Обществото,краят на всичко и Началото

Ясно е на много хора,че светът е пред прага на промяна,и тази промяна както винаги е ставало,ще тръгне отново от България и от бълг-арите.

Някои българи чувстват безсмислие и се държат така,както е подходящо да се държи човек,когато всичко е загубило смисъла.Други българи чувстват,че времето за промяна е дозряло до конкретни дейстивя и се опитват да направят нещо.Трети българи са чувствали достатъчно дълго и са преминали на знаене,че Планът ще се изпълни така или иначе,защото всичко вече е написано и всичко вече се е случило.Те се занимават повече с философския въпрос "има ли свободна воля въобще".Има и четвърти и пети и кой знае още колко страни,но на първи пробег на обстоятелствата,забелязвам само три.

Имам чувството,че докато онези,които се изживяват като носители на промяна,се занимават с онези,загубили смисъла и търсещи нов,третите се стараят да всеят малко благоразумие в цялото случване.

Промяната настъпва отсамосебе си и едва-едва има нужда от проводници.Нещата са казани доста просто - "не всички ще умрем,но всички ще се изменим".
Промяната първо тръгва от човека.От новите,които се раждат.Тя им влива сили да бъдат себе си,за да могат да оцелеят сред обществото,което ще направи всичко възможно,за да подсигури съществуването си - съществуването според него представлява доминиране,измерено в съзнателна органична маса.То има нужда от нови и нови съзнания,за да се запази като количество в материалния свят.Затова всяко различие формално се толелира,а всъщност несъзнателно или съзнателно се задушава от членовете на обществото.Работата е там,че ако обществото не изгори старото в себе си и не приеме новото,в крайна сметка ще изгори цялото общество.

Съвременният родител в масовата си част е превъзпитан и програмиран.В първите години на истината,той е бил заблуждаван,промиван и тласкан в най-ограничената посока на съществуване.Прегръща преходността като основен принцип.Когато се достигнат 20те години,родителят вече се е предал и просто съжалява,че онова,което подсказва интуицията му,е просто една мечта и светът е враждебен,а животът - труден.В крайна сметка се достигат 40те,когато родителят вече не издържа на несъответствието между него и принципа на Вселената.Тогава посяга на живота си - самоубива се.Било то с цигари,с алкохол,с преяждане.Бавно и сигурно отнема от живота си,който се е оказал безсмислен,достигнал тъмните участъци на грешната посока.

По време на тази заблуда той си отглежда дете.Отглежда го чрез забрани и наставления - иска да вкара съзнанието на детето в различен от неговия мисловен канал.Само че неговото съзнание отдавна е загубило гъвкавостта си,за да достигне до коренно различни мисъл-форми.Така същият корен е посят отново,а Новото губи поредната възможност за проявление.

Едно общество не може да се справи с преходността и не може да извърши пормяна,без да се променят частите му - отделинте личности.Но вместо промяна,обществото предпочита смъртта.Затова започва да отнема живота си.

Едни от нас,носителите на Новото,стоят и го чакат да изчезне,за да направи място.Други се опитват да направят нещо,да подадат ръка на самоубиеца.А трети не са сигурни дали въобще има смисъл Новото да се занимава със старото и се захващат за същинската работа.

Просто е - "не всички ще умрем,но всички ще се изменим".Всеки решава за себе си.

Спорт-Здраве писа: Промяната настъпва отсамосебе си и едва-едва има нужда от проводници.Нещата са казани доста просто - "не всички ще умрем,но всички ще се изменим".
Промяната първо тръгва от човека.

Дано да има промяна, интересното е какво казва Лечителя по въпроса:

"При всеки наш разговор (т. е. всяка събота) Лечителя прибавяше все нови и нови подробности към предсказанието си, което го терзаеше. Страдаше не за себе си - отдавна бе сложил в ред всичко, което го засягаше, и успяваше да постъпва винаги така, както му подсказваше ясновидското чувство. Страдаше за хората. За Отечеството си. В откъслечните догадки, с които разкриваше опасенията си от настъпващото, витаеха странни представи и предсказания. Живее¬ше с тях повече, отколкото с каквото и да е друго. И не криеше - т. е. не успяваше да скрие, че се измъчва. Връщаше се често към представата за огромна кръчма, в която са се натикали развеселени лекомисленици, и търсят пиене и ядене, вдигат шум, бият се по гърдите, заканват се един на друг. Лакоми за удоволствия, търсят наслади, развлечения и нищо друго. И пият! Доволни, че има какво да пият...
Тази представа тревожеше Лечителя, натъжаваше го със своята неотменимост. С предстоящото си сбъдване на злото.
А може би този Апокалипсис ще бъде друг?
- Ще загинем ли? - попитах веднъж направо.
- Ние загиваме - отговори той тутакси. - Духовно! Още сега... Интонацията му бе такава, сякаш искаше да укори - и чувстваше
правото да го стори, но не смееше, примирен в тъжното съзнание, че вече нищо от онова, което следва, не зависи от неговата воля.
Връщаше се към образа на лекомислените пируващи и ги осъждаше по един и същ начин:
- Пили, пели, дошло време да плащат - плакали..."
www.voininatangra.org/modules/xfsection/...le.php?articleid=331

Спорт-Здраве писа: Съвременният родител в масовата си част е превъзпитан и програмиран.В първите години на истината,той е бил заблуждаван,промиван и тласкан в най-ограничената посока на съществуване.

Абсолютно си прав, че съвременния родител не е това, което трябва да е.Аз като родител също се хващам, че работя по програма.Аз съм моделиран от моите родители, те от техните,а техните от техните и т.н.Но тази лоша програма по която работим повечето родители си мисля, че е от скоро и не се е вкоренила така дълбоко в нас.Има надежда за промяна.
Нещо, което много ме впечатли от книгата за Лечителя Димков, е препоръката му към родителите:
"Димков бе изградил своята и тя бе достоверна. Самият той поясняваше:
- Изчезвам от този свят за десет, за петнадесет години и се появявам отново, за да продължа.
Тоест извършва се прераждането в новородено „подходящо" същество, за да се продължи досегашната „генерална линия" на развитие и усъвършенстване. Получава се нещо странно, за което той не бе пропуснал да мисли: оня, който умира и се преражда, неизбежно става „по-млад" от вече родените, които формално може да се „окажат" негови деца.
- С децата внимателно! - често предупреждаваше без повод, сякаш като внезапен израз на някакво хрумване. Добавяше: - Не бий детето си - биеш баща си!"

Из "Толтекска книга на мъдростта",доколокто си спомням,тази част от нея вече е била споменавана тук,но ще я копирам отново:

І. ОПИТОМЯВАНЕТО
Всички ние сме опитомени от своите родители.
Родителите ни наричат това възпитание, но истината е, че за да ни възпитат, те използват същия механизъм, с който дресират животните: способността ни да изграждаме условни рефлекси. Системата от въздействия също е еднаква: "наказание - награда". Мотивите също са еднакви: всичко се прави за наше добро.
Разликата е, че след като ни научат да говорим, възрастните включват в системата на опитомяването най-мощното оръжие, с което разполага човечеството: словото. С негова помощ те залагат в нас собствения си мироглед; собствените си нрави, традиции и ритуали; собствения си морал; собствената си гледна точка. Те залагат в нас собствената си жизнена позиция и тя става наша, въпреки че нито сме я избирали, нито сме я подозирали.
Не съдете строго родителите: те ни дават това, което имат, и ни го дават безкористно, напълно убедени, че правят най-доброто за нас. Да си родител е огромна отговорност; за да възпиташ свободна личност, която да разгърне заложените й способности, сам ти трябва да си свободен и реализирал се човек.
Не съдете родителите за това, което правят за нас: те също са били опитомени от своите родители, които са били опитомени от своите родители, които са били опитомени от своите родители, и така - до първото човешко семейство, което е трябвало да предаде жизнения опит и възгледите си на новото поколение.
Всички ние сме опитомени; всички ние живеем или сме живели живота, който другите ни налагат. Но има и добра новина: това вече е минало. Вече не зависим от възрастните, вече не е необходимо друг да мисли вместо нас. Вече можем да изберем друг мироглед, или да създадем собствен; можем да поемем пътя на личната свобода, за да изживеем собствения си живот - неповторим, уникален, заради което всъщност сме на този свят.

Из "Толтекска книга на мъдростта" :

ІІІ. САМООПИТОМЯВАНЕТО
Условно можем да разделим собствения си ум на три части: Кодекс, Съвест, Жертва.
Мирогледът, който възрастните залагат в паметта ни, докато ни опитомяват, е КОДЕКСЪТ на мислене и поведение, който управлява нашия ум, а това значи - и целия ни живот. С този Кодекс, който сме приели за безусловна истина, без да го избираме и без да можем да му се противопоставим, ние съобразяваме всичките си преценки, дори когато собствената ни вътрешна природа протестира. Можем да пренебрегнем дори инстинктите и безусловните си рефлекси, за да спазим Кодекса. Всичко е заложено в ума ни по време на нашето опитомяване: Кодексът управлява нашия живот.
Способността ни да СРАВНЯВАМЕ непрекъснато преценява живота ни, сравнява го със заложеното в Кодекса и раздава присъди.
Наричаме я СЪВЕСТ. Тя всъщност е върховният ни съдия. Ние не само сме самодресиращи се същества; ние сме същества, които могат да се самоосъждат. Съвестта използва съдържанието на Кодекса, за да прецени всичко, което правим или не правим; което мислим или не мислим; което чувстваме или не чувстваме. Всеки път, когато престъпим нормите на Кодекса, Съвестта ни обявява за виновни. Наказанието е заслужено, трябва да изпитваме срам. Защото Кодексът никога не греши. Грешим ние. Ние винаги сме грешните.
Трета част от ума ни е собствената ни същност, колкото и малко от нея да ни е останало. Тя действа, мисли, чувства и е подложена на преценка и осъждане от Съвестта. Собствената ни същност вече се нарича ЖЕРТВА. Грешникът (Жертвата) понася обвиненията, вината, срама. Съвестта осъжда, Жертвата страда и всичко това е основано на Мирогледа, който не ние сме избирали. Той е толкова силен, че дори да се запознаем с нови концепции и да се опитаме да вземем собствени решения, откриваме, че убежденията ни, заложени в Кодекса, продължават да ръководят живота ни.
Не е достатъчно да започнем да се съмняваме в правотата на заложения в умовете ни Кодекс. Необходима е голяма смелост, за да въстанеш срещу собствените си убеждения. Макар да знаем, че не ние сме избирали собствените си убеждения, истината е, че ние сме се съгласили с тях, ние сме сключили споразумението, което изпълняваме сега.
Споразумението е толкова силно, че дори да се убедим в неговата погрешност, изпитваме вината и срама, възникващи при всяко нарушаването на Кодекса.
Попаднали сме в капан, в който другите са ни вкарали. Но ключът от вратата е у нас; въртим го в ръце и не смеем да го използваме.
Защото все още не познаваме силата, която се крие в собствения ни ум.

Идват времена,които ще са вън от всяка заложена програма,от всяко предвиждане и модел на поведение.Спазването на програма ще бъде неадекватно и Животът ще изплюе онази жива частица,която не може да се справи с непредсказуемите му вихри.Колкото по-добре се научи човекът да живее чрез съзнанието на Висшия си Аз и отхвърли моделите на поведение,толкова по-големи са шансовете му за оцеляване.

Спорт-Здраве, виж интересен и мисля,че верен подход на родител към дацата му. Родителя е майката на Пако Рабан. Подхода към децата и, е описан в неговата книга "Траектория".

"...В училище интересът ми отново се насочваше към Геа/земята/. Показвах най-много способности по предметите, свързани повече или по-малко със земята, естествени науки, рисуване, но най-вече история и география. Така попадах в челната група на класа.
При това, не бях изобщо подтикван от майка ми. Тя ни даваше абсолютна свобода, на мен, както на брат ми и на сестрите ми, изисквайки единствено да и засвидетелстваме уважение, а именно като присъстваме в къщи в определени часове. Никога не ни питаше какво правим в училище, не преглеждаше домашните ни, не искаше да подписва бележниците ни. Трябваше да правим това сами. Когато учителите ни раздадяха тези толкова страшни бележници, ние ги подписвахме веднага под смаяните погледи на всички малки приятелчета, които трепереха при мисълта за тупаницата, която щеше да им наложи баща им. По този повод директорът извика майка ми:
-Това е нодопустимо! - възмути се той. Вашите деца подписват сами бележниците си!
-Ами да! - отговори майка ми, обвита в испанската си гордост. Какво лошо има в това? В края на краищата именно те са отговорни за учението си, не аз. Не искам и да зная дори и за учението им. Ако искат да стана скитници, ще бъдат скитници. Ако искат да станат министри, ще бъдат министри. Не искам да се занимавам с тези неща. Те сами трябва да знаят какво искат да направят от живота си.
Това престорено безразличие беше всъшност за нас най-добрата подбуда. От гордост, за да докажем на какво сме способни, но също и за да не огорчаваме тази майка, която, противно на това което казваше, се принасяше в жертва, за да плаша обучението ни, ние бяхме начело в класа. Спомням си, че майка ми ни повтаряше:
-Вие рабитите за вас! Ако един ден успеете, ще го дължита на вашата работа, не на моята.

Да,това ми напомня на подхода към децата,който се споменаваше тук в сайта във връзка с Тенгрианството - след като се научи да говори,детето да не бъде възпитавано,за да бъде себе си.А ако желае да се впише в общество или ако желае да се промени в някаква посока,самичко да отсее уроците,които му носят нужните познания за това.
Това не е просто липса на програмиране,това е стимулиране на Новото и подпомагането му да се прояви.Така народът се обгръща с Вечно Новото,чийто поток не секва и веднага намира път до съзнателния свят на обществото. Такъв народ е безсмъртен,защото смъртта на Старато у него е вечна,както е вечно рождението на Новото.

П.П.Днешният родител е прегърнал един от най-раграждащите възгледи за Вселената - възгледът за йерархичността.Във Вселената,а нашият свят е част именно от нея,частицата е равна на цялото и цялото е равно на частицата.Скалата е еднаква с прашинката и прашинката е еднаква със скалата.Човекът е всичко,което е Създателят и Създателят е всичко,което е и човекът,тоест "Бог е вътре в нас".Или "времето е в нас и ние сме във времето".Или "лявата ръка на мрака е дясната ръка на светлината".Няма йерархия,има Единство и преливане от едно в друго.
Йерархията изесква стълбица,изисква гледна точка.Изисква посока.А пространствата във Вселената нямат посока.В Космоса "нагоре" е същото,каквото е и "надолу".

Очакванията на един родител,че детето ще върви по стълбица или че ще спазва йерархия,било то в общество или според личностно-родителски възглед,представляват най-стабилната преграда за Новото.Новото не познава Старото,но Старото го предхожда.
Как може Новото да дойде,ако Старото постоянно имплантира себе си в зрънцата на Новото? Няма Ново,когато има рамки или корен на Старо.Според кой беднякът е нещо повече от министъра? Според какви стълбици,според какви преценки,според какви посоки,според какво съзнание...все според Стари граници.

Спорт-Здраве писа: Днешният родител е прегърнал един от най-раграждащите възгледи за Вселената - възгледът за йерархичността.

Спорт-Здраве , с риск да не съм те разбрал ще кажа че структурата на Световете се гради и крепи на йерархията, на строгите закони и правила създали и утвърдили Живота. Низшето има свободата да се развие и издигне до по-висше, както и обратното - да деградира и се самоунищожи. Основния принцип е свободната воля.
Бог е създал по свой образ и подобие нас - хората, но и ние можем да творим и създаваме подобно на Този Който е създал нашия Бог. Йерархията е основния принцип както на Саракта, така и на пчелното семейство.

Съмнявам се,че не си ме разбрал Георги,просто гледаме нещата от различни позиции.Въпросът с понятията е същия като с ръбестите тела - отпред може да е едно,а отзад да е неразпознаваемо,но си е един и същи обект.

Световете във Вселената са безчет и кой от кой по-различени.Този,нашият свят,е изграден на принципите на иерархията и противопоставянето.В други светове това не съществува,в някои светове това не е главното,а в нашия тези неща са закони.Затова сме тук - за да преживеем полярността,за да преживеем умствено и емоционално положението йерархичност.За да натрупаме този опит,който не се среща в такива състояния в другите светове.

От гледна точка на учението ни в сегашния свят,йерархията е закон.А от глена точка на Вселената,йерархията в нашия свят е забавна илюзия,която обогатява преживяванията на съзнанията.Тук сме,за да преживеем йерархията.Това ще рече цялостно,във всичките й посоки.Да се опознае като термин,а не като ограничаващ канал със задължителна посока.Ако си министър,ще трябва да се преродиш отново,за да преживееш опитността на просяка и ако си просяк,ще трябва да умреш и да се родиш отново,за да станеш министър и да преживееш тези нови обстоятелства като опитност и емоция.

Както в Космоса няма "нагоре" и "надолу",докато не се определи отправната точка на координатната система,така е и положението с "висше" и "нисше".Да си Бълг-арин означава,че ти е дадена възможността да преживееш най-важните уроци и да имаш достъп до едно от последните,ако не последното стъпало на Земната опитност.Това не означава обаче,че Бълг-арите са единственото нещо в човечеството.Означава само,че те са най-отговорните.
Проблемът идва,когато наближава краят на някое от стъпалата.Краят на един народ,означава преобразуване на равновесието с неясни последици.Лично аз далеч се съмнявам,че ще Сарактът ще може да се разпознае на пръв поглед.Едва ли ще се повтори каквото и да е от старото - Идеята е една,и винаги е била една,но Старото не става Ново.Саракт ще има,но ще е нов и ще се основава на Извечната Идея,която е извън властта на Старото или Новото.Саракт ще има,но се съмнявам,че някое сегашно въображение може да си го представи все още.