Статии от сайта "Съпротива"

Трите пътя пред България

На всекиго е ясно, че България е на кръстопът. Всеки вижда, че така повече не може. Всеки усеща, че наближава някаква промяна. Но каква? Накъде ще поемем?
Пред България има три възможности. Три пътища.
Първата възможност е да преодолеем своите малки лични различия. Да се организираме, да се обединим, да се вдигнем всички и да срутим тая смъртоносна демокрация. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото за толкова много години доказахме, че не сме в състояние да извоюваме и най-дребната победа. Няма, защото доказахме, че между нас няма мъже, няма герои, няма личности, решени и годни да жертват себе си в името на народната свобода.
Втората възможност е да се опрем на външните българи и заедно с тях да възродим своята Родина. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото вместо да се обединяваме, ние постоянно се делим. По религиозен, идеологически и не знам още какъв признак. Делим се и не осъзнаваме, че най-важен е етническият признак, всичко останало е маловажно и временно. Променливо. Непроменим е само произходът. Всеки може да смени своята вяра, но как ще въздейства на гените си? Няма да го направим, защото емигрантите с малки, даже нищожни изключения показаха, че пет пари не дават за род и Родина. Няма да го направим, защото турско-еврейско-циганските правителства създават неимоверни пречки пред заселването на българи от Молдова, Татарстан и Кавказ. Като в същото време ускорено заселват турци, евреи и цигани върху освободената от българи земя.
Остава ни третата възможност. Да се разбягаме. Да се махнем оттук. Да се махнем от страната, в която срещу нас се провежда целенасочен безжалостен геноцид. Да се махнем и да отидем някъде, където поне ще останем живи. Пък може и да преуспеем. И после, когато се съвземем, когато стъпим на краката си, да поведем война за освобождението на нашата България. Това вече можем да направим. И най-вероятно ще го направим. Поне първата част. Тъкмо по този начин ще се реши и циганския въпрос. Останали без нас, циганите ще измрат от глад, вече няма да има кой да ги храни и от кого да крадат. Само че ние как ще постъпим след като се махнем оттук, няма ли да забравим, че сме българи? Няма ли да почнем и там, навън да се цепим и да се делим, вместо да се организираме и обединяваме? Може би точно това ще се случи. Значи ли, че няма надежда, че с България е свършено.
Не. С България не е и няма да бъде свършено. Ако Дунавска България се провали, ще се появи друга България. Дали край Волга, дали в Кавказ, но ще се появи. Само че това вече е друга приказка, която още не е ясно дали ви засяга…

Идат избори. Оле-лееее!

Идат новите избори. Новите избори със старите задници. С премиера-педерас. И евреин на всичко отгоре. С масовия убиец Доган. С по-дребния престъпник циганина Цветелин Кънчев. И с другия циганин Мангал Костов. С Кристиян Вагинин, любовник на премиера-педал. Със Симеон, дядото на Хасан. С баш бандитите братя Галеви. С Пинокио, със Снежанка и многото политически джуджета. Като Слави Бинев и Деси Чуколов от „Атака”. Като педофила Кузов, също от „Атака”. Или доносникът Петър Берон, също от „Атака”. Идат избори. Ще бъдат интересни избори. Толкова интересни, че ти идва да побегнеш, да заминеш нанякъде и никога повече да не се връщаш в тая съсипана държава. Да забравиш, че на света съществува такова нещо, наречено България, където безконтролно се разпореждат всякакви мангали и джагали.
Закъсахме го, много го закъсахме. Закъсахме го като Марко на Косово поле. Хубаво, ама Марко го е закъсал, защото се е бил на страната на турците и съвсем заслужено го е закъсал. Ама те и сегашните ни марковци работят за турците. Ама за разлика от оня някогашния Марко, тоя път го е закъсал само народът. Идат избори, предлагат ни да избираме между старите износени задници и никаква надежда не се вижда. Нищо. Дали да не идва Русия и да ни освобождава от турците, че сами няма как да се справим? Ама нека тоя път не чакаме да минат 500 години. Множко са, вие как мислите?

Харчете си парите

Иде голяма инфлация, харчете си парите. Утре вашите пари ще струват много по-малко, отколкото струват днес. Утре с вашите пари ще можете да си купите много по-малко, отколкото можете да си купите днес. Харчете си парите. А като ги изхарчите, хванете за гушите онези, които все още имат пари. Доган, например. Или Ковачки. Или Васил Божков - Черепа. Или Румен Овчаров. Или кмета на Ботевград. Който ви е подръка.

Ако знаете само какво ще се случи тогава... И колко весело ще стане...

Синята турска коалиция

"Уж сме сини, кучи сине!" - както писа навремето Любо Захариев. Та и сините си намериха своята турска партия. Така, де! Може ли официална "българска" партия без джагали и без мангали? Ако е без тях, партията ще е българска без кавички. Но пък няма да е официална. Костов може не е с Доган, но пък е със Сегиз Маймун. Не по врат, а по шия. Не с цигани, а с мангали. Не с турци, ама с джагали. Това е нашата тъжна действителност. Да видим официалната новина, за да не кажете, че пиша глупости. Не, аз не пиша глупости. Аз само описвам глупостите на политическите ни кретени:

dnes.dir.bg/2009/05/12/news4432682.html#sepultura

”Синята коалиция” се съюзи с партията на Сезгин Мюмюн
12 май 2009 / News.dir.bg

"Синята коалиция" подписа споразумение с федерация „Справедливост - България“ на Сезгин Мюмюн за сътрудничество и подкрепа за изборите.
Това обяви в кулоарите на парламента лидерът на ДСБ и съпредседател на коалицията Иван Костов, предаде БГНЕС. В споразумението е записано, че Федерацията приема целите, политическите задачи и коалиционите принципи, залегнали в споразумението на СДС и ДСБ.
„Синята коалиция“ се ангажира да предприеме при участието си в изпълнителната и законодателна власт следните политически действия: Създаване на Анкетна комисия в 41 НС за парламентарно разследване на т.нар. „Възродителен процес“, за прилагане на рамковата конвенция за защита на малцинствата, за създаване на държавна агенция за малцинствата, както и на институт за национална памет в България.
Председателят на „Справедливост-България" Сезгин Мюмюн връчи декларация на Светослав Малинов от ДСБ, който да я отнесе в НС. В нея се казва, че членовете на федерацията осъждат насилствената асимилация на българските мюсюлмани по време на Възродителния процес. Те обявяват, че изгонването 400 хил. български граждани от пределите на България през 1989 г., е етническо прочистване. Призоваха и главния прокурор да възобнови делото за осъждане на виновниците.

Разбира се, за убийствата на десетки и стотици българи виновни няма. За убийствата на българи никой не търси виновните.

Да ви е честита аналдолската демокрация! Синя или червена - без значение.

КАПИТУЛАЦИЯ ПРЕД ЦИГАНСКИЯ РАСИЗЪМ

На 27 януари 2004 г. жителите на бл. 14 от ЖК “Саранск” в Ботевград подават прошение за замяна на жилищата им с други такива. Мотиви: “Домовете ни са ограбени, разбити, окрадени, мазета въобще нямаме, защото всичко е разбито, прозорците ни са изпотрошени, терасите са заварени с решетки като при черкезко време. Нямаме спокойствие нито денем, нито нощем от музика и оргии. Децата ни и жените ни не могат спокойно да се приберат в домовете си, ако има нещо ценно в тях. Гости не ни посещават от страх. /…/ В нашия блок 14 вече половината от апартаментите са заменени, но с новия кмет настъпи и нов ред е кметът ни заяви “купувайте си нови”. Над нас се упражнява чист геноцид в ХХІ век.” Следват десетки подписи на пострадали.
Позната картинка. Българи, живеещи на границата между цигански и български район в един град са изтласквани от своите жилища. По този начин се освобождава жизнено пространство за представителите на “висшата раса”, за ромите от цигански произход. За държавната власт проблем не съществува. И хората търсят възможност да заменят своите жилища. Пишат до Комисията по жалбите и петициите към Народното събрание. Комисията препраща жалбата до кмета, а ето част от неговите отговор: “По време на мандат 1999 – 2003 г от бл. 14, който също е близо до ромския квартал по законоустановения ред Общината е закупила жилища на граждани, предложили ги за продажба. В тях са настанени по реда на картотеката нуждаещи се в това число и ромски семейства. Към момента тази практика е преустановена по финансови причини.” Правописът е запазен. Но иначе – кратко и ясно. Български граждани са обект на продължаващо престъпление. Българските власти не могат да преместят жертвата далеч от престъпника по финансови причини и случаят е забравен. Престъплението продължава. Нито Народното събрание, нито кмета, нито правозащитните и правоохранителните органи не се сещат, че в подобни случаи се търси отговорност от нарушителя на закона, а не от потърпевшия. Наистина ли живеем в правова държава, в държава, ръководена от закони?
Какво предлагаме? Държавата официално да признае, че не е в състояние или не желае да прилага законите спрямо престъпници от определени етнически групи. Българското правителство официално да признае, че води расистка политика, насочена срещу основното население на България. И вече върху основата на тези признания българите от български етнически произход, живеещи в България да поискат закрила от международните институции. Но тъй като професионалните лъжци от правителството едва ли ще направят такова признание, то ние сами ще се заемем с огласяването на позорните факти. И сами ще поискаме от цивилизования свят да ни съдейства за премахване на расистката практика в Расистка Република България.

Демокрация, предсказана от Оруел

"Правоверността не означава мислене, а липса на необходимост от мисле-не. Правоверността е безсъзнателност."
Джордж Оруел "1984"
Cъществуват книги, след прочитането на които човек не може да остане същият. Макар и рядко, но на белия свят се появяват книги-прозрения, помагащи на човека да осъз-нае същността на процесите в собственото му време и в собствения му свят. В една от тях, носеща непретенциозното заглавие "1984" можем да съзрем утрешния ден на българското общество и държава.
/Първият вариант на статията е писан през 1991 г., вече мога да кажа - днешни-ят ден! Макар че написаното тогава е валидно още./
Българинът е все по-объркан. Българинът вече не разбира нито какво, нито защо се случи. Дали гениалните слова на Оруел няма да му помогнат в ориентирането? Във всеки случай заслужава си да опитаме.
Напук на всяка логика, легалната борба против комунизма у нас започна с отстраня-ването на ветераните от Съпротивата, на придобилите опит в нелегалните борби идеалисти. Вместо разумни обяснения, новите вождове ни поднесоха магически формули, кухи и нищо незначещи фрази. Затъпяло от половинвековния маркс-ленинизъм общество прие формули-те и само започна да ги рецитира. Така разумът бе заменен от безкрайни скандирания, скан-дирания до безсъзнание, до безсъзнателност. Обещаваните плурализъм и демокрация, пред-полагащи свободомислие и многообразие на идеите бяха подменени с нова правоверност. Промяната се изрази единствено в смяна на почитаните официално цветове. От червено преминахме на синьо, сякаш цветът на партийното знаме има някакво значение. Обещава-ният съд над Живковата мафия замениха с обещание, че лошите другари престъпници вече ще бъдат добри господа бизнесмени. Неравенството, поставено върху една идеологическа основа замениха с неравенство на друга идеологическа основа; едно безправие замениха с друго. /Само че колкото онези имаха някаква идеология, толкова имат и тези./ Смяната на обещанията се посрещна с възторг от цвилещите тълпи. Вместо негодувание, измамите по-лучиха почти единодушно одобрение. Това "почти" е причината, поради която сега сядам да пиша. Иначе не би имало смисъл.
Българският народ не съумя да се отърси от хипнозата. Паплачта не проумя, че по-литическите марионетки, на които тя дари своето доверие започнаха да изграждат система, при която гражданите ще са длъжни да посрещат с аплодисменти всяко поредно влошаване на условията за живот. Само че за разлика от книгата на Оруел, взел образа на трите све-товни свръхдържави от предсказанията на Раньо Неро, Парацелз и Алберт Велики, ние все още живеем сред народи, притежаващи ясно национално и политическо съзнание. Те няма да пропуснат да се възползват от глупостта ни. И така - докато на българска земя не останат повече българи.
Не вярвате ли, че скоро няма да ви има? Както в началото споменах, статията е пи-сана през 1991 г., а днешните добавки само потвърждават направените тогава изводи. От-ново пример:
Октомври 1998 година. По Българската национална телевизия спореха дали трябва или не трябва да бъдат наказвани убийците на деца. По същото време в реалния живот един български полицай демонстрира как небрежно се убива Българско дете.
Ние вече не питаме дали телевизията и полицията са национални и Български. Един-ственото, което ни интересува е, как Българските майки изобщо смеят да раждат в условия-та на социалистическа демонокрация.
Това се случи, защото позволихме да ни излъжат. Отхвърлихме идеалистите и на власт дойдоха садистите. Откъде тръгна цялата работа?
През 1989 година се вдигнахме с искания за връщане на нашата земя, отнета за нуж-дите на комунистическите ТКЗС-та. Вдигнахме се с искания за връщане на конфискуваните ни жилища, за връщане на всичко, заграбено от червените разбойници. После на едни си "върнаха" имоти, които никога не са били техни; на други нищо не бе върнато, а на трети бе отнето и малкото, което имаха. Новият грабеж мина с оправданието, че така изисквала де-мокрацията. Всичко е ясно, не е ясно само защо разни кречетала продължиха да искат де-мокрация.
Продължавам с написаното през 1991-ра година.
В бр. 2 от 6 януари т. г. на в-к "Демокрация 91" Ангел Ахрянов казва: "Не зная за контакти /на Клуба за гласност, неясност и преустройство (на демокрацията), върху чиято основа по-късно бе създадено СДС, б. а./ с Независимото дружество на Илия Ми-нев и Румен Воденичаров, тъй като бях включен в ръководството на клуба по-късно, през горещото лято на 1989 г., но ако не ги е имало, за добро ще е било." Не знае ли Ахрянов, че Дружеството на Минев продължи да съществува и след като Воденичаров оглави паралел-на, ползваща се с подкрепата на ДС организация със същото име? Но най-важно в случая е заключението: "... за добро ще е било."
Непримирими в своята ненавист към комунистическата диктатура, шепа бивши по-литзатворници създадоха полулегално движение за борба срещу безправието. Никой на то-зи свят не е безгрешен, и ние вероятно също си имаме своите грешки. Но нали страдахме в името на светли идеали? Нали днес уж всички се кълнат в същите идеали? Защо никой от първопроходците на Свободата не се оказа достоен за нея? Нима такива като Ахрянов тряб-ва да се гордеят с презрението, изпитвано от тях и от комунистическата партия към нас?
Оказа се, че не бива да се възмущавам от неблагодарността на комунардемократите. Те и към своите не са по-добри. За комунистите думата "благодарност" съществува, само ако им носи полза. Измерима, конкретна полза. През декември 1993 г. умира Николина Югова, вдовица на бившия комунистически министър-председател Антон Югов. На погре-бението не дошъл никой от любимата й БСП. Присъствала нейната дъщеря, снаха на съвет-ския писател Михаил Шолохов - друга червена легенда. Но за канибалсоциалистите явно не съществуват нито божества, нито легенди. Нищо, извън пряката материална изгода. Също-то е и при родените в лабораториите на ДС и КГБ криминалдемократи.
Никой от хората, учили ме на антикомунизъм в затвора не получи признание. Нито един от моите съратници-антикомунисти от борбите ни след затвора не получи признание. Нима всички, посмели да се опълчат срещу всесилната система бяха негодни? Аз предла-гам друг отговор. За борци против комунизма бяха признати само онези, произлезли от ут-робата на червения звяр. За антикомунисти бяха обявени единствено дисидентите - бивши комуняги, само болшевишките еретици. Хората, отричали изцяло марксизма бяха брутално изтикани от сцената. Над тях тегне същото бедствие, произволът спрямо тях продължава и днес. Те, крадците на миналото и на живота ни искат в нашата страна да създадат държава, в която да няма място за нас. Аз питам:
Може ли да има свобода там, където от свобода биват лишавани бор-ците за свобода? Ето как стигаме до девиза на Оруел
Свободата е робство!
"Критическият анализ на своето собствено общество и своята култура е една от най-главните функции на културата, придобиваща в днешно време голямо значение. Отхвърленият по-ет от епохата на романтизма се превърна в идеен и революционен писател и художник. Отхвър-ляйки несправедливостта, той изисква и осъществява своето право да твори в името на револю-цията - икономическа, социална, нравствена. Подобен критически подход е нужен за здравото раз-витие на обществото като съществен компонент на разнообразието и е необходим двигател на социалния прогрес и развитието." - Хосе Луис Мартинес.
Те обаче не искат критика. Те не позволяват разсъждения. Оказа се, че правото на глас не е право на власт. Така се стигна до ситуацията, описана от Владимир Свинтила:
"Става "модерно" хората да се отдръпват от антикомунизма. /Разбира се, не хората, а хори-цата!/. "Вие сте крайни. Ние сме за мирен преход. Ние сме подписали социален мир." Добре де, тия работи ги чуваме вече две години. Къде ви е преходът? Мирът видяхме, но прехода не сме виде-ли още."
Да, прехода още не сме го видели, но неговата цена вече е ясна: цената на Прехода е Българският народ!
Отново се връщам към моя текст от 1991г.: "Д-р Иван Георгиев е лош, защото не се смее; Жорж Ганчев е лош, защото се смее; добър е само Желю Желев, който не смее да се засмее. /.../ Много световната група НЛО осмива изборите, защото в тях ще се избира меж-ду повече от един кандидат. Самият Желев пък призовава да изоставим своите политически и личностни пристрастия и да се обединим около каузата на СДС /която по онова време беше и негова кауза!/. Мога да изброявам безкрай, но и дотук се налага изводът, че най-демократичните демократи разчитат на човешкото невежество.
Невежеството е сила!
- Така пише и Оруел.
Вървим към изграждането на нов тип общество. За пример ни сочат братска Амери-ка. Там никога не е имало концлагери с изключение на концлагерите, построени за японци през времето на Втората световна война. И изключение на гетата за негри и латиноамери-канци. С изключение на индианските резервати...."
Стигнахме до прехваления граждански мир. На 5 ноември 1945 г. излиза вестник "Тh искатъ възмездие". Под главата на вестника следва пояснение: "Възпоменателенъ брой за избититh отъ фашистката властъ членове на ЦК на РП //К//, РМС и ОК но РП //К/". Да, те искаха възмездие за избитите терористи и го получиха. А ние поискахме възмездие за всички невинни жертви на комунизма и още си го искаме. Възмездие няма и по всичко ли-чи, че няма да има. Нито през ноември 1989-та, нито през ноември от която и да вземем следваща година управляващите, било канибалсоциалисти, било демонократи не помислиха за жертвите на болшевишкия терор. Нещо по-лошо, те ги обрекоха на такава мизерия, пред която оскъдната затворническа дажба да изглежда като истинско пиршество. Как може да има мир, когато класовата война, започната през 1944 г. не е спирала нито за миг? Как мо-же да има мир, когато неизброими криминални глутници кръстосват България? Как може да има мир, когато ни отнеха Родината, без да ни оставят и най-малката надежда, че можем да си я върнем? Какво наблюдаваме? Ще направя малка аналогия с миналото. Някога най-изявените българи били хайдутите. Днес са хайдуците. Хайдутите вземали от богатите и да-вали на бедните. Хайдуците вземат от бедните и дават на богатите. Някога хайдутлукът е бил най-опасната професия. Днес хайдуклукът е най-престижната. Но можем ли да протес-тираме? Всяка форма на самозащита бива определяна от новите ни управници като фаши-зъм и нацизъм: "В своята наглост националистите стигат дотам, че отричат искон-ното право на ромите да упражняват своите традиционни форми на мирен поминък: джебчийството, кражбите на добитък, измамите и разбойническите нападения, из-насилванията и убийствата на българи." - така ни заявяват и ние кимаме в знак на по-корство и съгласие. Хайде, народът /народецът ще е по-правилно в случая/ го е страх, ами политиканстващите дърдорковци - те не осъзнават ли какви ги плещят?
Или за новите управници войната е мир?
Войната е мир!
- И това е предречено от Оруел!
Дали излъганите ще проумеят чудовищната лъжа? Все пак, трудно се унищожават няколко милиона души. Докато процесът на ликвидация завърши, може би ще открием способ за оцеляване и национално възраждане? Иначе много скоро просто нищо няма да остане от нас. Ако ли пък не се събудим, не се отърсим от синьо-червената хипноза, май по-добре ще е още отсега да повторим цинично изречените думи:
Комунизмът си отива!
Мрете спокойно, деца!

Протести и манифестации

Ето какво съобщават световните осведомителни агенции:
В Берлин и Прага се състояха многохилядни акции на социален протест
16 май 2009 г.
В Берлин и Прага в събота десетки хиляди хора участваха в акциите на протест против социалната политика на властите при условията на икономическа криза. Шествията и митингите бяха организирани от профсъюзите в рамките на общоевропейските акции на социален протест. По-рано тази седмица подобни акции се състояха в Мадрид и Брюксел. В Германия от септември миналата година кризата доведе до съкращаване на 300 хиляди работни места. Рекорден спад в икономиката и рекордна безработица връхлетяха и Чехия.
Това е от световните агенции. Къде сме ние, както обичат да питат някои, с извинение журналисти. Ами при нас всичко е наред. По улиците текат реки от мед и масло и отвсякъде валят цветя и рози. Затова вместо протести, в България ще се проведат манифестации на благодарност към либерал-социалното ни правителство.
Да живее демокрацията! Да живеят сънародниците на Сер Гей по майчина линия! А така наречените българи да духат супата. Ако пък нямат супа, да духат солта, поръсена по последното им залче хляб...

Атака и с ДПС напред!

Като наблюдавам взаимоотношенията на "Атака" с ДПС, все повече изводите се налагат сами. Дали няма да се окаже прав оня Сигиз Маймун за милиона, даден от Доган на Волен? Сега лъсна една друга връзка. Думи, изпуснати поради наивност. Информация, изтекла поради простотия. Няма как, ще се възползваме от тази информация.

"Кръстникът на Касабови: Валентин води “войната” срещу турците за пари

Визитка:
Хюсеин Ахмед е роден през 1942 година в Бургас.
Етнически турчин, той е женен за българка - Катя, от която има две деца-Ерол и Мерал.
Работил е като автомонтьор и в момента е собственик на сервиз „Ерхюс”.
Кум е на журналистическото семейство Касабови.

- Хюсеине, как така се случи, че именно твоят кумец се оказа най-големия враг на турците? Как приемате този променен образ в семейството?
- Неприятно е. Ние сме толерантни хора и вкъщи избягваме разговори на тази тема. С Вальо и Катя не сме си разваляли отношенията. Вярно, че се виждаме все по-рядко, но това не е заради политическите простотии, а защото сме ангажирани хора и всеки си е поел по своя път. С Валентин ни свързва дългогодишно познанство и старо приятелство. В миналото ми правеше впечатление на народен човек с широко мислене, плуралист. Заедно бяхме в първите редици и на „Клуб 19-ти ноември” и на СДС. Сега какво му стана не знам. Когато почна работа в СКАТ ми каза: „Да знаеш, че почвам да пердаша яко ДПС.” Мен това не ме интересува, но той се обърна срещу обикновените мюсюлмани, не зачитайки елементарните им човешки и религиозни права. Това никога не мога да приема.
- Все пак вкъщи не може да не сте коментирали проявите му?
- Избягваме тази тема за разговор. Просто не гледаме предаванията му, за да не се дразним. Гасим телевизора или превключваме на друга програма. Виж жена ми е по-емоционална, но сме единодушни, че той не може да е такъв човек, а изпълнява поръчки. За последно Катя и Валентин ни бяха на гости за Байряма. Аз темата не съм я подхващал, но той спомена: „Юси, това, което гледаш и чуваш, само изглежда така. Различно е.” Което ме кара да мисля, че той прави всичко това за пари. Валери Симеонов явно му плаща много за тази „война” срещу турците. Друго обяснение на това му поведение нямам.
- Мислиш, че Валери Симеонов е в дъното?
- За този човек хубава дума не съм чул. А аз съм кореняк бургазлия и се познавам с много и всякакви хора. Мисля, че той също изпълнява поръчки и от тях богатее. Допускам, че пръст в цялата работа имат и националисти от Австрия, Гърция. А от екрана на СКАТ всичко е грозно."

Да, тук е заровено кучето, както казват руснаците. СКАТ прави нещата да изглеждат грозни. Непривлекателни. Отблъскващи. Мисията на СКАТ е да опорочи понятия като антикомунизъм и национализъм. Дали СКАТ не е дирижирана и насочвана от ДПС? Вероятно - да. „Юси, това, което гледаш и чуваш, само изглежда така. Различно е.” Сравнете "анти-ДПС" войната на СКАТ с "антикомунизма" на Георги Жеков. Нататък не е трудно сами да си направите смоите изводи. Сега аз само ви давам отправна точка за разсъждение.

Впрочем как така един мюсюлманин може да стане кръстник на християнин? Трябва да питам някой поп. Може пък разплитането на чорапа да тръгне именно оттук.

Задочен диалог на кофти тема
В блога на Григор Симов вчера написах:
„Добре, де, Гриша. Някога казвахме, че сме съвестта на нацията. Сега виждам как един по един ни унищожават сред всеобщото безразличие. Веднъж си мислих по тоя въпрос и се запитах: има ли право на живот нация, лишена от съвест? Какво ще се случи, когато последният от нас си отиде от тоя свят? Какво ще се случи, когато тук останат само цигани, мутри, наркомани, измамници, крадци на едро и дребно, когато остане само измет? Та ако ще тази измет да притежава милиарди във всякаква валута.”
В лично писмо от съвсем друг човек получих следния отговор:
„Ами ще ви отговоря и аз какво ще се случи. Ще ги изтребят и всички останали, и тези, които сега се пишат голямите гяволи, гяволета и гювендии, това ще се случи. Е, ще бъдат очистени последни, ще спечелят малко време, но ще са срамът и позорът за вечни времена, това ще се случи, какво друго искате да се случи ? Като си изиграят играта, която играят по свирката на баш майсторите и тях ще ги резнат и толкоз. Та литературата и историята бълва с такива случаи и е ясно, че дори и тези които профитират от предателството, не обичат предателите, защото знаят, че утре и тях ще предадат, ако има кой да им плати и затова ги прецакват и тях, няма начин. Но всеки си прави илюзии, че това само на другите се случва.
Е, да ама не, на всички предатели се случва без изключение ! Ще останат в историята на човечеството като най-черните предатели, слуги на още По-черни дяволи. Това ще стане, ако не се окопити най-после тоя овчясал народ и ще ни изтребят до крак, това ще стане. Прошка за никого няма да има, Даже и за най-верния слугинаж.”
Казвам, че темата е кофти, защото аз също вярвам, че точно това ще се случи. Ама как да го разберат? И дали изобщо да го разбират, заслужават ли да го разберат?

Как се воюва срещу шпионажа

В България е бъкано с чужди шпиони. Има ги при президента Седефчов Параванов, има ги в Министерския съвет, има ги в Народното събрание. За шпионите сред обикновените дизайнери сега няма да говорим, те са неизброими, особено в партията на Ахмед Поган. Там вървят в комплет по двойки, заедно с обикновените манафи. Службите могат да ги арестуват, ама не смеят. Оправдават се с опасността от дипломатически натиск и чужда намеса. Ами ако шпионин се окаже някой високопоставен чужд дипломат? Тогава хептен не смеят. Някъде обаче смеят и да видим как го правят.

"В Москва е ограбен аташето по въпросите на отбраната на Литва Шлегайтис Чесловас. Както съобщават правозащитните органи на столицата, снощи някакъв неизвестен се възползвал от незатворената врата на автомобила Subaru и откраднал от нея чантата на дипломата.

Инцидентът се случил на ул. Шверника. По данни на милицията, в откраднатата чанта се намирал дипломатическия паспорт на аташето, документите на колата, както и 20 хиляди рубли. Посолството на Литва засега отказва да коментира инцидента."

Край на цитата. Това се случва в Москва. А тук някаква стара чанта, уж българска дипломатка, но еврейско име взела да защитава, когато чужди дипломати крадат български деца. На всичкото отгоре на старата чанта съпругът й е известен като израелски шпионин. Ама ще ме питате какво общо има кражбата на чантата в Москва, нашата стара чанта и шпионажа? На вас мълчанието на Литва нищо ли не ви говори?