Истината за Русия Партийната система в Русия

SoYoung писа: бих казал-много малко хора правят наистина нещо,останалите блеят.Нека НЕблеещите се обединим.Дори това не е малко.

Все по-силно се убеждавам,че макар и да е парадоксално,още не е време за това.Опипвам почви сред младите,подстрекавам,разговарям публично и непублично,давам и изисквам идеи - не става.В крайна сметка се стига до подкрепата на съзнания,чакащи команди,просто сменили страната,отказали се от досегашните си наставници и чакащи заповеди от теб.

Пробуждането има много път до кулминацията си,после следва Осъзнаването...чак след това може би е Обединението.А може би не е така.

Спорт-Здраве писа:

SoYoung писа: бих казал-много малко хора правят наистина нещо,останалите блеят.Нека НЕблеещите се обединим.Дори това не е малко.

Все по-силно се убеждавам,че макар и да е парадоксално,още не е време за това.Опипвам почви сред младите,подстрекавам,разговарям публично и непублично,давам и изисквам идеи - не става.В крайна сметка се стига до подкрепата на съзнания,чакащи команди,просто сменили страната,отказали се от досегашните си наставници и чакащи заповеди от теб.

Пробуждането има много път до кулминацията си,после следва Осъзнаването...чак след това може би е Обединението.А може би не е така.

Съгласен съм със Спорт-Зраве! Трудно им е да зацепят някак си на хората! Да минат на "собствен ход"... Незнам?!! Може би, така им е по-лесно?!

И двамата сте прави. Но единствено когато се намираме сред тези дето блеят.
Ако се намираме сред останалата - по малката част българи, неблеещите - не е така.
Тези дето сега гонят кариера, банки, заеми, мильони.... - за тях не става дума. Те са обречени и да си се оправят сами.
Затова зарежете мнозинството - не там е спасението, там е мършата и мръсотията. Защото където са многото хора - задължително там е и мръсотията.
Онази малката част , пробудената - нея трябва да търсим и да я приобщим към Идеята.
Имано затова всеки от нас е полезен с това какъвто е, с това където е в момента и с това с каквото се занимава. Разнообразието от търсения гарантира успеха.

Има и друг момент - онези,които не се чувстват част от западащото общество,които усещат зад очите си,че има и нещо друго,нещо скрито...които имат някаква особена плътност в главата си,която им подсказва,че това,което се прави в настоящето не е главното...онези,които усещат,че времето и мястото са неправилни през по-голямата част от времето,са в доста трудно положение.

Първо те трябват да достигнат до самостоятелността сами и водейки постоянни войни с родителите си,които в по-голямата част от случаите не могат да оставят детето си намира - мислят,че няма да се справи само,защото не е взело пример от прогнилата аморфна маса,наречена общество.
Второ - те трябва да напредват в знанията си по някакъв начин,защото в техните ръце е онова,което го няма в ръцете на масовия човек.
Третото,и най-трудното,е че тези особени българи трябва да повярват в себе си.Ако не повярват на това,което те самите чувстват,започват да присвояват авторитети,да се изживяват като успешния обществен пример,да търсят нещо,на което да имат безпрекословно доверие,само защото техните възприятия са различни от всички останали и следователно съмнителни.За това се иска смелост,да се довериш на съществото,което би трябвало да си ти самия.

Според мен за да им бъде по-лесно в битката между собствените възприятия и настапвъщите,безпощадни външни модели,ние можем да направим две неща:
Първото е да подадем ръка на тях и да ги поощряваме,за да не ги отнесе вълната от еднаквост.
Втората възможност е да се атакува самата вълна на еднаквост,като се предостави възможност за общуване в среда,в която всеки един е различен.Среда,която действа като защита от еднаквостта и оставя развитието на личността на мира и на спокойстиве.Планът,заложен във всяка личност,ще се изпълни отсамосебе си,в синхрон с Плана на общите събития.

Този сайт е хубава реализация та втората възможност.Но не е достатъчно.Нека не забравяме,че българите,за които е предназначен,се издирват и от всички други Сили,на които България съвсем не е симпатична.

Всичко което казахме до тук е хубаво, но вижте сами за какво става въпрос:

4301 души се явиха на изпита по история в СУ "Св. Климент Охридски"
през юли, миналата година. Темата бе "Създаване и укрепване на българската държава при
хан Аспарух и хан Тервел". 1604 кандидат-студенти получиха двойки, а 8
- пълни шестици.
Резултатите са по-добри в сравнение с минали години. В работите на младежите обаче и сега не липсва
изобилието от грешки и безмислици, познати под името бисери.

Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой
вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и
разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като
звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в
повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от
похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и
плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили
твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия
характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.

Tsar писа: Русия никога не ни е заслужавала. Един войвода е платил на императора, за да ни освободи от турците. Руснаците имали намерение главния фронт да е в Армения, а на Балканите втория, но благодарение на тоновете злато, които наш човек им дава, идват да ни освободят.

Като стана въпрос за Русия и тонове злато, прочетете какво е правил т.живков с Българското злато и какви сделки е въртял за "благото" на Българската "държава" преди време.

---

Секретни архиви разкриват фалитите на комунизма

Христо Христов, най-добрият български разследващ журналист, е завършил проучванията си и ще ги представи в поредица публикации във в. "Дневник" от понеделник
02.11.2007

20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит.

Това престъпление на века разкрива Христо Христов, най-добрият български разследващ журналист. Той е завършил проучванията си върху

фалитите на комунистическия режим в България,

и ще ги представи в поредица публикации във в. "Дневник" от понеделник, 5 ноември.

През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.

"За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г."

Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.

През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха, припомня Христо Христов.

Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения.

Авторът отбелязва, че документите - близо 1200 тома - разкриват причините, заради които

България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия,

а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.

Разследването на журналиста показва, че социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.

Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов.

За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва.

Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

Сделката става при

пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП

- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато.

Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.

За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4.

През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити.

Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.

Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради

тоталната криза в икономиката

от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв.

В разследването на Христо Христов за първи път архивите разкриват как управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса).

От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.

Секретните документи разсейват митовете

за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години.

По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.

Разследването на "Дневник" е осъществено по Закона за достъп до обществена информация и с разрешението на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.

Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001 г. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005).

Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:

"Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България", "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън", "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.

Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006).

Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).

Сегашното разследване е част от новата му документална книга, която предстои да бъде пусната на пазара от издателство "Сиела" под заглавието "Тайните фалити на комунизма".

news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1119164

Открих и видео точно по тази тема от Христо Христов:
Икономическото досие на комунизма