Малки идеи с приложения за работни места Евтини идеи,които могат да се реализират

1.Много интересен софтуер за управлeние на оборудването на болници клиники и др. www.empowering-people-network.siemens-st...management-software/
- www.medinternational-us.org/
- видео
Опис на болнично оборудването на болницата и проблемите с оборудването. Така има по добър оглед за техници, работници, министерство и може да доведе до ефикасна, съвместна работа.Намаляват се разходите, има нагледност на текущите техники и проблеми с уредите, ако трябва поправка или специална резервна част. Започната е тестова фаза през 2012 и вече доста първоначални проблеми, задръжки и страхове са локализирани и са намерени решенията. Цената на цялото мероприятие с разбратки и въвеждане, разходи за персонал в Занзибар възлиза на около 27 400 евро. За следващите страни сумата ще е по-ниска. Taка също се знае, какво има или няма дадената болница и някоя чужда болница веднага може да види, какво може да дари и да е полезно или да се намерят бързо нужни резервни части на уреди.
2.Идея за превозно средство за лесно предвижване в града и на село. Батерията държи до 60 км. Удобно е и за стари хора, дори и за отдалечени населени места при наличие на път. Превозното средство притежава компактност, затова може да се пренесе лесно и удобно във влак и автобус. Отпред може да се сложат една върху друга две касети с напитки, бира, вода. - www.greenpack.de/en/index.html
3. Възможност за екологичен, евтин транспорт на стоки и предмети - velogista.de/ . Нужно е наличие на път, улица. До 25\h, товароспособност 250 кг,задвижването е на елекрически принцип. С такъв вид колела може да се основе малко логистично предприятие, което да доставя екологично (без допълнително замърсяване на въздуха) в градски условия стоки от А до Б. Подходящи са всякакви неквалифицирани, но отговорни безработни. Също превозното средство може да се отдава под наем за пренос на вещи и т н.
4. Kъща от пластмасови бутилки, напълнени с пясък по проект в Нигерия . В България може да се пробва от ентусиасти за строене на бараки за инструменти или подслон за животни и др.. Пластмасови бутилки има изобилие.
5. Мебели от картон - roominabox.de/collections/all и www.pappmoebelshop.de/wohnen.html

Завръщане на конопа (Cannabis sativa) в Европа дори в текстилната индустрия.
Вече има доста успешни опита, за произвеждане на био дрехи (тениски, ризи, панталони, раници, чанти и дори дънки) от коноп и коноп плюс памук в Европа по няколко проекта. Създават се и балсами от коноп с примес невен, за ползване върху кожата, шампоани от коноп с невен и алое вера, душ гел, сапуни, лосиони и т н. Също хранителни продукти с участие на коноп като олио от коноп, обелени семена от коноп (омега 3), песто с коноп, марципан с семена коноп, шоколад със семена от коноп,горчица с коноп, брашно от коноп, сироп от цветове на коноп с лимон и мн. мн. др. Коноп се отглежда на големи площи в Италия, Франция, Германия,Чехия, Великобритания,Холандия (Холандия излиза от списъка, защото конопа има там и други приложения...) за строителна,хартиена, текстилна,строителна (Hempcrete, за еко-къщи; както и за създаване на материали за изолация), автомобилна (вътрешна облицовка на врати -Matrix Polyethylen PE или за жабка на арматурното табло на кола-Matrix Polypropylen PP),хранителна (примерно като вид конопено мляко-в нета под Cannabis Milk или Тrinkhanf, бира от коноп-инфо в нета под Cannabis beer или Hanfbier) и фармацевтична индустрии . Възможност за включване по-масово и на други желаещи от различни ЕС-членки като България.Конопът не е така притенциозен и има нужда от по-малко вода от памука, няма нужда от пестициди, задушава плевели,прогонва вредители. Конопът предллага добра възможност за рециклиране и има нужда от по-малко енергия и химични вещества при обработка. Тече завръщане към индуастриалния коноп в цял западен ЕС, защото предлага просто разнообразни преспективи за приложение.
Проекти с шафран. Изключително успешни примери в ЕС. Възможност за навлизане по-масово и в България. Възможност за ползване на тютюневи владения за засаждане на шафранов минзухар в Родопите. Съществуват множество купувачи за подправката шафран в цял ЕС . В процедурата по брането може да участват трайно безработни.
Примерно обяви за търсене на сътрудничество и ставане на производител на конопено мляко (Легално!): www.hanfmilch.at/Trinkhanfproduzent-werden Има голямо търсене за конопено мляко, защото конопеното мляко е полезна, здравословна напитка и произвеждането й на място в България, също би създало трайно работни места (недоразбрана административна бюрокрация). Най-добре пътищата да са къси при сеене, бране, производство на конопени продукти (в случая конопеното мляко).

Какъ, конопъ! Ами нали е забраненъ?! Той лекува "нелечими" болести. Но да знае някой къде може се намери?

В повечето ЕС-страни няма забрана за сеене на индустриален коноп, но има няколко правила за земеделците, които се захванат с това начинание. В България сеенето на коноп се затруднява не от забрана,а от недоразбиране на европейските закони от глупави министерски кадри и излишна бюрокрация, за да се правят на важни. Трябват лабораторни изследвания за посевния материал и дистрибутор. С дистрибуторите съществува проблем, но от административна гледна точка.
От това страдат самите земеделци в България. Tрябватнови оправни дистрибутри в България, те могат само да спечелят, от там и държават ще спечели с повдигнатите данъци. С бюрокративна, недонаучена, злобна администарция може само да се търпят загуби!!! Цялото земеделско министерство трябва да се уволни и прочисти от надменни кадри, без конкретни знания и способности. Трябва желаещите да сеят коноп и да произвеждат конопени иделия да им загреят телефоните и да им препълнят пощите с писма с упреци. Иначе министерските кадри няма да почнат да работят и да се образоват в сферата на конопа. Те не са инициативни, не искат да работят за България и от там идва лъжата, че е забранено сеенето на индустриален коноп. За нещо, което е забранено, не трябва да се работи и образова...
За безпроблемно сеене на коноп в България и избягване на българската бюрократична машина трябва да си поръчаш семената от сертифициран дистрибутор от Франция, Германия, Италия, Холандия, да сравняваш оферти и това затруднява и забавя. Може да има подобрения последната година. Защото ако производителите се оплачат в Брюксел, ще следват санкции за България за пореден път, че попречва на производителите да сеят нормално коноп, както е в цивилизованите държави. Конопът търпи преоткриване и интереса е голям. Няколко индустрии се избиват за реколтите от коноп, защото има повече търсене от предлагане.
Kаталога за сортовете в ЕС: ec.europa.eu/food/plant/propagation/catalogues/index_de.htm -> ec.europa.eu/food/plant/propagation/cata...gri2011/index_en.htm -> ec.europa.eu/food/plant/propagation/catalogues/agri2011/63.html
В ЕС са допуснати за сеене над 40 сорта коноп като някой допълнителни сортове се допускат за сеене за определен срок (напр. само за 2014г или само за 2015 г, може да сееш специален сорт коноп X или Y).

Следваща възможност е отново завръщането на аспержите по българските земи.След Освобождението до Втората Световна война България е произвеждала и изнасяла аспержи. След това аспержите ги затриват в България по неизвестни причини, вероятно като капиталистически витаминен коктейл. В момента се ядат доста аспежи на Запад, те си ги произвеждат скъпо с пари за аспержи от ЕС, а останалото количество идва от Гърция (пак брани от нископлатени българи). Аспержите от Гърция са с много ниско качество,сухи или гнили,недогледани, но заради европейски договори ги толерират и аспержите, платени с пари от ЕС,завършват в кофата на супермаркетите в цяла Европа.
България може да блестне с качество и трудолюбие и за нула време да завладее пазара на аспержи в Европа, както е било някога. Същото продължава да важи и за лавандула,динкел, рози (да се спрат договорите за скъпо розово масло от Турция в ЕС), шафран и мн. др. ...
Освен това при откриване на сезона за бране на аспержи може да се организира и туристическа атракция като царица на аспержата или еко туризъм (за допълнителни доходи на безработното население), свързан с бране на аспержи от туристи, курсове по готварство, разходки с туристически гид и обесняване, как се сади аспержа, добив, особености по брането, приложение, консумация на пресни аспержи и българско бяло вино (и при виното безброй възможности за туризъм, но първо трябва да се разбие българската (и налазилата френска и др.) винена мафия, която продава ниско качество българско вино на безумни цени, двойни на средните европейски, или да не се стига вече до парадокс, че българските вина са по- евтини до 2,3 лева в Европа, а същите са по-скъпи в България), малък селски музей или дори стая посветени на аспержата и т. н. Нищо ново, а копиране на вече разработени модели и обогатяването им, с цел оживяване на райони, където има масова безработица и безнадежност.
Динкелът (древната пшеница, спелт) остава като недоразвита ниша. Говори се много за здравсловния характер, но масово не се предприема нищо, за да стигне тази пшеница на поносими цени като съставка, в различни продукти, масово до домакинствата. Защо да се купува Aлнатура Динкел от ДМ или подобни, като може да се развие самостоятелно с български работни места, а не чужденци да богатеят. Пазарът е голям и има място за нови играчи или изместването на стари.
Пазар и място има и за различни зеленчуци като бамия или плодове катто череша, за да се измести Турция като основен продуцент и износител. За динята може да се измести Израел, Гърция и Испания. За това е нужно само да се сключат съответните договори и юридическа подкрепа от министерска страна, но министерството на земеделието е корумпирано и небългарско. Със съответните договори и политика няма гръцки, македонски, полски, турски и испански плодове и зеленчуци да подбиват българския пазар,да заличават работни места и да утежняват кесията на крайния потребител. България агресивно ще покрие нуждите на собствения си пазар, цените ще паднат, ще има повече заети в тези сектори и ще има работни места дори да се извършва износ, от там внос на капитал, който да се вложи в нови структури и производства.
Проблемът с надути цени на домати също ще се реши при желание бързо. Не може доматите в Европа да струват на една трета до една четвърт от цената на домата в България, без значение местни или внос. Българските заплати са много по-ниски от европейския стандарт!
Идеи и концепции за екологична ниши за садене на растителни култури в планински и хълмисти региони в случая: Южен Тирол Костилкови плодове, билки, цветя, ягодови плодове (ягоди, малини, къпини),определени зеленчуци. Проектът се казва NiKuPas (във Вишгау и Виптал, Юж. Тирол)

Гръцките аспержи идват от Larissa, Galatades, регион Pella, Кавала и др. В Galatades има над 140 продуцента на аспержи, обединени в ILIOS. сами изнасят над 1.800.000 кг аспержи с не особено добро качество, по-скоро сух, отколкото пресен продукт, с грозни кафяви петна. Има и див вид аспержи, събирани на Chrissi (Gaidouronissi) и Koufonisi , които струват 20-25 евро за кг .В Кавала (Кavala Coop) извозват аспержите с Български камиони с благоевградска регистрация. Крайна дестинация от Кавала се явява Щутгарт.

Пазарът за аспержи е отворен,има голяма свободна ниша. С качество и сериозност, може бързо да се изместят гърците, дори мароканците. Няма смисъл да се произвежда аспержа в България, за да се транспортира за Гърция и те от там да я продават в ЕС. Малки играчи-производители остават Испания, Унгария, Холандия, Италия и естествено Перу ( 3 седмици с кораб до Европа, хладилно охлаждане). В Германия се плаща за сезон 2015 по 7,4 евро на час за "бране" на аспержи, в Гърция -3,95 евро по официални данни. Съществува черен пазар за работници, за който институциите успешно си затварят очите или далаверата с заети работници към български фирми отдаващи на лизинг берачите към чуждия предприемач с площи апержи за бране. Българите остават здравно и пенсионно застраховани в България, което е явна измама.
Аспержа (Asparagus officinalis).На пазара се среща бялата (под земята) и зелената (над земята). Зелената е по-търсена и по често по-скъпа (в зависимост от договора). В Гърция произвеждат бялата аспержа.Ако не се пръска, може да се продава под Био и да струва двойно и тройно на пръскан продукт от Гърция. Няма Нужда да се сее разсад от Южна и Северна Америка и да се създава зависимост към Монзанто и останалата банда. Трябва да се спре с разсада от Калифорнийските видове налазили Европа в зеленчукова и овощна насока.В Европа си има предостатъчно сортове.
Пазарът с голяма печалба от аспержата е главно във Великобритания, Австрия, Швейцария, Германия. За успешната продукция носеща печалби трябва да се мисли и за съхранението до пазара и хладилната техника за това, за да е скъп продукт с добро качество и цена,а не сух,кафяв или гнил. Транспортът до Западна Европа трае 2, 3 дена,а Англия 4-5 дена.Като стигне продукта трябва да е свеж и с вкус. Пръсканите аспержи от Гърция и Испания имат вкус на нищо, залежават и изгниват по магазините.
Евенетуално в началото може да се тръгне с фирми и договори, които са на българския пазар и имат собствени логистични структури като Лидл И Кауфланд и подобни. Те имат пазар в цяла Европа.
Цената на аспержите варира от година на година, от пазар на пазар и от сорт на сорт. В средата на реколтата цената на аспержата в Германия през 2014 стига до средно 673 евро за 100 кг. А през сезона 2013 стига дори 1178 евро/100 кг, защото пролетта идва късно и има голямо търсене. Всяка година има повече купувачи от аспержи,потреблението и пазара растат. Гръцката бяла аспержа върви средно (зависи от формулата) ок. 329 евро/100 кг, холандската 650 евро/100 кг, италианска аспержа средно 436 евро/100 кг, испанска 421 евро/100 кг und немска дори до 768 евро/100 кг.Примерни немски цени за сезон 2015 от продуцент, които се променят дневно: www.spargelhofwenner.de/tagespreise/ Има и на български на страницата, защото имат български берачи в Hilter am Teutoburger Wald. - www.spargelhofwenner.de/pabothnun/

Koнсервираната в буркан аспержа също е много търсена. Един малък буркан върви 1-1,20 евро за крайния потребител. Пазара на киселата краствичка се изнесе почти в Индия. От там транспорта до Европа струва от 1 до 3 евроцента. Турция също бързо завзема големи дялове в индустрията на консервирани краставички в ЕС, България е още в зимен сън.
Ягодите и ябълките за продукцията на йогурт в Европа също идват от Азия. България лесно може да навлезе в пазара и да вземе голям дял. В България може да се произвеждат отново масово ягоди, ябълки и краставици. Пазар има, безработни също,трябват само договори и министерска политика в тази насока, подкрепа.

Динкелът освен всички приложения се продава и във възглавници като природен био продукт с бъдеще www.greenfibres.com/product/52/60024/organic-spelt-pillow.html или www.bien-et-bio.com/nuque-epeautre.htm или natur-shop24.de/dinkelkissen/index.html
Примерни цени за черешови костилки за пълнене на възглавници и подообно: natur-shop24.de/kirschkerne-kirschsteine/index.html . Също идея и отворен европейски пазар с с търсене в био сектора.
Цени на аспержите за краен потребите на централния европейски пазар за начален сезон 2015: Немски аспержи старт - 19,90 евро за кг, до след няколко седмици до 10 евро за кг, гръцки аспержи 8 евро за кг, испански аспержи 6 евро за кг.

Модераторите, в никакъв случай не трийте този последен пост с три точки от Трак. Това е хакерска атака през нейният профил. Нека си остане така.

Заем от банка? Забрави... Пак е наранил чифутите и в момента, докато изплаща заема, пак работи за тях. Това не е работа. Това е модерно робство. Тука си трябва Старата Българска държава - инвестиция в младите и в земеделието, а не - саниране и магистрали. Нещо подобно е опитал Тодор Живков с младежката република "Странджа-Сакар". Ех, сега да има някой, тъй да инвестира в мене, както едно време, да инвестира да живея на село, абсолютно постоянно. А не да бродирам между града и селото, т.е. да се налага да слизам в града, за каквото и да е. Щото мразя да слизам в града. А те ме карат да правя туй, дето мразя. Е, как нема да им чукам всеки ден майките? Всеки ден, че ги... ъъъ....

Предизвикателството да си фермер
Как започнал 26-годишният Юлиан Георгиев от Костенец и къде е днес

www.agrotv.bg/p_3920Predizvikatelstvoto-da-si-fermer.html

Йордан_13 писа: Модераторите, в никакъв случай не трийте този последен пост с три точки от Трак. Това е хакерска атака през нейният профил. Нека си остане така.

Не е атака. Не успях да изтрия коментара, без мод права и понеже беше по друга тема, оставих празно, за да добавя впоследствие.

Торене с продукт, произведен от отпадаци на вълна от овце, който се използва за торене.Идеята идва от Южен Тирол и е подходяща за зеленчуци, плодове, билкови растения, балконни растения и мн. др. Идеята хрумва на Георг Тайнер, които отглежда зеленчуци и овце. Има много отпадъчна непрана вълна и решава да я използва като тор за зеленчуците. Георг Тайнер пресмята, че една от овците му дава 3-4кг вълна годишно, а в Южен Тирол има над 50 000 овце. Стопаните на овцете имат също проблем, какво да правят с токова вълна, защото няма пазар за всичката непрана вълна там. Годишна продукция на вълна от Тирол - 150 тона, от който 60 тона се изнасят, 30 тона се преработват в Тирол, но за останалите няма купувач. 60 тона трябва да бъдат изхврляни всяка година и от там на Тайнер му хрумва да се преработва вълната, за да се ползва като тор, защото повечето животновъди има и земеделска продукция. Торта се определя като органична, подходяща за дълготрайно торене , съдържаща 9% азот. Над идеята се работи още и през 2015, и се до осъвършенства за нови приложения и видове. Торта има и положителни резутати в друга насока - отблъсква охлювоподобни, които нападат растителните култури. Над идеята за ползване на вълна като тор се работи отдавна,с разлини резултати, но е хубаво животновъдите сами да се заемат с подобни идеи,да проявят самоинициатива,а не да купуват такива от Монсанто и компания. Присъединили се партньори: www.wollwelt.it/it