Германски учени отричат Баташкото клане

ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В ТУРЦИЯ
Изпъждането на евреите от Испания и Португалия довежда до основаването на процъфтяваща еврейска общност в Турция – нововъзникналата мюсюлманска държава на Изток.

Турците покоряват много християнски страни. През 1453 година те превземат Константинопол, с което слагат край на дългата история на Византийската империя. Завземат също страни от “Плодородния полумесец” и Гърция. Държавата на турците мюсюлмани, известна като Османска империя, се разраства и придобива международно влияние.

Някои от немските евреи се преселват в Турция още преди испанските и португалските си събратя. Център на еврейския живот и търговска дейност става Солун, в северната част на покорената от турците Гърция.

Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползуват от опита и връзките на тези имигранти за укрепването на империята си. През XVI век евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.

Сякаш се е върнал Златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на Изток.(подчертано от редактора) Посланици евреи са изпратени от Константинопол (по-късно Истанбул) при европейските владетели. Един от тях, Шломо Ашкенази (по професия лекар), допринася за сключване на мирния договор между Турция и Венеция през 1574 година. Той обещава на Венеция турска помощ в случай на война с Испания. Точно по това време над евреите във Венеция надвисва заплахата от прогонване. Шломо Ашкенази, който е турски посланик във Венеция, постига отмяната на вече издадения указ. Благодарение на усилията му еврейската община във Венеция е спасена.

СЕМЕЙСТВО МЕНДЕС
Грация Мендес (Мендеза) е от португалските марани, които намират убежище в Италия. Тази много красива жена рано остава вдовица и след смъртта на мъжа си – голям банкер – поема ръководството на делата му. Тя напуска Португалия, съпроводена от дъщеря си Рейна и племеника си Йосеф Наси, който е неин съветник по деловите въпроси. Отначало се заселват в големия пристанищен град Антверпен в Холандия, който по онова време е в испански ръце. Но когато инквизицията научава за тях, Грация Мендес и семейството й са принудени да бягат и оттук. Намират убежище във Венеция, голям търговски център в Италия. Но и тук срещу Грация е направен донос, че е еретичка, отметнала се от католическата вяра, към която официално принадлежи. Затворена е в тъмница, а имуществото и е конфискувано. Много от нейните длъжници отказват да платят задълженията си. Даже франският крал, задлъжнял на семейство Мендес с големи суми, обявява анулиране на дълга си.

Бъдещето на Грация Мендес се очертава доста безрадостно. Разчитала е да се присъедини към еврейската общност в Италия, а вместо това се намира в затвора, където животът й е в опасност, разделена от дъщеря си Рейна и племенника си Йосеф. Но той е решил да я спаси. Напуска Венеция и отива да си опита късмета в Османската империя. С пристигането си в Истанбул си осигурява поддръжката на султана, който обещава да помогне на роднините му. Султанът, който е впечатлен от способностите и деловите връзки на Йосеф Наси, изпраща във Венеция нота с искане Грация Мендес да бъде освободена. Друго послание той адресира до нейния височайш длъжник – краля на Франция, и настоява за уважаване правата на семейство Мендес и тяхната фирма.

След намесата на султана Грация Мендес е освободена от затвора и заминава за друг италиански град – Ферара. В очакване да бъдат възстановени правата й и да й бъде върната собственастта тук тя открито се приобщава към еврейската община. Грация Мендес се проявява като щедра и благородна жена, която великодушно жертвува време и средства за нуждаещите се евреи и марани, върнали се към юдаизма. Във Ферара Грация Мендес поддържа делови контакти с поета, писателя и книгоиздателя Шломо Уске. Неговото издателство през 1553 година публикува много книги, писани на иврит, преводи на класици, а също и испански превод на Библията.

Заедно с дъщеря си Рейна Грация Мендес отпътува при племенника си в Турция. Тук Йосеф и Рейна сключват брак. През това време Йосеф Наси е станал финансов съветник на султана. Умът на младият човек, неговите тактични съвети и изтънчените му маниери са го направили един от най-уважаваните хора сред приближените на султана. Владеенето на много езици и връзките с доста страни му помагат да стане опитен дипломат. Възлага му се да представлява Турция на многобройни срещи с чужди посланници.

След смъртта на султан Сюлейман Йосеф служи при сина му Селим II. Този владетел изпитва дълбоко уважение към своя приятел Йосеф. Той го прави херцог на Наксос, прекрасен остров в Егейско море. Друг негов подарък е старинният град Тверия в Ерец-Исраел, където някога са живели и преподавали учителите по закона на Талмуда. Йосеф се надява, че ще успее да помогне на много евреи и марани да се заселят в Тверия, където ще бъдат свободни и ще могат да изградят новия си живот в страната на своите праотци.

Източник: Самуелс, Рут. “По пътеките на еврейската история” – Издателски център “Шалом”, София, 1994, с.191-193.

© Общество Дуло 2001-2006

Елтимир писа: "Следващото гениално расовоосъзнато и националноотговорно прозрение ще бъде, че на територията на Федералната Република няма германци, и че всички те всъщност са евреи с промит генетичен гръбначен мозък."

Браво на мен! Познах!

Самовлюбеноста и самовъзхвалата,е много лош порок и ако е вроден е неприсъщ за нашата раса и народ,т е ако е наследствен!!!
Това не е черта на Българина!

На тоя чувството му за хумор наистина е изцяло ампутирано. А пък аз тъкмо смятах да предложа да го скапем от майтап. Няма нищо да излезе. Той няма да разбере. Тук явно има крещяща нужда от психиатър. Сега предлагам samvoin да върви във форума на Карлуково и там да си пише и да си пишка колкото си иска. По изключение може и на 4-ти километър.

Елтимир писа: Сега предлагам samvoin да върви във форума на Карлуково и там да си пише и да си пишка колкото си иска. По изключение може и на 4-ти километър.

ХАХАХАХАХАХАХААХАХАХХААА

И аз започнах да подозирам, че на някой му хлопа дъската яко!

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът.Тогава побягнах плачешком навън. Но после,когато страшното замина- казаха,че в оня голем огън изгорял и вуйчо,и дядо,и стрина. И черквата наша,чичо,изгоря, и школото пламна,и девойки двесте станаха на въглен-някой ги запря... Та и много още дяца и невести. А кака и леля,и други жени мъчиха ги два дни,та па ги затриха. Още слушам,чичо,как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха!Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя,сюрмаха. Той пари в котела сбираше за тях; но поп Трабдафила с гвоздей коваха! И уж беше страшно,пък не бе ме страх, аз треперах само,но не плачех веки. Ман и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увуваха всеки Тогаз лошо време и за тях настана: клахме ги и ние,както те ни клаха; но нашето село,чичо,запустя и татко,и мама веки не станаха. Ти,чичо,не си чул заради Батак? А аз съм оттамо...много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак. И треперя малко:зима дойде вече. Пловдив, 1881 Иван Вазов.

Елтимире,ти изглежда отдавна си за там,ама кой да те насочи и да те прати?
Комунистическите психиатри и еврейски,дето те изтърваха да правиш форуми,които са в тяхна полза и които да злепоставят подобно на жековци,качовци,седаровци и пр лицето на национализма и антикомунизма у нас и да отблъскваш хората от тази идеология ли?
Не! Ти си им по-полезен на вън,защото тяхното увреждане е дало голям резултат и сега се радват на плодовете на медицинските си експерименти,заради които националистите у нас не вземаха през годините повече от 100-200 гласа!

Какъв майтап те е огрял на темата за Батак,бе перко с перковците шибани?
Още ли не си изтрезнял от снощния махмурлук,или си почнал с твърдото гориво от 10 часа сутринта и вече си на висок градус и ти е само до хилене?
Ми върви метай кючеци в махалата,не се лигави с Българските жертви,нито с германските,ти и твоите очевидни клеветници-ония провокатор отгоре дето е пуснал темата и ме пита къде ще се събираме!

"заради които националистите у нас не вземаха през годините повече от 100-200 гласа!"
Когато участвах в предизборната кандидат-президентска кампания на д-р Иван Георгиев, той събра близо 80 хиляди гласа. На последните избори за кмет на Русе, Антон Рачев е събрал словом и цифром три гласа.
samvoin, ще ми липсваш след като си получиш БАНичката.

На мен не.

121 гласа е получил Антон Рачев,които не са задоволителен резултат.Но прибавяйки фалшификациите и падането му на авторитета,поради издигане на кандидатурата му от Петър Манолов и липсата на застъпници,можем да кажем че това беше един ченгесарски капан,с цел да се докаже колко малко гласове би имал нацизма у нас и един нацистки и прохитлеристки кандидат!
Нека не забравяме и колко хора се бяха подмамимил току що по-"Атака" и че електората и биха били потенциален електорат на Рачев при отсъствието на това комунистическо и лъженационалистическо формирование!