Сказания за Края и Началото

ЗАУПОКОЕН ХИМН

Я се огледайте и вижте каква видиотена сган пъпли около вас. От най-долу, от пенсионираните висшисти, ровещи в кофи за боклук, през кметове и разни директори, та до депутати и министри. Пъпли сганта, не осъзнава към каква пропаст, към пламъците на какъв пожар я тласкат нейните наставници от бившата /Всъщност някой вярва ли наистина, че Тя е бивша?/ ДС - бандата садисти, палачите на българската нация. На бившата българска нация. Скована от безумие страна. Издъхващо жалко население, забравило откъде е тръгнало и престанало да се интересува накъде върви. Какво като сме печелили славни битки, какво че сме дали нещо на света? Всичко свърши. Какъв незаслужен край за една хилядолетна култура!

Знаете ли какво се случи с вас, българи? Знаете ли какво предстои да се случи? Вие сте осъдени на смърт. Всички. Пощада не е предвидена, изключения не се допускат. И ако още ви залъгват, то е докато обезсилеете съвсем, докато загубите всякаква воля и възможност за съпротива. Осъдиха ви на смърт и вие се съгласихте с присъдата, примирихте се. Но дали сте съгласни да погубят вашите деца, както погубиха вас? Или и тях сте прежалили? Продали сте ги, и тях, и бъдещето им. Срещу възможността още един ден да гледате почерняващия някога бял свят, срещу мизерната порция от гадното подобие на храна, с което да натъпчете бездънните си търбуси…

Загубихте себе си, своята самоличност, загубихте чувството за национална общност и минало величие. Не ви остана капчица гордост, захвърлихте достойнството си в калта. Погледнете в какви отрепки сте се превърнали! Вие сте обречени да завършите земните си дни в страх и унижение. Градовете и селата вече не са ваши, улиците не са ваши, планините не са ваши. От господари станахте просяци. Това е цената заради съгласието ви с "мирния преход". Заради ехидното безсърдечие към малцината достойни. Заради отказа ви да следвате заветите на дедите и Божествените повели. Оставихте лисици да ви пазят кокошарника, поставихте вълци за стражи на кошарата. От много хитрост все след дребни хитреци тръгвахте, пък се чудите, че още доникъде не сте стигнали. На кого още можете да разчитате?

Нито цигано-еврейското $Д$, нито турско-еврейската БСП, нито гей-дружинката НКВД, т. е. НДСВ нямат намерение да спасяват България. И великденчета, и гергьовчета, и разните там левици и демократични радикали, и останалата пасмина - и те са от същия дол дренки, същите шушумиги, далавераджии, мошеници. Рожби на голямата Измама. Всичките тези формации имат за задача да осигурят спасителен изход за ограничен брой предварително определени по списък типове, скъсали отдавна с всичко българско. А вие ако щете продължавайте да им вервате. Вервайте и мрете заради тях, защото друго не ви остава. А на следващите, които ще дойдат след вас оставете бележка:

Добре дошли в Ада!

Ама ще кажете "Европа, САЩ, МВФ и великите международни авторитети". Надявайте се като си нямате друга работа, само че накрая ще се наденете. И то жестоко ще се наденете. Ние сме определени за изтребване, в техния свят за нас място няма. При уредбата на Новия световен ред съществуват само господари и роби, друго не е предвидено. И ние, българите, които никога не сме държали роби и никога не сме се примирявали с участта си на роби, ние станахме излишни. Вие станахте излишни. "Русия" - ще възразят други. И Русия ни отписа. И Волжските българи, и те престанаха да ни признават. Преклонихме се пред световните паразити, капитулирахме безусловно пред тях и светът престана да ни забелязва. Ние сме мъртви. Крачещи мъртъвци. Говорещи мумии. Дишащи скелети.

Светът ни отхвърли, но и ние го отхвърлихме. Животът ни отрече, но и ние свикнахме без него. Умряхме преди физическата си смърт и ще останем живи след нея. Сега ви питам: щом и вие сте мъртви като мен, щом никой не ни брои за живи, то защо не си организираме един бал на призраците? Обещавам ви, че ще бъде много, много забавно!

ПОСЛЕДНО НАСТАВЛЕНИЕ

Жреците на Новия световен ред са преизпълнени от самоувереност, вследствие видимото могъщество на количествената цивилизация с нейните "достижения". Те рушат и унищожават, което е много по-лесно, отколкото да творят и създават. Атлантистите разпространяват своята зееща пустота из цялата планета. Подтискат чувството за национална принадлежност, верността към Родината, благородните пориви и високи стремежи. Действията им са изпълнени със завистта, изпитвана от прокажени към здравите хора. Известни са случаи, когато прокажените се стараят да заразят здравите и по този начин да постигнат своето извратено разбиране за "равенство". Но ние не сме прокажени. Още не сме. Или поне не всички. Нашият Щит е Тангра, нашето главно оръжие - принадлежността към Воинството на Тангра. Ние знаем защо и как нашата Вяра ще съкруши уж несъкрушимата власт на Врага.

Нематериалните и неикономически човешки пориви и нужди, са главната пречка пред стратезите на Новия световен хаос. Нематериалните човешки потребности противоречат на проекта за затваряне на човешкия елемент в робската обвивка на вулгарно-материалистичното животно. Глобалистите провъзгласяват тези чисто човешки нужди за ирационални, неподлежащи на узаконяване, поставят ги под забрана. Оттук идва яростното негодуване по повод всяка проява, свързана със съхранението и развитието на националните и расови културни и духовни ценности и добродетели.

Обърни гръб на битката, която ти натрапиха. Тя не е твоя битка. Отърси се от паразитното влияние, то смуче от кръвта ти, без нищо да получаваш в замяна. И когато съумееш да се откъснеш от Злото, тогава ти ще бъдеш поведен от Знака на Тангра и щастието ще бъде част от твоята собствена същност. Върви по своя път и нека войната на Двурогия кръглоглав с Четирикрилия Орел остане далеч зад гърба ти. Едва когато се отдалечиш достатъчно и успееш да обхванеш с поглед цялата картина, едва тогава ще осъзнаеш от какво си се избавил. Върви!

И когато почувстваш, че си в безопасност, когато чувстваш, че стрелите на Досегашното не могат да те достигнат, тогава спри за миг. Обърни се с лице на запад, протегни лявата си ръка на запад, а дясната положи на сърцето. Призови Тангра, поискай власт да осъществиш неговата воля, после извикай в ума си образа на врага и изречи думите на Проклятието.

Враговете ни са силни със своята финансова и икономическо мощ, обаче там е и тяхното най-слабо място. Те изповядват култа към юдейския златен телец – религия на свръхматеализма и пълно отричане на Божествеността. И въпреки, че използват част от свойствата на торсионните полета и лептонните въздействия, те са твърде далеч от истинската Магия. Нека нашият контраудар бъде магически, с призоваване на Небесното възмездие – по кой наказателен кодекс ще ни осъдят? Кой прокурор ще призове Тангра за свидетел, кой съдия ще произнесе присъда заради съюза ни с Небето, коя “специална служба” ще арестува нашите невидими помощници, кой “специалист" ще обезвреди нашите хилядолетни оръжия…?

Пиесата свършва, последните артисти покорно изпълняват заучените движения, изричат наизустените реплики… Още съвсем малко – и завесата ще падне. Какво се случва зад една спусната завеса? Едва ли си струва да знаем. Когато това се извърши, ние ще бъдем извън театъра. Той ще рухне, погребвайки под себе си строителите, артистите и публиката, но ние ще сме далеч, в безопасност, под закрилата на Тангра.

ЧАСТ ІІІ - БЪДЕЩЕТО

"Ясно е едно - не моето, а вашето поколение ще трябва да спасява България."

Мнозина се стремят да надникнат в него, малцина успяват, а още по-малко са разбралите какво всъщност са видели. Една част от събитията са неизбежни, други са твърде вероятни, а трети - само допустими. И тук е истинското изкуство - да прецениш кой образ към кой тип събитие принадлежи.

ПОГЛЕД НАЗАД

“Понякога виждам събития, които тепърва ще се случат. Някакви картини. Никога не зная кога точно ще се случи това, но след известно време става.” - /Робърт Шекли/

После идва мъдростта да предвидиш какво следва да се извърши, за да настъпи желаното бъдеще. Или да се предотврати нежеланото. Жалкото е, че хората прогониха мъдростта, отрекоха я. Замениха я с рационалност. Натрапени условности прогониха щастието и на негово място поставиха вездесъщата практичност. Но и все повече човеци излизат извън условностите, сътворени от хората и тяхното общество. Все повече индивиди надничат в Небитието, без да се оставят то да ги погълне. За тях са предназначени текстовете. За тях - озарените от мъдростта на Тангра - родени и неродени. Успехът или неуспехът на техния Поход ще бъде нашата истинска награда. Или проклятие заради провала. Моята задача е да разкажа за невидимите действия, от които животът на всички зависи много повече, отколкото някой въобще е склонен да допусне.

Какво е било, какво е, и какво ще бъде?

В самото начало хората пазеха спомена за Старите предчовешки светове. На тях им бе казано какво е провалило предишните и какви техни грешки човешкия свят не бива да повтаря. Рисунки на синекожи хора са открити и в Карнак, Египет, и в Индия, и в Етрурия. В самото начало човешкият свят бе глобален, повсеместен. Озарен от едно-единствено Знание. Такъв, какъвто невежите забраванковци твърдят, че искат да го направят сега. Погледнете еднаквостите в материалната култура при древните. Вместо цимент, като свързващ елемент за огромните каменни блокове създателите на Тихуанако използвали метални пластини. Също като египетските строители. И астрономия, много астрономия. Разположението на пирамидите в Гиза съответства на разположението на звездите от съзвездието Орион. Свещеният календар на Маите е календар на планетата Венера. Ами еднаквостите на бита? За египетските фараони пушенето на тютюн било привилегия. В наше време същият навик се приема като порок. А искате ли да разберете защо по всички краища на света намираме ослепени или еднооки статуи? Когато скулптурата е с две очи, тя гледа накъдето си иска. Когато окото е едно, погледът е отправен накъдето е заповядано. Тогава го знаели всички, сега всички са го забравили. Тогава, в онова далечно минало хората притежавали единно Знание, затова спазвали повелята всеки народ и всеки отделен човек да върви по своя път.

“Глобалното село”, за което толкова обичат да дърдорят е съществувало в мъдрия, спазващ Божествените закони древен свят. Но измеренията му били различни от сегашните, не отричащи човешкото щестие, не отхвърлящи Бога, не прославящи нетрайната физическа материя. Сетне дошла израждащата “култура”, смъртните заразсъждавали над замисъла на Безсмъртието и всичко се объркало. За да осъзнаете колко сте смешни и жалки вие, съвременните цивилизовани хора, ще ви позволя да прелетите набързо над Историята заедно с един от нашите:

“Традицията сочи, че тази първоначална цивилизация е процъфтявала през т.нар. Златен Век (Дева или Сатя Юга при индусите) - епохата на първичната чистота и божествената, нечовешка духовност. Съвременната човешка раса, произлязла от т.нар. кроманьонци, се явява "творение" на хиперборейците, заселили се на Земята, въплъщавайки се във физически тела, в незапомнени времена. Преданията разказват за войните, които те водели с туземните раси от другите континенти - рептилоидите (змейове, грц. дракони, инд. наги, тюрк.-бълг. елбегени), "неандерталците" (исполини, сканд. тролове, тюрк.-бълг. албасти), синята раса от Антарктида (инд. асури, сканд. сварталви /тъмни елфи/, тюрк.-бълг. йореги), както и с изначалните обитатели на планетата - "водните хора" (инд. ниватакавачи /"облечени в несъкрушими брони"/, татар. дею перие /"старшите пери"/ и пр.). От Севера тръгнали няколко миграционни потока, заселили новите земи в Евразия, Атлантида и Америка. На Запад това били Туаха де Данан (в ирландските предания - "Племето на Дану" или "Народът на Знаещите"; инд. данави; грц. данайци - съгласно гръцката легенда Данай бил брат на владетеля на Египет), а на изток - туранците, основали империята Идел. В Атлантида възникнала смесена култура, възприела много от традициите на "неандерталците" и рептилоидите. Затова расата на атлантите (наричани в индуските писания данави и дайти) се разделила на два клона: северна - Рута (инд. рути или данави, останали верни на слънчевата нордическа традиция) и южна - Дайтя (= инд. дайти), възприела традициите на гондваническите раси от Лемурия. Преданията разказват за войната между Атлантида (Меропида на Теопомп, перс.-авест. Моуру) и Туран (Идел) и последвалия катаклизъм, унищожил двете цивилизации. Спомен за тези събития е разказаното от Теопомп за конфликта между меропийците и хиперборейците, а от Платон - въз основа на данните на Солон и египетската традиция - за битката на пра-атиняните срещу атлантите, които владеели "Либия (Африка) до Египет и Европа до Тирения (= Туран)". Нордическо-атлантическата традиция (тази на рутите /рутени = фризи/ и данавите /данайци, Туаха де Данан/) намерила своето продължение най-вече в Египет, но също и в традициите някои палеобалкански и западно-европейски цивилизации (орфизма при траките, единия от клоновете на друидизма при келтите; което намира отражение и във вярването, че река Дунав /Данубиус/ извира от страната на хипербореите), както и в Централна и Северна Америка (традицията на нахуатланите: толтеки, ацтеки и отчасти маите, които обаче са повлияни и от Лемурийската цивилизация). Туранската традиция, след катаклизма, унищожил нейния център в Гоби, на свой ред се разделила на два клона (ирански и алтайски), направлявани от две средища - Шамбала (в Елам), центъра на Лявата Ръка, и Агарта (в Алтай), центъра на Дясната Ръка. Тези средища и до днес оказват своето влияние върху развитието на човечеството. През предпоследното хилядолетие главните носители на висшата духовност на небесната вяра, произхождаща от бореалната ураническа традиция, в Евразия били древните хуни, чиито царе, наричани белгун (> българи), се считали за потомци на божествените монарси на Арктогея (Хиперборея) и Туран (Идел) и васали на Тенгри-Хан - Владетеля на Света от Агарта (Бялото Средище). След Покръстването при каган Борис-Михаил през 866 г.сл.Р.Хр. обаче, българите прекъснали връзката с високия духовен център и тяхната държава (саракт) вече не била част от Бялата Орда. Увлечени от повсеместния упадък на Кали-Юга (Тъмния или Железния Век), в края на краищата те били доведени до почти пълно унищожение в мрачните времена на днешния ден. Над съвременния свят възтържествували тъмните сили, въплътени в контринициатическите кръгове на световния конспиративен елит (тайните общества на тамплиери, илюминати, масони, билдерберги и пр.), тайно вдъхновявани от духовното средище на Лявата Ръка - Шамбала.” - /из разказ на Зент - Бурджан колобър/

Виждате ли? - камъчета от мозайката са в ръцете ви, но трябва да дойде някой, който да ги постави по местата им. Иначе само ще премятате разноцветните късчета, без нищо да осъзнавате. Даже и онези, които си въобразяват, че знаят, и те допускат непростими грешки, когато не са се потрудили да узнаят докрай. Да вземем повода за последното им объркване. “Загадъчният човек с осакатена съдба” все още е тук, но намерението му да се върне в своя /по техния собствен израз/ свят нараства. Велможите, разбира се искаха да направят с него онова, което те мислеха, че е правилно. Въпреки безспирните си усилия - не успяха. Бе им предсказано, че няма да успеят, но кой днес се вслушва в предсказания. Опитваха и се проваляха, опитваха и се проваляха, а след поредния провал веднага се заемаха да опитват пак. Ето причината за безспирните опити и непрекъснати провали: като всички разумни животни, хората се държат така, както си мислят, че е правилно да се държат. А хората мислят така, както им е втълпено да мислят. И ако приемем, че човекът е господар на планетната суша, то внушението е господар на човека. Кой избира кои внушения да бъдат давани на хората и кои да бъдат скривани?

НАПРАЗНО

Ред е на предсказание, публикувано в голям тираж в целия свят, но почти непознато за българския читател: Ф. Осендовски - "Зверове, хора и богове" - Пророчествата на Владетеля на света от 1890 година -

"Все повече и повече ще забравят хората душата си и повече ще обръщат внимание на материалното си благополучие. На земята ще господствуват великият грях и покварата. Хората като диви зверове ще жадуват кръвта и смъртта на братята си. Полумесецът ще се покрие с мрак, а онези, които му се кланят, ще затънат в безкрайни войни. Завоевателите ще пострадат от слънчев удар и няма да могат да се възползуват от плодовете на своята победа. Два пъти ще ги постигне несполука, която ще ги опозори пред другите народи. Ще паднат короните на големи и малки царе.

Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем... Ужасна битка ще пламне между народите. Моретата ще се оцветят в кърваво. Земята и морското дъно ще се покрият с кости. Царствата ще бъдат унищожени. Ще измрат цели народи... Глад, престъпления, каквито светът още не виждал, ще властвуват над тях. Ще дойдат враговете на Бога и на божествения дух в човека.

Всеки, който хване ръката на ближния си, ще загине. Забравените и преследваните ще въстанат и ще привлекат върху си вниманието на целия свят. Ще настъпят бури и мъгли. Голите планини изведнъж ще се покрият с гори, ще се случват чести земетресения. Милиони хора ще заменят своите вериги на робство и унижения с глад, болести и смърт.

Старите пътища ще се покрият с тълпи хора, скитащи от място на място. Най-големите и най-красивите градове ще загинат от огън... Едно, две, три... Бащата ще се изправи срещу сина, брат срещу брата, майка срещу дъщерята... А после - позор, престъпления, разрушение на тялото и душата... Семействата ще бъдат разтрогнати... Вярата и любовта ще изчезнат. От десет хиляди души ще остане един, но той ще бъде гол и безумен, без сила и знание, достатъчни дори за построяването на дом и намирането на храна. Той ще вие като бесен вълк, ще се храни с мърша, ще хапе собственото си тяло и ще призове Бога на бой... Цялата земя ще бъде опустошена. И Бог ще се отвърне от нея и над нея ще витаят сам смърт и мрак.

Тогава аз ще изпратя един народ, досега неизвестен, който ще изскубне със силна ръка плевелите на безумството и порока и ще поведе на борба срещу злото онези, които останат все още верни на делото на човечеството. Този народ ще започне един нов живот на земята, очистена чрез смъртта на народите. На 50-тата година ще се появят три големи държави, които ще просъществуват щастливо в продължение на 71 години. После ще настъпи пак 18-годишна ера на войни и разрушения.

Тогава на повърхността на земята ще излязат от своите подземни пещери народите на Агарта".

Не можете да се ориентирате накъде водят пътищата, ако всичките пътни знаци са премахнати. Но аз ще ви помогна, като ви съобщя, че цитираното по-горе предсказание идва от подвластните на Тъмнината. Ще приведа само едно доказателство: “земята, очистена чрез смъртта на народите”. Смърт се предвижда не за Тъмния Узурпатор, не за обсебените от Злото, а за сътворените от Тангра народи. И кой ще властва над света, след като народите си отидат? Народите на Агарта… Само че в случая думата нищо не значи, тъй като Агарта ще бъде онова, което ни кажат, че е. Предсказанието, прочетено от вас не е предсказание, а план. Ние се научихме как да четем, за да разбираме онова, което ТЕ не искат да разберем. И още малко техни разсъждения /или признания - както предпочитате/, за да стане картината по-пълна:

ПРИСЪДАТА

“Вие сте егоманиаци. Самовлюбени психари. Невъзможно е да ви накарат да изслушате гледната точка на някой друг. Дори в близките сто милиарда години ще си останете такива. Всяко откровение умира, преди да е стигнало до вас. Вие прекалено сте потънали сами в себе си.” Човечеството ще чуе присъдата, ще осъзнае нейната правота, но само миг преди Огнения вихър да го погълне. Ще се борите ли срещу тази присъда или ще се оставите безропотно тя да се изпълни? Или ще кажете, че всичко е илюзия? Тогава чуйте нещо и по въпроса за илюзиите:

“Илюзиите не са нито сън, нито фантазии, макар да се явяват само отражение на съзнанието. Много често сражаващите се оказват в такава непривична илюзия, че я смятат за нереална. А всъщност илюзията е неотделима от живота - тя е самият живот.” Сега искам да бъда по-конкретен, като ви дам възможност да съпоставите картина, видяна от неподвластни на илюзията и я съпоставите с картината, изградена във вашето съзнание.

“Международната лига за правата на човека се грижи да успокоява несъгласяващите се с перспективата да бъдат разпродадени. И така - Кейптаун трябва да се продаде! Забравихме, че има и Международен Червен Кръст, той е също червен и служи да благотворителствува там, където се пролива много кръв при разпродажбата. Има и такава поговорка: Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти прочета съдбата”. Всеки народ има свой национален облик. В ръцете на руснаците ще бъдеш окраден, в ръцете на американците - продаден.

От Финландия до Кейптаун, от Владивосток да Хавана - всичко ще бъде разпродадено. Ножовете са вече наточени в Ангола и Мозамбик. Национално-разпродавателното движение в Родезия започна национално-убивателната си дейност със съветски оръжие.

Ще се завърти пак гешефтът, ще задрънчат пак сребърниците. И ето ви тогава Амнести Интернейшънъл, Организацията на обединените нации и “човешки права”.

Дайте само Южна Африка на черните!” - сп. “Огън и жупел”, бр. 5, 1977 г., Берн, Швейцария.

Ще кажете, че написалият горните редове не е прав, че е песимист, че е написал лъжи или най-малкото полуистини…. Ще ви кажа: прав е, щом е успял да предвиди крайния резултат. Именно схемата, до която той със своето неизвратено мислене се е добрал е истинската, а не онази, проектирана във вашите объркани мозъци от специалистите по пропаганда. Вие нито помните каквото е било, нито осъзнавате каквото е, нито виждате какво ще бъде. На вас са ви отнели правото да сте били и да бъдете, оставили са ви единствено да си въобразявате, че сте. Ако изобщо разбирате какво искам да ви кажа…

НОВИТЕ ЗАПОВЕДИ И НОВИТЕ ГЕРОИ

Ето и действителен, реален пример за действието на "абстрактните и недействителни" Небесни Закони. Август 2002 г. Средна Европа е под вода. Елба и Вълтава заливат градовете, разположени около тях. Спокойното безметежно съществуване на германци и чехи е нарушено. Западноевропейците са стъписани, ужасени от случващото се. Техният благоустроен и сит свят потъва пред очите им. Невинни жертви, разрушени домове на мирни жители, съсипана реколта… А над всичко - доволно-равнодушната усмивка на чичо Сам, на Хаим и Давид. Не бяхме ли съвсем неотдавна свидетели някъде другаде на подобни сцени? Но предизвикани не от водната стихия, а от действията на същите набожно-бездушни западноевропейци, които сега безпомощно наблюдават как бива съсипвано събираното им години имущество, как се рушат плодовете на упорития им труд. Беше лесно, беше приятно да наблюдават от телевизионните си екрани как бомбите им рушат живота на също такива мирни хора в Сърбия и в българските Западни покрайнини. И те наблюдаваха. Дъвчеха своите хамбургери, пиеха своята бира и безстрастна педантичност отбелязваха поредното разкъсано дете, поредната взривена болница. Опустошението предизвика опустошение. Сега пан Вацлав и хер Вилхелм предпочитат да не си спомнят извършеното от демократично избраните им правителства преди три години, затова няма да разберат откъде им е дошла бедата. Пан Вацлав и хер Вилхелм са вперили поглед в съсипията пред краката си и не вдигат поглед към Небето, не забелязват Знаците. Да, страданието на Европа е голямо. Но то е само предупреждение, то е едва началото на дълга поредица от изкупления заради предателството към Бялата Раса. Същинското наказание предстои.

Европа не вижда накъде води поетия от нея път, но други, по-малко цивилизовани, по-малко юдеизирани, по-малко извратени виждат. Шамил Басаев, 15 май 2002г.: "Ние воюваме за правото да бъдем свободни. Сега наблюдаваме трудности в отношението на хората към този свят, в запазване техния начин на живот и на тяхната свобода. Ние тръгнахме по пътя на свободата, за да отстоим своята свобода, своя начин на живот, своето право да живеем както искаме, без да пречим на другите." "Общественото мнение винаги може да повлияе даже на политиката на тираните, но сега се получи такава ситуация, при която ръководството на Запада и на първо място Америка плаши света с тероризма. Те намериха много удобна дума - международен тероризъм. С тази дума може да се очерни практически всеки човек и всяка държава, и което е най-интересно - не се искат никакви доказателства. Сякаш целият свят е хипнотизиран и хората са поведени към някаква пропаст, зад която има само Бездна." Планинецът Басаев разбира онова, което най-добрите умове на Европа не могат да разберат. Синдромът на вродена морална недостатъчност е не по-малко смъртоносен от имунния си събрат.

ПРЕДСМЪРТНО

Още прадревните нарти са ни завещали да говорим само това, което може да се каже и да мълчим за онова, което не бива да се казва. Чуйте наставление, предназначено за съществуването, лишено от наставници. Разглеждаме властващата реалност като развъдник на мрачни видения. Нашите оръжия се състоят от знания, цели, и от самите нас. Нашата стихия е магията, малкото невидимо действие, което обърква причинно-следствените връзки и в крайна сметка води до огромни промени. Паразитите изпълниха родния ни дом с безумие и ярост. Ние ще отделим предизвиканите от намесата чувства и ще ги съхраним за времето, когато техните носители измрат. А после ще ги усилим многократно и ще ги пратим в света на паразитите, в извратения свят. Той ще загине от злото, което сам е предизвикал. Защитата на паразитите е управляема, а следователно - уязвима.

Борбата с владетелите на Нощта е като борба с кърлежи. Ако откъснеш тялото, от проникналата под кожата глава израства ново тяло. С насекомите като с насекоми. Благословеният от Тангра метод е, да ускоряваме и насочваме метаморфозата – нека кърлежите се преобразят в молци. А после ще запалим нашия Огън. И полуразумните рационалисти ще се устремят към него! Те ще умрат, за да се преродят в света на ужаса, където не всеки може да оцелее.

Коя е единствената истина? – питат те. А кой е цветът на дъгата?

“Всяко откритие щеше да има двояко приложение. Първото, външното щеше да изглежда като улеснение и придобивка, а второто - винаги щеше да бъде обръщано така или иначе срещу мнозинството. Малцината, които управляваха света, бяха взели всички мерки за двойния модел.” - /Артър Ленгли “Армагедон”/ Ние вземаме не каквото ни дават, а каквото искаме да вземем. Нежеланото преобразяваме според правилата, изградени съгласно нашите разбирания и го връщаме обратно на изпращачите. Така оставяме те сами да предизвикат своята смърт, избавяме се от тях, без да задействаме Закона за възмездието. Приемайте цялата информация, която те ви поднасят, но никога не им позволявайте да научат каква част от нея сте възприели и каква са отхвърлили като ненужна. Ние винаги досега сме се съсредоточавали върху идеята за мълниеносен, свръхбърз удар. Нека този път размислим над възможността ударът да бъде толкова бавен, че движението да не се забелязва. Спомнете си как се лови насекомо! След като Битката свърши, ще задуха вятър. И макар че са били предупредени, те са имали неблагоразумието да пренебрегнат предупреждението: “Гибелни са за нас плодовете на едно познание, далеч по-дълбоко от онова, което сме придобили.” - /Дж. Р. Р. Толкин/ Днес те протягат ръце към нашето познание. Не ни остава нищо друго, освен да им го дадем. И застанали отстрани да гледаме как то ще ги погуби.

Сред трептящия блясък и вибриращата несигурност на нашия модерно – глобален свят, се появяват пукнатини. Но за разлика от лунните, тези се разширяват, няма кой да попречи на разширяването им. Ще нахлуят камъни като планини, земната твърд ще потрепери, хората, забравили човешкия език ще завият като зверове, загубили своя инстинкт.

Светът ще се събуди, за да осъзнае, че агонията му вече е започнала.

ГНЕВЪТ НА СМЪРТТА

Аз съм Смъртта. Когато обитателите на моя свят поискат нещо, те знаят, че трябва да го заслужат. Както е навсякъде. И тогава аз ги пращам на Земята, превръщам ги в хора и им давам възможност да заслужат желаното. Преди да ги пратя, моите подвластни се кълнат, обещават, че ще изпълнят всичко, уверяват ме в своята моралност и почтеност. Аз им вярвам. Оставям душите на Земята и в уреченото време отивам да си ги прибера. Не всички, разбира се. Част от тях, макар и нищожна част сами бързат да се върнат у дома. Пресрещам ги на Прага и ги пращам обратно, ако не се е изпълнило времето им, ако не свършили своята работа или ако е настъпила някоя промяна. Или пък ги упътвам по кой път да продължат, за да стигнат по-бързо Родината. Повечето обаче не искат да тръгнат. “Защо си на Земята? - ги питам. - Защо те пратих тук? Какво успя да свършиш? Какво от обещаното изпълни? Защо живя?” Те не ми отговарят. Не знаят какво да ми отговорят.

Аз съм Смъртта. Моите подвластни взеха все по-често да ме лъжат. Моите подвластни взеха да не ми се подчиняват. Възприемам поведението им като бунт. Като опит да свалят от трона законния си Владетел. Но кой Владетел слиза доброволно от трона?

Аз съм Смъртта. Щом Земята и човешкият облик действат зле на поданиците ми, то защо повече да ги пращам там?

Аз съм Смъртта и казвам: без живот няма смърт, но и без смърт няма живот. А там, на една малка, изгубена в безкрайното пространство планета, наречена Земя съществува живот, който не заслужава своята Смърт. Ще позволи ли всемогъщият Създател съществуването на такъв живот?

ЗАБРАВЕНИ СТАРИ УРОЦИ

Според египтяните, забравата след всяко превъплъщение се дължи на потапянето в Първична материя. Нашата цивилизация излезе от духовния свят, потопи се в света на материята и забрави. А вие още питате защо някой идва и ни напомня.

Сега на мода са пришълците, извънземните нашественици, досиетата Х, далечния Космос, новото… Ново ли? Или добре забравено старо?

И НЛО са си имали някога, древните също били посещавани от далечни чужденци. Под изстиналата лава на Помпей били открити 12 тела на двуметрови извънземни. Извънземни били погребани и в Китай. А днес какво е? Посещенията станаха всекидневие. За целите можем само да се досещаме. Много отвлечени от извънземни си спомнят, че пришълците им бърникали из ноздрите и се чудят на тази процедура. Какво има да се чудят? - ноздрите са най-краткият път до мозъка. Те не ни разбират и се опитват да ни проучат посредством инструмента, чрез който се проявява нашия разум. Истински чуждият разум не се вмества в нашите представи за разумност - правилото е валидно еднакво и за тях, и за нас. Всъщност знаете ли кой е чуждият, кой е гостенинът на тази планета и кой е стопанинът? Ето мнението на Зент - Бурджан колобър: “Светът, който ни заобикаля, е мрачно и неприветливо място. Той е тайнствен и загадъчен, но иначе не би бил интересен и животът би бил скучен. В този свят витаят сили, които сме в състояние да схванем едва отчасти. Без да са зли сами по себе си, те далеч не винаги са благожелателно настроени към човека. Защото ние сме пришълци в този свят, а никой не обича пришълците, особено ако притежават нещо, което туземците нямат.” И най-вече, ако пришълците съсипват дома на стопанина - добавям. Още ли не сте схванали сериозността на положението? “Земята затрила 90% от горите си, а останалите 10% са на изчезване, оповести Световният фонд за защита на природата. Киселинните дъждове, замърсяването, стихийното изсичане са едва част от враговете на произвеждащата кислород зеленина. Най-зле е тя в Скандинавия и Източна Европа, сочи докладът. В него обаче няма данни за бившия СССР, където се намират 40% от горите.” - бе публикувано през октомври 1992 г. А къде са гаранциите, че е публикувано всичко, написано в доклада? Човекът, “Венецът на Творението” наистина се проявява като “болест по кожата на планетата Земя”.

Но това ви е познато, аз само исках да осмислите познатото по нов начин. Опитах се да събера някои от мигащите в огромния информационен поток предупредителни лампички и да ги събера на едно място. С надеждата, че най-сетне ще забележите предупреждението и ще се отнесете към него с нужната сериозност. Сега се пригответе да чуете онова, което досега не е било разкривано на всички.

Енергийният свят, приличащ на движещи се потоци папиларни линии излъчва физическа структура и я оформя като човешко същество, облечено с дрехи на маг. В зората на човешката история е. Магът завива зад скала, покрита с високи дървета. Малко пред скалата се плискат морски вълни. Чува се изричане на заклинание като изваждане на сабя, като звън от стоманено острие. Боговете стоят и кимат одобрително. Същата скала сега - върху нея има изкуствена могила, а около могилата пак растат високи дървета. Боговете още са там, но ние ги забравихме, обърнахме им гръб. Ние спряхме да храним боговете и те огладняха. Кой ще нахрани гладните богове? Предсказаното бъдеще отново е свързано с тях. Помните ли - Земята ще приеме в себе си туптящото сърце на Фаетон. Земята е гробница на богове. Ами защо напоследък все по-рядко се сещате за Чинтамани или Lapis Exilis - apis ilis - каменния Пратеник? А пък за Гостенина не се сещате изобщо, а той не си е отишъл. Искате ли да ви кажа защо не го забелязвате, когато е сред вас? “Гостенинът” е с променлива идентификационна структура - не може да бъде разпознат.

И накрая - в своята самонадеяна горделивост хората предпочитат да не знаят, че тяхното човешко знание има Божествен произход. Ще ви покажа един от ориентирите, пък вие сами ще продължите нататък. Каквато е връзката между буква и звук, такава е и между Божество и неговото изображение. Но нека продължим своя разказ за времето, което иде и за личностите, призвани да го доведат.

Дори когато бе между хората, според човешките разбирания той не бе човек, а разхождащ се покойник, защото желанията му не бяха желания от този свят. Лицето му представляваше маска, зад която се криеше тъмнината на непознатото. Неизвестният все търсеше своя роден свят и все не успяваше да го намери, а причината бе, че не си спомняше. Ако бяха казали истината за него на околните, те нямаше да повярват, един Друг се грижеше да не съществува такава истина. Сред безликата тълпа бе пристигнал Сивият маг, великият непосвещаван Посветен. Непосвещаван поради липсата на някой с толкова голям сан, че да е достоен да го посвети. Само отделни случки подсказваха на Мага могъществото на стоящата зад него Сила. Тези негови особености понякога бяха забелязвани, но никога осъзнавани докрай: “Когато всичко бе изчерпано, тъкмо тялото поставяше точка на личното си съществуване. Но имаше една малка тайна, която мнозина не разбираха. Тялото можеше да премине всички разумни срокове на физически живот, ако го поддържаше не храна, а висока мотивираност.” - /Артър Ленгли “Армагедон”/ Разбира се, нито рожденото имена на автора е Артър Ленгли, нито събитията имат нещо общо с града Армагедон, но човекът така е възпитан и осмисля идващите знания през призмата на своето възпитание. И тъй като е показал, че обича загадките, нека прибавим към събраните от него още една.

Гореща юлска вечер. Внезапно задуха силен вятър, закапаха едри капки дъжд. Вятърът постепенно стихна, а дъждът премина в сняг.

- Видя ли какво направи? - рече единият колобър. - Сега всички ще разберат, че сме тук, и че сме заедно.

- Стана ми прекалено горещо - отговори Вторият.

Излишно е да пояснявам, че Вторият беше героят на нашия разказ.

Отначало Магът си мислеше, че е един от тях и се стремеше да живее като заобикалящите го нещастници, докато накрая бе принуден да установи, че не му е възможно. Дори туптежът на земното време непрекъснато го изхвърляше пред или след себе си, но никога не го приемаше в своя ритъм. Хронарен дисонанс, темпорална декомпресия, нещо като морска болест, само че науката още не е достигнала времето, когато ще лепне своя етикет и върху това явление. Магът усещаше, че е чужд, но не помнеше откъде е. Всъщност по-точно е да се каже, че не знаеше, но почти си спомняше. През една нощ, която за него бе просто един тъмен ден, спомените нахлуха с диханието на Светлоносещия и нямаше вече кой да ги спре… Сивият маг се бе допрял до неземен камък и камъкът му бе разказал - вече трябва да е ясно защо за Знаещите камъните струват повече от златото. Но в състояние ли е някой да унищожи всичките камъни на света, за да премахне заедно с тях и Камъка? Когато разкапващите се ръце на извратената държава се протегнат към Пратеника, градът ще бъде залят от огнена река.

Искате ли да ви съобщя каква е най-голямата, най-страшна тайна на Светлоносещия? Защо всъщност бе наказан толкова жестоко Носителя на мъдрост? Някога много, много отдавна той се бе заиграл със своя блестящ скиптър и бе дал на друг да държи през това време неговия меч. Мечът попадна в недостойна ръка. Лекомислието породи непредвидимост. Змийското племе получи незаслужена мощ. Оскверняването предизвика наказание. За да бъде отменено наказанието, свещеното оръжие трябва да се върне на законния му притежател. Или на неговия наследник. Сивият маг живееше сред народа на Наследника. Неговата задача бе да извайва камъните, от които щеше да бъде изграден двореца на Възмездието.

Упрекнаха Великия колобър за непривичното за свещения сан нетърпение, напомниха му, че трябва да е по-снизходителен към краткоживеещите човеци. “Вярно е, по-дълговечен съм, но моето време тече по-бързо от времето на хората.” - отговори той. Възразиха на колобъра - нима човечеството е изчерпало възможността си да твори, та се явява опасност Тангра да го унищожи като ненужно? Нима хората не откриват всеки ден по нещо? “Да, и те понякога носят нещо ново, но “то е по-скоро различен възглед върху познати неща, отколкото доразвиване на съществуващите познания.” - унило поклати глава запитаният. Същото е и с морала. Съгласен съм, че човешкият морал още не е съвсем умрял, че все още някъде нещо мъждука. Но и вие ще се съгласите, че в общи линии днес моралът се намира в зоната на Здрача. Нима забравихте, че след Здрач обикновено настъпва Нощ?

Този път Нощта ще дойде посред бял ден, когато хората видят как една мъртва, ненаселена земя приближава техния удобен свят. Ще бъде облачно и огнени каменни късове ще разкъсват облаците.

ЗАЩО

“Цивилизацията на специалистите” превръща своите галеници в роботи. Безпогрешни, перфектни, но роботи. Действията им са предвидими, автоматизирани до последната подробност. Именно тази автоматизираност и предвидимост ще отвори вратата към тяхната гибел. Те, досегашните полуразумни ще побеждават, доколкото им е разрешено да побеждават. Само мънички, несъществени за развитието в определената ни посока или пък действия, за които си въобразяват, че са победни. Съвременната наука била постигнала огромни успехи, атомната енергия е овладяна - казват. Едно е умението да си служиш с енергиите, друго е истински да ги познаваш и управляваш. Но хората не са изцяло виновни, те така са възпитавани. Информационните средства показват хора, които не вършат нищо полезно като герои на своето време, а не обелват нито дума за истинските създатели на ценности. От своя страна създателите на истински ценности изпитват презрение към масовите осведомителни средства. Светът се разделя, а слепите нищо не забелязват. Те не са известени за малкото начало, започнало едва вчера /по колобърската мярка/, как да видят едва очертаното далечно Утре? Да открехнем ли поне за малко завесата, за да зърнат те своя свят през нашите очи?

“Отдолу лежеше Кръстът. Бяла кръстовидна сърцевина с черни линии по краищата. Подгонено от Бича Божий, към Кръста се приближи Злото, приело формата на движещо се черно петно. Кръстът се огради със стена, заприлича на ромб с вграден в него кръст. Черното петно доближи оградата и се просмука вътре, където черният му цвят се промени, избледня. И от цялото това смешение произлезе бялата папска тиара.” - /из “Забравена легенда”/

- Огледайте се и вижте какво става около вас. Небесният огън все по-рядко щади, все повече са поразените от него. Случаите на спонтанни самозапалвания могат да бъдат сравнени с някои от случаите при попадение на мълния, когато човек изгаря, напълно, докато дрехите му остават непокътнати. На 8 октомври 1871 г. над Чикаго се изсипал огнен дъжд, дошъл от небето. Все е огън, и все от небето идва. Вие виждате различни прояви и мислите за тях като за различни природи, а те не са. Когато един убие и се изплъзне от човешкото възмездие, а тези около него одобряват, тогава може да се случи някои от тях да загинат. Небесното наказание, независимо от неговия вид е проява на една и съща Справедливост. Огледайте се и вижте как Справедливостта става все по-явна, как неотменимостта на последствието следва човешките постъпки. Още ли не разбирате, че Епохата е друга?

Отново привеждам думите на Зент - Бурджан колобър: “Отричането и презирането на света е глупост. Наистина, ние сме чужди тук, само живеейки и осъзнавайки състоянието и положението си тук, ние можем да намерим пътя за дома - като се доверим на истинското Вестителство. Но да се открие Истината не е лесно. Този свят по същината си е измамен. Той е една илюзия, но това не означава, че не съществува, както си мислят "полумъдрите". Той съществува, и то доста осезателно! Истината тук е скрита, тя трябва да се извлече от данните на сетивния опит, тъй както извличаме метала от рудата.”

Коя степен на развитие сме достигнали сега и какво трябва да извършим, за да се изкачим до следващото стъпало? - бе следващият неразумен въпрос. Отговорът не закъсня:

Няма стъпала по пътя към планинския връх

А какво ни очаква утре?

- Кладенецът на Мълчанието ще прелее и много кафява вода ще изтече. Двете части на града, от двете страни на реката ще воюват една срещу друга. И гората ще слезе с много метал между зелените клони, за да изтребва хора. Вместо от ниви, селищата ще са обиколени от гробища. Бялото сияние, което прилича на мъгла ще погуби дърветата. Големи площи растителност ще бъдат унищожени. На мястото на вековни гори ще стърчат само мъртви изсъхнали клони.

Тук искам да допълня. Има още два епизода, които не мога да разбера и обясня. Ще ги опиша, пък дано бъдат разтълкувани от някого. Това са времето на Студа и времето на Горещините. Разумът ми подсказва, че ще бъде за кратко, в противен случай нищо живо не би могло да оцелее. Студът е свързан със затъмняването на слънчевата светлина. Една много дълга нощ. Горещината предполагам, че ще дойде от второто Слънце. Но е съдено да минем и през това. И малко повече конкретност за България.

Разликите между отделните политически сили ще бъдат допълнително размити от природната стихия. Всенародното нещастие, усложнено от земетресение ще мобилизира националните усилия и ще ги насочи към преодоляване на последиците. Последното предсказание се отнася за не толкова далечното бъдеще и когато то се сбъдне, нашите следовници ще получат допълнителна увереност, че и останалите предсказания ще се сбъднат. Обаче съм длъжен да уточня: Ясновидецът вижда България - страната, където живеят българи, а не територията, оградена от временните държавни граници. Искам да избегна грешката, когато виждайки бомбардировките над Пирот и Ниш, ние твърдяхме, че България ще бъде бомбардирана, и че из българската земя ще се извият кервани от бежанци. Тогава картината се оказа вярна; тълкуванието - погрешно.

А сега отново да помислим над поведението на неземните “гости”. Защо те едновременно ни наблюдават, намесват се в живота ни, а въпреки очевидния интерес пак не влизат в диалог с нас? Как другите да ни приемат, когато ние сме заразно болни? Никой няма доброволно да пусне заразата в дома си. Заразата на нашия свят се нарича IHWH - Йехова, Яхве, Адонай, Саваот. Карантината ще бъде вдигната само ако се излекуваме. Да, пришълците ни наблюдават, изучават и не споделят с нас резултатите от своите наблюдения и изследвания.

А кой твърди, че ние не наблюдаваме тях? Нашите колобъри гледат. Чуйте откъс от разказ на видяното: “ДАЛЕЧ - Обширна планетна система. Без слънце, но с огромни газови гиганти. И нещо съвсем непознато за астрономите - цялата система е с обща атмосфера.”

А какво ще е нашето, тенгрианското поведение? Ние предпочетохме рисковете на едно пътуване в неизвестността пред сигурната смърт на оставането ни тук. Ние отказваме да се подчиним на световното правителство, предизвестени сме докъде ще ни доведат неговите “мероприятия”. Но дали световните властелини са наясно за последиците от собствените им дела? Сега те са изстреляли в околоземна орбита всякаква железария и си въобразяват, че посредством нея ще ни наложат пълен и неоспорим контрол. Грешат. Макар и изключително рядко, вместо увреждания, смърт или пък довеждане до предварително определен тип поведение, лъчевите и енергийни въздействия предизвикват неочаквани трансформации. Глобалистите избраха тероризма на MK - ULTRA. Ние предпочитаме широкомащабните военни действия - инвазията на нашата Идея. Атентат срещу вътрешната мотивация, демотивиране на съгласието за извършване на желаните от официалната власт действия. Ние не противоречим, ние сме съгласни - подкрепяме, одобряваме, кимаме окуражаващо, но накрая винаги казваме “Не!”. Ние принуждаваме действителността да следва нашите желания! Не в подтискането на емоциите, не в умъртвяването им, а в тяхното насочване се крие Силата.

КРАЙ НЯМА

“Сърце до сърце и ръка за ръка!” - друидска клетва

Стремежът към масовизация на партии и организации ги лишава от техните свойствени функции, измества набелязаните в началото цели. “Най-често тъкмо отделни хора носят най-голяма полза за общото благо.” Нашите общности се изграждат по принципа на седемте допълващи се умения. Не обръщаме внимание на проценти от социологически изследвания, нито на брой комитети. Предпочитаме да вървим бързо и уверено по своя път, отколкото пищящи от възторг тълпи да ни пресрещат и забавят. Помните ли кои бяха най-масовите опозиционни партии през 1990 година? БЗНС “Никола Петков” и БСДП. Само за един миг тяхната масовост се стопи до степен на невъстановимост. Така е, защото лидерите им следваха чужди знаци и се присмиваха на истинското Посвещение. За разлика от политическия лидер, колобърът следва съветите на Тангра. Колобърът гледа и вижда, колобърът разбира и знае.

***

Първият път Знакът се появи върху чашката с кафе. Вторият път бе очертан от нагорещено желязо по един невъзможен начин. Едва третият път Знакът ще засияе истински! И когато невъзможен летателен апарат се плъзне над невъзможни хълмове, напомнящи морски вълни, следовниците на колобъра, зачитащите Закона на Тангра ще чакат спокойни в своите сигурни убежища. Спокойни и сигурни сред обкръжаващата ги отвсякъде несигурност.

Змийското племе се стреми да предугади ходовете на Светлата страна, да попречи на реализирането им. Шпионите на Слизащия в Тъмнина кръвожаден узурпатор са навсякъде, слухтят и улавят дори най-кратката изплъзнала се думичка. Но те пак ще бъдат изненадани, събитията ще настъпят не вследствие грижливо съставян план, не след хитроумни мъдрувания. До провала на паразитите ще доведе

НЕВОЛНАТА ГРЕШКА НА ЕДИН ПОСВЕТЕН!

Ето описание на онова, което предстои да се случи, пък вие си мислете каквото си искате. Когато то се случи, ще разберете какво всъщност съм искал да кажа:

Беше тъмно, затова той не видя къде точно се намира вратата, не разбра, че е заключена и влезе.

Елтимир