Проба...

Но за мен религиозната идентичност,винаги е била над националната...

Мюсюлманин ли си?

Елхамдулиллах!!!

emir_kj писа: Турчин,с голямоТ...

Добре,но що щеш в държавата на българите с голямо "Б"!

emir_kj писа: Но за мен религиозната идентичност,винаги е била над националната...

А при нас е точно обратното.
Не е важно кой в какво вярва - важното да е Българин.
Било то от Казан, Чечня, Молдова или Украйна.
А ако е гаджал или мангал, дори с опцията да е християнин - да духа (гаджала/мангала) супата.

И не знам с колко голямо Т си турчин, но едно е сигурно - турците в Турция са един турлюгювеч от нации и мелези че едва ли може да твърди някой че има обособена турска нация.
Виж - при теб има надежда да си помак, което значи чист българин и здрав ген.
Затова проучи си корените и зарежи това с което са те зомбирали.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 18.5.2008, 0:27

Жоре,тая "проба" май много се проточи...

emir_kj писа: Елхамдулиллах!!!

Бих искала да запозная съфорумците(тези които не знаят) какво означава това:
Елхамдулиллах ( Слава на Аллах).
....и да вмъкна малко цитати като бегъл поглед на някои аспекти...малко история...може пък на emir_kj също някои неща да му убягват от съзнанието и знанието...особенно последната част от поста ми...историческата...

...най – важното нещо в тази религия: тавхид (Изкючителността на Бог).
Основният интерес на тавхид е изявлението, че "няма друго божество освен Бога". Тази истина трябва да бъде осъзната в съществуването на всеки, и затова изразните средства са различни.
... важността на Ля иляхе иляллах!(Няма друг Бог освен Аллах!), защото това е същината на религията, това за което сме създадени, единственото нещо което ни води към Рая!
Зад някои от негвите заповеди те откриват мъдрост ( хикма), други не разбират! Но те изцяло приемаме неговите послания, защото Той едниствено знае кое е добро и кое не!

Идеята за проявление на божествената мъдрост била свързана и с личността на пророка Мохамед.
По пътя към просветлението мистикът преминава през различни променящи се духовни състояния. Крайната точка е вътрешното знание, непосредственото интимно общуване на човека с Бога чрез сливане с Него в състояние на озарение или Любовта . Целта е фана, унищожение, т.е. унищожаване на собствените качества и приемане качествата на Бога. Именно след окончателното изличаване на личността, според някои мистици, се достига екстатичното състояние, наречено опиянение. То е последвано от второ изтрезняване - връщане на напълно преобразения мистик в този свят, където той действа като жив свидетел на Бога, т.е. продължава своето "пътуване в Бога".
Една от практиките по пътя е ритуалната молитва, произтичаща от мюсюлманското предписание "И често си спомняй Бога". Тя се състои от повтаряне на едно или всичките най-красиви имена на Бога, на името "Аллах" или на определена религиозна формула. Използва се броеница с 99 или 33 зърна.
Ще се въздържа от сравнения и анализи кое от къде взаимства и какво означава...но ми се ще да дам описание какво означава една от свещенните думи използвани в древността и според Тангризма:
АЛЛАХ:Бог-Творец на родовете и човека в епохата на Лунното човечество.Творецът на видовете от материята по Плана и Идеята на ТАНГРА(Тангъ).
А сега като въведение към историята и развитието на исляма специално обръщам внимание на emir_kj към следния цитат:

30.Да не се иска грях или прекъсване на родствените връзки
Расулуллах (С.А.С.) е казал:

„Всеки мюсюлманин, който моли Аллах в дуа, която не съдържа грях или прекъсване на родствените връзки, Аллах ще даде на този човек едно от три неща: или дуата му ще бъде приета веднага, или ще я запази за Ахирета, или ще го предпази от зло, равно на дуата”. Сахабетата казали: „…тогава ще искаме още”. Той отговорил: „Аллах е най-щедър”

(Ахмед)

...да видим какво казва историята за "родствените връзки":

РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

(по сведения на "Български летописи - Джагфар тарихи”)

Според съвременната българска официална историография княз Борис І е приел държавното управление в 852 г. Водил неуспешни войни на запад срещу сърбите и след няколко години на суша и глад и на визан-тийска военна заплаха взел решение за покръстване на народа в християн-ска религия като сам приема името Борис-Михаил.

Още в средата на ХІХ в. един от анализаторите на историята на българите, Юрий Венелин, разбира абсурдния характер на някои твърдения и ги оспорва. Изхождайки от териториалните граници на българската държава през този период, Ю. Венелин задава приблизително следния принципен въпрос: ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВОЙНА СЪС СЪРБИТЕ НЕ Е ЛИ ВСЪЩНОСТ РЕЛИГИОЗНА ВОЙНА В ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ГРА-НИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА т. е. ВОЙНА МЕЖДУ ПРИВЪР-ЖЕНИЦИ НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА РЕЛИГИЯ - ТАНГРИЗЪМ И НА ДЪРЖАВНО ПОДКРЕПЕНАТА НОВА РЕЛИГИЯ - ХРИСТИЯНСТВО?

В “Български летописи Джагфар тарихи”, дори и при частичен преглед, намираме отговор на този въпрос, свързан с отношенията между частите на старата Велика България на кан Кубрат, образували отделни държавности: Дунавска България (кан Исперих 668г.), Киевско-Волжка България (кан Бат Баян 665 г.), Хазария (каган Кабан 668 г.), Авария (кан Шамбат 668 г.), Унгария (кан Арбат 895 г.) и Турция (Селеджук 870 г.).

Киевско-Волжка България след период на междуособици (855-921 г.) се разделя на Волжка България и Княжество Киев и Новгород, между които започват нестихващи религиозни противоречия.

Трансгресията на християнската, мюсюлманската и юдейската религии почти безостатъчно унищожават религията на старите българи и заличават тяхната родова и историческа памет. В началната фаза на това противодействие и при поредицата войни срещу арабите (т.е. при мюсюл-манската трансгресия) българите са били единни. Хазарският каган Кук Куян в началото на това религиозно противоборство (719 г.) е имал под-крепата на кан Сулаби (внук на Бат Баян), както и на Айар (син на Аспа-рух).

В 737г. Кук Куян губи войната, ”защото се възгордял” (том. І, стр. 24). Сключвайки примирие с арабите, каган Кук Куян разрешил на част от своите поданници да приемат мюсюлманска вяра. Неговият приемник каган Барджил (745-759 г.), обаче, ги накарал да се откажат от мюсюлман-ската вяра и да приемат юдаизма. Тези от тях, които оказали съпротива, били принудени да бягат в Биляр (том. І, стр. 25). При каган Булан (759-805 г.) този процес се задълбочава и хазарите се разделят на бели (изпо-вядващи юдаизъм) и черни (тангризъм). В 805 г., заради отказ да приемат юдейство, зверски са умъртвени Азан Кула (внук на Кук Куян), заедно с бащата и жената на обезумелия каган (том. І, стр. 27). Религиозни мотиви има и войната през 821 г. между каган Карак (805-821 г.) и кан Урус Ай-дар (805-855г.). Сраженията между двете войски, с обща численост около 100 хиляди души, са станали в околностите на Харков. Преди решително-то сражение кан Урус Айдар приема мюсюлманска религия, а неговите войски по време на бойните действия крещят "Аллах акбар” (том І, стр. 32). Хазарите загубили войната и Карак избягал в Самандар, където бил убит заедно с приближените му и с неговите синове юдеи. След смъртта на Урус Айдар, неговите синове, мюсюлманинът Джилки и тангристът Лачин (Рюрик) изпадат в остри противоречия, които довеждат до военни конфликти и разделение на държавата. Лачин (Рюрик) се ползва с подкре-пата на Хазария, където по времето на каган Манас (839-858 г.) и каган Исхак (858-885 г.) главният политически фактор е Бег Иляс. Подкрепя го също и Асколд, водачът на скандинавците в Бащу (Киев) и Новгород.

През 858 г. те завладяват Бащу (Киев) - столицата на мюсюлманина кан Джилки, който се оттегля с войските си в укрепения град Караджар. В Бащу (Киев) остават като наместник-управители тар-кан Ас-Джир и скан-динавецът Асколд. Градът е разделен на три квартала: християнски, мю-сюлмански и еврейски.

В 860 г., по нареждане на Иляс, Ас-Джир и Асколд, флот от 200 кораба напада Константинопол. Мотивите за тази война са неясни, но има основания да се предположи, че е свързана с тенденциите за покръства-нето на Дунавска България в християнство. По време войната съвпада с посещението на братята Константин и Методий в Хазария, където те били приети много добре от каган-бек Иляс. Хазарските българи приели бра-тята като духовни спасители (том ІІІ, стр. 99). В 863 г. в Бащу (Киев) из-бухва въстание на религиозна основа, за което може да се съди по извър-шените погроми и в християнските и в мюсюлманските квартали. Кан Джилки със своите войски възстановил владението си на Бащу (Киев). В 864 г. Иляс и Лачин (Рюрик) със 75-хилядна армия атакували войските на кан Джилки. В 870 и 882 г. Бащу (Киев) отново е подложен на атаки от двамата враждуващи братя - мюсюлманина Джилки и ревностния привърженик на старата българска вяра Лачин (Рюрик).

В 894 г., синът на Лачин - Угор Лачин (Игор Рюриков), заедно с Ар-бат (син на кан Алмиш) и Аудан, потомък на Кубар (всичките те от рода Дуло, ревностни защитници на старата българска вяра - тангризма), атакуват християнина цар Симеон (893-927) в първата година от неговото царуване. В състава на войските им влизат предимно българи и маджари. Би могло да се предположи, че те, в по-ранна фаза от времето, са били и в единоверски съюз и с княз Владимир (889-893 г.), който е направил опит за отмяна на християнството и възстановяване на старата вяра в Дунавска България. Почти незабавно, след покръстването в християнска вяра (863г.) на българите в Дунавска България от кан Борис-Михаил, в държавата му възниква като обществена и верска съпротива особен хибрид –Худярството (Богомилството). То търси опора и подкрепа преди всичко в другите две български държави, разделени от верски противоречия - Киев и Бол-гар. От 921 г. областите Киев и Новгород окончателно се отделят от по- старата Киевско Волжка България и стават самостоятелно княжество на кан Угор Лачин (Игор Рюриков) с преобладаваща религия Тангризъм. Волжка България на кан Алмиш (895-925 г.) в 922 г. окончателно приема мюсюлманството като държавна религия. Неговият син, тангристът Ар-пад, в северозападните български и аварски области създава нова държава - Унгария. Независимо от формалното разделение на отделни държави на верски принцип, броженията, стълкновенията и войните между българите продължават.

Тангристите във Волжка България търсят подкрепата на Борис, син на Угор Лачин (Игор Рюрюков) княз Угор Борис (Светослав) (945-972), тангрист и потомък на рода Дуло: ”…Този…събрал под знамената си 20 хиляди скандинавци и 50 хиляди балинци…” (том І, стр. 96). Неговата майка е датчанката Олга. В личната им среща (960г.) с везир Талиб в гр. Болгар, те обсъждат прекрояване на владенията, както и стратегически планове, свързани със съдбата на Прибалтийските области и Хазария. Резултатите от това споразумение между разноверците, наследници на рода Дуло обаче се оказали твърде различни от началните намерения. Мюсюлманинът Талиб със стратегически цели възложил на Селеджук да създаде военна формация от българи и тюркмени, която от югоизток, през Мала Азия да атакува Константинопол. Впоследствие тези мюсюлмани се обособили в самостоятелна държава - Турция.

Тангристът Светослав, след локални атаки на някои прибалтийски градове и Хазария, нападнал през пролетта на 968 г. християнската държа-ва на своя родственик от рода Дуло - цар Петър. В първата фаза на тази война печенегите (баджанаците) са в съюз с Дунавска България и нападат Киев, което принудило Угор Борис (Светослав) да се върне. Във втората фаза на тази война печенегите (баджанаците) са на служба при Талиб и техният водач кура-хан успява в 972г. да плени Угор Борис (Светослав) и от неговия череп направил чаша, с която пил (том І, стр. 100-101). Кан Талиб (976-981г.) сложил край на Хазарската държава, като я присъединил към Волжка България.

Има сведение, че цар Гаврил Радомир (Барадж)(1014-1015г.), син на цар Самуил, нееднократно е бил във Волжка България и после бил убит с обвинение в симпатии към исляма. Поради това царят на Волжка България Ибрахим (1006-1025г.) прекратил помощта за Дунавска Бълга-рия и отзовал от нея своите войски (том ІІІ, стр. 100).
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:


БЪЛГАРИТЕ са един от древните народи, който в периода ІІ в. пр. н.е. - VІІ в. от н. е. е познат в “изворите на историографията” под различ-ни имена. Най-често срещаните сред тях са: САРМАТИ, или имена на техни владетели - КУШАНИ (кан Кашан), АЛАНИ (кан Алан), или пък имена на техни съюзници - КОТРАГИ, ХУНИ и АВАРИ. В периода VІІ-ІХ в. българите са обособени в три отделни държави: Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария, които са подложени на трансгресия-та на християнската, мюсюлманската и юдейската религии. Опитите да се запази Тангризма, старата българска религия, се оказват безуспешни. Не се постига единно становище между трите български държави и по от-ношение Реформата, както на религията, така и на писмената система.

РЕФОРМАТА на религията, подготовката на обществото в българ-ската държава да се отрече от старата религия и да приеме християнството е процес, който има характер на държавно проведена революция за смяна на обичайните норми и закони за поведение и владение. Като пример за тази промяна е достатъчно да отбележим следните обществени принципи: ”Един Бог…Една жена…Изповед за греховете…и т. н”. Отпорът срещу отмяната на религията на старите българи и приемането на християнството има широка обществена поддръжка, при което се стига до вътрешни военни регионални стълкновения (Религиозни войни) и международно пресиращо влияние. За Тангризма са аварите и Хазария, за мюсюлманството - Волжка България, а за християнството - Дунавска България, Константинопол и Рим. Изход от това състояние е твърдата позиция за прие-мане на християнството на българския владетел Борис І, неговия брат Докс и тяхната сестра, подкрепени от преобладаващото мнозинство членове на Великия събор.

Последното изречение от цитата от "Джагфар" не мога да проумея. Как тогава се е стигнало до избиването на 52 рода от висшето съсловие?!

"Изход от това състояние е твърдата позиция за приемане на християнството на българския владетел Борис І, неговия брат Докс и тяхната сестра, подкрепени от преобладаващото мнозинство членове на Великия събор."

Е, този анализ вече обърна колата на историята..
Толкова много материал да се замислиш...
Чел съм ги тези неща преди години, но на първи прочит изобщо не успях да ги осмисля, признавам си.
Зиези и той казва, че Джагфар тарихъ трябва да се чете много внимателно, и да се отсява историческата истина от задължителните религиозни наслоения и призми.
Ако се докаже, че Джагфар Тарихъ е автентичен документ, който казва истината (поне в исторически план) то това ще наложи преосмисляне и пренаписване на цялата българска история до Шишман.
За момента преобладават твърдения, че била късен препис и доказан фалшификат.
Кой обаче и на базата на какво е доказал, че е фалшификат, аз не знам.

Пламен Пасков писа: Е, този анализ вече обърна колата на историята..
Толкова много материал да се замислиш...
Чел съм ги тези неща преди години, но на първи прочит изобщо не успях да ги осмисля, признавам си.
Зиези и той казва, че Джагфар тарихъ трябва да се чете много внимателно, и да се отсява историческата истина от задължителните религиозни наслоения и призми.
Ако се докаже, че Джагфар Тарихъ е автентичен документ, който казва истината (поне в исторически план) то това ще наложи преосмисляне и пренаписване на цялата българска история до Шишман.
За момента преобладават твърдения, че била късен препис и доказан фалшификат.
Кой обаче и на базата на какво е доказал, че е фалшификат, аз не знам.

Това е една малка част от анализите на дъгогодишния труд на Боно Шкодров....казвала съм го не веднъж,но сега искам да отбележа едни странни факти .Открих тази книга съвсем случайно в интернет -четейки друг материал...Заинтерисувах се и от лично проведени разговори разбрах че това е само електронен вариант на книгата,който беше почти невъзможно да откриеш в нета...както казах попаднах случайно...Разбрах че предстои издаване на книгата и открих издателството ...Междувременно не можех вече да се спра да не се позовавам на този материал и дадох линк тук във форума...Не зная дали ме гони някаква параноя,но фактите са си факти.Книгата трябваше да се издаде 2006г.,но това се забави мисля че умишлено,защото преди това пуснаха предаването по телевизията за произхода на Българите (съжалявам че не цитирам точно името на предаването)...За мен това беше омекотяване на удара който Боно Шкодров нанася по историята...Книгата излезе края на 2007...разпространява се само чрез издателството...когато ми се обадиха че е готова вече бях загубила вяра че някога ще види бял свят.Бих могла да се поровя и по дати да докажа това,тъй като постовете ми са тук във форума ...Както и да е ...пропуснах доста подробности...важното е че на Боно не му пука и имаше кураж да стане достояние това което е скривано,манипулирано ,изопачавано...И както самия той казва:

Деветата вълна е тази книга, която авторът поднася като дознание на съвременното общество, от което очаква не невежествено мълчание, а бурни отзиви за "загубената" част от историята на нашите предци.

Благодаря за отзива Пасков
...а това е част от рецензията от книгата за тези които не са я чели:

Изследването на Боно Шкодров започва с подробни сравнения на формата и вида на самите писмени знаци. Това позволява да се установи връзката и взаимното влияние между различните азбуки в течение на вре-мето. По-нататък книгата продължава със сравнително изследване на съ-държанието на различните документи и сравняването на документи от различни автори, описващи едни и същи събития.

В хода на изследването се оказва, че българската държава е мно-го по-древна и високо развита, отколкото сме мислили до сега. Тя е била основна сила от мащаба на Римската империя, с огромна площ и население и много сериозна държавна организация.

С богатия си фактологически материал и своята логичност, изслед-ването на Боно Шкодров хвърля една съвсем нова светлина върху исто-рията на българския народ и неговите съседи. Тази книга е едно от най-важните исторически изследвания на нашето време.

balgarite.interbgc.com/