Тъжният залез на нацията Статия от 2002 - списание "Ние"

"Ако държавата не намери начин да промени страшните си демографски показатели, България скоро може да премине в небитието

Румяна МИЛЕВА

Българите – народът, който с все по-бързи темпове се топи. Това бе констатацията на Секретариата на ООН в “Population and Vital Statistics Reports” преди четири години. България ще влезе в Третото хилядолетие като страната с най-тежките демографски и здравни проблеми в Европа, бе изводът на експертите. Като анализът им се опираше на основните витални коефициенти на 196 страни в света: население, раждаемост, обща и детска смъртност. Без съмнение, икономическата криза в България, която доведе до рязък спад на стандарта на живот се отрази зле на раждаемостта в страната. Мрачната тенденция се засилва от нестихващия емигрантски поток. Само през миналата година населението на България е намаляло с 220 000 души, сочи последното изследване на Националния статистически институт (НСИ). Цифрата е изключително тревожна като се има предвид, че от 1990 до1995 сме намалели с 284 554 души, а вече почти достигаме тази цифра само за година . 7 929 500 души е постоянното население на страната към 31 декември 2001. При старта на промените, през 1990, сме били 8 669 249 души. Решителното редуциране на броя на населението се дължи предимно на външната миграция и на отрицателния прираст, който вече е минус 12,2 на 1000 души.

Над 700 000 българи са емигрирали от 1992 до 2001, повечето от тях са млади хора. Мнозина, които вече са се устроили в чужбина, едва ли ще се завърнат в родината.

Децата са на изчезване

Просто, защото все повече млади не искат да имат деца.

У нас отдавна е загърбен типичният за края на XIX и началото на XX век “многодетен модел”. Според цифрите, представени от синдикалния експерт Румяна Кралева, средният състав на едно българско домакинство през 1900 е 6,04 човека, през 1905 – 6,18 човека, през 1926 – 5,64 човека, през1962 - 2,9 човека, през 1999 – 2,4 човека. Очевидно българското домакинство е пред разруха. Демографската сигурност на нацията е поставена пред реален риск, алармират специалистите. От първо място по раждаемост в Европа през 1910, днес България е на последно място. 3,2 % от днешните българи смятат, че не трябва да имат деца. Решението им не е толкова изненадващо като се има предвид, че символичните заплати (средната заплата в страната е 120 долара) не стигат да се покрият разноските за ток, парно, телефон и насъщния (ако изобщо имаш работа, разбира се). 61 378 са прекъснатите бременности през м. г., според официалната статистика. Оказва се обаче, че реалната цифра на абортите е далеч по-висока - 162 000 аборта. Това твърди екип от независими експерти, сексолози и акушер-гинеколози, опиращи се не само на данни от държавните болници, но и на информация от 157 частни клиники. Проучването е направено по поръчка на асоциация “Бебето и детето”. Застрашително е паднала възрастта, на която момичетата правят аборти – между 12 и 16-годишна възраст. При 3-5 % от тях резултатът е стерилност, а 35 % срещат трудност при следваща бременност. Според Българската асоциация за семейно планиране, бездетните семейства в страната ни са около 250 000.

Браковете намаляват

и това е трайна тенденция. Ако през 2000 в Отечеството ни са сключени 35 000 брака, то година по-късно те са с 3000 по-малко. 68 180 са живородените деца през 2001 – това е с 5 499 по-малко в сравнение с предходната година. Трийсетгодишният Борислав Симеонов с месечен доход 312 лева с тъга признава, че не би могъл да направи семейство. Той живее с родителите си, които са пенсионери, и е поел повечето разноски, свързани с домакинството. “Ако предприема тази стъпка, ще обрека родителите си на хроничен глад. Не мога да си позволя да издържам жена и деца”. Броят на самотните майки расте - 42,1 % от родените през м. г. бебета са извънбрачни. Коефициентът на раждаемост у нас, в сравнение със страните от Европейския съюз, е с около 2 пункта по-малък - 8,6 на 1000 души срещу 10 - 11 на 1000 в развитите държави. Много са се увеличили преждевременните и мъртвите раждания. Основната причина е ниският жизнен стандарт- непълноценното хранене, стреса, занижената здравна просвета и некачественото здравеопазване. В Плевенска област например, през 2001, мъртвите раждания са се удвоили.

По висока смъртност

България започва да се приближава до Африка, която е с най-лошите показатели. Не е за вярване, че Отечеството ни, в което здравеопазването преди 12 години бе сред най-добрите в Европа, сега е страната с най-висока смъртност на Стария континент. Това, разбира се, се дължи не само на трудностите, през които преминава реформата в здравеопазването, но и на високата безработица (над 1 000 000 безработни!) и произтичащата от това бедност и стандарт на живот под екзистенцминимума; на всекидневния стрес, на който са подложени работещите в “сивия сектор” или в предприятията, обявени във фалит или за приватизация. Много хора в трудоспособна възраст умират от сърдечно-съдови заболявания или рак. Общата смъртност в Евросъюза се движи от 8,8 на 1000 души в Люксембург до 10,9 на 1000 в Дания. У нас този коефициент е 14,7 на 1000. Детската смъртност в България рязко се е увеличила – ако през 1988. тя е 13,6 на 1000 живородени, то сега е между 15 на 1000 в градовете и 18 на 1000 в селата. А, ако погледнем към европейските страни, ще установим, че коефициентът на детската смъртност е до 5 на 1000 живородени деца във Финландия, Швеция и Исландия и от 5 до 10 на 1000 живородени в Дания, Норвегия, Ирландия, Германия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Люксембург.

Българското население застарява

е поредната лоша констатация. Средната възраст на живеещите у нас през 2001 е 40,1 г. Само преди 10 години границата на средната възраст е била с 2,5 г. по-ниска или 37,5 години. Ако през 1956 пенсионерите са били 14,1 % от българите, през 1996 техният дял вече е 35,5 %. Обезпокоителен е фактът, че от 1995 година насам младежите и девойките под 16-годишна възраст са се стопили с близо 300 000. Населението в трудоспособна възраст намалява – в момента то е едва 4 732 000 души. Мнозина напускат родните градчета и села и тръгват към столицата и големите градове в търсене на препитание. Последното преброяване, направено през 2001 показва, че вече всеки седми българин живее в София. Да вземем съдбата на великотърновското село Бойчиновци. Преди 40 години жителите му са наброявали 2200 души, днес животът в него е замрял – тук са останали всичко на всичко трима души над 70-годишна възраст. През последните седем години 13 000 родопчани са напуснали родната планина - хранилница, а националната идея е ценност за едва 7 – 8 % от младите хора, посочи преди година изследване на “Алфа рисърч”. Повече от половината частни стопани отговарят, че сега не биха се решили да развиват бизнес, защото смятат държавата си за враг номер едно на частната инициатива. Близо 80 от 100 родопчани живеят в страх от безработицата. Ако вземем Родопите като умален модел на България, изводът е прозрачен - мнозина са готови да отидат зад граница не само на гурбет, но и за постоянно. Героичната история, уникалните песни, чистият въздух, природната прелест вече не могат да противостоят на лишенията, на които са изложени жителите на най-гъсто населената планина в България. Много села в Монтанско, Кърджалийско, Видинско, Хасковско и Ловешко вече са обезлюдени.

Дано не се потвърди прогнозата

на Института по демография към БАН , че към 2020 българите ще бъдат не повече от 6,6 милиона. Едва един от пет българи днес е под 20 години, а в началото на ХХ век младите хора са били половината от населението. Специалистите и медиите не спират да алармират за демографския срив у нас. И, ако държавата не намери механизми за стопиране и преодоляване на тези страшни демографски показатели пътят на България към икономическо възраждане и оцеляването ни като нация остават под въпрос.

Случаят “Делян”

Делян Гълъбов, който се роди в първите секунди на 2002, бе избран за “Бебе на годината”. Родителите му и цялото село Оряховец в смолянската община Баните бяха щастливи от този факт. Освен наградите на сп. “Девет месеца” – бебешка количка, дрехи, детски храни за цяла година, семейството получи и подарък от кметството – пералня “Индезит”. Интересна е реакцията на бащата, който владее три занаята – дърводелство, ВИК и строителство: “Ако имаме такъв късмет и през следващата година няма да се налага да ходя на гурбет”. Но може ли всяко новородено в България да бъде “Бебе на годината”, с една дума да се живее от награди?! Ето и следващите думи на таткото: “На двете си деца (Дилян има брат Денимир) пожелавам да получат добро образование, да имат хубави професии и да останат да живеят в Родината...”

Бъдещето ни – в задънена улица?

Колкото и да ни е криво, децата ни, нашето бъдеще, живеят в силно агресивна среда. Детството им е изпълнено с информации за престъпления и бедност, заети родители на границата между апатията и нервната превъзбуда, дебнещи около училищата наркопласдьори... Символичните детски надбавки в размер на 15 лева не стигат дори за обувки. Изгубени между “Аз съм българче” и американския кеч, между любовта към родната земя и желанието да я напуснат завинаги, за да не повторят участта на родителите си. С много информация в главите си и малко или почти никакъв сантимент, предимно отрицаващи, отколкото утвърждаващи. Въоръжени с грубост, която може би служи за прикритие на тяхната ранимост, и която за жалост постепенно се превръща в тяхна втора природа сред враждебния свят, в който са потопени. Деца – жертви на насилие и деца-насилници, деца – наркомани, деца в неравностойно положение, деца, които не вярват в бъдещето си... Те са малко и тъкмо поради това имат нужда от защита, от гаранции за техния утрешен ден не къде да е, а тук – в България. Само, че за това е необходимо техните родители да имат достатъчно платена работа, която да им осигури не само прехраната, но и достъпно образование, условия за физическото и моралнотна им здраве."

members.tripod.com/nie_monthly/nie4_02/rumjana-nie.htm

Хайде да поговорим какво е нация и национализъм!

Нация е исторически създала се устойчива общност със еднакъв език, еднакви обичаи и традиции, също така и със еднакви гени(но заради смесването на расите това със гените е почти неприложимо) Следователно циганите и всички други етноси, който не зачитат нашите обичаи език и традиции не могат да бъдат от нашата нация - толкова е просто

Ето какво пише във уикипедия

"Национализмът е съзнателно чувство на принадлежност към дадена нация и съзнателна подкрепа на националната държава и/или на националната доктрина. Национализмът е идеология, ориентирана към запазване или подкрепяне на съществуването на дадена нация и е тясно свързан с идеята за държавността. Националистите смятат формирането на нация и съответно на национална държава като висша стъпка и крайна цел на развитието на народа, към който принадлежат."

уикипедия

Първо говориш за демогравския срив, след това намесваш нация и национализъм. Единствената връзка между трите понятия е водената негативна политика от 1944 насам.

Sinclaire писа: Първо говориш за демогравския срив, след това намесваш нация и национализъм. Единствената връзка между трите понятия е водената негативна политика от 1944 насам.

Ами демографският срив е свързан със нацията ни! А национализмът може да ни спаси. Политиката е негативна тъй като от 1944 националисти във политиката не се допускат.

Хунор писа:

Sinclaire писа: Първо говориш за демогравския срив, след това намесваш нация и национализъм. Единствената връзка между трите понятия е водената негативна политика от 1944 насам.

Ами демографският срив е свързан със нацията ни! А национализмът може да ни спаси. Политиката е негативна тъй като от 1944 националисти във политиката не се допускат.

Така е Хунор и в подкрепа на твоите думи и като допълнение към темата ще цитирам част от "Записки по Българските страдания"

..........
Физическото мълчание като заплаха е заменено с финасовото презрение като реалност.Политическите ограничения и угроза за уволнение са преобразени в унижение, безразличие и беззначение.И безработица.Честите обещания с още по-нечестни възвания.По-лесно е да се самоубиеш, отколкото да риеш като торен бръмбар....Торен бръмбар?Какъв страхотен шанс е да си бръмбар,ядящ лайна.И да си безгрижно безропотен в точната си среда.
СЛОВОТО И
СВОБОДАТА
и Свободата на словото у нас вече не струва пукната пара.Вече на всички всичко им е все едно.В правото си да говорим,мълчим.
Хората намериха своето място в ерархията на еднаквоста и посредственоста.
АТЕИЗМЪТ НА ГЛОБАЛИЗМА
Дават ни земи,за да има с какво да мотивират послушните ни политици.За да има мир,мирно съвместно съществуване,по-далеч от техния мир и тяхното съществуване.Нали са победители в студената война.Никой не може да ги съди.Докато бяхме техни вътрешни съюзници и кършихме кунки за правата ни на хора,сега вече - цяла вечност - ни предпочитат като животни.В периферията на Европа, в касапницата на Балканите, във фермата за свине от православни и правоверни.
Тук , в изолатора, трябва да се превъзпитаме, да се научим да работим, да усвоим библията на европейските ценности, да ни влезе в главите що е нов световен ред, що е модерно общество, единен световен пазар, глобална култура, късна модерност, закъснял духовен мензис, прекъсната духовност, що е гей парад и правото да ти се дупят в ноздрите.....
Накратко - това, което други народи направиха с други народи за 200 години, ние трябва пак да постигнем в съкратени срокове, за няколко петилетки, и дори седмолетка.За да настигнем пътя на Европа.И понеже тоя европейски път води към Америка, трябва да застигнем Европа, преди да е прекосила преко силите си Океана.Започваме да наливаме основите на нещо, което вече отатък се разпада.
Но връщане назад към природата няма да има.Напред към същото,защото нямаме право на своя избор.На свой път и на нищо свое.
Връщат се към себе си само онези нации, които не са мръднали от мястото си.Защото не позволяват да ги местят.Да ги сгъват и да ги навеждат.
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ КАТО КАМЪК
Празната тенджера не е метафора.Унижението да си безпомощен пред децата си не е литература.Те не проумяват твоята безотговорност на висшист да произвеждаш живот и висши животни, да създаваш себеподобни, а да си некъдърен да ги нахраниш, облечеш и образоваш като хората.Да ги изоставиш, без да избягаш от тях.Да ги изоставиш, защото самият ти си изоставен.От противния ,до доказване на противното,бивш противник.
2001 г.

Хунор, не е ли загадъчно как такива сведения за геноцида над нацията никога не успяват да се появят преведени на чужд език. Светът не знае нищо за случващото се в България. Както например ние не знаехме за причините довели до скорошните събития в Унгария. Чак когато се случиха, тогава се пропука информационната бариера.

Според мен голяма роля играе и това, че западния модел е навлезнал в съзнанието ни доста повече отколкото можем да си представим, защото хората си мислят, че едва ли не трябва да живеят като янкитата, за да са способни да създадат читаво поколение - с кариера и сигурности. Едно време не са планирали живота на едно дете още преди да го родят....и не са се чувствали безпомощни и мизерни за това, че не са могли да отделят нужното време на детето - раждали са, умопомрачавали са се от работа по ниви, фабрики, войни едно друго и са вървяли напред. Просто хората са имали повече кураж и са били по-устойчиви психически....

С две думи - множат се нуждите и психическата зависимост от тях и от живота изпълнен със сигурности, но надали е имало период в историята, който да е давал такива гаранции на родителите, каквито търсим днес и това не е пречило да има многодетни семейства.

Това, според мен, е проява на слабост към новата система, което е и нейна цел!
Възхода на цивилизацията създава нови удобства, но също така поробва човека правейки го по-зависим и лабилен...по този начин всяко важно решение на индивидуалния човек за живота му е косвено регулирано от държавата и управниците - според техните планове!!! За това демографското положение на всяка западна страна е чиста отговорност и машинация на управниците!!!

Просто едно време е имало многодетни семейства,защото хората са живели по законите на естествения подбор, а на ден днешен уж се залага на качеството, а не на количеството....

Bell писа: Според мен голяма роля играе и това, че западния модел е навлезнал в съзнанието ни доста повече отколкото можем да си представим, защото хората си мислят, че едва ли не трябва да живеят като янкитата, за да са способни да създадат читаво поколение - с кариера и сигурности. Едно време не са планирали живота на едно дете още преди да го родят....и не са се чувствали безпомощни и мизерни за това, че не са могли да отделят нужното време на детето - раждали са, умопомрачавали са се от работа по ниви, фабрики, войни едно друго и са вървяли напред. Просто хората са имали повече кураж и са били по-устойчиви психически....

С две думи - множат се нуждите и психическата зависимост от тях и от живота изпълнен със сигурности, но надали е имало период в историята, който да е давал такива гаранции на родителите, каквито търсим днес и това не е пречило да има многодетни семейства.

Това, според мен, е проява на слабост към новата система, което е и нейна цел!
Възхода на цивилизацията създава нови удобства, но също така поробва човека правейки го по-зависим и лабилен...по този начин всяко важно решение на индивидуалния човек за живота му е косвено регулирано от държавата и управниците - според техните планове!!! За това демографското положение на всяка западна страна е чиста отговорност и машинация на управниците!!!

Просто едно време е имало многодетни семейства,защото хората са живели по законите на естествения подбор, а на ден днешен уж се залага на качеството, а не на количеството....

Така е. Затова и аз обърнах кормилото към изначалната социалност - Природата, откъдето тръгва всяка една човешка социология след това.
Това, което се опитва Системата е да откъсне човека от Природата, от онова Божествено вътре в него и да я замени като напълно да го подчини и постепенно разруши.
Ние забравихме онази взаимна радост на това, когато ти даваш на Природата своята човечност, тя да ти се отблагодари със своята Божественост. Ето този взаимен прилив на одухотворяването твърде много ни липсва и това нещо се пренася в човешките взаимоотношения, където неизменно присъства всичко негативно. От това след това заболява и социалната общност.
Така човек забравя за онзи процес на одухотворяване, който го правис все по-божествен, който го връща към неговата Същност.
Затова няма да се чудим на бунта, който Природата прави срещу нас.

Чрез такива текстове с ДВОЙНА насоченост, като тази статия, нетинфо се цели да всее страх в нашите жени да не раждат и нацията да залезе.Никаква констатация не е това, а умишлено насочване на мислите на бъдещата майка, която мисли да има семейство и да ражда деца, да се страхува от предстоящото...Така мисля аз.

Страхът от раждане (токофобия) - едно обяснение на демографската криза

Статистиката показва, че всяка една от седем жени се страхува да ражда, а при бременните този страх е практически при 100-процентов
01.11.2007

Има още едно обяснение на демографската криза, която през последните десетилетия се изразява в катастрофалното намаляване на раждаемостта в повечето европейски страни, твърдят учени.

Според тях, никакви социални мерки и пропаганда не могат да поправят ситуацията, защото проблемът не е от такъв характер - много от потенциалните майки просто изпитват панически страх от самото раждане.

За това чувство дори е измислено специалното название в психологията - токофобия. То е толкова разпространено, че спокойно би могло да бъде причислено към "болестите на века", твърдят британски учени, цитирани от Би Би Си.

На специалистите е безкрайно трудно да се справят с този страх. Повечето представителки на нежния пол не признават, че не желаят да имат деца именно поради ужаса да ги родят. Много момичета споделят пред своите психоаналитици, че приемат по три вида различни противозачатъчни едновременно само и само да не забременеят.

Наскоро известната актриса и носителка на "Оскар" Хелън Мирън призна пред журналисти, че е бездетна именно заради токофобията си. Тя сподели, че на 13-годишна възраст е гледала филм, посветен на темата за раждането и майчинството, който я е травмирал силно и завинаги.

Изследователите смятат, че повечето случаи на токофобия се коренят именно в детството - чутите разкази за тежки раждания, филмите с натуралистични кадри, а и самият опит от раждане могат да отблъснат жените дори само при мисълта за деца.

Най-неприятните случаи на токофобия са когато тя се появи по време на самата бременност. Статистиката показва, че всяка една от седем жени се страхува да ражда, а при бременните този страх е практически при 100-процентов.

Смята се, че най-доброто средство за борба с токофобията е да се знае всичко за процеса на раждане, но на практика това не е така, смятат британските психолози:

"Повечето жени не желаят да знаят за трагични случаи, свързани с появата на дете на бял свят, а да отидат в родилния дом с позитивни емоции, надежда и добро настроение".

Майките, които често казват на бременните си дъщери "Раждането е нещо ужасно", също лишават децата си от необходимата подкрепа.

"Най-безобидният" вариант на токофобията е стремежът на жената на всяка цена да убеди лекарите в необходимостта от цезарово сечение, тъй като хирургичната операция е прогнозирана и по-малко болезнена.

Токофобията най-общо бива два вида. В първия случай тя се среща при бездетните жени и е следствие от отблъскващо впечатление, получено в годините преди 20. Във втория - при майките, които вече са имали трудности при раждането на първото си дете.

Днес не са известни никакви специални начини за предотвратяване на това състояние. Намесата на психолог или психиатър дава най-добрите резултати.

Успокоителните препарати също оказват някакво въздействие, макар и не толкова съществено, но не трябва да се забравя, че бременните жени не бива да злоупотребяват с лекарствените средства.
Zdrave.bg

news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1118665

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Българийо,
вече готов ти е гроба
стоиш до пръста,
събрана за тебе на куп…
Знаеш, кръвта ти е страшна,
кръвта ти е мръсна
от всякакви курви…
Защо да живееш тогава…
на пук…?
Така те обичам…
но смъртно си болна
и отърване няма.
Хвърли си бастуна,
подпри се на мене,
ръката си дай да целуна…
От тебе,майко, не мога да крия-
така те обичам…
и те дарявам с …евтаназия.

05.11.2007.
гр.Нова Загора , д-р Стефка Данева