Ръкопашен бой

Други интересни удари се постигат с формата на пръстите.

Бях си изработил силно пробивна форма,ръката е стисната в юмрук,а средният пръст е сгънат и издаден напред - първата фаланга(тази,която е най-близо до тялото на дланта) е изнесена малко напред от юмручния хват.По-късно разбрах,че в някое изкуство този хват бил наречен "овнешка глава".

При добре пласиран ъпъркът този хват на китката може да причини сериозни вътрешни кръвоизливи.Ако е пласиран чрез круше в бузата избиването на зъб е сигурно.А ако се насочи към двойната челюстна става и челюстния мускул точно пред ухото и под скулата,може да я счупи без проблем.Толкова широка употреба само от едно леко изнасяне на пръста напред.

Ударите по ключови места като чакрите също вършат много работа на улицата.Еди н бърз,рязък и стабилен удар с овча глава в слънчевия сплит или в областта на тимуса би парализирал(ако не и убил,трябва да се внимава с чакрите) и най-тежкия противник.Всъщност с тежките противници е по-лесно удар в чакрите,понеже са стабилни и поемат цялата енергия на удара,а не се повличат от него.

Е...няма спор.Играл съм срещу едно момче киокушин-кай.Тия хора са танкове,повече от половината им тренировка се провежда в каляване на тялото.Само че това,дето нямат удари в главата не е ,зещото може да убият някого,а защото е форма на уважение към противника(подчертавам,че не съм запознат).Това,че не се удрят в главата им е малък минус,понеже те всъщност не тренират това важно място за попадения.

Така е,Име.За сънната артерия и за врата има много да се говори.Ще се спра на най-силния удар с ръка - чуковият удар,но малко по-натам.
Тъй като съм почнал да говоря за захватите на китката,ще спомена и за друг - аз го наричам лопатка.След като дланта се изпъне цялата,пръстите се сгъват максимално към дланта.Палецът се прибира на не толкова сигурно,колкото удобно място.Защото важното при този захват е точността.

Лично аз го употребявам за попадения във врата - гръклян(прав удар),сънна артерия(круше) и очи(прав удар).Ударът с такъв захват прилича на удар с острие - при силно и тежко попадение във вратната област са възможни дори скъсвания на съставните му части,било то артерия или друго.
С очите си съм виждал как човек кърти мазилка от стена с такъв захват,тоест това положение на пръстите също се използва широко в бойните изкуства,но не зная названието му.

П.П.За очи също така е много успешка овчата глава.Тя се използва също и за ъпъркът в челюстта,в слюнчените жлези.

Тези захвати позволяват животински ефект - сваляне на противника с минимално удари и неговото парализиране чрез областта на врата.

Според Дао има и друг начин - да не обръщаш внимание на противника (използвам израза образно казано).Тоест да не го признаваш за противник,да се опиташ да тушираш излъчванията му към теб и ти да не изпращаш към него.Така няма психологическо напрежение,тоест ако противникът действа от агресия,той губи психологическия си двигател докато следващият Дао(в областта на бойното изкуство) засилва своя двигател - празнотата на съзнанието.Но това е също друга тема.

Бях си изработил силно пробивна форма,ръката е стисната в юмрук,а средният пръст е сгънат и издаден напред - първата фаланга(тази,която е най-близо до тялото на дланта) е изнесена малко напред от юмручния хват.По-късно разбрах,че в някое изкуство този хват бил наречен "овнешка глава".

Спорт-Здраве, тези картинки може да са ти от полза, когато обясняваш различните удари със специфични позиции на пръстите.

А това е описанието и наименованията на различните позиции:
"„Естествен юмрук" (дзъйжа цюан) - 1, 8, 11, 12; „Син-И-длан" - 2, 27; длани „орлови нокти" (инджао) - 3, 7; „ноктите на крокодила" - 4, 24, 31; „двупръста копиевидна ръка" („два дракона се борят за перлата") - 20; „коварна кука" (дяо коу) или „маймунска кука" (хоу коу) - 6; „юмрук повалящ на земята" (гуан цюан) или „фениксово око" - 9, 14, 15, 17; „юмрук на финиковата костилка" (чжаке цюан) или „дяволска глава" - 10, 18; „меча лапа" - 16; „леопардова лапа" - 19; еднопръста „копиевидна ръка" - 21; форма на юмрука и ъгли при нанасяне на удара - 22; „мощна" или „свирепа длан" (бао джан) - 23; „тигрова длан" (ху син джан) - 25, 26; „длан на върбовия лист" (люече джан) - 28, 31; „пръсти-меч" (дзиен чжи) - 5, 33; лакет (джоу) - 29; възглавничка на стъпалото („тигров зъб") - 34; гръб и пръсти на стъпалото - 35; пета - 36, 37"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Хималайски овен"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Драконова глава"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Леопардова лапа"

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В зависимост от целта и начина на въздействие върху енергийните точки / които нашите колобъри са познавали и владеели до съвършенство/ резултатите могат да бъдат, както успешно лекуване, така и неизбежна смърт.
Ето някой от тези енергийни точки, намиращи се в областта на главата, които биха довели до смърт ако върху тях се въздейства със силен удар.
1.ВРЪХ НА ГЛАВАТА-Намира се в центъра на темето./фонтанелата при бебетата/. Смъртоносна. Примера който „Име” даде-„Мас О'Яма (създателя на киокушин е утрепал един човек така”
2. СЛЕПООЧИЕ-Дори и лек удар причинява главозамайване, загуба на съзнание; при тежък удар - смърт
3.МЕЖДУВЕЖДИЕ-Намира се между очите в основата на носа. Смъртоносна точка..
4.ОЧИ-Както Спорт-Здраве каза, очите са едно от най-уязвимите места по човешкото тяло. Ударът или натискът на очите предизвиква забавяне или спиране на сърцето.
5.СЪННИ АРТЕРИИ-Намират се отстрани на врата и там е зоната, която регулира кръвното налягане. Дори и не много силен удар в точката може да предизвика смърт чрез спиране на сърцето.
6.ЪГЪЛ НА ЧЕЛЮСТТА-намира се в ъгъла на долната челюст. Средно силен удар предизвиква безсъзнание, а силен може да предизвика и смърт. 7.ШИЙНА ЯМКА-Намира се под Адамовата ябълка. При силен удар може да предизвика смърт от задушаване и кръвоизлив.

Чудесни снимки Дари Тъкмо "драконова глава" и "леопардова лапа" имах предвид.

Тъй като спомена за подходящите за попадение точки в главата,аз също ще поговоря за нея.

Главата е сравнително опасно място за атака,ако атакуващият знае какво прови и може това,което прави.Уличният бой е бой без правила и се ръководи единствено от светогледа на замесените в него.Удар в главата много често може да застраши сериозно живота на атакувания.
Характерно за ударите в главата е,че имат изключително бърз ефект.Ако атакуваният понесе смъртоносен удар в тялото,в преобладаващото множество от случаи той би имал достатъчно време да реагира или да потърси медицинска помощ.Травмите в тялото зарастват по-бавно,от тези на главата и могат да бъдат много серизни.Докато травмите в главата могат да са от най-несериозните,но пътят до смъртта чрез тях е много кратък.

Аз пиша за тези неща заради каузата на знанието и бойната култура,не пропагандирам тяхната употреба - това зависи от волята и личния избор на боеца.

Съществува едно така наречено "поверие",че когато главата се завърти в едната посока твърде рязко,за един много кратък миг връзката между гръбначния и главния мозък се прекъсва(на електрическо ниво).Това води до защитна реакция или до травма,с ефект на кратка загуба на съзнание.Това е недоказано,но опитите показват,че повличащите удари,които придават траектория на движение на главата като отбутване,круше,ритник и др. постигат този ефект.

Едно опасно място е областта на челюста - може би най-уязвимото място в цялата глава.Намира се пред ухото и под скулата - областта от челюстта,лежаща на проекцията на ушната торбичка върху нея.
Дори и при лек натиск с ръка се усеща колко лесно се афектира ставата.Ставата е сложна(двойна) и зараства бавно и мъчително.Не веднъж ми се е налагало да преживявам на бульон,приеман чрез сламка,поради силен удар в тази област.
При удар,попаднал от дясната страна(от гледна точка на собствено лице) болката ще бъде в лявата става.Това е така поради специфичната свобода на челюстта в пространството.Най-лошото,което може да се случи е,челюстта да се счупи тъкмо преди ставната ябълка,която остава в ямката на горната челюстна кост.Това лесно се постига при точен и силен удар и процесът на възстановяване е плачевно дълъг и мъчителен.
Този удар не убива,ако не се разпространи сътресение към черепната кутия.Това става рядко,тъй като челюстта се чупи преди да се достигне нужната за сътресение сила на сблъсъка.Зьтова считам ударите в тази област за най-приложимите.

Любопитно състояние при наранена челюст(при най-леките от травмите в тази област) е невъзможността да се стиснат зъбите.Ако областта на ставата се подуе достатъчно,че да ограничи движението й,кътниците може и дори да не се допират при затваряне на устата.Стискането на зъби е много болезнено и отхапването на филия хляб е емоционално невъзможно.Но най-важното е,че говорът рядко страда твърде много от това.

Друго критично място е носът - областта на сливане на хрущял с кост.Самата кост е много тънка и крехка тъкмо в този преход и лесно се превръща в трески.Най-лесно това се постига чрез хоризонтален удар с лакът.При натрошена кост афектираният не е в състояние да продължи и заради обилното фонтанообразно кръвотечение през носа,което може дори да го задави.
Най-леката форма на носно счупване е отлепянето на хрущяла,което не се счита за сериозен удар,защото болката не е достатъчна,за да доведе до край на битката.

За очите и за вратната област се каза достатъчно относно рисковете при удар,поет там.

Погледнато по-физично,цялата черепна кутия е опасно място.Ако човек удари главата си силно в стената,ще изпита болка в челото.Но тази болка ще е болка на повърхносната тъкан.След няколко секунди ще може да се почувства тъпа и дълбока болка от другата страна на черепа - в областта на малкия мозък.Това се получава,защото черепът е така направен,че ударните вълни да се разпределят равномерно по повърхността му,а не да се съсредоточават в критична точка.
Когато поетата кинетична енергия е достатъчно голяма обаче,ударните вълни се разпространяват във всички посоки и най-накрая се срещат в точка,противоположна на удара.При срещата им се получава задълбаване в тъканта(центробежната сила предизвиква задълбаване към центъра на описаната сфера - центъра на главата...геометрия).Тоест при челен удар силата на сътресението в по-честите случаи е в малкия мозък.Има и други случаи,които няма да обсъждам сега.

Този факт може да подсети боеца,че всеки зашеметяващ и тежък удар е потенциално опасен за тялото на черепа и се прилага успешно.Ако силата на удара на майстора по киокушин-кай е достатъчно голяма и точката е правилна,черепът е напълно възможно да се пръсне заради вибрациите на разпространяващите се в костта механични вълни.

Когато става дума за зашеметяващи,тежки и енергоносни удари,имам интересни наблюдения,свързани с етерното тяло на човека.

Според мен,според интуицията ми,силата на удара и въобще физическата сила идва в по-голямата си степен от етерното тяло.Нямам доказателства за това,просто предчувствие.

Всеки път,когато един удар е нанесен с вложена в него мисъл(воля) ефекта е много различен от безволевия физически рефлексен удар.Според мен е напълно възможно и лесно постижимо загребването на енергия чрез движенията за медитация,посочени в някои книги на Кастанеда и след това нанасяне на удар.Тоест предаване на такъв енергиен заряд,който пробягва тялото на противника без да се влива в него първо заради различието в резонанса на телата на бойците и второ заради това,че без кое да е от "невидимите" тела да има волевата основа за нарастване,не може да нарасне.Тоест енергия от друго тяло,предадена чрез удар с цел нанасяне на щета,не би се "наслоила" по никой начин.
Може би ако такъв заряд от един зашеметяващ удар залее черепа,ударът ще доведе до любопитни рузултати.

Трябва да се отбележи също така,ако това,което си мисля е вярно,и вазможността на атакуващия за изпълнение на такива удари.Възможно ли е етерното тяло да не може да отдава повече такива "заряди"?

Четейки мъдростта,оставена от Боян,че колкото повече имаш нужда да имаш,толкова повече се дава и обратно - колкото повече нямаш нужда,толкова повече се отнема(моя интерпретация),стигам до извода,че енергия не би се загубила...не би се предал невъзвръщаем заряд на противника.

Както казва Боян,колкото повече човек е убеден че съществува тук и сега,толкова по-силно се държи за живота.Тоест има достъп до несвърваща енергия,човек задвижва извечна циркулация и се получава нещо като електрически заряд - ако енергия от едно място отиде на друго,тя измества друга енергия и в последствие от някъде идва енергия,запълваща празнината в първата система.Всъщност,не беше ли точно това физичния Закон за запазване на енергията?

П.П.Тълкуването на думите на Боян е мое собствено и интерпретирано в конкретния контекст.