Болг (Бог) се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!

LETO писа: До тук добре.
Аиде сега да видим как да вместим именика на българските канове в тая история?

Ето един анализ на Боно Шкодров в книгата му "Писмените знаци на българите", който може да помогне по въпроса

СЛАВЯНИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
Първите сведения за връзки и отношения между славяни и българи в "Българските летописи - Джагфар тарихи” са от времето на кан Реан (Татра-Банат, Мундо 505-520 г.) (внук на кан Атила): “…прославил се с удачни набези спрямо Рум (Византия), които извършил с подвластните му улчийци (славяни)…” /том, І, стр.15/.
Кан Аскал (Алвар, Тубджак 563-593 г.) (Син на кан Сандилх и дядо на кан Кубрат)…воювал на страната на аварите с Рум (Византия) и подчинените им улчийци (славяни). Аварите безпощадно убивали улчий-ците (славяните), а българският владетел ги пощадил и извел двеста хиляди от тях от териториите на Византия в своите владения. Тези български улчийци (славяни) започнали да ги наричат ”анчийци”, “окраинци”, т. е. охранители на границите, тъй като били заселени в северните граници на Кара (=Велика) България - в Учули и Бури Чай. Хаканът на аварите в началото се подразнил от това, но когато по заповед на Аскал (Тубджак) те направили няколкостотин лодки и с тях успешно сразили румците, той се успокоил и ги оставил в покой.” /том І, стр.16/.
По времето на кан Албури (593-602 г.) между аварите и българските улчийци (славяни) в Галидж възниква конфликт. По този повод хака-
нът на Аварите поканил кан Албури за преговори и съществуват две версии за неговата смърт. Едната е, че аварите вероломно са убили Албури /том. І, стр.16/. Другата е, че случайно е загинал /том ІІІ, стр.96/. Неговият син Шамбат (брат на кан Кубрат) разбива аварите и на техните територии образува независимата държава Дулоба. За това му помогнали местните улчийци (славяни), а също и башкортите (ирански произход)…които били недоволни от управлението на аварския хакан /том І, стр.17/.
От сведенията за кан Аспарух може да се прави заключение, че заедно със своите българи той е довел и известна част улчийци (славяни), т. е. те не са заварени на Балканския полуостров, а от него са доведени!
Кан Сулаби (700-727г.) подбира най-добрите между улчийците (славяните) и им възлага да изработват плавателни съдове, като ги наре-къл субаши /том І, стр.23/.
Таркан Будим в 816 г. създава укрепения град Мен за 1000 улчий-ци (славяни) - войни, които осигурявали движението при пътуването на Будим в неговото наместничество, а своето тарханство той именувал “Ак урус”…такива хиляди били събрани в Галидж (Новгород), Шамлин и Джир… Будим наел хиляда антишки германци и пет хиляди байлакски улчийци (славяни) от племето кулбак. Кулбакците държал при себе си, а за антишците построил крепост Калган на река Кара-Тун /том І, стр.30/.
Прави впечатление, че в българските летописи терминът “СЛАВЯ-НИ” не е известен. Те се споменават чрез термина ”УЛЧИЙЦИ”. Като първо доказателство за споменаване на славяните акад. Державин сочи Херодот (V в. пр.н.е.), неговият термин “Будини” и тяхното местоположе-ние в района на среден Днепър и горния Дон. Това съвпада с тарханството на Будим. Разликата във времето обаче е повече от 1300 години. (Прило-жение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България). В средата на ІХ в. наследниците на кан Урус Айдар (805-855г., от род ДУЛО) се разделят по религии, кан Джилки (855-882г.) и неговият брат Лачин (Рюрик), намерил покровителство в Хазария (каган Манас и бег Иляс), а в следващите поколения Алмиш Джагфар (895-925) и Угор Лачин (Игор Рюрюков, 921-945), се разделят и по териториални владения. (Приложение І-9 - Дунавска България, Волжка България и Киевското княжество в периода ІХ-ХІІІ в.).
В “Пътешествие до Волжка България 921-922г.” Ибн Фадлан е използвал подзаглавие “При славяните” и описва срещата си с българския кан Алмиш (895-925). Това подсказва, че се касае за фалшифициран материал. Фотокопие от оригинала на този матерал е предадено през 1935г. от иранското правителство на Академията на науките на СССР.
В 1601 г. е издадена книгата на Мавро Урбини “СЛАВИ”. Император Петър І проявява особен интерес към нея и по негово лично указание тя е преведена на руски език и издадена в 1722 г. В нея накратко е казано: СЛАВЯНСКИЯТ НАРОД е владеел Азия, Африка и Европа. В частност - Франция, Англия, Испания, Италия, Гърция, Балканите и Македония, илирическите земи, Балтийското крайбрежие и др. От СЛАВЯНИТЕ са произлезли много европейски народи - бургунди, шведи, фини, готи, ала-ни, даки, нормани, траки, авари, британци и др. Очертавайки границите на руското царство, Орбини съобщава за неговата северна провинция Югра и описва как росияните под ръководството на Атила завоювали много страни в Европа. Оригиналът на книгата на Мавро Урбини не е запазен. По наше мнение, това е началото на СЛАВЯНСКАТА ХИПОТЕЗА. Сравнителният анализ на някои факти от българските летописи “Джагфар тарихи” (ХІІ в.) и руският вариант на Мавро Урбини (ХVІІІ в.) доказва обсебване на части от българската история и приписването й на “сла-вяните и руския народ”! Фалшификацията е дотолкова излязла извън историческите факти, че е превърната в абсурд. Това, разбира се, съвсем не пречи на някои съвременни автори, като Носовски и Фоменко, да представят нови, още по абсурдни модификации на по-старата фалшификация (Г. В. Носовски, А. Т. Фоменко, “Библейская Рус”, М., 1998 г.).
Кой е всъщност Мавро Урбини? В “Советский енциклопедический словарь”, М.,1984 г., стр.931/, за него се казва, че той е далматинец, т.е. славянин и “родоначалник на югославската историческа наука”!
За основоположници в изследванията на славянството обикновено се сочат Добровски, Шафарик, Погодин и др. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. те са основатели на т.н. славянофилско движение. В 1835 г. им-ператор Николай І основал катедри за славяноведение в Петербург, Мос-ква, Казан и Харков. Славянофилството придобива и политически обеди-нения и действия, свързани с национални интереси и въздействия върху европейската дипломация. След поредица събори и срещи в различни страни, в 1903-1904 г., славянофилството се реформира в неославистко, “всеславянско движение”, в което участват и публицисти и писатели, които прокламират високо славянско единство, култура и расова мощ и включват в програмата си обединението на славяните да създаде преграда за натиска на германизма (Германия и Австрия). За тази идеология в 1909 г. австрийското правителство води процес за държавна измяна и осъжда 53 души на различни срокове затвор.
Постепенно така организираното “всеславянско движение” се пре-връща във великоруски политически, империалистически инструмент, който например обсъжда въпроса за подобряване връзките на славяните в Македония със Стара Сърбия, но не може да реши въпроса за възстановя-ване изучаването на полския език в полските училища и университети, където руският език е задължителен. Задължителен е също и в селските и градски учреждения на поляците, както и в съдилищата, като се провежда насилствена русификация и насаждане на казионен национализъм. (Събор на славянските организаций, май,1905 г., Петербург и Москва).
В периода 1919-1939 г. славянската хипотеза придобива нова осно-ва, свързана с учението на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, т.е. основопо-ложниците на научния комунизъм. От Русия - тюрма на народите (К.М. и Ф.Е.), тя трябва да стане водач към…светлото бъдеще.
Сякаш странно звучи в заглавието си книгата на Отец Пайсий “ИСТОРИЯ СЛАВЯНО-БОЛГАРСКАЯ”, както и в заглавието си, книгата на Спиридон Иеросхимонах, “ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ О БОЛГАРСКОМ НАРОДЕ СЛАВЕНСКОМ”. При нашия внимателен графичен преглед на втората книга на титулната страница като заглавен текст на книгата от-крихме “ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ БОЛГАРСКА”

Заглавие на книгата в оригинал
Там липсва обаче една стара българска падежна форма, която все още се използва в най-славянската страна: “…БолгарскОМ НАРОДЕ СЛАВЕНСКОМ”, т.е. налице е ФАЛШИФИКАЦИЯ. Редно е и е основателно да бъде зададен въпросът: Кой си е позволил такова изменение на оригиналния графичен вид и смислово значение на автора?

Заглавие на книгата в нейното издание от 2000 г., изд. Луна, Габрово.
За един от най-старите български писмени документи обикновено се приема “О КЪНИГЪІ “ на Черноризец Храбър. Оригиналът все още ос-тава неоткрит. Предполага се, че е от ІХ в. Известни са около 70 преписа от периода ХІV-ХVІІІ в. В почти всички преписи фигурира терминът “СЛОВЕНЕ”, само два от тях правят изключение - в единия терминът “СЛОВЕНЕ И ЧЕСИ”, а в другия ”БЪЛГАРИ”, което от почти всички изследователи (славяноведи) се представя като грешка на преписвача на ръкописа!
Ако се приеме, че Мавро Урбини (1601г.) е основоположникът на СЛАВЯНСКАТА ХИПОТЕЗА ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ бихме могли да направим равносметка за дълговековната защита на ВЕЛИЧИЕ-ТО НА ФАЛШИФИКАЦИЯТА! Тържеството на фалшификацията в про-дължение на повече от ЧЕТИРИ ВЕКА продължава и досега!
В българските летописи, от изпепелените останки на последна-та българска столица Казан, унищожена от Иван Василевич ІV Грозни, описаните факти за БЪЛГАРИТЕ и много други народи, включително и СЛАВЯНИТЕ, изглеждат различно. На добрината и покровителството на българите спрямо славяните, вместо да отвърнат с благодарност, ТЕ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ПЕТ ВЕКА, СА БЕЗЧЕСТНИ както към своите покровители, създатели на държавност и култура, така и към предците си.

Приложение II-18
СЛАВЯНИ
ВРЕМЕ НА ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРМИНА “СЛАВЯНИ”
В нашия критичен анализ “СЛАВЯНИ И БЪЛГАРИ” (Приложение ІІ-17) установихме, че понятието “СЛАВЯНИ” не е било известно като термин на старите българи. Те са ги назовавали “УЛУЧИ”. Сходен е терминът “СУЛИЧИ”, който споменава Н. М. Карамзин (1815г.) и ги определя като племенни групи, обитаващи региона на средното течение на река Днепър. /том І, гл.VІІ, стр.108. История государства всерусийского. М., 1988/. Сходен термин, който употребявя акад. Н.С. Державин е “УЛИЧИ”. /Произход на Руския народ, С.,1945, стр.36/. Привеждайки данни от археологически изследвания има приблизително съвпадение на региона, т.е. средното течение и устието на р. Днепър: ”Това е същата оная територия …на скитите”. И в трите случая се касае за ясно различима племенна група с наследствени родови белези.
При извършения от нас внимателен географически и графически преглед на картите, представени от Карамзин и Державин, единственият сходен термин с думата “СЛАВЯНИ” е отразен в картата “Россiи ІХ века с окрестными странами”. Това е територията около Новгород и езерото Илмен. Терминът, употребен от Карамзин /или неговите преиздатели, том І, гл.VІІ, стр.108, М., 1988/ е “СЛАВЯНЕ”.
Според българските летописи в този регион таркан Будим, в 816 г., съгласувано с волята на кан Урус Айдар (805-855), не само е възстановил унищожения по волята на кан АЙАР (727-759) Галидж (Новгород), но създал и новите укрепени градове Джир, Мен и Шамлин. (Приложение ІІ-16 - Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България). “МЕН бил назован така, защото там се събирали хиляда балински улчийци-войни за обезпечаване на придвижването на Будим в неговото наместничество, а своето тарханство той го именувал “Ак Урус”, за разлика от уруските области в Кара-България…Будим, недоверявайки се на балинците, наел хиляда антишки алманци и пет хиляди байлакски улчийци от племето кулбак. Кулбаците той държал близо до себе се, а за антишците построил крепостта Калган до река Кара-Тун” /том І, стр. 30/.
От българските летописи и другите исторически извори, стигаме до извода, че терминът “СЛАВЯНЕ,” нанесен върху картата на Карамзин в ІХ в., не е съществувал. Неубедителни са опитите за връзка на термина “СКОЛОТИ”, наименование на скитите в някои стари автори от VІІІ-ІІ в. пр. н. е., с термините “СКЛОВЕН” и “СЛАВЯНИ” /акад. Н. С. Державин, Произход на руския народ, стр. 14/. И в същия автор, на стр. 28, вмененият на Херодот термин “БУДИНИ”, сиреч “РУСКИ СЛАВЯНИ”, е опит за смехотворна фалшификация. Между древния Херодот и Тар кан Будим, както и неговите охранители, улучи-будими, има разлика във времето около 1300 години. Маркираната от Карамзин област с термина “СЛАВЯНЕ” и сега носи следите от строителя на укрепения град Мен, Тар кан Будим, сина на кан Крум (802-814). Това е наименованието на езерото, до което е бил построен този град, и което и до сега носи името ИЛ (провинция) МЕН.
Проследявайки родословието на кан Бат Баян (665-683) (Приложение І-8 - Династически връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария...), както и настъпилото религиозно и държавно разделение в средата на ІХ в. (Приложение І-10 - Разделението на държавата на Бат Баян и наследниците му от род Дуло след кан Урус Айдар) откриваме множество имена на владетели с окончание “СЛАВ” (Приложение І-11 - Имена на българските владетели от рода Дуло с окончание “СЛАВ”).
Става дума за християнския клон на рода Дуло, който образува т.н. РУСИЯ, водеща наименованието си от праотеца УРУС Айдар (805-855). В 1552 г. християнският клон на рода Дуло унищожава държавата на мюсюлманския клон на рода Дуло, като след кървави сражения превзема неговата столица Казан, а след това и сибирските територии. В съвременната историография това е представено като война срещу лошите татари, турци и т.н., а не като убийството на Авел от неговия брат Каин.
В 1606г. Мавро Урбини, архимандрид на Рагуза, издава на италиански език книгата “Origine de gli SLAVI & progreffo dell Imperio loro”, което означава “Произход на СЛАВИте и прогрес на тяхната империя”. На император Петър І книгата направила дълбоко впечатление и той разпоредил да бъде преведена и издадена в 1722 г. В титулната страница е направено следното изменение: ”ІСТОРІОГРАФІА, ПОЧАТІЕ ИМЕНЕ, СЛАВЬІ И РАЗШИРЕНІЯ НАРОДА СЛАВЯНСКОГО… И ИХЬ ЦАРЕИ И ВЛАДЕТЕЛСИ ПОД МНОГИ ИМЕНАМИ И СО МНОГІМИ ЦАРСТВІАМИ, КОРОЛЕВСТВАМИ И ПРОВІНЦІАМИ”
КОИ СА “SLAVI” СПОРЕД МАВРО УРБИНИ И КОИ СА ”НАРОДА СЛАВЯНСКОГО” СПОРЕД ПЕТЪР ВЕЛИКИ? ЗА КОЙ НАРОД СТАВА ВЪПРОС?
Поради липса на оригинала от 1606г. и вземайки под внимание рус-кия коментар на книгата от 1722г. /Г. В. Носовский, А. Т. Фоменко, Биб-лейская Русь, том І, стр.181-202, М., 1998/. “Народ озлобявал с оръжието си едва ли не всичките народи на вселената - владеел Азия и Африка, били се с египтяни и великия Александър, покорявали Гърция, Македония илирическата земя, завладяли Моравия, Шльонската земя, Чешко, Полско и бреговете на морето Балтийско, дошел в Италия, където много време во-ювал срещу римляните…Владеел Франция и Англия и установил държа-венство в Испания; овладял най-добрите провинции в Европа...”
Маркирането на гореспоменатите територии и споменаването на Атила, налагат да изясним има ли български владетели, отговарящи на това описание.
БУРДЖАН (683-633г. пр.н.е.), …разбил кимерийците…направил опит да възстанови българската държава в региона на древен Шумер.
АСПАРИК (558-530г. пр.н.е.) воювал срещу персийския цар Кир.
КУНДУЗ (530-494г. пр.н.е.) воювал срещу персийския цар Дарий.
МОСХА (494-488г. пр.н.е.) воювал срещу Персия.
БОЯР (ІVв. пр.н.е.) извършил нападение в Македония и разгромил столицата Пела.
АТ (380-338) воювал срещу Филип Македонски.
БАЛАМИР (339-320г. пр.н.е.) воювал в подкрепа на Александър Македонски. В променен вид (БАЛАКЪР) името му е отразено в историята на Квинт Курций Руф (І в.сл. н.е.).
СИГЕР КАН , АЛБУГА (339-310г. пр.н.е.), брат на Баламир, воювал срещу Александър Македонски.
КАШАН (около ІІ в.пр.н.е.) (майка му била масагетска принцеса), завоювал част от Индия, на запад разгромил Даките и на юг селевкидите.
АЛАН (140-107г. пр.н.е.) воювал срещу Понтийското царство.
БЕРШУД, КОТРАГ (65-21г. пр.н.е.) воювал срещу римската транс-гресия в региона на Кавказ.
ШАДА БАНАТ (около 153г. от н.е.) извършил с част от своите хора преход от Бактрия до Кавказ.
БАРАНДЖАР (235-271г.) разбил войските на император Деций (251г.).
БАЛАМБЕР, ЩЕК-АЛП (363-378) осъществил преход от Бактрия на запад с верните му хора - българи, хуни и масагети. Осъществил дър-жавни и военни реформи. Разгромил Готите (375г. при р.Волга).
АЛП-БИЙ, АРБАТ (378-402) разгромил император Валент при Адрианопол (378г.).
АТИЛА, ТОХОЛ (434-453) разгромил централна Европа и стигнал до Константинопол и до Рим. Неговите войски са стигнали до Испания и Северна Африка, а синът му ИРНИК, ЕРНАХ (463-489) затвърдил Евро-азиатските владения.
АУДАН (463-532) воювал с иранския шах Пероз, арменците и Ви-зантия.
МАСГУТ (489-505) воювал с Византия, завзел Македония и изгра-дил гр. Бичин (Видин).
РЕАН, ТАТРА БАНАТ, МУНДО (505-520) воювал с Византия.
БОЛГАР (520-522), получавал данък от Персия и Византия.
ЗАБЕР КАН , КОТРАГ (531-563) воювал с Византия и франките.
БОЯН,САНДИЛХ (535-590) воювал с Византия и франките.
АСКАЛ (563-593) воювал срещу Византия.
АЛБУРИ (593-602) воювал срещу Византия.
ШАМБАТ (622-655), брат на Кубрат, завладял аварите, образувал независима държава Дулоба (Само) и воювал срещу франките.
ТЕРВЕЛ (692-719) и СУЛАБИ (700-727) воювали срещу арабите.
КРУМ (802-814) воювал срещу Византия и срещу франките.
УРУС АЙДАР (805-855) воювал срещу родствените хазари и Каган УРУС. Синовете на Урус Айдар: ДЖИЛКИ и ЛАЧИН водели помежду си (858г.) ожесточена война с повече от 100-хилядна армия “обкована в желязо”. Джилки защитавал мюсюлманската вяра, а Лачин защитавал религията на старите българи - тангризма. Неговият внук, Угор Борис, унищожил столицата ПреСЛАВ и държавата на цар Симеон Велики и приел като окончание на своето име ”СЛАВ”. И следват ”СЛАВ” след “СЛАВ”от ХРИСТИЯНСКИЯ РОД ДУЛО (Приложение І-11 - Имена на български владетели от рода Дуло с окончание “СЛАВ”). Неговият клон от род Дуло, унищожил мюсюлманския клон от род Дуло в 1552г.
Ето това е история за чудо и за приказ, която трогва и впечатлява в 1606 г. Мавро Урбини. Император Петър І Велики обаче вменява това зна-чение на подведомствения си народ, който като произход има сложен със-тав - българи, хуни, масагети (уруси), скандинавци, германи, улучи, тюрки и др. и ги въвежда в общото понятие “НАРОДА СЛАВЯНСКОГО”.

На основание на горепредставените сведения правим следните заключения:

1. Терминът “СЛАВЯНИ” има късен (след 1606-1722г.) произход!
2. Корените на този термин имат български произход и могат да бъдат датирани в края на ІХ век. Това е свързано с решението на българския народен събор, който е ПОСТАНОВИЛ :… снемане на отговорността за държавната власт от Владимир, син на Борис-Михаил… предаване на държавната отговорност на Симеон, син на Борис-Михаил… приместване на столицата, както и нейното наименование “ПРЕСЛАВ".
3. В периода 1605-1722 г. потомците и държавата на кан Аспарух са под турско робство. Потомците на кан Бат Баян са в междуособици и религиозни противоречия. Мюсюлманският клон на рода Дуло е унищожен от християнския клон в 1552г. В християнския клон на рода Дуло, за разлика от мюсюлманския клон и за “СЛАВА” се редуват стотици имена с окончание “СЛАВ” Това няма нищо общо с названието на народа им, за-щото в очите на съседните народи терминът “СЛАВИ” означава РОБИ!
4. В периода Х-ХІІ в. разпространението на термина “СЛАВЯНИ” е принос преди всичко на Източноправославното християнство

Благодаря.
Наистина дава отговор на въпроса ми.
Но ти забелязали какви разлики има между твърденията на Боно Шкодров и Йеросхимонах Спиридон Габровски. Най-малкото се оказва, че по едно и също време сме имали по двама различни владетели! Като че ли става дума за различни държави.

LETO писа: Благодаря.
Наистина дава отговор на въпроса ми.
Но ти забелязали какви разлики има между твърденията на Боно Шкодров и Йеросхимонах Спиридон Габровски. Най-малкото се оказва, че по едно и също време сме имали по двама различни владетели! Като че ли става дума за различни държави.

Наистина разлики има. Поне на първи план. То къде ли няма разлики... Това са хилядолетия, а дори и милиони години история, която е като парченца от глинен съд. Проблема не е в предположенията как да бъдат събрани, че да образуват цял съд, проблема е във видението на целия съд. Тогава ще знаем на всяко парче, къде му е местото и как да го съберем.

Но ако подходим по метода на ума - почти няма разминавания между Шкодров и йескимонаха Спиридон Габровски. На Габровски кановете влизат в междините на посочените от Шкодров. Въпроса е дали това е верната подреба или по-точно реалната историческа подредба. Проблем възниква при двамата - при Болг и Бурджан, защото годините им съвпадат. Но само на пръв поглед. Бурджан, това всъщност си е другото име на Болг.

Хронологически идващия след това Кан Лил си съвпада с историите около битката за Шумер на Бурджан (Болг), тъй като вероятно тук става въпрос за изход или еднаквост с Ен-лил или по-точно Бен-Лил, което може да се приведе и като "господарят Лил", което си е пак същото.

Ето това е един нагледен пример как може да разсъждаваме с ума. Но дали е така?

'Като че ли става дума за различни държави.

И това можем да допуснем. Тъй като една част от Българите остава на Балканския полуостров, а другата създава различни Държави, т.е. различни културни центрове в различни точки на Изтока.

Azerath писа: Болг не е ли вълк?! А пък т.нар. славяни имат празник наречен Коляда.

Още Раковски говори за Кан Болг
bgrod.org/Statia/index.php?p=rakovski