ритъма човек свързва своето вътрешно състояние и нагласа с видимият свят,с природата и необятният космос.И ако се вгледаме в фолклорните танци на различните народи,ще забележим най добре тази взаимовръзка.Всеки народ ,чрез своята автентична култура,бит,манталитет и емозионалност,изрязява
себе си и постига хармония с природата посредством различните по ритъм танци.Ето защо връзката между психиката (душевноста) на даден човек и вродените му ритми, идващи от неговите праотци е много тясна.

В повечето бойни изкуства които идват Изтока,техниките и движенията се практикуват в така нареченият "Равноделен" ритъм.Основната идея на източните бойни изкуства е посредством този ритъм да има равновесие и пълен синхрон между двама бойци,да има уравновесяване между тях и техните движения.Когато движенията на Атакуващият и на Отбраняващият са в единен ритъм,тогава те са подвластни на естественият ритъм и хармония,който е изгразен в Източната религия и философия като хармония между Ин и Ян.Потвърждение на тези думи намираме в книгата на великият майстор и актьор на бойните изкуства- Брус Ли.

"Обикновено, двама бойци с еднакви способности могат да проследяват движенията си, ако няма значителна разлика в скоростта им и те са склонни да се уравновесяват. Движенията на атакуващия и отбраняващия са почти винаги в подобен ритъм. Те имат последователна взаимовръзка, която прави правилното времеизмерване на всяко движение зависимо от предното движение. Въпреки че има известно предимство в инициативата на атаката, тя трябва да бъде подкрепена също и с по-голяма скорост, за да достигне успешно до целта.."

Навярно по-пътя на своята бойна практика и наблюдение,Малкият дракон прозрява съществуването на друг ритъм,различен от характерният ритъма на бойните изкуства които идват от далечният изток.Брус Ли не само се е докоснал до този странен ритъм но и прави редица опити да го анализира,да го вкара в някаква форма.Ето какво споделя с нас чрез своята книга :

"Обаче когато ритъмът е накъсан, скоростта вече не е първичен елемент за успеха на атаката или контраатаката срещу човека, накъсал ритъма си. Този, който може да разкъса този ритъм чрез лека несигурност или неочаквано движение, може в този случай да спечели при атака или контриране дори само с умерена скорост- неговият протиник е "програмиран" да продължава в предишния ритъм и преди да може да се приспособи към промяната, той е вече ударен".
"Ритъма на новака,вероятно неравен е труден за измерване,с дълги и опасни фази,тъй като той не е склонен да следва подаденият му ритъм".

"Доста неволно (спонтанно),новакът прави атаки с накъсан ритъм,които ще заблудят и най-опитният боец(противник),които няма да очаква такъв вид ритъм".

Брус Ли много добре е забелязал,как и при какви обстоятелства се проявява този ритъм в движенията на един неопитен (все още неформиран) боец.Това е така защото той все още не е напълнил съзнанието (ума) си с дадена форма,с дадено бойно изкуство.За такъв човек се казва че притежава празно (чисто) съзнание,
в умът му няма изградени стереотипи на движение и свързаният с тях равноделен ритъм.Както се казва,бял лист хартия,стая в която няма нищо освен празнота.Такъв човек просто действа заради самото действие без мисли,без шаблони и схеми,без умни стратегий или както им казва Брус Ли "отчаяни актове на безсилие" превръщайки се в "последователност от мъртви техники".Неопитният човек няма познания по Бойни Изкуства и точно поради своето незнание,движенията му са спонтанни и трудно предвидими, проявяваще се в НЕ -равноделният ритъм на движение(на хаоса и празнотата).Затова движенията на такъв човек предизвикват представата за хаос и неподреденост и са трудно предвидими дори и за по опитните майстори.
В разсъжденията Брус Ли стига до следният свои извод:

"Движение с накъсан ритъм ще деконцентрира и най зоркият противник" .

Посредством своята практика в бойното изкуство,Брус Ли се е докоснал до Ритъм непонятен и до днес за мнозина майстори на бойните изкуства и се опитва да изгради своето изкуство джит куон до на базата на този странен ритъм.Поради малките познания за него,малкият дракон му дава името "прекъснат ритъм",което е само една малка част от неговата характерна особеност.За съжаление този гений на бойните изкуства не е имал и представа че този странен ритъм съществува изцяло в Българската фолклорна култура на българите от най стари времена,благодарение на техните дълбоки наблюдения спрямо космос,природа,човек и война.

Идеята за празнотата е била силно вплетена в основата на религиозната (обредната) и военна практика на старите българи.Според старият български обреден календар годината има 364 дни, разделена на четири равни части.И само един единствен ден (нулев ден), подържа баланса и равновесието между тях.Това според историците и изледователите на българският народностен календар е денят на Върховният бог Тангра (празнотата), от които всичко се ражда и в които всичко умира.

В многобройните стари хроники,летописи и домашни извори който имах възможноста да се докосна,многократно се споменава че старите българи използвали своята музика и танци изрязяващи се в специфични ритми като средство за постигане на единение със своя върховен бог - Тангра.А във военната си практика,те са развили до пълнота неговото използване,не само за нужната психофизиологическа подготовка (състояние) на боеца,но и в по голям стратегически план. В старинните български танци които съм изследвал, се наблюдават множество елементи на различни геометрични фигури (форми )като: охлюви (кръгове),спирали (змий),триъгълници ,редици и колони (плетове).Естествено с християнизирането на българите,познанието изразяващо се в тази символиката е позагубено,но е станала формата която се наблюдава и до днес в различните стари езически ритуали на фолклорните ни празници.Тези сложни игрови съчетания в някои от старинните хора и ръченици, непосредствено ни показват каква е била тактическа гъвкавост на старите българи, даваща нужната тактическа предпоставка за военен успех с използването на много по-малко военна сила.Използването на тези военни тактически приоми (кръгове,спирали,плетове) на бойното поле,според мен са давали представа за странният български начин на воюване, определян като хаос и безредие в очите на противниците ,които по същество е бил доста необичаен начин на воюване за онова време.Този организиран хаос обърквал и превръщал обикновенно в безредие и смут,чужда военна мисъл,която е загубвала контрол над ситуацията,над военните действия, което несъмнено се е отразявало и в крайната фаза на войната.След многобройните си неуспехи спрямо войнствените българи, византийските полководци и военни стратези били принудени да проучат подробно и в дълбочина специфичният начин на воюване на старите българи и да направят нужните корекции в своето високо развито военно изкуство.За да могат успешно да противоборстват,те на практика започнали да приемат и взаимстват гъвкавият начин на бой от военнолюбивите българи.Такива наблюдения,съвети и съществени промени във византийското военно изкуство намираме в множество написани византийски средновековни военни стратегий.Но не само в далечното минало на Българската история,този специфичен ритъм е носел успех и победа.На световното първенство по футбол в Америка '94 ,българският национален отбор покажа нагледно как чрез своя специфичен стил на игра могат да се побеждават силни футболни противници с дълбоки познания и традиций в футбола.Когато този ритъм извира свободно от сърцето,няма сила която да може да го укроти,защото той възбужда и укротява всичко (в/и) чрез себе си.Както вятъра който идва от нищото и отива към нищото,а ние разбираме за него единствено посредством неговото видимо проявление.
Жълтите листа красиво танцуват из въздуха преди да паднат упокоени на земята.

В целият свят съществува и царува така нареченият равноделен ритъм на движение проявяващо се в културата на много страни и народи,но благодарение на Българския народен фолклор,ритъма на празнотата се е съхранил и запазил и до днес ,макар и да сме поизгубили онази негова дълбока символичност и познание.Практическото използване на неравноделният ритъм освен в българска народна музика и танци се използва също в бранното умение вей (Бу вей) и е нещо като канава върху която са изградени всички негови движения.Характерната специфичност за тези движения, е че един път задвижени те изграждат помежду си затворен кръг където нападението и защитата изчезват като самостоятелни (отделни ) елементи,така като изчезва и мисълта за победа и поражение.Просто форма съдържаща в себе си ритъма на празнотата.

материалът е копиран от: Форуми Бойна Слава

Браво, много добре казано! Да добавя, че Празнотата е основна идея и в Дао.

А може ли някой да каже къде се тренира БУ ВЕЙ или да направи някаква аналогия със съвременните бойни спортове и изкуства (разбира се ако е уместна съпоставка)

daobg.com/forum/index.php?showtopic=11738

Много благодаря!!!

www.baga-tur.com Прабългарска школа за оцеляване
Напишете Багатур с латински букви в гугъл.