Важно за епофизата

Всички знаем, че т.нар. трето око всъщност е епофизната жлеза в нашия мозък, който се намира между двете външни очи, вътре в черепа. Освен въпроса за третото око мога да засегна и други въпроси без да искам, но той си е основния в този пост. Що се отнася до тези, които са го развили, т.е. отворили са го и са използвали максималния му потенциал може да се каже много и все ще има още много какво да се казва. Примери за това са Нострадамус и Ванга, поне най-явните. Има и още не малко разбира се.
Също така знаем, че фактически, същински няма разлика между сега, преди и после, т.е. между миналото, настоящето и бъдещето - няма разлика, всички те са едно! По този начин не ни трябва никаква машина на времето каквато искаха и искат да направят много физици, защото тя е в самите нас. А не знам дали и на практика може да се създаде такава машина или само на теория.
Така или иначе искам да попитам дали в миналото българите са правили нещо със или по отношение на третото си око. Има ли такива данни? И дали днес, може да си развием духовния поглед и да виждаме напред и назад във времето, дали това може да стане с практика или си е заложено предварително?

П.С. Искам да допълня изложението си с картината на Микеланджело "Бог дава живот на Адам" с интерпретацията, че това е един вид отваряне на третото око, т.е. след като прогледнеш се доближаваш до Бог и едва тогава започваш да живееш истински. Вие как мислите?
upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7...2-Sistine_Chapel.png

..."миналото, настоящето и бъдещето - няма разлика, всички те са едно.." Първото е минало,в другото живеем,третото още не е дошло.Би ли изяснил?

Да, бих обяснил или най-малкото, бих се опитал.
Според теб, за теб, а и за всички нормални хора от вида хомо сапиенс, според определени корективи на определени субекти има разлика между минало, настояще и бъдеще. Според мен също е така, но от субективна гледна точка, т.е. аз живея в настоящето и знам, че е имало неща които са се случвали и които ще се случат, но знам че обективно, извън и независимо от моето съзнание и представи, съществува друго време, обективно и единно, което в цялостта си е едно и за него няма такива разделения, но ние го виждаме от определена гледна точка, зависи къде сме поставени в това време.
Примери могат да се дадат както с близнаците, които се движат около Земята, така и с това, че ние не виждаме истинските предмети, независимо от нашето съзнание, така както биха съществували, а виждаме тяхното отражение посредством светлината. В този смисъл също сме някъде "назад", защото светлината има някакъв максимум от скорост, с който ние се съобразяваме.
Така че, в този смисъл времето е относително, но за човешкото съзнание, иначе то си е абсолютно. Това го доказват пророците. Как могат да виждат събития, които още не са се случили за нас? Ами причината е, че има една времева линия, а тези ясновидци са застанали в друга позиция и за тях бъдещите събития са минали. Както се казва Бог не играе на зарове, т.е. когато доминото се бутне всичко си пада по реда и нищо от този ред не би могло да се промени, тук действа желязната обективна необходимост, т.е. всичко да се случи така, както е предопределено.
Надявам се да съм бил ясен в опита си да обясня. Питай, ако не разбираш нещо. Надявам се да се получи интересна дискусия.

Благодаря за пояснението.То тези неща са малко "висш пилотаж" и трябва известна подготовка и нагласа,за да се проведе дискусия.От това тук виждам два момента-субективен и обективен.Според субективният има минали неща,преди да сме родени и това е факт.И може би ще станем свидетели,а може би не,на неща,които предстои да се случат.А предметите пипаме с ръка.Логично нали?Сега,интересно е откъде идват познанията и убедеността за другата -обективната позиция?Нали разбираш,не отричаам,нито отхвърлям,просто търся логика,някаква основа.

Моето скромно мнение е, че човешкото съзнание се намира в "затвор" без стени. И има петима "надзиратели" които ги държат здраво. Какво имам предвид. "Затвора" на съзнанието, според мен е нашата телесна обвивка, а "надзирателите" са нашите сетива. Обоняние, слух, зрение, осезание и вкус. Човек не вярва на нищо което не е "проверено" от тези "надзиратели". Смятам, че хората съумели да развият своето "вътрешно" зрение, са загубили някой от "пазачите си. Например жената към която изпитвам дълбока почит, Вангелия Гущерова или както е по-известна, Баба Ванга. Тя е загубила зрението си и може би, казвам може би защото не съм сигурен, тогава е развила "вътрешното" си зрение. Допускам, че има и други начини за развитието му, но не ги зная, за това и не смея да говоря за тях. Въпреки това смятам, че вътрешното ни зрение, или нашето "трето" око може да бъде събудено. Щом го имаме, защо да не го използваме? /Де да знаех как.../ Темата ми се струва доста имтересна и бих искал и аз да получа повечко информация по въпроса. Ще чакам развитието и. Бъдете здрави.

Моето скромно мнение е, че човешкото съзнание се намира в "затвор" без стени. И има петима "надзиратели" които ги държат здраво. Какво имам предвид. "Затвора" на съзнанието, според мен е нашата телесна обвивка, а "надзирателите" са нашите сетива. Обоняние, слух, зрение, осезание и вкус. Човек не вярва на нищо което не е "проверено" от тези "надзиратели". Смятам, че хората съумели да развият своето "вътрешно" зрение, са загубили някой от "пазачите си. Например жената към която изпитвам дълбока почит, Вангелия Гущерова или както е по-известна, Баба Ванга. Тя е загубила зрението си и може би, казвам може би защото не съм сигурен, тогава е развила "вътрешното" си зрение. Допускам, че има и други начини за развитието му, но не ги зная, за това и не смея да говоря за тях. Въпреки това смятам, че вътрешното ни зрение, или нашето "трето" око може да бъде събудено. Щом го имаме, защо да не го използваме? /Де да знаех как.../ Темата ми се струва доста имтересна и бих искал и аз да получа повечко информация по въпроса. Ще чакам развитието и. Бъдете здрави.

Така или иначе искам да попитам дали в миналото българите са правили нещо със или по отношение на третото си око. Има ли такива данни? И дали днес, може да си развием духовния поглед и да виждаме напред и назад във времето, дали това може да стане с практика или си е заложено предварително?
===================================================
В темата за Щутград засегнах този въпрос. Дори си мисля, че там деликатно подметнах,че третото око е било преди и физически орган, а днес то ще работи повече като център.
Да, ние сме използвали неговата сила, но по предназначение. Данни, ще видиш в темата за Щутград, когато довърша публикуването на снимки в Галерията за Централната част.
Третото око като център има три нива: на астралното ясновиждане, на ментално зрение (четене и виждане на мисълта) и на духовното прозрение. В древността най-много е работено с първата степен, по-рядко с втората и само единици с третата. Затова днес се обсъжда повече първата, но не тя, а третата е най-важната, защото изпълва центъра и дава възможност да се работи с висшите му функции.

С практика само ще възбудиш центъра и толкова. Може да не си готов да си навлечеш неприятности. Възбуждането на центъра е кратко, но поради неподготвеност на материята ти като цяло, той няма да се събуди, а само възбуди и след като изпразни заряда си, ще спре. Събуждането на този, а и както на всеки други център е естествен процес на духовна еволюция, която е много бавна, да не кажа мъчителна.
Съвременния стремеж на окултисти и езотерици да го събудят е прозаична - власт. Искат да управляват другите, да напълнят егото си със значимост.
Разходката във времето, когато човек не е подготвен, вместо живот на духа се превръща в жажда за власт, защото, който владее тайните на миналото и бъдещето, а не е подготвен за това се изкушава от Силата и започва да управлява чрез нея. Краят му е фатален, не само за другите, но и за него.
Защо не потърсим примерно възможности да събудим сърдечната чакра, която е като трон на сигурността, върху, която задължително трябва да седне впоследствие Третото око. Дайте да поработим върху другите центрове, дори първия център е много важен - коренния, там дето са корените. Там нещата са още гнили, и няма смисъл да бързаме към небето, когато не знаем да ходим по земята. Всеки се срамува от първия център, но той е земния образ на седмия, главата на Световното дърво. Всяка Азбука започва да се срича с буквата А.

По този начин не ни трябва никаква машина на времето каквато искаха и искат да направят много физици, защото тя е в самите нас. А не знам дали и на практика може да се създаде такава машина или само на теория.

=====================================================
На теория може. И на практика, вероятно ще бъде позволено, ако еволюцията започне да буксува като цяло, още повече, т.е. процеса се задълбочи. А това означава, липса на духовен ръст, човек да работи с шестия център. Така, че смятам, че такава машина ще бъде построена, не заради наличието на духовен прогрес, а поради липсата на такъв. Заради това бяха създадени техническите пособия - радио, телевизор, компютър. Непригодност да се работи с петия център - радио, непригодност за първата степен на шестия център - телевизор, невъзможност, да се работи с втората степен - компютър.
Нека не отчитаме този технически напредък като възход на човешкия ум. Това не е напредък, а белег на регрес и заболяване. И когато човек си счупи крака му слагат патерици, за да ходи, това са техническите средства.

Благодаря за проявения интерес към темата, защото тя не само е интересна, но и е много важна.
Това че сме далеч от нашето естествено състояние е ясно без въоръжено око. За духовния упадък говорят и начините, по които релаксират хората (дискотеки, напивания и т.н.), след като има далеч, далеч по-ефективни като медитацията, дишането и т.н., които буквално могат да ги съживят. Въпросът е да се осъзнаем колкото се може по-бързо (в смисъл да се стремим) и да се стремим към себеопознаване. В този смисъл съм напълно съгласен, че духовната еволюция е най-трудната, мъчната и рискована еволюция в сравнение с такива в други насоки.
Аз лично съм пионер в духовните науки (езотерика, окултизъм и т.н.), затова искам да имам повече светлина по зададените от мен въпроси-тези. Ще бъда благодарен, ако ми дадете някаква конкретна литература, както за развиване на епофизата, така и за развиване на други чакри в човека. Искам да карам последователно и да извървя всички стъпала в четенето, практиката и т.н. Не искам да правя скоци, за да няма резултати с обратен ефект.
Лошото е, че хората се идентифицират с мозъка си, с егото си, с нещо друго, но не и с това, което трябва. Всъщност не знам в каква степен трябва да я има идентификацията с друг обект. Аз например си мислех, че човешката "душа" се намира само и единствено в мозъка и неговото развиване, на мозъчните центрове и т.н. ще спомогне да се открият по-големи дялове от него, а оттам и по-голямо духовно развитие. Сега съм скептик затова, че душата се намира в мозък. А духът къде се намира? Или него го няма, а той Е ?

P.S. Ще помоля Йордан, ако има възможност да обясни най-общо и по-ясно какви точно са вредите, които нанася техническият напредък и по-точно компютъра и телевизора на духовното развитие.

Те, като техника, като машини не нанасят вреди. Идеята е в създаването такива технически пособия, които да опредметят работата на духовните центрове и човек да придобие подсъзнателна представа за тях и оттам да е по-ленсо изграждането на съзнание за собственото му духовно развитие. Тази представа се очаква да подейства като стимулатор на буксуващото духовно развитие.
Те са създадени, не за да вредят, а за да помогнат, да се навакса в изоставането, защото изоставането е чувствително. Човечеството не ходи, то се влачи. Затова ги нарекох "патериги", демек помощници.