За Ахмед Доган

ЛЮБА МАНОЛОВА
11 януари 2007
www.lubamanolova.info/110107-inv.html
Къде е оставката на Ахмед Доган?
Наскоро лидерът на ДПС обеща да си подаде оставката от председателския пост в Движението, ако дори едно изречение в архивите на бившите тайни служби доказва негова връзка с бившата Държавна сигурност. Това обяви заместникът му Юнал Лютфи в предаването на Георги Коритаров и Лора Крумова "Здравей, България" по Нова телевизия.

Лютфи обясни, че прототипът на ДПС била нелегалната организация от 1986 г. Турско национално освободително движение за защита на правата на турците и мюсюлманите.

Турци и мюсюлмани - "сгреши" Лютфи като смеси етнос с религиозно малцинство, но това изобщо не бе грешка, а добре премислена фраза.
Няма изненада в това, че в разсекретените архиви към днешна дата няма да се открие нищо за връзка на ДПС с Държавна сигурност. Връзка на членове на ръководствата на ДПС през годините с ДС безспорно е налице, щом имената на самия Доган и негови близки съратници се появяваха периодично в различни списъци на сътрудници и агенти на ДС. Членове, сътрудници не означаваше връзка на Движението с бившата Държавна сигурност и естествено Доган си дава сметка за това. Не без значение е и с какво настървение лидерът на ДПС настоя да се отворят и разсекретят архивите на ДС - това стана възможно само защото във въпросните архиви е имало сериозно прочистване и нищо чудно лидерът на ДПС да е бил наясно с това прочистване.

Държавна сигурност, турските специални служби, Българската комунистическа партия и така нареченият възродителен процес - не са един или два факторите, които оказват влияние при формирането на Ахдем Доган и Движението за права и свободи в последните 22 години. В поредица от няколко предавания Нова телевизия излъчи разговори освен с Юнал Лютфи и с Минчо Минчев, и с бившият премиер Димитър Попов по темата ДПС, Доган и Държавна сигурност.

Въпросът за създаването на ДПС и неговият лидер и нахлуването им в политиката остана с пълна сила да стои не напълно изяснен до момента, в който в същото предаване на Нова телевизия не се появи Минчо Минчев, бивш народен представител и председател на Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/.

Минчев показа в студиото на Нова телевизия документ-справка, внесен на закрито заседание на Министерския съвет, проведено на 19 март 1991 година и цитира записаното в него, което без спор доказа връзка на ДПС с турските тайни служби и БКП. Минчев прочете и част от него, в която се твърди следното:

"Първите контакти на Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители, датират от пролетта на 1990 година. Оттогава насам, чрез дипломатическите си представителства у нас, Турция фактически упражнява непосредствено политическо ръководство върху Централното оперативно бюро на Централния съвет на ДПС и парламентарната му група. Известни са ни 145 случая, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, активисти от регионален мащаб, са провели срещи със служители от посолството на Турция в София и турските генерални консули в Пловдив и Бургас".

И тъй като министър-председател по време на това закрито заседание на Министерския съвет е бил Димитър Попов, той също бе гост на Нова телевизия след Юнал Лютфи и Минчо Минчев и продължи разкритията около регистрацията на ДПС и политическата й легитимация. Попов потвърди, че Справката е истинска и му е била представена от тогавашния МВР-министър Христо Данов. "... в моето съзнание споменът е още свеж" - потвърди Попов случилото се на 19 март 1991 година, когато той я внася и запознава с нея кабинета, на който е бил начело.

"Нещо повече - уточни бившият премиер - тази справка бе поднесена от мен и в т. нар. Комисия по национална сигурност на държавата, чийто председател бе президентът д-р Жельо Желев, участвах аз - като министър-председател, министрите на вътрешните работи и отбраната и зам.-председателите на МС." Оттук нататък събитията следвали своя ход: Попов съобщи, че в някои райони е имало напрежение в 1991 година и хора, които не са си върнали имената преди смяната им, не били погребвани:

"В някои райони все още имаше поводи за някакво напрежение, например в Родопите. Спомням си много добре, че имаше случаи, при които починали граждани не бяха погребани, затова защото преди смъртта си не са възстановили старото си име... починал е, да кажем, в понеделник, стои ден, два три, поради някаква намеса не се извършват обичайните треби и той стои непогребан... После разбрахме каква намеса... Под влияние на ръководители на ДПС е ставало такова задържане, вероятно, за да се внесе в съзнанието на останалите, че трябва да има някакъв ред и това е редът, който това движение е определяло в тези райони... г-н Данов представи лично на мен, като министър-председател, в МС и го донесе дори на едно заседание на тази Комисия за националната сигурност, заснети кадри от органи на МВР. Аз информирах на това заседание..."

Попов разказа за заснети кадри, които потвърдили спирани погребения, като на тях се виждал ясно и самият Ахмед Доган: "На тези кадри бе показан ковчегът с...то не беше ковчег... Те не са, да,... тялото на покойника, едно движение около този дом и се показа г-н Доган... Да, когато аз казах това, той /Доган - бел. Л. М./ каза, че това не е възможно да е станало? ... Всички ръководители на политически сили, които имаха присъствие във ВНС участваха в тази структура... Просто да изслуша тази информация и той каза, че това не е възможно да е станало. Аз попитах: "Нуждаем ли се от прожекция". Групата, която го беше изготвила, беше донесла... Аз направих едно устно изложение, при което той каза, че това не е възможно да е станало. Попитах д-р Желев: "Ако е необходимо да прожектираме филма", той /Желев - бел. Л. М./ каза: "Не се налага".

Желев отказва на Попов да показва заснетите кадри на погребението въпреки отказът на Доган да признае, че е присъствал на подобен скандал... Тогавашният президент е искал час по-скоро да се приключи с неприятния проблем, отнасящ се пряко до Движението за права свободи и неговия лидер, Ахмед Доган.

"За мен е трудно да кажа кой е разпоредил, но той /Доган - бел. Л. М./ е бил в това село. Това е едно село в Западните Родопи. - потвърди Димитър Попов в студиото на Нова телевизия! "Чрез активисти на ДПС, турските представители у нас изучават определени лица, представляващи интерес за специалните им служби, следят развитието на процесите и тенденциите сред турската етническа общност, българомохамеданите и циганите. Придобиват секретни документи на МВР, правителството, някои партии и т.н." - това бе прочетено, като част от въпросната Справка в предаването на Нова телевизия "Здравей, България!"

Информацията в Справката не можеше да се поставя под съмнение - заяви Димитър Попов. Тази информация е била е от събирани и обобщени доказателства - такъв документ се е внасял за първи път в Министерския съвет, което означава, че българските специални служби все още са работели добре и в защита на националните интереси.

Още по-скандално звучи и друг цитат от Справката:

"На 12 юни 1990 година, пред политическия съветник Алев Калъч, Ахмед Доган е заявил следното: "Аз съм човек на делото, посветил съм се на борбата за права на турското население. По-скоро ще заложа главата си, отколкото да отстъпя и милиметър от постигането на тези права. Това е съдържанието на действията ми, първата ми мисия. Непосредствено свързана с нея е и втората ми мисия - да направя всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Това са хора, изключително предани на своята религия и вярващи, че са турци"… "За своето съществуване... продължава Ахмед Доган пред Алев Калъч - "За своето съществуване, за своята сила и постигнати успехи, ДПС е задължена на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция".

Да обясняваш историята си с географията си не е най-точния начин да разбереш истината казваше отишлият си без време Станислав Стратиев.

Ще спра за момент с връзките на ДПС с турските специални служби и ще се върна към едно изключително интересно от юридическа и политическа гледна точка събитие: регистрацията на ДПС.

Регистрацията - изплуват познати имена
"ДПС се регистрира като Движение за права и свободи, не като политическа партия. Регистрирано е по нареждане на покойния министър-председател Андрей Луканов - съобщи Димитър Попов в студиото на Нова телевизия, тъй като той е бил не само свидетел, но и участник в част от въпросните събития като секретар на Централната избирателна комисия за изборите за Велико народно събрание. - "Не е съвсем нормално. По това време аз бях не само секретар на ЦИК, но бях и председател на Софийски градски съд, в чието фирмено отделение е направена тази регистрация. Аз знаех, че няколко дни преди срока за заявяване на участие в избори за ВНС това движение не бе регистрирано и обърнах внимание на тогавашния ръководител на фирменото отделение... Илия Кокинов. Да направи проверка къде са дислоцирани организациите на това движение, персоналният им състав - има ли някаква етническа особеност, тъй като според тогавашната Конституция имаше забрана за регистрирането на партии на религиозна и етническа основа... Това винаги е съществувало у нас...

...Един ден, когато се върнах от заседание на комисията се оказа, че той /Илия Кокинов - бел. Л. М./е издал решение. Какво е проверил - не знам, но той ми каза: "Вижте, колега Попов, регистрацията е направена по нареждане отгоре", викам: "Какво значи това "нареждане отгоре". Той ми каза, че нареждането е дошло от кабинета на Андрей Луканов. Един ден след това, по телефона ми се обади г-н Луканов. Попита ме дали мога да отида в МС... Разбира се нямах основание да откажа да отида в МС, още повече, че аз контактувах с МС, по въпроси свързани с изборите... Аз отидох в кабинета му. Той ме чакаше, там бяха още г-н Иван Велинов, председател на Върховния съд и тогавашният главен прокурор на Републиката проф. Мръчков...

... И ме запита г-н Луканов, дословно, думите му бяха: "Г-н Попов, как се е получило регистрирането на това движение?", викам: "По Ваше нареждане", а той: "Как?", "Ами по Ваше нареждане"... Ама аз знаех. Но знаех, когато е свършило всичко това... Той замълча. Замълча и аз му казах: "Но, това е поправимо, това е поправимо". Той ме запита: "Как". Аз му отговорих: "Тук присъства Главният прокурор на Републиката, Софийската градска прокуратура, която е паралелната структура може да обжалва това решение, да посочи какви пропуски са направени, да бъдат извършени проверки, защото решението не е влязло в сила, може да се обжалва". Тогава в разговорът се намеси Иван Велинов, неговата реплика бе приблизително следната: "Ние не сме Ви поканили, за да ни учите как се постъпва, а за да разберем какво е станало". Аз му казах, той не ме обичаше Иван Велинов, аз му казах: "Г-н Велинов, аз не се блазня от мисълта и не знам Вие да сте ме поканили. Аз дойдох по поканата на министър-председателя на България и ще бъда тук, докато той има нужда от мен. Като свърши нашият разговор, ако той продължи, ще си отида... Получи се едно конфузно положение при тях. Попитах г-н Луканов дали съм свободен и си отидох, но разпоредих да се провери дали ще бъде подаден протест и да се обясни веднага изпращането на досието на... Прокуратурата не протестира...

... Вероятно той /Луканов - бел. Л. М./ се е нуждаел от някакво документиране на онова, което аз ще кажа с присъстващи личности. Нито г-н Велинов, нито г-н Мръчков са били случайни личности - единият е председател на Върховния съд, другият е главен прокурор, а съдът, в чиято структура е станала тази регистрация, не може да се самосезира.

Скандал заради нисък рейтинг
Тук ще се отклоня, за да припомня разразилия се преди няколко години скандал с професор Мръчков, за когото имаше предложение да му се даде орден "Стара планина" и как заради обвинения от самия Ахмед Доган, орденът не му бе даден! Случаят е типичен за лидера на ДПС - едно да говори, друга да е истината. Отричането му за участие в спряното погребение в родопското село, за което стана дума по-горе не е случаен инцидент, а по-скоро практика, поведение, което с годините се превръща в характерно за Доган.

Професор Васил Мръчков е присъствал на срещата на Луканов с Димитър Попов, по време на която Попов прави предложение за спиране на регистрацията на ДПС. Мръчков е магистратът, по време на чието ръководство Софийска градска прокуратура не протерстира въпросната регистрация на ДПС като противоконституционна. Въпреки това, Доган най-безцеремонно го напада когато професорът е предложен за орден "Стара планина" и спира процедурата с обвинения, че Мръчков е участвал във възродителния процес! Обвинение напълно несъстоятелно и противоречащо на факти и събития от времето на преименуването. Истината е, че скандалът орден "Стара планина" на проф. В. Мръчков не би успял, ако не бе препълнен с откровени лъжи - отначало - докрай. Лъжи, изречени на висок глас и тиражирани от депутати! В този скандал с проф. Мръчков Доган се прицели с един куршум и в председателя на парламента, и в президента Георги Първанов. За какво стана дума тогава?

На първо място за точните дати в биографията на проф. Васил Мръчков и длъжностите, които е заемал в кариерата си. Официалните цифри сочеха следното: май 1987 г. умира Главният прокурор Костадин Лютов и цяло лято България е без Главен прокурор. На 1 септември 1987 Народното събрание избира проф. Мръчков за Главен прокурор, който заема тази длъжност до средата на ноември 1989 г. От 1973 - 1979 г. проф. Мръчков е международен служител в Международното бюро на труда - Департамент "Международни трудови норми" в Женева. Професор по Осигурително, Трудово и Международно трудово право, съветник на КНСБ, участник в Кръглата маса, а по-късно оглавява Съвета по законодателството в парламента.

През 1987 г. Доган е изправен пред съда. Никъде не се натъкнах на данни проф. Мръчков да е бил обвинител или свързан с този или други процеси около атентатите по време на променята на имената. През 1988 г. Върховният съд осъжда атентаторите и авторите на взривове, при които загиват жени и деца. Тероризмът е престъпление навсякъде и винаги. Осъдените са мюсюлмани, а жертвите християни, мюсюлмани, арменци...

В скандала около ордена, се стигна дотам, на извънредна пресконференция по случай предложението на професора да се даде орден "Стара планина" Ахмед Доган да заяви, че не може палачът и жертвата да бъдат на един и същ подиум". Доган нападаше безпочвено, така наречените демократи от дясно му пригласяха! Причината за тази акция на лидера на ДПС бе твърде прозаична: малко преди скандала с проф. Мръчков САЩ бяха размахали пръст на Ахмед Доган и столът му силно се бе разклатил. Необходим му беше скандал за скоростно вдигане на рейтинга в класациите с политици. В резултат, професорът не получи ордена, а същото отличие бе присъдено на Доган. И тогава лидерът на ДПС извихри втора част от акцията по спасяване на рейтинга си, като отказа този най-висок български орден, злепоставяйки държавния глава!

Скандалът с проф. Мръчков Доган организира някак "спонтанно" в навечерието на идването на турският премиер Ердоган, загърбвайки фактите от близкото минало, в което лидерът на ДПС не възропта по присъствието на проф. Мръчков в Съвета по законодателството. Същото минало, по време на което Доган не възропта и против колегата си депутат Александър Лилов. Същият Лилов, който на един Февруарски пленум изнесе Доклад "За идейно-политическото приобщаване на българските турци към делото на социализма и комунизма". Няма да коментирам и свидетелството на Недим Генджев за друг доклад, този път на Меди Доганов от 1983 г., въз основа на който започва смяната на имената. Или известната част от речта на Меди Доганов в съда през 1987 г.: "Аз питам: в името на какво възродителният процес се осъществи с грубост и принуда, а не с естествените социални и културни лостове?"

Ще оставя без отговор и въпроса: защо 15 години Ахмед Доган не оспори присъдата си? Защо в продължение на 15 години Доган непрекъснато лансираше обвинителите си: Ангел Александров за шеф на следствието, адвокатът си - Николай Свинаров - за министър на отбраната, друг свой обвинител - Л. Добрилов за апелативен прокурор? С едни Доган си послужваше, с други управляваше.

родължава от 11 януари

Има ли връзка на Движението за права и свободи с Държавна сигурност? И ако има каква е тя.

Държавна сигурност, БКП и Турските специални служби оказаха всеки по своему натиск да бъде регистрирано ДПС, противоконституционно. Това разказа вчера в първата част на тази публикация бившият премиер на Република България Димитър Попов. За натиска при регистрацията от страна на Луканов и за неслучайното бездействие на Софийска градска прокуратура, която не протестира против тази регистрация, за бламирането от страна на Ахмед Доган чрез несъстоятелни обвинения на предложението, на проф. Васил Мръчков да се даде орден "Стара планина", всичко това бе тема на вчерашния откъс.

Най-силният аргумент в посока оневиняване на проф. Васил Мръчков е част от Стенограма в парламента, която ще цитирам тук и със съдържанието на която Ахмед Доган е бил много наясно. Част от Стенограма с изказване на Андрей Луканов в ден за парламентарен контрол, когато се обсъжда чистката, която провежда тогавашният МВР-министър Йордан Соколов /от правителството на СДС - бел. Л. М./:

"Андрей Луканов /ПСБСП/: И второто, което искам да ви кажа, господа. Тези, които така трогателно се грижат за българите, за българската национална кауза, за тези в чужбина, с пълно основание би трябвало да проявят и имайки такива позиции в структурата на властта, по-голяма грижа за онези етнически българи, които насилствено се превръщат пред очите ни в чужденци в собствената си родина, под лозунга, че всеки мюсюлманин в България е турчин. /Ръкопляскания от ПСБСП/. Господин Васил Мръчков, който е написал Докладната записка, а помним всички, че той беше Главен прокурор, човек, на когото може да се вярва, той самият в тази Докладна записка оценява извършените действия през периода на авторитарния режим за принудително преименуване на българските граждани с мюсюлмански имена, като сериозно подкопаване на единството на нацията."

Мръчков оценявал преименуването на български граждани с мюсюлманско вероизповедание като сериозно подкопаване на единството на нацията! Добре е някои изказвания в парламента да не се забравят така лесно и удобно...

Признанията и разкритията, които направи пред двумилионната аудитория на Нова телевизия бившият премиер Димитър Попов, явно са смутили ръководството на ДПС, след като вчера в същата телевизия се появи бившият министър на външните работи и посланик с мандати в няколко балкански държави, Виктор Вълков, за да спасява положението.

"Пътят на България към Европа ще бъде опорочен, ако България не позволи участие на ДПС в изборите." Това мнение е изразила пред Виктор Вълков Катрин ла Люмиер. Виктор Вълков по това време е бил вицепремиер и министър на външните работи, а Катрин ла Люмиер - генерален секретар на Съвета на Европа. Защо Виктор Вълков не е обяснил на госпожа ла Люмиер, че в суверенна държава като България има действаща Конституция, която не позволява регистрация на политически партии на етническа и религиозна основа - така и не стана ясно. Вълков подмина вчера момента с противоконституционното легитимиране и навлизане в политиката на Движението за права и свобода, приемник на Турското национално освободително движение, нелегална организация, създадена по времето на Тодор Живков. "Вероятно по този начин европейските представители са искали да улеснят движението на България към Европа, не виждам други мотиви, заяви в предаването на Нова телевизия "Коритаров LIVE" Виктор Вълков, обиждайки интелигентността на зрителската аудитория. - Никога от руска страна не сме получавали натиск или съвети във връзка с ДПС, подчерта Вълков, като заяви също, че държавните турски институции лично него никога не са го занимавали с партията... За Турция винаги е било за предпочитане връзки между нея и ДПС да не са на пръв план, а партията да съществува като българска, завърши Виктор Вълков.

Нека сравним свидетелството на Димитър Попов с изявлението на Виктор Вълков по отношение на европейския интерес към ДПС, както и двустранните отношения на ДПС и Турция, в лицето на турските специални служби.

"Имаше и международния натиск бе много любопитен... и той се осъществи една година по-късно... 1991 година, през лятото...

...Искам да Ви припомня, че ние бяхме вече обявили крайната възможна дата за избори за Обикновено народно събрание, според приетата вече Конституция. Мое задължение беше, като министър-председател, да осъществя тези избори. Разбира се, с помощта на държавната машина.

... Помня, че бе петъчен ден, от ВНС ме информираха, че едно писмо, адресирано до министър-председателя Димитър Попов, в превод, се раздава на всички велики народни представители. Писмото се твърдеше да е от тогавашния министър-председател на Република Турция Месут Йълмаз. Това писмо имаше странно съдържание: "Г-н премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана, ще дойдете в Турция, ще се разберем. Трябва да бъде регистрирано ДПС като политическа партия".

Авторът е Месут Йълмаз
Попов продължи свидетелството си от онези години: "Аз останах изненадан, защото писмото, което е предмет на нашия разговор, ако е адресирано до мен трябва да го получа лично аз от МВнР. А то е отишло във ВНС в превод, твърдеше се чрез МВнР. Значи това е било една акция, която е подготвена. Веднага отидох, вземах писмото и се възмутих. Направих отговор, който първо прочетох пред състава на МС, а след това и пред ВНС. Накратко то гласеше: "Г-н премиер, такова писмо аз не бих си позволил да напиша и до моя слуга. По-добре е да забравите, че сте писал подобно писмо, а аз да забравя, че съм го прочитал"... "...после разбрахме, че това писмо е било съставено с помощта на тогавашния посланик на Турция в България г-н Орал /Ялчън Орал - бел. Л. М./, един ловък дипломат... И аз му казах по-късно, че знам за това писмо, а той: "Абе някаква грешка е станала".

Писмото е писано в София. След това е изпратено в Турция. Премиерът Йълмаз не може да не е знаел. Всъщност Димитър Попов разбира два дни преди участието си в предаването "Здравей, България!", че въпросното писмо е писано в Дипломатическия клуб в Горна Баня, т. е. в София.

"... тогавашните ни служби за разузнаване работеха прекрасно" - призна Попов. Другата чуждестранна намеса по регистрацията на ДПС като политическо движение в съда се оказва още по-интересна. Ето откъде идва тя.

"Във връзка с тази история, няколко дни по-късно, посланикът на Кралство Великобритания помоли да го приема - продължи да разказва в телевизионното студио бившият министър-председател Димитър Попов. - Аз го приех и той ми предаде устно, че правителството на Нейно Величество кралицата на Англия ще бъде доволно, ако г-н Димитър Попов, като номинален председател на Софийския съд използва своето влияние в този съд, за да се получи регистриране на това движение като политическа партия...
... Бях премиер, моето място се пазеше в съда. Аз запитах посланика дали са му известни конституционните забрани да бъде направено това. Нашият разговор продължи около 20 минути. 10 пъти той ми повтаряше едно и също - "Правителството...", аз му казах, че това е невъзможно. Така ДПС не е регистрирано в съда, но пък е регистрирано в Централната избирателна комисия...

Така фактите около легитимирането на ДПС са следните:

След смяната на Тодор Живков, нещата следват своя логичен ход: Доган излиза от затвора и с 33 свои съмишленици учредява ДПС. На 26 април 1990 г. Софийски градски съд регистрира ДПС по Закона за лицата и семействата. За натиска по тази регистрация вървят различни версии - Лилов и Младенов са се намесили, Луканов се е обаждал - истината е, че и тримата корифеи на комунистическата идеология са наясно преди регистрацията на ДПС, че нарушават Конституцията на Република България, тъй като от Програмата на Движението е очевидно, че това е политическа партия на етническа и религиозна основа. Няколко дни преди крайния срок за регистриране, тихомълком и без шум на ДПС е разрешено за участва в изборите за Велико народно събрание като самостоятелна политическа организация. Движението печели 23 депутатски места. За изборите през октомври 1991 г. Софийски градски съд отказва на ДПС участие. За уреждането на този проблем витае слухът, че намеса е имало от страна на Димитър Луждев и посланика на голяма задокеанска държава! Отказът на СГС е потвърден от Върховния съд и тогавашният премиер на Турция, Месут Йълмаз изпраща писмо до министър председателя Димитър Попов, в което иска ДПС да бъде допуснато до изборите! Йълмаз получава достоен отговор от Попов, в който се отхвърля възможността за намеса на Турция във вътрешните работи на България, споделиха запознати с инцидента. Централната избирателна комисия обаче дава съгласие, а Върховният съд потвърждава това решение. ДПС печели 24 места в парламента и се стига до Конституционния съд, който трябва да се произнесе дали това е законно. Следва отново силен натиск и убеждаване лично и персонално на всеки един от конституционните съдии. КС се произнася в полза на ДПС!

Как е в другите държави?
"От столетия в България живеят български граждани, говорещи турски, с мюсюлманско вероизповедание - заявява във Виена през януари 1990 тогавашният министър на външните работи на Турция Месут Йълмаз. /в. "Отечествен фронт", 15. 01. 1990 г./ След задължителната смяна на имената обаче, точно в тези български граждани се появява духът на национално малцинство." Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

И други държави, като Гърция, Франция и България, /дава като пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес - бел. Л. М./, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението.

Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския. Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политиици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/. Или пък друго изявление, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./. Така на практика се получава парадокс: хем сме еднонационална държава според Конституцията, хем пък имахме някакво признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

1989 година. Заминах в южните райони на България по своя инициатива, за да се уверя с очите си и да чуя какво се случва. Обикалях родопски села и слушах разкази за ужасяващи нощи, в които фадроми и багери са събаряли надгробни плочи и са заличавали следи от скъпи покойници. Надгробните камъни извозвали далеч, трошали ги, а на тяхно място изниквали плочки с други, нови християнски имена! Снимах, записвах на касетофона си...

"Баба ми умря, оставихме разкопания гроб в нашите гробища и хукнахме в българските да я погребваме" - сподели шепнешком една жена от Долни Воден.

"Като променяха името ми, промениха и името на починалия ми баща, за да може да съм дъщеря на човек с българско име - опита се да ми обясни друга долноводенка драмата си. - Той, слава Богу, беше прекръстван два пъти приживе, умря си с неговото, /турското име/. Мъртъв нямаше как да разбере, че пак ще е Михаил, а е Мохамед!"

Национална драма, която взе жертви и от християни и от мюсюлмани
Взривът на гара Буново бе описван и повтарян не веднъж и два пъти. Друго ме порази в тази трагедия: взривът откъсва ръката на едно от децата във вагона "Майки с деца", главицата му отхвърква, разцепена на две... Следствената група, дошла на местопрестъплението открива върху стълб по жп линията парчета детски мозък. И тази картина бе прояснена след падането на Живков, когато стана ясно, че авторите на взрива във влака на гара Буново са били всъщност дългогодишни агенти на Държавна сигурност по турска линия! Оперативните им работници по ДС са знаели за чувствата и отношението им към процеса по смяната на имената. Знаели, но не били сигурни в данните за готвения атентат и това коства живота на 7 души!

След отстраняването на Живков на терористите бе издигната мраморна чешма в с. Трънак, Руенска община, с имената им, изписани на турски език. Години трябваше да минат, за да осъзнае местният прокурор, че подобен "паметник" е гавра с паметта на разкъсаните жертви. Години мълчание пазеха чешмата, защото с нововъзникналата политическа сила след 1989 г. Движението за права и свободи /ДПС/ се заиграваше ту с едни сили от вътрешнополитическия спектър, ту с други. Често седя и се питам - защо няма паметници или чешми например на кюрди в съседна Турция, на палестинци в Израел или на евреи в палестинските селища, защо няма паметни плочи на войни от Ирландската революционна армия /ИРА/ във Великобритания? Питам се и защо нито един президент не отиде на която и да е годишнина от взрива на гара Буново през тези 17 години, за да почете паметта на загиналите майки и деца.

Отваряха се рани - и в душите на православните българи и в душите на други българи - мюсюлмани. "Подмяната на имената се изроди в лична и обществена драма - отбеляза Георги Джагаров. - Това не може да се извършва по заповед, да се провежда като акция и да се изпълнява с пистолети и палки."

"Сгрешихме" - възкликна дори генерал Григор Шопов - признание, което, тези, които са запознати с неговия принос в събитията, ще приемат с големи резерви. Затова пък в мемоарите си двамата перестройчици Петър Младенов и Станко Тодоров не обелват и дума за възродителния процес, като част от най-новата ни история. За едни, чрез събитията от 70-те и 80-те години се води борба на българския народ за възстановяване на правата му, отнети насилствено, чрез асимилация на част от населението. В исторически план това бе вярно. В същото време, именно в начина в процеса при подмяна на имената бе проявено необяснимо насилие и стихийност. И това насилие се разпростря и върху етническите обичаи и религиозни ритуали. Етносът и религията не са водещи елементи при самоопределянето на едно национално малцинство - точно тук започнаха разминаванията и смесването на събития и реалности от времето на преименуването, изселването и събитията след свалянето на Живков.

Първият и най-избягван въпрос за така наречения възродителен процес е защо чак пет години след преименуването българските мюсюлмани се възмутиха и взеха решението си да напуснат компактно държавата? След пет години чакане!

Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикаляха групи със специални поръчения, които агитираха в полза на изселническата психоза. За тези, които не се поддаваха, следваха заплахи за тормоз, насилие и наказания - пожари, убийства. Така българите мюсюлмани се озовават между чука и наковалнята: свои /по религия/ ги натискат и заплашват, държавата /чрез местни представители на властта/ пуска указание на политбюро на ЦК на БКП за ускорено и масово изселване на колкото се може повече мюсюлмани.

Убеждението, че историческата съдба за оцеляването на българите е свързана с християнството водеше неизбежно и до отъждествяване на народността с православната вяра. Оттук и съответното продължение на това убеждение, че българинът може да бъде само православен и че друговерецът мюсюлманин е вече и турчин.

Как Доган от прокламатор на възродителния процес след 1989 извъртя позицията си на 180 градуса, как бе използвана трагедията от преименуването за политически цели на ДПС и интересите на Турция

Люба Манолова изкарва истински и ценни неща. Във форумът на вестник атака започнаха да плюят по нея. Просто истината не ги интересува.

Снощи й писах и ето какъв отговор получих от нея:
"Господине,

Получих материала Ви, но не разбирам какво очаквате от мен. За мен не е достатъчно, че вие с няколко реда гарантирате за текста - ако имате документи за злоупотреби и конкретни документира данни, които и аз да проверя - пратете ги.

На въпроса за смелата българска журналистика - твърде елементарно подхождате и явно Сте сбъркал човека. Не твърдя че съм смела, като журналистка, но аз работя с документи, факти и свидетелства. Освен това: в тази електорна страница излизат само мои материали - ако искате текстът Ви да види бял свят - потърсете друга аудитория.

Люба Манолова"

Това по повод на "Тъмните дела на нашите тайни служби". Изглежда смелостта на някои журналисти си има граници. Друго не искам да си мисля.

Липсата на смелост си е чист страх. Един мой приятел ми каза следната фраза: "Там, където има страх, няма разум". Чувал съм и друга" Страхливите хора не могат да бъдат морални".

Сегашния тъй наречен журналист, върви по тънко острие, където, ако от ляво са силните демони, то от дясно е слабия народ.
Сегашния журналист иска да взима и от двете страни, като помага само на едната-на силната, за пари. Аз познавам едни хора, които постоянно, от няколко века искат само пари и власт. Тези, днешните журналисти със сигурност са им слуги. Ако някой си мисли, че това не вярно, нека да ми посочи един журналист, който споделя същата съдба на народа, работи постоянно не за пари, а за благото на безименния народ.

Някои поне опитват, само където не срещат достатъчно подкрепа: angeligdb.wordpress.com/2007/03/06/А-няк...веем-в-джу/#comments

Добре, едно изключение, което доказва положението описано по горе.

Писанията на твоя съименник съм ги чел преди година, но от тогава не съм следил какво ново е излязло.
За Люба Манолова ставаше въпрос. Според мен писачи много, но някой от така самонарекли себе си журналисти да се ангажират да работят за ползу роду, а не за пари хич не виждам. И ще стават все повече. Аз обаче от такива журналя нямам нужда. Ако няма и един "журналист" повече, няма въобще да ми липсват. Дори смея да твърдя, че информацията, ще къде по истинна и реална. Направо, ще бъде изчистена от манипулация.
Само че аз не съм наивник, за да вярвам че този момент ще настъпи. Манипулацията никога няма да спре, затова се упражнявам да мисля и анализирам информацията.

Запзнат, аз не пиша нито за пари, нито за признание от страна на властите. Най-малко за някакъв пост. Но продължавам да пиша и нямам намерение да спра. Поне докато дишам. за по-нататък не отговарям. Но ти беше тук и видя. Кажи не е ли вярно: www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-06_01.html

Мисля, че Запознат имаше в предвид журналисти дето са на заплата за да пишат. А не такива дето пишат без да получават нищо , само за полза роду. Като теб например.

А относно снимките - и аз бях там и аз видях последствията от палежа извършен от службите(затова пожара беше служебен ). Няма нужда да се доказва дали е било така - то и след 10 години ще има следи от саждите. Кой не вярва нека мине и види с очите си.

Гошо, нашите не посмяха да отразят пожара. Обаче китайците го отразиха: www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-06_01.html
Замислям се дали да не емигрирам в Китай.